Определение № 60630 от 17.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 552/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 12304/11.11.2020 г. по гр.д.№ 410/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6863/10.10.2019 г. по гр.д.№ 12 561/2018 г. на Софийски градски съд, както следва: Касаторът - ищец Д. В. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, за отхвърляне на предявения против ответника ЗАД „ Армеец” иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за разликата над присъдените 35 000 лева и до претендираните 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 20.05.2017 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, товарен автомобил. Счита, че съдът е приложим неправилно материалния закон – чл.52 ЗЗД - присъждайки занижено, спрямо доказано претърпените неимуществени вреди, в резултат на причинените телесни увреждания, обезщетение. Касаторът, без да посочва несъобразени от съда обстоятелства, от значение за определяне обхвата и проявлението на вредите, счита че съдът ги е отчел формално, без да извърши оценка на всяка от увредите поотделно. Следвало е да съобрази, че бикондилната фрактура на дясна тибия представлява тежка травматична увреда не само на костта, но и на дясното коляно и се квалифицира като състояние, водещо до трайно затруднение на долния десен крайник, в случая за срок от 6 месеца, при неблагоприятна прогноза от по-бързо износване на ставния хрущял и оттук поява на гонартроза. Според касатора, независимо че останалите травматични увреди се квалифицират като състояние на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съдът е следвало да отчете последиците им и за психическото му здраве. Касаторът – ответник ЗАД „Армеец„ – оспорва въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, за присъждане на застрахователно обезщетение в размер от 35 000 лева, като крайно завишено спрямо действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и спрямо конкретните икономически условия, при които са настъпили. В тази връзка страната твърди, че присъденото обезщетение надхвърля присъждани в други сходни случаи на застрахователни събития от 2017 г., както и че лимитите на застрахователно покритие са само ориентир за икономическата конюнктура, но следва да бъдат съобразени реалните условия в страната и конкретно факта, че Република България е с най-нисък стандарт на живот в рамките на ЕС, съобразно показателя брутен вътрешен продукт на глава от населението, по стандарт на покупателна способност. Според касатора, съдът е следвало да отчете, че възстановителният процес е протекъл в рамките на обичайното за подобен род травми, без усложнения, както и възрастта на пострадалия - благоприятна за прогноза на пълно възстановяване, без остатъчни явления. Навежда се и довод за неправилно приложение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, досежно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, основано на факта, че след ПТП същият е констатиран с алкохолна интоксикация и като неадекватен в резултат на същата, респ. не е могъл да се съобрази с пътната обстановка и да подходи към пресичане на пътното платно с нужното внимание, с оглед собствените му ограничени възможности за реакция при възникване на опасна ситуация. Пешеходците също следва да държат сметка за приближаващи ги превозни средства, като правото им на предимство е абсолютно по съдържание, но относително по своя ефект, в смисъл че когато безопасността на носителя на това право е застрашена и той има възможност да се откаже от неговото осъществяване, за него възниква задължението да не го осъществява на всяка цена. В тази връзка страната цитира решение по нак. дело № 928/1977 г. на ІІІ н.о. на ВКС. Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на всяка от страните, ограничени до приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното: Ищецът Д. В. е предявил против ЗАД „ Армеец „ иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за присъждане обезщетение от 100 000 лева, за неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 20.05.2017 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, товарен автомобил. Описвайки получените травми ищецът сочи болки със значителен интензитет през първите два месеца след ПТП, обездвижване за продължителен / непосочен конкретно / период от време, през който е бил зависим от чужда помощ в обслужване на ежедневните си нужди, използване на помощни средства за придвижване / патерици /. Твърди, че търпимите силни болки и дискомфорт са затормозили ежедневието му, пречили са на съня му, травмата на главата му е причинявала главоболие и световъртеж. Навеждат се и психологически последици от инцидента – страх от автомобили, тревожност без видима причина. Ответното дружество е оспорило иска, вкл. с възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че в качеството на пешеходец пострадалият ищец е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за това място, при червен за пешеходци сигнал на светофарната уредба в близост, с внезапно навлизане и без отчитане на реалната пътна обстановка, принос за което е имало и конкретното му състояние на алкохолно опиянение от висока степен. Тези обстоятелства ответникът преференциално е сочил и като обуславящи липса на деликт от страна на водача на увреждащия автомобил. Оспорен е като изключително завишен и претендирания размер. Съдебно-медицинската експертиза е установила съчетана травма на глава – охлузвания по лице и глава, гръден кош – фрактура на 8 –мо ребро вляво, контузия на корем и контузия на дясна подбедрица - бикондилна фрактура на тибията / счупване на двата кондила на тибията в областта на коляното, вътреставна фрактура /. Вещото лице изключва да е безспорно доказана фрактура на пубисна кост, с оглед рентгенографията и липса на съответни клинични симптоми. Фрактурата на осмо ребро е квалифицирана като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а всички останалия, изключая фрактура на тибията - като повърхностни травми. Последната, обаче, е квалифицирана като тежка травматична увреда не само на костта, но и на дясното коляно като цяло, водеща до трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за срок по-голям от 30 дни, в случая около 6 месеца. Посочва се, че причинените болки и страдания са били с висок интензитет до хоспитализирането на пострадалия, умерени - до третия месец, с обостряне в 10-дневния следоперативен период и при натоварване на десния крак и до шестия месец - слаби и затихващи. Травмата на коляното е наложила 30-дневен постелен режим и постепенно раздвижване с помощни средства до петия месец. Прогнозирано е възможно късно усложнение – по-бързо износване на ставния хрущял и оттам поява на гонартроза. Първоинстанционният съд е приел, че причина за ПТП е субективното поведение на водача на товарния автомобил, за който пешеходеца – ищец е бил предвидима опасност за движение, с която е следвало да се съобрази, съгласно чл.20 ал.2 ЗДвП, и който е управлявал в нарушение на чл.116 и чл.119 ал. 1 от същия закон. Не се установява, според съда, ищецът да е пресичал извън обозначено за това място / пешеходна пътека /, на забранителен за него сигнал на светофарната уредба, да е навлязъл внезапно на пътното платно. Напротив, от показанията на водача на увреждащото МПС се установява, че същият е възприел пешеходеца към момент, в който последният се е намирал на остров между платната за движение, т.е. е бил длъжен да го съобрази като възможна опасност. Съдът е отрекъл наличие на съпричиняване поради поставяне в риск от самия пострадал, доколкото безспорно установеното му алкохолно опиянение не е доказано да е в причинна връзка с предприето в нарушение на правилата на движение пресичане на пътното платно. Съдът е приел, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 35 000 лева, за определяне на която е отчел: всички констатирани травми, в причинна връзка с ПТП, вида и продължителността на проведеното лечение / оперативно ,с кръвно наместване и метална фиксация на счупената дясна подбедрица, съответно последващото оперативно премахване на импланта /, периода на търпими болки и страдания и съответния интензитет на същите в рамките на общ възстановителен период от 6 месеца, но с остатъчни болкови усещания и до момента, периода на обездвижване и нужда от чужда помощ при обслужване на ежедневни нужди / около 3 месеца /, периода на придвижване с помощни средства / около три месеца /, възрастта в аспект на активната работоспособност на ищеца / 43 г./, препятствана от увреждането и дискомфорта от последното, дадената от вещото лице неблагоприятна прогноза за по-ранно износване на ставния хрущял и оттук – появата на гонартроза, установените от свидетелите психологически последици от травмите - стрес, страх, ограничаване на социалната активност. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки същите съображения по приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, след самостоятелен анализ на събраните доказателства, в съответствие с въззивните доводи на всяка от страните за неправилност на първонстанционния акт, които не касаят установената по делото фактическа обстановка. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът – ищец формулира въпроса: Кои са обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда, при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД ? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. и решение по т.д.№ 2811/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба на страната не съдържа довод, че при прилагане критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД въззивният съд не е отчел релевантно за определяне размера на застрахователното обезщетение обстоятелство. Сочи се неправилно преценена тежест на всяко, иначе правилно отчетено, като значимо при определяне размера на застрахователното обезщетение, обстоятелство, която субективна преценка е винаги конкретна, основана на доказателствата по спора, тяхната пълнота и убедителност и в този смисъл предпоставя единствено фактологичен, а не правен въпрос по приложението на правна норма – в частност чл.52 ЗЗД – или правен принцип. Съдът не дължи процентно обосноваване на приноса на всяко отделно релевантно обстоятелство, спрямо приетия за справедлив размер на обезщетението, а съвкупната му преценка в настоящия случай не може да се възприеме за драстично отклоняваща се от присъдими в сходни случаи, към идентичен момент на застрахователното събитие. В изложението на касатора – ответник са формулирани следните въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя ? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителните указания в ППВС № 4 / 1968 г.; 2/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреви от причинени в резултат на деликт телесни повреди ? - въпросът обосноваван идентично на предходния; 3/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с ППВС № 4/1968 г. и решенията по т.д.№ 486/2012 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 2998/2013г. на І т.о. на ВКС. Въпреки обосноваването на касационен довод досежно приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, застрахователното дружество не е формулирало въпрос в относимост към същия. И тук важат съображенията за необосноваване на общия селективен критерий, изложени по-горе, по формулирания от касатора – ищец въпрос. Не е въведен от ответника конкретен довод за неправилно съобразен, като релевантен при определяне на застрахователното обезщетение, критерий, а по начало относимите такива са различни във всеки конкретен случай. Касационният довод е за неправилност на субективната преценка на съда, относно тежестта на всеки един от иначе изчерпателно и вярно съобразените критерии при определяне на обезщетението, която е винаги проекция на конкретиката на спора, съобразно въведения от ищеца предмет – обхват и съдържание на твърдени неимуществени вреди - и съдържанието на доказателствата. Поради това и обосноваването на правен въпрос относно правилността на тази преценка е възможно само в хипотези на драстично отклонение при прилагане критерия за справедливост, приравними на отказ за справедливо обезщетяване, каквото настоящият състав в случая не съзира / така напр. съображения за недопускане на касационното обжалване в определенията по т.д.№ 1479/20 г. на І т.о., т.д.№ 1260/20 г. на І т.о. – при това към по – ранен времеви момент на увреждането, т.д.№ 1072/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС – по отношение на единия от увредените ищци и др. /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение