Определение № 2670 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 155/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 175 от 21.10.2025 год., постановено по в. гр. дело № 325/2025 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, в която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 132 от 10.04.2025 год., постановено по гр. дело № 252/2024 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е уважен предявения от К. Г. В. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 37 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно производство срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 НК и за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3 НК, по ДП № 30/2016 год. на НСлС-София, прието по компетентност по пр.пр. № 1484/2021 год. в Специализираната прокуратура, и продължило като ДП № 130/2021 год. по описа на СО-СП, а след закриването им продължено от ОП-Пазарджик под същия номер, което наказателно производство е било прекратено с постановление от 11.08.2022 год. по пр.пр.№ 1260/2014 год. на ОП-Пазарджик, влязло в сила на 02.09.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2022 год. до окончателното й изплащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно бил възприел всички факти и обстоятелства, имащи значение за определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за морални щети. Размерът на обезщетението бил завишен и не съответствал на доказаните вреди, респ. на принципите, залегнали в чл. 52 ЗЗД, към който препращал § 1 от ЗОДОВ, на икономическия стандарт в страната и на установената съдебна практика по аналогични дела. Въззивният съд бил приел, че в случаите, в които по едно и също време са се развили отделни наказателни производства, по които ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, причинените му от това неимуществени вреди са във връзка е всички обвинения. Изпитваните в този случай притеснения, страх от изхода на делото, неудобство, опетняване на доброто име в обществото и в сферата на професионалната реализация, накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения. Когато се преценява какви вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за процесното незаконно обвинение, съдът следва да съобрази влязлото в сила решение, с което на увреденото лице вече е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от друго незаконно обвинение, когато наказателното производство по него се е развивало паралелно с процесното. В този случай обезщетението следва да бъде интегрално — според състоянието на неимуществената сфера на увреденото лице преди образуване на първото наказателно производство, по време на висящността на всички производства, и след приключването на последното. Този интегрален подход обаче не предпоставял задължително удвояване на определеното обезщетение, а в случая предполагал намаление на общата сума, като определеното в частност обезщетение в общ размер на 72 000 лв. било несправедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, съобразно критериите, формулирани с ППВС №4/1968 год. Въззивният съд не бил съобразил обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната по времето, когато ищецът бил търпял неблагоприятните последици от незаконните обвинения. По делото не били представени доказателства за здравословни проблеми на ищеца и за причинна връзка между тях и воденото наказателно производство. На същия била наложена мярка за неотклонение с нисък интензитет – парична гаранция, като наказателното преследване не се било отразило негативно върху професионалната му кариера – ищецът не само не е бил отстранен от длъжност, като продължил да изпълнява функциите си, а на проведените през 2019 год., местни избори бил преизбран за кмет на [община], от което следвало, че въпреки воденото срещу него наказателно преследване той не бил загубил доверието на мнозинството от своите съграждани, което от своя страна допринасяло за намаляване интензитета на негативните последици от незаконното обвинение. Очевидно авторитетът на ищеца не бил пострадал. Въззивният съд бил отдал по-голямо значение на едни обстоятелства за сметка на други и бил определил завишен размер на обезщетението. Неправилно била отдадена голяма тежест като сбор от негативни за преживяванията на ищеца фактори на наложената му забрана за напускане пределите на страната. Съдът доверчиво бил кредитирал показанията на свидетеля А., че забраната да напуска пределите на страната е направила невъзможно финансиране от Норвежката програма, отнасяща се за водопровода и канализацията в общината; ищецът не успял да реализира и поканата от Европейската комисия за представяне на програмния период 2018 год. – 2019 год. за развитие на селските райони. Това, че имало наложена такава забрана било факт, но същата не била абсолютна, а под условието, че за напускане на страната се иска разрешение на наблюдаващия прокурор. Такова искане към прокуратурата не било отправяно от ищеца, респ. не му било отказвано пътуване извън страната. Освен това всяко произнасяне на прокурор по определено искане за напускане на страната подлежало и на съдебен контрол. След като ищецът не бил искал да напуска страната, то той не бил търпял и неблагоприятни последици от тази мярка. Въззивният съд бил отчел и предприетите по отношение на ищеца вследствие на незаконното обвинение мерки на принуда – извършена полицейска регистрация, /независимо, че това е станало с негово съгласие/, като приел, че са засегнали правото му на личен живот и неприкосновеност. Разкриването на банкова тайна нямало как да е довело до засягане на правото на личен живот на ищеца, тъй като публичните личности като кметове били задължени да декларират доходи и имущества пред КПКОНПИ, а данните се публикували на сайта на комисията. Фактът, че ищецът бил публична личност и продължителността на наказателното производство не можело да са фактори, които да обосноват такова обезщетение, което да води до неоснователно обогатяване. След като бил приел, че търпените от ищеца неимуществени вреди не са надхвърлили обичйните такива, то въззивният съд следвало да присъди обезщетение в значително по-нисък размер, а отделно от това да изложи и подробни мотиви как установените по делото факти се отразяват върху размера на обезщетението. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1/ При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди? и 2/ Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/1968 год., решение № 302 от 04.10.2011 год. на ВКС по гр. дело № 78/2011 год., І г. о., ГК и решение № 321 от 26.11.2014 год. на ВКС по гр. дело № 2516/2014 год., ІV г. о., ГК, решение № 480 от 23.04.2013 год. на ВКС по гр. дело № 85/2012 год., IV г. о., ГК, решение № 832 от 10.12.2010 год. на ВКС по гр. дело № 593/2010 год., IV г. о., ГК, решение № 53 от 07.05.2019 год. на ВКС по гр. дело №[ЕИК] год., III г. о., ГК, решение № 30 от 08.03.2022 год. на ВКС по гр. дело № 2300/2021 год., III г. о., ГК и решение № 154 от 08.10.2019 год. на ВКС по гр. дело № 319/2019 год., III г. о., ГК. Ответникът по касационната жалба К. Г. В. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно в обжалваната част. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на спорния между страните въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди е счел за установено въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението по съдебно-психологическата експертиза, че продължителността на процесното наказателно производство, което е било водено срещу ищеца, е 8 години, 2 месеца и 21 дни: досъдебното производство е продължило общо 4 години, 8 месеца и 24 дни, а съдебно производство – 3 години, 5 месеца и 27 дни. В този период ищецът имал качеството на обвиняем за период от 5 години, 1 месец и 19 дни. В хода на наказателното производство ищецът участвал лично общо 25 дни в извършваните процесуално следствени действия в досъдебното производство и в открити съдебни заседания, и не бил ставал причина за неоснователното му забавяне, поради което няма принос за неговата продължителност. Личната му ангажираност била значително по-интензивна във фазата на съдебното производство, където бил ангажиран лично общо 20 дни. При извършена проверка от ИВСС във връзка с производство по реда на Глава III „а“ от ЗСВ, било прието, че наказателното производство е продължило 4 години и 3 месеца повече от разумния срок за провеждането му /на ищеца било направено предложение за сключване на споразумение за изплащане на обезщетение в размер на 1200 лв., което той не приел/. Досъдебното производство било образувано за извършено от ищеца престъпление по чл. 282, ал. 2, предл. 1 и 2 вр. с ал. 1 НК, което е „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, наказуемо с наказание лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК – да се заема определена държавна или обществена длъжност. Впоследствие ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. с ал. 1 НК, което е по-тежко наказуемо от това, за което първоначално е образувано наказателното производство, тъй като предвиденото за него наказание е с по-висок специален минимум – лишаване от свобода от две до осем години, като отново е предвидена възможност за кумулативно налагане и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК. С привличането му в качеството на обвиняем на ищеца била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лв., която останала наложена до прекратяването на наказателното производство – т.е. в продължение на 5 години, 1 месец и 19 дни. Наред с мярката за неотклонение, ищецът бил търпял и мярка за процесуална принуда „Забрана да напуска пределите на Република България“ за срок от 5 години и 1 месец. Повдигнатите обвинения били свързани със заеманата от ищеца обществена длъжност на кмет на община, като предвиденото за тях наказание предвиждало кумулативно лишаване на ищеца от право занапред да заема обществена длъжност. Това наказание в случая съществено би ограничило възможността на ищеца да осъществява активна обществена дейност, каквато той е осъществявал до тогава в качеството на Председател на общинския съвет на [община] в продължение на три мандата, както и в качеството на Кмет на [община] в продължение на три мандата. Наложената мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ била ограничила за продължителен период възможността му да се включи в международните дейности, свързани с изпълняваната от него длъжност на кмет на община, както и да предприема частни пътувания в чужбина със семейството си. Повдигнатите на ищеца обвинения му били станали известни още в хода на предварителната проверка, тъй като от него, в качеството му на кмет, били изисквани документите, свързани с извършваната от него дейност, която била инкриминирана и служителите от общинската администрация давали обяснения, а впоследствие – и свидетелски показания; самият ищец бил разпитван в качеството на свидетел, при което изрично бил уведомен, че разследването се води именно срещу него. Разследването срещу ищеца било публично оповестено още в началото му и станало известно на колегите му кметове на общини и населени места, в Министерството на земеделието, сред общинската администрация и гражданите в [община]. Воденото срещу него наказателно производство значително затруднило нормалното осъществяване на дейността му като кмет на община – създало значително напрежение между него и служителите на общината, станало причина за негативни обществени оценки, коментари и реакции /публикации в социалните мрежи и разпространение на листовки с обидно съдържание/, затруднило осъществяването на изпълняваната от него обществена длъжност на кмет, затруднило защитата, финансирането и осъществяването на предприеманите от него дейности в полза на общината. Наказателното производство се е отразило негативно на личния и семейния живот на ищеца – създало напрежение между него и членовете на семейството му, той се изолирал от близките си, помрачило радостта от раждането на негово внуче, както и възможността му да общува пълноценно с децата и внуците си. Във връзка с наказателното производство ищецът преживял силен стрес, който бил с много голяма интензивност в момента на привличането му в качеството на обвиняем, както и в момента на извършването на полицейската му регистрация, и бил поддържан през целия период на наказателното производство на високо ниво, като ищецът изпитвал страх от възможността да търпи ефективно наказание „лишаване от свобода“, безпокойство за своето бъдеще и бъдещето на своето семейство, тревожност от воденото разследване и при извършваните с негово участие процесуални действия и съдебни заседания, разочарование от негативната оценка на неговите действия и преценки. В резултат на търпения продължителен стрес с голяма интензивност, здравето на ищеца се влошавало периодично около дните, в които бил непосредствено ангажиран с процесуално-следствени действия. По делото не било установено, че в пряка причинна връзка с наказателното производство здравето на ищеца било съществено влошено до степен на нетрудоспособност, че са възникнали трайни увреждания на здравето му от нововъзникнали заболявания, че е имал нужда от специализирано болнично или извънболнично лечение, че е търсил професионална помощ от психолог или психиатър. Въззивният съд е намерил, че търпените от ищеца стрес, страх, тревожност, притеснение, психическо напрежение, чувство на несигурност за бъдещето, чувство за унизяване на неговото достойнство и чест, са в границите на обичайните негативни преживявания при подобен вид тежки обвинения. Нямало данни, че в пряка причинна връзка с процесното наказателно производство е настъпило съществено влошаване на отношенията между ищеца и неговите близки – съпруга, деца и внуци. Макар да се установявало, че воденото срещу ищеца наказателно производство се отразило неблагоприятно на възможността на ищеца да общува пълноценно със своите близки, нямало данни те да са оттеглили моралната си подкрепа, да са престанали да общуват с него, да са възникнали тежки противоречия между него и тях в тази връзка. Напротив – от събраните гласни доказателства се установявало, че ищецът се ползвал с моралната подкрепа на близките /те се тревожели за него, проявявали загриженост за последиците от обвиненията върху неговото здраве и психика/. Въпреки наказателното производство срещу него, ищецът успял да съхрани доверието и да получи подкрепата на по-голямата част от гражданите от общината, поради което продължил да изпълнява длъжността „кмет“ до края на втория си мандат и бил преизбран на местните избори отново да изпълнява тази длъжност. След приключване на наказателното производство той отново бил избран да изпълнява обществена длъжност в органите на местната власт – през 2023 год. бил избран за общински съветник, а впоследствие – избран за Председател на общинския съвет. Въпреки тежките обвинения за извършени длъжностни престъпления ищецът не бил отстраняван от длъжност, успял да запази доброто си име в обществото, обществения авторитет на местен лидер и доверието на болшинството от членовете на общността, политическото доверие в него като политически активист, доверието на служителите на общинската администрация, и на държавните органи в него, като изпълняващ обществена длъжност на орган на местната власт. На следващо място въззивният съд е приел, че търпените от ищеца неимуществени вреди – стрес, страх, притеснения, тревожност, чувство за накърнена чест, достойнство и добро име, напрежение, разочарование, били резултат и от друго наказателно производство срещу него, което се развивало паралелно с процесното, чиято продължителност от общо 6 години, 8 месеца и 6 дни изцяло била включена във времето, в което текло процесното наказателно производство. В тази връзка, като се е позовал на практиката на ВКС, която е цитирал, е изложил съображения, че в случаите, в които по едно и също време са се развили отделни наказателни производства, по които ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, причинените му от това неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Изпитваните в този случай притеснения, страх от изхода на делото, неудобство, опетняване на доброто име в обществото и в сферата на професионалната реализация, накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения. Когато се преценява какви вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за процесното незаконно обвинение, съдът следва да съобрази влязлото в сила решение, с което на увреденото лице вече е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от друго незаконно обвинение, когато наказателното производство по него се е развивало паралелно с процесното. В този случай обезщетението следва да бъде интегрално – според състоянието на неимуществената сфера на увреденото лице преди образуване на първото наказателно производство, по време на висящността на всички производства, и след приключването на последното. Съдът по предявения иск следва да зачете обективните предели на силата на пресъдено нещо, и да отчете, че обезщетението по влязлото в сила решение има само относителна самостоятелност. Счел е, че в конкретния случай процесното наказателно производство е започнало на 12.06.2014 год. и е продължило до 02.09.2022 год. След образуването му срещу ищеца било образувано на 08.06.2015 год. и друго наказателно производство по обвинение за престъпления, които отново били свързани с длъжностното му качество „кмет на [община]“, – престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, престъпление по чл. 219, ал. 4 НК и престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. Това наказателно производство било прекратено с постановление от 17.02.2022 год., като продължило общо 6 години, 8 месеца и 6 дни, които изцяло съвпадат със срока на процесното наказателното производство. Към момента на образуването на процесното наказателно производство ищецът бил на 52 години, семеен, в активна възраст, с утвърден обществен престиж и добро име, ползвал се с широко обществено доверие – в продължение на повече от 15 години той бил обществено активна личност: три мандата бил избиран за член на общинския съвет и изпълнявал длъжността на Председател на Общинския съвет, през 2011 год. спечелил местните избори и бил избран да изпълнява длъжността Кмет на [община]. Бил утвърден като лидер на местната общност, ползвал се с обществено доверие сред своите съграждани и политически съмишленици, с доверието на органите на държавната администрация и местните администрации на съседни общини, както и населените места в същата община, с които успешно сътрудничил при изпълнение на своите правомощия като кмет. Повдигнатите срещу него обвинения както по процесното, така и по паралелното наказателно производство, били за тежки длъжностни престъпления във връзка с изпълняваната от него длъжност. Поради характера на обвиненията и заеманата публична длъжност, обвиненията били широко обсъждани и медийно огласени. Обвиненията тежко накърнили изградения с дългогодишен труд авторитет и добро име на ищеца в обществото, създали отношение на недоверие към него у представителите на държавната администрация и у служителите на [община] и на местната администрация на съседни общини и населени места, като значително затруднили изпълнението на функциите му като кмет на община. На ищеца била необходима значителна психическа и емоционална устойчивост, за да продължи да изпълнява поетите задължения при създадената в резултат от наказателните производства напрегната и неблагоприятна обстановка, както и за да преодолее негативните ефекти от нея върху доброто си име в обществото. Въпреки обвиненията, обаче, ищецът не бил отстранен от длъжността на кмет, която заемал при започването на наказателните производства срещу него, включително и след привличането му в качеството на обвиняем. При приключването на процесното наказателно производство ищецът бил на 60 години – в зряла активна възраст, като продължавал да изпълнява длъжността Кмет на [община]. При следващите местни избори от 2023 год. той не бил избран за кмет, но постигнал много висок резултат, и отново бил избран за член на Общинския съвет на [община], а в последствие – и за Председател на Общинския съвет. Следователно процесното наказателно производство не било разрушило общественото доверие в личността на ищеца и не било възпрепятствало в значима степен неговата обществена реализация Въззивният съд е намерил, че за установените по делото неимуществени вреди, търпени от ищеца в резултат от водените срещу него наказателни производства – както процесното ДП № 106/2014 год., пр.пр. № 1260/2014 год., така и в резултат на паралелно развилото се наказателно производство по ДП № 312 ЗМ 109/2015 год. следва да бъде определено интегрално обезщетение в общ размер на 72 000 лв., включващо сумата от 7 000 лв., дължима на ищеца за нарушеното му право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС на разглеждане в разумен срок на ДП № 106/2014 год., пр.пр. №1260/2014 год., както и сумата от 5 000 лв., определена с влязлото в сила решение № 200 от 11.11.2024 год. по в. гр. дело № 394/2024 год. на АС – Пловдив за прекомерната продължителност на наказателното производство по ДП № 312 ЗМ 109/2015 год. С последното на ищеца било присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., поради което на ищеца бил дължим остатъка от 37 000 лв., от които сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/ – дължимо обезщетение за нарушеното му право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС на разглеждане в разумен срок на ДП № 106/2014 год., пр.пр. № 1260/2014 год. Въззивният съд е изложил съображения, че така определеното обезщетение е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, съобразно критериите, формулирани с ППВС №4/1968 год., като отел, че по процесното наказателно на ищеца било повдигнато едно обвинение за извършено тежко престъпление, свързано с изпълняваната от него длъжност на кмет на община, докато по паралелното наказателно производство му били повдигнати четири обвинения, три от които за тежки престъпления във връзка със същото длъжностно качество. Процесното наказателно производство било продължило по-дълго от паралелното, като със значителна част от продължителността му /4 години и 3 месеца/ бил надхвърлен разумния срок за провеждането му. С тези мотиви първоинстанционното решение е отменено в частта му, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до размера от 37 000 лв., която претенция е уважена, а в останалата част, в която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 30 000 лв. и съответно е отхвърлен за разликата над 37 000 лв. до размера от 60 000 лв. първоинстанционното решение е потвърдено. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора въпроси, които обобщени и уточнени от настоящия съдебен състав, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., се свеждат до въпроса за определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и за тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, покриват общото и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите са от значение за изхода от спора и е необходима проверка за разрешаването им от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. задължителната такава, по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вр. с чл. 52 ЗЗД /част от която е цитирана от касатора/. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд