Определение № 915 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 690/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1611 / 19.05.2012 год. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, въззивно отделение – 5 състав, постановено по в.гр.д.№ 309 / 2012 год., с което по реда на чл.248 от ГПК и на основание чл.78 ал. 1 вр. с ал.5 ГПК са присъдени в полза на [фирма] разноски, понесени във въззивното производство. Жалбоподателят оспорва правилността на определението по съображения за необвързаност на съда, при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 ГПК, с трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение, съгласно пар.2 от ДР на Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Цитира съдебна практика в този смисъл. Ответната страна - [фирма] - оспорва жалбата като недопустима, на основание чл.280 ал.2 вр. с чл.248 ал. 3 предл. второ ГПК, а при несподеляне довода за недопустимост - като неоснователна, по съображения че фактическата и правна сложност на делото предопределят размера на адвокатското възнаграждение и оспорването по чл.78 ал.5 от ГПК не предопределя задължително приложение на минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредбата, като съдът при произнасянето си се е съобразил именно с нея. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но атакуваното определение не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд предвид следното: Производството е образувано по иск с цена 4038 лева. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на обжалване въззивни решения по търговски спорове / какъвто безспорно е настоящия, на основание чл.286 ал.1 вр. с чл.1 ал. 2 т.1 ТЗ / цената на иска по които е под 10 000 лева. В., в случая не е достигнат и законодателно определения праг за касационната обжалваемост на въззивни решения и по граждански спорове - 5 000 лв.. Обжалваемостта на определението по чл.248 ГПК е изрично предвидена, но и изрично ограничена в закона до приложимата обжалваемост на решението, което допълва и което в случая е окончателно. Чл. 248 ал. 3 предл. второ от ГПК нормативно пресъздава направеното в т.6 на ТР № 1 / 2001 год. на ОСГК тълкуване относно обжалваемостта на определенията по чл.194 ал. 4 ГПК отм. / аналогичен на чл.248 ал.1 ГПК/ във връзка с чл.70 ГПК отм.. Приложението на принципа, че определенията, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона, подлежат на двуинстанционно обжалване, за определенията по чл.248 ал.1 ГПК е изрично предпоставено от обжалваемостта на решението, което допълват.