Определение № 268 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2449/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото Р. К. К. срещу определение № 567/08.12.2021 г., постановено по частно възз. гр. дело № 478/2021 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 578/05.11.2021 г. по гр. дело № 286/2021 г. на Габровския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по следните искове на жалбоподателя: иск по чл. 62, ал. 1 от СК – за признаване за установено, че жалбоподателят не е баща на малолетното дете Б. Р. К. и иск по чл. 67 от СК – за унищожаване на припознаване, извършено от жалбоподателя спрямо същото дете, поради недопустимост на тези два иска; иск по чл. 132 от СК – за лишаване жалбоподателя от родителските права спрямо същото дете и иск по чл. 59, ал. 9 от СК – за изменение на бракоразводно решение в частта му относно упражняването на родителските права по отношение същото дете, като делото в частта му по последните два иска е изпратено по компетентност на Гълъбовския районен съд. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата, предвид и отстраняването на нередовностите ѝ чрез назначения от съда особен процесуален представител на жалбоподателя – адв. Н. М., се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално – неправилност на обжалваното определение. В изложението към частната касационна жалба, също изготвено от особения представител на жалбоподателя – адв. Н. М., предвид и оплакванията в жалбата, се навежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – вероятна недопустимост на обжалваното въззивно определение. В тази връзка се поддържа, че „от множеството фрагментарни твърдения, изложени от касатора, би могло да се обоснове извод“, че той не бил предявил иск по чл. 62, ал. 1 от СК за оспорване на бащинство, а „претенция, която би могла да се квалифицира“ по чл. 60, ал. 3 от СК за оспорване на произхода от майката, като се изтъкват твърденията му в исковата молба, че детето не могло да бъде заченато от майката по медицински причини, а тя „откраднала детето“. С оглед на това се поддържа, че обжалваното определение било постановено по непредявен иск по чл. 62, ал. 1 от СК, „въпреки заявеното от касатора, което би могло да обоснове квалификация на иска по чл. 60, ал. 3 от СК“. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, по следните съображения: От страна на жалбоподателя не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е наведено някое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 или т. 3 от тази разпоредба, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице и сочената от страна на касатора, вероятна недопустимост на обжалваното въззивно определение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Видно от исковата молба по делото и молбата за отстраняване на нередовностите ѝ, всички твърдения, доводи и искания на жалбоподателя-ищец са насочени единствено към отричане на бащинството му и прекратяване на отношенията му с детето. Действително, измежду множеството други твърдения, са изложени и такива за негови съмнения, че детето не могло да бъде заченато от майката по медицински причини, както и че тя „откраднала детето“, но по никакъв начин с тези „фрагментарни твърдения“ (както те се сочат от особения представител на касатора) не е изявена воля за сезиране на съда с иск по чл. 60, ал. 3 от СК за оспорване на произхода на детето от майката, респективно за произтичащите от това правни последици. Отделно от това, твърденията и съмненията на ищеца, че майката била „откраднала детето“ са такива за престъпно обстоятелство, което е недопустимо да бъде установявано по исков ред – в рамките на гражданското съдопроизводство. В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, включително – ненаведени такива от страна на жалбоподателя, по които касационното обжалване да следва да се допусне служебно. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение