Определение № 1594 от 14.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1776/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. Г., Г. Г. Г., Д. Г. Г., Г. Г. Г., Е. Г. Т., М. Г. Д. и Б. Г. Г. - всички чрез пълномощник адв. Г. Г. от САК, срещу решение № 247 от 26.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 307/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 27 от 24.01.2023 г. по т. д. № 1202/2020 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което са отхвърлени предявените против ЗАД „Армеец“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на суми в размер на 100 000 лв. - на П. Г., и по 60 000 лв. - на останалите касатори, претендирани като застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния брат В. Г. Г. при ПТП на 10.11.2017 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите са осъдени да заплатят на ЗАД „Армеец“ АД разноски в размер на 2 015 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за липса на активна материалноправна легитимация на ищците - сега касатори, за получаване на претендираните с отхвърлените искове обезщетения. Навеждат се оплаквания за необсъждане в пълнота на доказателствата и за неправилната им преценка; за неправилно възприемане на фактите относно механизма на реализиране на увреждащото ПТП; за недостатъчно задълбочено обсъждане на заключението на автотехническата експертиза и за липса на мотиви по повод оценката на експертното становище за причините, довели до настъпване на произшествието; за допуснати от въззивния съд нарушения на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на исковете с присъждане на разноски. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение и с твърдения, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а също и с практиката на други съдилища по сходни казуси. Ответникът по касация ЗАД „Армеец“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. В. К., оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. За да потвърди решението на Окръжен съд - Стара Загора за отхвърляне на предявените против ЗАД „Армеец“ АД искове, квалифицирани с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, Апелативен съд - Пловдив е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и е споделил решаващия извод на първоинстанционния съд, че ищците не са провели пълно и главно доказване за съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия при произшествието на 10.11.2017 г. техен брат В. Г., която да се отличава по съдържание от обичайната връзка между братя и сестри, съобразно традиционните разбирания в българското семейство, както и за претърпени по повод загубата на брат им морални болки и страдания със сериозен интензитет и продължителност. Обстоятелството, че ищците са единствени наследници на починалия В. Г., е счетено от въззивния съд за недостатъчно да обоснове в тяхна полза право на обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел за установено по делото, че до смъртта си В. Г. е живеел заедно с брат си П. Г. в [населено място], но е преценил, че няма категорични доказателства за отношенията между двамата братя. Обясненията на П. Г. по реда на чл.176 ГПК, че е следял за редовния прием на лекарства от страна на В., който е страдал от параноидна шизофрения, според въззивния съд не сочат на изключителност на връзката между двамата братя и не я отличават от типичната за българското общество връзка между братя в едно семейство. По повод на обясненията за полагани грижи за починалия въззивният съд е отбелязал, че според заключението на съдебно - психиатричната експертиза по делото домашното лечение на В. не е дало резултат, тъй като болният не е приемал редовно предписаните му поддържащи лекарства, и заради честите влошавания на психичното му състояние периодично е настаняван за лечение в психиатрични болници. Въззивният съд е преценил, че по делото не са доказани конкретни обстоятелства за отношенията между починалия и другите негови братя и сестри. Изложил е съображения, че обясненията на ищцата М. Д., че е осигурявала на В. храна, облекло и пари и че го е посещавала по време на престоя му в психиатрична болница, са общи и не позволяват да се направи извод за действителното съдържание на отношенията брат - сестра. Без да игнорира показанията на свидетеля И. Д. - съпруг на М. Д., според които братята и сестрите се грижели за В. като му давали храна, пари и дрехи и му ходели на свиждане в болницата, съдът се е произнесъл, че тези показания са оскъдни и с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля не подкрепят по несъмнен начин твърденията за изключителна привързаност между починалия и претендиращите обезщетение негови родственици. Въззивният съд не е отрекъл негативните изживявания на ищците по повод смъртта на брат им, но въз основа на доказателствата е направил извод, че в конкретния случай те не надхвърлят нормално присъщите за случаите на смърт на брат морални болки и страдания, за да имат ищците право на обезщетение съгласно постановките в Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В съответствие с изводите, до които е достигнал в резултат на самостоятелната си решаваща дейност, въззивният съд се е произнесъл, че ищците не са активно материалноправно легитимирани според цитираното тълкувателно решение да получат претендираните обезщетения, поради което предявените от тях искове правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд. В мотивите към решението въззивният съд е изложил и съображения за основателност на възражението на ответника ЗАД „Армеец“ АД за липса на виновно поведение от страна на участвалия в произшествието водач на МПС, чиято гражданска отговорност е обезпечена от дружеството - застраховател. След обсъждане на заключението на назначената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза съдът е приел за установено, че от техническа гледна точка причините за ПТП се коренят в действията на пешеходеца В. Г., който е предприел навлизане на пътното платно на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, попаднал е в опасната зона за спиране на автомобила и водачът не е имал техническа възможност да предотврати удара, дори при управление с по-ниска скорост с оглед видимостта към пешеходеца. С оглед на констатациите в експертното заключение съдът е формирал извод, че липсва виновно и противоправно поведение на застрахования водач, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на В. Г.. Липсата на вина и противоправност в поведението на водача е определена от въззивния съд като самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване с оплаквания за неправилност на решаващите изводи на въззивния съд, че те не са активно материалноправно легитимирани да получат претендираните обезщетения за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на техния брат и че произшествието, при което е настъпила смъртта на брат им, е резултат единствено от неговото поведение като пешеходец на пътя. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в стадия на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали изводите в обжалваното въззивно решение са законосъобразни и обосновани, а извършва селекция на касационните жалби съобразно специфичните за достъпа до касационно обжалване основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Предвид разясненията в тълкувателното решение, релевираните в изложението основания за неправилност на въззивното решение не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване. Без да формулират конкретен правен въпрос, касаторите са навели твърдения, че като е отрекъл активната им материалноправна легитимация за получаване на обезщетения за претърпените от смъртта на брат им неимуществени вреди, въззивният съд е постановил решението си в „грубо противоречие с установената практика на ВКС и окръжните съдилища по сходни казуси“. Дори да се приеме, че по този начин е поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК относно предпоставките за признаване право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг на починалия, произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС и в частност - на относимата задължителна съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания, които надхвърлят обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ (което e невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за българското общество отношения между братя/сестри, обичайно характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото и въз основа на тях е приел, че формалната връзка на родство между ищците и починалия при произшествието техен брат, както и обстоятелството, че последният е живял заедно с ищеца П. Г., не са достатъчни за признаване на активна материалноправна легитимация за получаване на претендираните с исковете обезщетения. Въззивният съд е акцентирал върху отсъствието на ангажирани от ищците доказателства за конкретното съдържание на отношенията им с починалия, върху липсата на конкретика в свидетелските показания, имащи за цел да докажат наличието на изключителност (по смисъла на тълкувателното решение) на родствената връзка между ищцата М. Д. и починалия В. Г., и върху липсата на доказателства за претърпени от ищците морални болки и страдания по повод смъртта на брат им, надхвърлящи като интензитет и продължителност обичайно присъщите за подобни родствени връзки болки и страдания. Произнасянето на въззивния съд е съобразено изцяло с възприетите от ОСНГТК критерии за признаване право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън кръга на най-близките на починалия, очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. Поради изложеното не е налице основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Несъгласието на касаторите с изводите на въззивния съд за отсъствие на активна материалноправна легитимация за получаване на търсените обезщетения, както и субективната им преценка за неправилност на тези изводи, са без значение за достъпа до касационно обжалване. Във връзка с искането за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси, определени като значими за изхода на делото: „Допустимо ли е при разглеждане на иск с правно основание чл.226 от КЗ съдът да основава изводите си за противоправност на деянието и поведението на водача, причинил увреждащото ПТП, на мотивите от ДП, на доказателства, събирани по реда на НПК, и на гласни показания единствено на заинтересована от изхода на делото страна; Критериите, вложени в „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, задължават ли съда да извърши оценка на всички установени по делото като обективно съществуващи факти и обстоятелства, имащи отношение към правната легитимация на страните и съответно присъждане на обезщетение за причинените болки и страдания съгласно чл.493а, ал.4 от КЗ; При недоказан принос от страна на пострадалия или базиран единствено на свидетелски показания на заинтересовано лице за причинения вредоносен резултат следва ли да се откаже присъждане на всякакво обезщетение, така че в негова тежест да останат 100 % от неблагоприятните последици“. Касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси не може да се допусне поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първият и третият въпрос са относими към решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на исковете поради липса на вина и противоправност в поведението на застрахования от ответника водач, реализирал увреждащото ПТП. От мотивите към обжалваното решение е видно, че въззивният съд е основал извода си на назначената в хода на делото съдебна автотехническа експертиза, а не на материали от досъдебното производство, в какъвто смисъл е формулировката на първия въпрос. Въз основа на заключението съдът е приел за доказано по несъмнен начин, че единствената причина за настъпване на произшествието е поведението на пострадалия пешеходец, а при тази преценка въпросът дали при недоказан принос на пострадалия съдът може да откаже присъждане на обезщетение не може да се счете за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият въпрос - за задължението на съда да обсъди в съвкупност фактите и доказателствата по делото, които имат значение за активната материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, също не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Отхвърлянето на предявените от касаторите искове не е обусловено от неизпълнение на задължението на съда да основе решението си на доказателствата по делото, да ги обсъди в пълнота и да формира правни изводи въз основа на тях. Въззивният съд е отхвърлил исковете, след като е извършил преценка на доказателствата - поотделно и в тяхната съвкупност, и в резултат на тази преценка е достигнал до извод, че ищците не са провели пълно и главно доказване на критериите за получаване на обезщетение, изведени в Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС. За да отхвърли исковете, съдът е направил и друг самостоятелен решаващ извод - че не е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество - ответник за обезщетяване на претърпените от ищците вреди, тъй като единствената причина за настъпване на вредите е поведението на самия пострадал, по повод на чиято смърт ищците претендират обезщетения. Поради несъответствие на въпросите с изискването на чл.280, ал.1 ГПК не е необходимо да се обсъжда посочената в изложението практика на ВКС (относима към въпроса за задължението на съда да постанови решението си след съвкупна преценка на всички факти и доказателства от значение за правилното решаване на спора и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните). По изложените съображения решението по в. т. д. № 307/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив не следва да се допуска до касационно обжалване. Поради недопускане на касационното обжалване касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника ЗАД „Армеец“ АД юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за производството по чл.288 ГПК в размер на 300 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,