Определение № 60351 от 08.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 732/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „База – СС“ ЕООД (н) срещу решение № 260011 от 27. 01. 2021 г. по в. т. д. № 327/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 12 от 31. 01. 2020 г. по т. д. № 63/2019 г. на Смолянски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на касатора за откриване производство по несъстоятелност на сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество „Карлък“ поради неплатежоспособност и свръхзадълженост. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост и моли същото да бъде отменено по изложени в жалбата съображения. Твърди, че без анализ на доказателствения материал и без самостоятелни фактически констатации относно релевантните факти, въззивният съд е приел, че ответното дружество разполага с достатъчно активи. Необоснован бил изводът на съда, че длъжникът не е спрял плащанията си, тъй като бил формиран при игнориране на обстоятелствата, че съществена част от разплащанията се осъществяват по пътя на принудителното изпълнение и със средства, които не са собственост на длъжника. Касаторът сочи, че направеното заключение за несъществуването на вземанията на касатора, молител в производството към длъжника не съответства на доказателствата по делото. Изразява становище, че изводите на въззивния съд относно предпоставките по чл. 608 ТЗ и момента, към който следва да се преценява цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника, са в отклонение от практиката на ВКС. При преценка на състоянието на неплатежоспособност на ответника по молбата по чл. 625 ТЗ апелативният съд не обсъдил конкретните показатели за ликвидност, намерили израз в заключенията на икономическата експертиза. Въззивният съд не съобразил данните по делото относно извършените от ответника плащания и момента на тяхното спиране, както и относно актуалното икономическо състояние на длъжника, включително с оглед публичноправните задължения на същия и задълженията към други кредитори, липсата на краткотрайни бързоликвидни активи, като не изложил мотиви във връзка с тези обстоятелства. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение по т. д. № 3035/2013 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 169/2010 г., решение по т. д. № 959/2009 г., решение по т. д. № 169/2010 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 1042/2012 г., І т. о., решение по т. д. № 959/2009 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 169/2010 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 685/2012 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 2303/1998 г., І т. о., решение по гр. д. № 1424/1996 г., V г. о. и решение № 71 по т. д. № 4254/2013 г., І т. о. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, както следва: „1. Кои са материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност? Кой е моментът, към който следва де се преценява цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника?; 2. В чия доказателствена тежест е оборване на презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ и обосноваване неприложимостта на ал. 3 на същата разпоредба?; 3. Наличието на ДМА, представляващи основно средство на производство (неучастващи при пресмятане на коефициентите), достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ?; 4. Какво е значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при преценка на неплатежоспособността?“ Ответникът по касационната жалба сдружение „Туристическо дружество „Карлък“ изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е отхвърлена молбата на „База – СС“ ЕООД (н) за откриване на производство по несъстоятелност на сдружение „Туристическо дружество „Карлък“, Пловдивският апелативен съд, като се е позовал на нормата на чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ, е приел, че законът изрично предвижда възможност за откриване на производство по несъстоятелност на юридическо лице с нестопанска цел само при установяване на неговата неплатежоспособност. Изтъкнал е, че съгласно разпоредбите на чл. 607а, ал. 2 ТЗ и чл. 742, ал. 1 ТЗ основанието за откриване на производство по несъстоятелност – свръхзадълженост е приложимо само за капиталовите търговски дружества. По тези съображения в обжалваното решение е споделен изводът на окръжния съд, че производството по несъстоятелност по отношение на сдружението не може да се открие на въведеното от молителя основание – свръхзадълженост. В акта на въззивния съд е направен извод, че молителят не се легитимира като кредитор на сдружението. Изложени са съображения, че главните вземания към длъжника, на които молителят се позовава в молбата по чл. 625 ТЗ, са за подобрения, изпълнени в имота на туристическото дружество от молителя на основание сключения между страните договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване, оформен в нотариален акт от 2. 04. 2008 г., който е развален поради неизпълнението му от „База – СС“ ЕООД с влязло в сила решение по гр. д. № 109/2011 г. на Смолянски окръжен съд по иск на сдружението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Апелативният съд е посочил, че правото на строеж върху собствения на сдружението недвижим имот е учредено в полза на молителя-търговец срещу задължение на последния да изпълни като част от цялото строителство и строителство на обекти, които след изграждането им стават изключителна собственост на учредителя-туристическо дружество. Доколкото договорът е сключен от търговско дружество, което се е задължило като изпълнител-строител да предаде на учредителя построени обекти в посочен в договора срок, въззивният съд е приел, че същият има характера на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ. Поради това е формирал извод, че твърдяните изискуеми парични задължения на ответника по молбата по чл. 625 ТЗ са свързани с уреждане на последиците от разваляне на търговска сделка. Тъй като вземанията на молителя, с които обосновава качеството си на кредитор на длъжника-сдружение с нестопанска цел, се оспорват от ответника по молбата по чл. 625 ТЗ и същите са предмет на предявени осъдителни искове срещу длъжника, по които производствата не са приключили с влезли в сила съдебни решения, въззивният съд е счел, че в тежест на молителя е да установи тяхното съществуване с допустими доказателства в производството, което не е сторено. Изтъкнал е, че доказателства относно изпълнените СМР в имота на длъжника от страна на молителя и тяхната стойност не са ангажирани. Наред с това, въззивният съд е счел, че са налице данни за погасяване с прихващане на вземането на молителя за извършените подобрения, като се е позовал на влязлото в сила решение по гр. д. № 12/2013 г. на Смолянски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Интернешънъл Асет банк“ АД като кредитор и процесуален субституент на „База – СС“ ЕООД срещу сдружение „Туристическо дружество „Карлък““ иск за заплащане на сумата от 216 651, 14 лв., представляваща стойността на подобренията, изпълнени в имота на длъжника, поради погасяване чрез прихващане на горното задължение със задължението на търговското дружество към сдружението да му заплати сумата от 296 551, 03 лв. по изп.д. № 570/2013 г., на ДСИ при РС – Смолян, образувано за вземанията на сдружението по изпълнителен лист, издаден на основание влязлото в сила решение по гр. д. № 109/2011 г. на Смолянски окръжен съд. Във въззивното решение е прието, че молителят неоснователно се позовава на нормата на чл. 608, ал. 2 ТЗ, тъй като от една страна не е доказано съществуването на изискуемо задължение на длъжника по чл. 608, ал. 1 ТЗ, а от друга са налице данни за обявен на 16. 07. 2019 г. ГФО за 2018 г. на сдружението в ТРРЮЛНЦ след регистрацията му през 2018 г. и след подаването на молбата по чл. 625 ТЗ – на 9. 07. 2019 г. Като е съобразил заключенията на съдебно-икономическата експертиза, събрани в първоинстанционното и въззивното производство, въззивният съд е изтъкнал, че не се установява и наличие на спиране на плащанията от страна на длъжника. Подчертал е, че според експертното мнение по заключенията, приети във въззивното производство, вземанията на кредитора по молбата по чл. 625 ТЗ не са осчетоводени при длъжника и при съобразяване на това обстоятелство за изследвания период 2013 г. – 2019 г. данните са, че сдружението е в състояние да покрие текущите си задължения с наличните краткосрочни активи. Същевременно, решаващият състав е посочил, че в производството по несъстоятелност на молителя /по т. д. № 284/2015 г. на Пловдивски окръжен съд/ са приети вземания на туристическото дружество в размер на 928 515, 86 лв. и не е споделил разбирането на молителя, че е недопустимо извършването на прихващане от страна на длъжника с тези негови вземания към подалия молбата по чл. 625 ТЗ кредитор. Изтъкнал е, че длъжникът е заявил евентуални възражения за прихващане с посочените вземания по висящите граждански дела с предмет вземанията на молителя за подобрения. Счел е, че дали вземанията на молителя са погасени с прихващане е от значение за спора в производството по искането по чл. 625 ТЗ, но наличието на основанията по чл. 645, ал. 1 ТЗ не може да се изследва, доколкото не е установено съществуването на изискуемите вземания на молителя, от които се извежда качеството му на кредитор на сдружението с нестопанска цел. При тези обстоятелства въззивният съд е намерил, че няма основание при изясняване икономическото състояние на ответното туристическо дружество да се вземат предвид претендираните от молителя, но спорни и неустановени негови вземания. По изложените съображения в обжалваното решение е направен извод, че не е налице твърдяната от молителя неплатежоспособност на ответното сдружение. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е значим за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора въпрос относно материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност не отговаря на основното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е общо формулиран и не кореспондира с мотивите на въззивния съд за отхвърляне на молбата по чл. 625 ГПК на кредитора, а именно: липса на активна материалноправна легитимация на молителя поради неустановяване по делото същият да е носител на твърдяните изискуеми парични вземания към длъжника, неприложимост на основанието за откриване на производство по несъстоятелност – свръхзадълженост по отношение на юридически лица с нестопанска цел и отсъствие на неплатежоспособност на длъжника. Не покриват общия селективен критерий и въпросите относно това кой следва да обори презумпциите по чл. 608, ал. 2 ТЗ и чл. 608, ал. 3 ТЗ и дали наличието на дълготрайни материални активи е достатъчно основание за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ, тъй като нямат обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Във въззивното решение е изразено становище, че не са налице фактическите състави на оборимите презумпциите по чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, поради което в същото не е обсъждан поставеният проблем за тежестта да се установи обективното икономическо състояние на длъжника с цел оборване на презумираното състояние на неплатежоспособност. Не кореспондира с мотивите на съда въпросът относно значението на притежаваните от длъжника дълготрайни активи за основателността на молбата по чл. 625 ТЗ. Въззивният съд е аргументирал извода си, че не е налице неплатежоспособност на ответника с данните, че сдружението е в състояние да покрие текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Поставените от касатора въпроси относно момента, към който следва да се преценява цялостното финансово икономическо състояние на длъжника и какво е значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансови-икономически показатели и тяхната тежест при преценка на неплатежоспособността са включени в предмета на делото, но същите не са единствено обуславящи крайните изводи на съда. Както бе посочено, за да отхвърли молбата по чл. 625 ТЗ, въззивният съд е приел не само, че ответникът не е неплатежоспособен, но и че молителят не притежава изискуеми парични вземания към ответника, породени или отнасящи се до търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което не е активно материалноправно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника. Поради това разглеждането на въведените въпроси относно неплатежоспособността като материалноправно основание за откриване на производството по несъстоятелност не би могло да доведе до различен изход по делото. По тези съображения въпросите не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно по отношение на тези въпроси не е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По въпроса за неплатежоспособността като едно от законоустановените основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ е формирана постоянната съдебна практика, намерила израз в решение № 32 от 17. 06. 2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 25 от 21. 03. 2014 г. по т. д. № 4356/13 г. на ВКС, II т. о., решение № 71 от 30. 04. 2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 164 от 30. 11. 2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 225 от 08. 12. 2016 г. по т. д. № 2572/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 179 от 30. 10. 2017 г. по т. д. № 1048/2017 г. на ВКС, I т.о. и др., която не се нуждае от промяна или осъвременяване, и въззивният акт съответства на тази практика. Във формираната съдебна практика се застъпва становището, че при преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение, и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се извърши преценка дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи – възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Въззивният съд е изследвал икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на решението, като изводите му относно това състояние се основават на обсъдените заключения на икономическата експертиза, събрани в първоинстанционното и въззивното производство, включително на експертното мнение относно релевантните коефициенти. При формирането на заключението, че длъжникът не е неплатежоспособен, въззивният съд е съобразил възможността на длъжника да покрие краткосрочните/текущите задължения с краткотрайните си активи съобразно вариантите на заключенията, в които са съобразени само осчетоводените задължения на ответника. Последното е следствие от становището на съда, че при изясняване на икономическото състояние на ответното сдружение не следва да се вземат предвид твърдяните вземания на молителя, тъй като същите са спорни и в производството не е установено съществуването им. Съгласно дадените в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът излага доводи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, без да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващата воля на съда. С тези доводи касационният жалбоподател не обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване. Непосочването на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. С оглед твърдението на касатора, че въззивното решение противоречи на практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове, следва да се изтъкне, че противоречивата практика на съдилищата е изключена като основание за допускане на касационно обжалване с измененията на ГПК от 2017 г. /ДВ, бр. 86/2017 г./. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. При този резултат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1500 лв., чието уговаряне и заплащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 17. 03. 2021 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение