Определение № 1220 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4867/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мемо Лог“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. В. Д. и по касационна жалба на В. П. Р., подадена чрез процесуален представител адв. Р. З. – К. против различни части на решение № 134/11.07.2025г., постановено по в.гр.д. № 190/2025г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

„Мемо Лог“ ЕООД обжалва въззивното решение, в частите, с които е потвърдено решение № 63/24.01.2025г. постановено по гр.д. № 1216/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която на основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД са отхвърлени предявените от „Мемо Лог“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] против В. П. Р. с ЕГН [ЕГН] искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 27343.79 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на направен разход за ремонт на влекач „Мерцедес Актрос“, с рег. [рег.номер на МПС] и за сумата от 26000 лв., представляваща пропусната полза – отхвърлена претенция за заплащане на обезщетение за нанесени щети на хладилно ремарке „LAMBERT“, с рег. [рег.номер на МПС], поради привеждането му в състояние на „тотал щета“ и представляваща застрахователната му стойност по застраховка „Каско“.

В. П. Р. обжалва въззивното решение, в частите, с които е:

1/ обезсилено решение № 63/24.01.2025г. постановено по гр.д. № 1216/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която на основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от „Мемо Лог“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] против В. П. Р. с ЕГН [ЕГН] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16644.11 лева, представляваща сбор от стойността на първоначалния доклад за стойността на щетите по стоката, възлизащи на 5388.70 лв. и стойността на окончателния доклад, възлизаща на 11255.41 лв., цялата сума платена за изготвяне на доклади от „Евроконтрола“ ЕООД, като постановено по непредявен иск, и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, за произнасяне по предявения иск за сумата 16644.11 лева, представляваща стойност на унищожената стока, заплатена от „Мемо Лог“ ЕООД на възложителя на превоза „Клифар ГМБХ“, чрез прихващане с насрещни вземания на ищеца по Фактура № 1000034342/03.01.2023г., по Фактура №1000034527/30.01.2023г. и по Фактура № 1000034539/31.01.2023г., за стойността на три други превоза, осъществени от „Мемо Лог“ ЕООД за същия възложител и

2/ е отменено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от „Мемо Лог“ ЕООД против В. П. Р. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди под формата на направени извънредни разходи и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД В. П. Р. е осъден да заплати на „Мемо Лог“ ЕООД общата сума от 38380.16 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от настъпило на 29.09.2022г. пътно-транспортно произшествие на територията на Република Хърватия, причинено по вина на В. П. Р., при изпълнение на служебните му задължения по безсрочен трудов договор от 19.05.2021г., сключен с „Мемо Лог“ ЕООД, на длъжност „шофьор, товарен автомобил международни превози“, като управлявал поверената му товарна композиция от влекач с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке с рег. [рег.номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта от 1.69 промила, при което товарната композиция самокатастрофирала, с което нарушил Закона за безопасност за движение по пътищата на Република Хърватия, и причинил имуществени вреди на „Мемо Лог“ ЕООД, изразяващи се в направени извънредни разходи, както следва:

• сумата 1220.95 лв., в това число: сумата 820 лв. – командировъчни пари, изплатени на А. И. и на Е. Г. /по 410 лева на всеки от тях/ и сумата 400.95 лева за пътни такси;

• сумата 12088.54 лв., представляващи левовата равностойност на 6180.77 евро, заплатена на „Зубак група“ ООД за извозване и транспортиране на 4/5 осово товарно ремарке;

• за сумата от 23882.70 лв., представляващи левовата равностойност на 12211.03 евро, платена на „Зубак група“ ООД за използване на услуга с автокран;

• за сумата 171.45 лева, представляваща левова равностойност на 87.66 евро – извънредни разходи за частично възстановяване на товарната композиция до състояние, позволяваща да бъде транспортирана, в това число 43.20 евро за пътни такси и 44.46 евро за нощувка;

• за сумата от 360 лв. – извънреден разход за услуга „първоначална оценка на щети“, заплатена на “Евроконтрола“ ЕООД;

• за сумата от 657.16 лв. – извънреден разход за услуга „Инспекция на повредени варели“, заплатена на „СЖС България“ ЕООД и вместо това е постановено.

В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД са отхвърлени предявените от „Мемо Лог“ ЕООД против В. П. Р. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 38380.16 лева до размера на претенцията от 46248.84 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени извънредни разходи, въззивното решение не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила.

И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение в съответната част поради нарушениe на материалния, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените исковe да бъдат уважени, съответно – отхвърлени.

Касационният жалбоподател „Мемо Лог“ ЕООД поддържа, че въззивният съд некоректно е приложил принципа по чл. 12 от ГПК при преценка по вътрешно убеждение на съдържанието и доказателствената стойност на представените по делото частни писмени документи установяващи стойността на ремонт на влекача. По отношение на щетата ремонт на влекач, както и за изплащане на застрахователната стойност на ремаркето счита изводите на въззивния съд за необосновани и че по делото е проведено пълно и главно доказване на тези претенции чрез констатациите на контролните органи в РХърватска за ПТП с участието на ответника; неговото обяснение; констатациите на доверения сервиз и стойността на ремонта, заплатен изцяло от дружеството работодател.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация В. П. Р., чрез процесуален представител адв. Р. З. - К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва тази касационна жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в тази обжалвана част е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба на „Мемо Лог“ ЕООД е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване на решението в неблагоприятната за него част, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Касационният жалбоподател В. П. Р. поддържа, че предявеният по делото иск за обезщетение на имуществени вреди е един и неправилно въззивният съд е приел, че са предявени множество обективно съединени искове за обезщетение на вреди под формата на различни разходи извършени от работодателя. Счита, че направените разходи подлежат на самостоятелно доказване с оглед определяне размера на вредата, но не представляват отделни искове със самостоятелни размери. Неправилно въззивният съд е приел също, че направеното от ищеца уточнение на основанието на предявения иск за сумата от 16644.11 лева – стойност на увредената стока заплатена на собственика на товара чрез прихващане на следващи задължения на последния с вземания на ищеца, представлява изменение на основанието на иска за обезщетение на вреди, причинени умишлено от него на работодателя, поради което неправилна е квалификацията за произнасяне по непредявен иск от първия съд. Твърди, че претенциите за обезщетение на извършени извънредни разходи от работодателя за репатриране на товарната композиция и на товара и ползване на автокран не са доказани по основание – реално заплащане на претендираните разходи, като приетите по делото 2 броя SWIFT съобщения не доказват реално извършен междубанков превод на суми по двете фактури издадени от „Зубак група“ ООД. Тез съобщения счита, че имат само уведомителен характер между чуждестранните банки, че е заявен превод. Сочи, че въззивният съд не е преценил правилно доказателствената стойност на тези и други документи.

Отговор по тази касационна жалба не е депозиран от ответника по нея „Мемо Лог“ ЕООД.

Касационната жалба на В. П. Р. е процесуално допустима единствено в частта, насочена против въззивното решение постановено по исковете с цена 12088.54 лв. – представляваща заплатен разход на „Зубак група“ ООД за извозване и транспортиране на 4/5 осово товарно ремарке и с цена 23882.70 лв. – представляваща заплатен разход на „Зубак група“ ООД за използване на услуга с автокран. В тази част касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на решението в неблагоприятната за него част, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

В останалата част касационната жалба е недопустима като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване решение по въззивно дело, постановено по искове с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД с цена на всеки в размер на търсената сума от 1220.95 лева; 171.45 лева; 360 лева и 657.16 лева – имуществени вреди. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касационна жалба насочена против тези части от въззивното решение следва да се остави без разглеждане.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от 19.05.2021г., по силата на което ответникът е заемал длъжността “шофьор товарен автомобил, международни преводи“ при ищеца. На 29.09.2022г. при изпълнение на служебните си задължения, ответникът изпълнявал курс от Испания до България, като управлявал товарна композиция, състояща се от влекач с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке с рег. [рег.номер на МПС], превозвайки химикали за перилни препарати, като осъществил ПТП на територията на Република Хърватия, без участието на други превозни средства като управляваната от него товарна композиция е самокатастрофирала – напуснала пътното платно, попаднала в крайпътна канафка и се преобърнала. При извършена проверка от контролните органи на Република Хърватска, обективирана в Протокол за тестване за наличие на алкохол, упойващи вещества или лекарства в организма изх. № 511-15-14-22-2 от 29.09.2022г. /на л. 21 от делото на СмОС/ е установено, че водачът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1.69 г/кг., с което е извършил административни нарушения по чл. 194, ал. 3 от Закона за безопасността на движението по пътищата на Република Хърватска, наказуемо по чл. 194, ал. 4 от същия закон, за което са му били наложени административни наказания – глоби и мерки за процесуална принуда. В протокола е отразено, че тестваното лице няма забележки и не оспорва резултатите от тестването.

От саморъчно написано Обяснение от В. П. Р. от 07.10.2022г. /на л. 97 от делото на ПОС/ приел за установено, че ответникът писмено е изложил обстоятелствата, че на 29.09.2022г. пътувал от Испания към България с товар на фирма „Клифар“ 21179 кг., и когато е минавал през Хърватия, е спрял около 13 часа да почива преди границата със Сърбия, като по време на почивката е консумирал алкохол. След почивката е тръгнал по маршрута си, като карайки по път Д537 в посока [населено място], около 18:00 часа българско време, на завой камионът се подхлъзнал, влязъл в канавката и се обърнал на страни. След половин час дошли органите на полицията и установили настъпилото ПТП, направили проба за алкохол, която се оказала положителна за 1.69 промила.

Вследствие на причиненото от ответника ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди в общ размер на 116 236.59 лева, сред които в предмета на касационно обжалване:

• разходи за заплащане на стойността на увредения товар на възложителя на товарния превоз „Клифар ГМБХ“, съобразно окончателен доклад за щетите на стоката, в общ размер на 8510 евро, с левова равностойност 16644.11 лв., заплатена от ищеца чрез извършено прихващане със стойността на три други извършени превоза за същия товародател – съобразно направено уточнение на претенцията в о.с.з. на 21.11.2023г. /протокол на л. 101 от делото на ПОС/;

• репатриране на увредените влекач с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке с рег. [рег.номер на МПС] до България, за което направил разноски на стойност 6180.77 евро, с левова равностойност от 12088.54 лева, представляващи такса за превозване и транспортиране на 4/5 осово товарно МПС, заплатена на „Зубак Група“ ООД;

• разходи за претоварване и пренареждане на разпиляната стока в ремаркето в размер на 12211.03 евро, с левова равностойност от 23882.70 лв., представляваща заплатена сума на „Зубак Група“ ООД за ползване на автокран;

• разходи за ремонт на влекача в размер на 27343.79 лв., извършен от „Джи Ди Ем Трак Център“ ЕООД, съгласно Калкулация на дейностите /на л. 27-28 от делото на ПОС/;

• стойност на пълната щета на ремаркето, поради невъзможност да бъде възстановено /определена по застрахователна полица/ в размер на 26200 лева, която сума застрахователите няма да заплатят, тъй като причиненото от ответника ПТП попада в изключенията, при които застрахователят не носи отговорност, съгласно глава Х Общи изключения, т. 1.13 от Общите условия на застраховка „Каско Стандарт на застрахователно дружество „Булстрад“, както и т. 1.1. от глава XI Общи изключения от Общите условия по застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“ на същото застрахователно дружество – поради употреба на алкохол от водача на автомобила.

От Фактура № 7338-А-2 /на л. 18 от делото на ПОС/ и Фактура №7339-А-2 /на л. 21 от делото на ПОС/, издадени на 04.10.2022г. от „Зубак Група“ ООД, „ОРИКС Асистенция“ за сумите съответно 12211.03 евро и 6180.77 евро приел за установено, че на 29.09.2022г. в 21:38:49 часа са осъществени доставки на услуги на „Мемо – Лог“ ЕООД, изразяваща се в „извозване и транспортиране на 4/5 осово товарно МПС /до 20 км/, като е начислено и допълнително плащане за допълнителни изминати още 75 км., начислена е и допълнителна такса за работа на превозно средство над 12 т. при превоз на МПС и ползване на автокран и услуги по опазване на товара. Съобразил отразената забележка към фактурите, че услугата е предоставена на 29.09.2022г. в 21:38:49 часа на клиента „Мемо Лог“ ЕООД съгласно модела за пътна помощ ORIX на „Хърватски автомагистрали“, програма за товарни превозни средства, на местоположение Оток /В./, поради ПТП с превозно средство, излязло от пътя и преобърнато на дясната си страна, товарният отсек е повреден. Идентифицирано е авариралото МПС – „Мercedes Actros“ + „Lamberet LVFS“ с рег. [рег.номер на МПС] и номер на рама, както и номер на ремаркето С 6738 ЕР, които са транспортирани до крайно местоположение на 95 км – до [населено място], ул. “Славоно-бродска“ № 15.

От Писмо до „Мемо Лог“ ЕООД от 14.11.2022г. от М. Г. Ф. – управител на „Джей Ди Ем Трак Център“ ЕООД /на л. 69 от делото на СмОС/ за установено приел, че ищецът е бил уведомен от доверен сервиз на „Ви Ай Джи Сървисиз България“ ЕООД, че влекач МВ Актрос с рег. [рег.номер на МПС] е бил разглобен, при което са установени наличните видими повреди, като е изпратена проформа за ремонт на машината, в която са посочени необходимите за ремонта детайли, посочена е цена за нови детайли от алтернативни доставчици, както и цена на употребявани детайли, които могат да бъдат ползвани при ремонта. В изготвена „Автотехническа експертиза за стойността на ремонта на катастрофирал Мерцедес Актрос с рег. [рег.номер на МПС] “, „Джей Ди Ем Трак Център“ ЕООД посочил, че са подробно посочени и остойностени като труд и части отделни ремонтни дейности, на обща стойност 27 343.79 лв.

Съобразил, че с Фактура № 822/16.11.2022г., издадена от „Джей Ди Ем Трак Център“ ЕООД за сумата от 27 343.79 лева /на л. 66 от делото на СмОС/, за услуга „Ремонт на Мерцедес Актрос с рег. [рег.номер на МПС] “ както и документ, изходящ от същия сервиз, именуван „Калкулация и описание за реално извършени дейности относно ремонт на Мерцедес Актрос с рег. [рег.номер на МПС] “, са установени подробно посочени позиции за включените ремонти дейности, с разбивка на вложените части и труд /на л. 27 от делото на ПОС/, а с платежно нареждане от 29.11.2022г. за сумата от 27343.79 лв., платена от ищеца по банкова сметка на „Джей Ди Ем Трак Център“ ЕООД установено плащане с основание „Фактура № 0000000822 16.11.2022г.“ /на л. 101 от делото на СмОС/.

Въз основа на тези факти от правна страна по претенцията за сумата от 16644.11 лв. – стойност на увредения товар, въззивният съд взел предвид, че с уточняваща молба от 06.11.2023г. /на л. 61/ ищецът представил доказателства за извършено прихващане между него и собственика на товара, като исковата сума е прихваната срещу негови вземания за осъществени от него превози за собственика на товара „Клифар ГМБХ“ по Фактура № 1000034342/03.01.2023г., по Фактура №1000034527/30.01.2023г. и по Фактура № 1000034539/31.01.2023г. Отбелязал, че в първото открито съдебно заседание на 21.11.2023г. ищецът е направил допълнително уточнение на тази искова претенция, като е уточнил, че сумата от 8150 евро е стойността на стоката, която е унищожена, като възложителят „Клифар ГМБХ“ е направил прихващане, и вместо „Мемо Лог“ЕООД да му плаща щетите по стоката, ищецът е извършил три допълнителни курса, като стойността на унищожената стока е прихваната със стойността на тези допълнителни три курса. Така направеното уточнение на тази искова претенция приел, че съставлява по естеството си изменение на иска по основание досежно претенцията за сумата от 16644.11 лв., тъй като първоначално същата е претендирана като платена на „Евроконтрола“ ЕООД за извършена услуга по оценка на щетите по стоката, а с уточнението от 06.11.2023г. и в първото открито съдебно заседание е наведено друго основание за претендирането на тази сума – като заплатена на възложителя на превоза „Клифар ГМБХ“ чрез извършване на прихващане с насрещни вземания на ищеца по три фактури. Приел, че изменението на този иск по основание е направено в срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК, в присъствието на процесуален представител на ответника, и е прието от съда с протоколно определение от същото съдебно заседание, като изготвеният по делото предварителен доклад по чл. 140 от ГПК е отчел уточненията, направени с уточняваща молба от 06.11.2023г. и в откритото съдебно заседание на 21.11.2023г. Въпреки така направеното уточнение посочил, че с диспозитива на съдебния акт съдът се е произнесъл по претенцията за сумата от 16644.11 лева, така както е била формулирана преди нейното уточняване и приемане за разглеждане в о.с.з. на 21.11.2023г., а именно като „сбор от стойността на първоначалния доклад за стойността на щетите по стоката, възлизаща на 5388.70 лева и стойността на окончателния доклад, възлизаща на 11255.41 лева, цялата сума заплатена за изготвяне на доклади на „Евроконтрола“ ЕООД“. Така постановеното решение по претенцията за сумата от 16644.11 лева приел, че не съответства по основание на действително предявената от ищеца претенция в откритото съдебно заседание на 21.11.2023г. Обосновал, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което решението в тази част е недопустимо и следва да се обезсили, като делото следва да се върне на първостепенния съд да се произнесе по предявения иск за сумата от 16644.11 лв. на предявеното основание – като стойност на унищожената стока, заплатена на възложителя на превоза „Клифар ГМБХ“, чрез прихващане с насрещни вземания на ищеца по описаните три фактури, за стойността на три други превоза, осъществени от ищеца за същия възложител.

По претенцията за вреди, настъпили във връзка с репатрирането и транспортирането до България на авариралата товарна композиция /12088.54 лева – за репатриране и 23882.70 лв. – за ползване на автокран/ направил извод, че ищецът е направил извънредни разходи във връзка с реализираното от ответника ПТП в Република Хърватска, изразяващи се в разходи за репатриране на авариралата товарна композиция от мястото на произшествието – Оток /В./ до селище С., ул. “Славонско-бродска“ № 15, с превозни средства на фирма „Зубак Група“ ООД, осъществяваща асистенция /помощ на пътя/ по модела за пътна помощ за „Хърватски автомагистрали“, като с едното от тях е репатрирано авариралото ремарке, а с другото влекачът, като е ползван автокран за претоварването на стоката от авариралата композиция, на изпратената от ищеца друга товарна композиция с рег. [рег.номер на МПС] / С0854 ЕК, управлявана от А. И.. За тези дейности приел, че ищецът е направил извънредни разходи в размер на заплатените суми на „Зубак Група“ООД по фактура № 7338-А-2 от 04.10.2022г. за сумата 12211.03 евро, с левова равностойност от 23882.70 лева и по фактура № 7339-А-2 от 04.10.2022г. за сумата от 6180.77 евро, с левова равностойност 12088.54 лева. Обосновал, че предявените на това основание са доказани по основание и следва да се уважат.

По претенцията за вреди, претърпени във връзка с ремонта и възстановяването на авариралия влекач /27343.79 лв./ въз основа на обсъдените писмени доказателства, приел, че за доказване на претенцията са представени единствено частни писмени документи, които не носят подписа на ответника, нямат достоверна дата, нито се ползват с материална доказателствена сила за изложените в тях обстоятелства. За направен от ищеца приел разход за ремонт на Мерцедес Актрос с рег. [рег.номер на МПС], в размер на претендираната сума по фактура № 0000000822/16.11.2022г., издадена от „Джей Ди Ем Трак Център“ ЕООД, но за недоказано по несъмнен начин приел, че ремонтните дейности, описани в „Калкулация и описание за реално извършени дейности относно ремонт на Мерцедес Актрос с рег. [рег.номер на МПС] са били действително извършени, че те са били наистина необходими, че нуждата от тези дейности е настъпила именно в резултат от причиненото от ответника ПТП на 29.09.2022г., а не е наложена от други причини – напр. в резултат от нормалната амортизация на автомобила, както и че направените разходи съответстват на пазарните условия за подобен вид услуги, и че калкулираният разход за труд за извършване на отделните дейности съответства на разходните норми. При недоказана по категоричен начин пряка причинна връзка на така извършения разход с процесното ПТП и че този разход е бил необходим за възстановяване на влекача в състоянието му отпреди процесното ПТП, обосновал неоснователност на тази претенция.

По претенцията, представляваща пропусната полза от заплащането на застрахователната стойност на ремаркето от застрахователя по застраховка „Каско“ за сумата от 26200 лв, въззивният съд съобразил, че представена по делото е застрахователна полица № 4704220200034051 от 16.08.2022г. с покритие до 15.08.2023г., за сключен от ищеца договор за застраховка „Каско Стандарт“ със ЗАД „Булстрад Виена Инфурънс Груп“. Приел, че е сключена за хладилното полуремарке „Lamberet“ с рег. [рег.номер на МПС], за застрхователна сума в размер на 26200 лева, с покритие към датата на ПТП 29.09.2022г. От представените по делото Общи условия по застраховка „Каско стандарт“ на ЗАД „Булстрад Виена Инфурънс Груп“ приел за установено, че съгласно уредбата в Глава Х – „Общи изключения“, т. 1.13, управлението на МПС след употреба от страна на водача на алкохол над определена концентрация и при ПТП, констатирано с протокол от компетентните органи, е уредено като основание изключващо отговорността на застрахователя. Съобразил също, че в Глава Четвърта – „Особени правила при изплащане на обезщетение при пълна загуба вследствие на събития, различни от пожар и кражба“, в т. 1 е предвидено, че застрахователят обявява пълна загуба, когато сумата за ремонт и възстановяване на повредите по МПС надвишава 70 % от действителната му стойност. А в т. 2 е предвидено, че при обявена пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части, възли и агрегати, като застрахованият задържа останките на МПС, или може да намали обезщетението със стойността на конкретна обвързваща оферта за останките на МПС. Предвидено е в т. 3, че преди изплащане на обезщетението, застрахованият снема от отчет съответното МПС. Взел предвид, че с писмо от 14.11.2022г., изходящо от „Джей Ди Ем Трак Център“ ООД – София /на л. 69 от делото на СмОС/, ищецът е бил уведомен от доверения сервиз на „Ви Ай Джи Сървисиз България“ ЕООД, че разходите за възстановяването на хладилно полуремарке „Lamberet“ с рег. [рег.номер на МПС] ще надхвърлят застрахователната му стойност от 26200 лв. Като частен писмен свидетелстващ документ, извел, че от съдържанието му не може да бъде обоснован извод, че хладилно полуремарке „Lamberet“ с рег. [рег.номер на МПС], е било увредено именно от процесното ПТП /а не от нормалната му амортизация/ до степен, че възстановяването му е било икономически нецелесъобразно, при което е била налице хипотезата на „тотална щета“ на застрахованото хладилно полуремарке „Lamberet“. В тази връзка съобразил заявеното от ответника възражение, че преди процесното ПТП ремаркето е било силно амортизирано от продължителна нормална употреба, като сумата от 26200 лв. надхвърля действителната му пазарна стойност към релевантния момент. Отчел възражението за релевантно, тъй като преценката за наличие на „пълна загуба“ се извършва, като стойността на ремонта се съотнася не към застрахователната сума, а към действителната стойност на съответното ПС, която в случая не се установява от събраните доказателства. Наред с това изтъкнал, че в случай на пълна загуба, подлежащото на изплащане обезщетение е в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части, възли и агрегати. Обосновал, че по делото не се установяват част от условията за получаване на това застрахователно обезщетение – наличието на „пълна загуба“ на застрахованото МПС по критериите на Глава Четвърта, т. 1 от ОУ по застраховка „Каско стандарт“, действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, и дали са били налице останали запазени части, възли и агрегати на застрахованото МПС, евентуално – на каква стойност са те. При липса на проведено доказване на част от изискуемите предпоставки за изплащане на застрахователното обезщетение за „пълна загуба“ приел за недоказана претенцията, че ищецът е пропуснал тази полза поради неправомерното поведение, реализирано от ищеца. В изложения смисъл постановил и крайния си съдебен акт.

Касаторът „Мемо Лог“ ЕООД в изложение към касационната жалба обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК и поставя като значим за точното приложение на закона и за развитие на правото следния въпрос:

1/ Когато една вещ е станала негодна за употреба по нейното предназначение поради настъпила щета, следва ли дължимото обезщетение да се намалява с евентуално намалената стойност, следствие нейната предхождаща употреба, като се има предвид, че предхождащата употреба е отчетена в момента на определяне на застрахователната му стойност?

Очевидната неправилност на въззивното решение обосновава с довод за необоснованост и неправилна преценка на доказателствата на извода, че повредите по влекача се дължат на нормалната му употреба, без да се вземе предвид наличието на изключващо отговорността на застрахователя основание.

Касаторът В. П. Р. в изложение към касационната жалба обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК и поставя като значими за точното приложение на закона и за развитие на правото следните въпроси:

1/ При предявен от работодателя против работника иск по чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на вреди от едно неправомерно действие на работника, стойността на отделните вреди представлява ли самостоятелен иск или същите са части от един иск за обезщетение на вредите от деликта?

Твърди противоречие на въззивното решение по този въпрос с решение № 180/12.02.2019г. по гр.д. № 3502/2017г. на ВКС, IV ГО.

2/ Уточнението с нарочна молба и в съдебно заседание по какъв начин работодателят – превозвач е репарирал вредите на собственика на стоката, когато тези вреди са включени в исковата претенция по стойност и основание към работника – деликвент, представлява ли изменение на иска по основание или е само уточнение на обстоятелства по същия?

3/ Представлява ли изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ГПК въведено уточнение в обстоятелствената част на исковата молба вследствие на дадени указания от съда относно редовността на последната?

Сочи противоречие с решение № 142/14.01.2021г. по гр.д. № 3067/2019г. на ВКС, IV ГО.

4/ Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата и доводите на страните и въз основа на тях да посочи кои факти приема за установени?

Касаторът твърди противоречие с приетото в решение № 184/11.12.2019г. по гр.д. № 3813/2018г. на ВКС, III ГО и решение № 56/21.07.2022г. по т.д. № 400/2021г., II ТО.

5/ Какво представлява SWIFT съобщението и същото доказва ли извършен междубанков превод на парична сума или удостоверява само извършена междубанкова кореспонденция?

Този въпрос касаторът сочи като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Очевидната неправилност на въззивното решение обосновава с твърдения, че неправилно въззивният съд е квалифицирал уточнението на исковата молба като изменение на иска, поради което неправилно е обезсилил първоинстанционното решение.

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в описаните хипотези, съдът съобрази следното:

Очевидната неправилност на въззивното решение е обоснована в изложенията с доводи за необоснованост и некоректна преценка на доказателствата, съответно неправилна квалификация на уточнението на основанието на иска като изменение на иска.

Поддържаните от всеки касаторите доводи, с които е обосновано приложно поле на касационното обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност, по правната си същност представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност поради необоснованост на решението, съответно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е самостоятелно и независимо от правните въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до явна неправилност на съдебния акт. Тези пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Ако такова разграничение между уреденото в закона специално основание за допускане на обжалването и касационното основание за неправилност на въззивното решение не съществуваше, то двете основания не биха били уредени в закона поотделно.

Съдебната практика приема, че очевидната неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, обхваща случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. А всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, преценката на събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС приема, че обоснованата в случая от всеки от касаторите "очевидната неправилност" не кореспондира с основанието, което законът урежда в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Поддържаните от тях становища са оплакване, съставляващо касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Разглеждането на конкретните оплаквания предполага преценка на събраните по делото доказателства, тяхната съпоставка и преценка поотделно и в съвкупност и проверка дали правилно е бил приложен процесуалният и материалният закон, т.е. насочва към обсъждане по същество на касационната жалба, а оттук и на правилността на обжалваното решение. Правилността на въззивното решение е предмет на проверка едва в производството по чл. 290 от ГПК, което се развива само ако бъде допуснато касационно обжалване и е извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. В рамките на последното обсъждането на спора по същество е недопустимо, а допускането на касационното обжалване е обусловено от наличие на уредените в закона предпоставки в чл. 280 от ГПК, определящи приложното му поле.

Придържайки се към това разграничение обусловено от специфичния характер на настоящото производство, при извършената от съда служебна проверка не се констатира възможност някои от изводите на Апелативен съд – Пловдив да са очевидно неправилни.

Жалбоподателят „Мемо Лог“ ЕООД поставя единствен въпрос относим към отхвърлената претенция за вреди – пропуснати ползи от неполучена застрахователна стойност при пълна щета на ремаркето. За да отхвърли тази претенция въззивният съд след обсъждане на клаузите на застрахователния договор достигнал до извод, че по делото не е доказана действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, спрямо която застрахователят обявява пълна загуба, както и се определя подлежащото на изплащане обезщетение; че единствено въз основа на уведомлението от доверения сервиз за разходите за възстановяването на хладилно полуремарке не може да обоснове извод за пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и констатираното от сервиза състояние на ремаркето на тотална щета; дали са били налице останали запазени части, възли и агрегати на застрахованото МПС, евентуално – за тяхната стойност. Така достигнал до решаващ правен извод, че по делото не са установени всички уговорени предпоставки за изплащане на застрахователното обезщетение за „пълна загуба“, поради което не може да изведе категоричен извод, че наличието на основание изключващо отговорността на застрахователя /употреба на алкохол/ е единствената и изключителна причина, поради която застрахователното обезщетение няма да бъде изплатено на ищеца.

При тези мотиви въпросът дали дължимото обезщетение следва да се намалява с амортизационните разходи, отчетени при определяне на застрахователната стойност на вещта не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, доколкото не е обусловил крайния извод на въззивния съд за неоснователност на този иск. Ето защо по касационната жалба на „Мемо Лог“ ЕООД не е налице общ селективен критерий, обосноваващ приложно поле на касационното обжалване.

Жалбоподателят В. Р. поставя въпрос дали при предявени искове за обезщетение на различни имуществени вреди, произтичащи от едно противоправно деяние е налице предявен един иск с цена общата стойност на всички вреди или множество обективно съединени искове.

В практиката на ВКС е разяснено, че искът се характеризира с три основни елемента: основание, петитум и страни. Разликата в който и да е от тези елементи води до предявяване на различен иск. Преценката относно броя на предявените искове е обусловена от това дали ищецът е въвел повече от едно основания и/или искания /обективно съединяване/ и/или претенции, насочени срещу повече от едно лица /субективно съединяване/. Основанието на иска се определя от фактите, включени в уредения в закона фактически състав, от който произтича съответното право.

Фактическият състав на специалния деликт по чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД, включва следните елементи: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и умисъл на ответника. Разликата в който и да е от тези елементи от фактическия състав на специалната деликтна отговорност на работника/служителя обуславя разлика и в предявения иск.

Имуществените вреди са всички разходи, необходими за поправяне на последиците на увреждащото деяние, с извършването на които се намалява имуществото на пострадалия и всички приходи, с нереализирането на които се пропуска увеличаването на неговото имущество. В основанието на иска за обезщетение за имуществени вреди влизат както фактите и обстоятелствата, в които се състои увреждащото поведение на дееца, така и фактите и обстоятелствата, в които се състои накърняването на съответните имуществени блага в патримониума на пострадалия, които може да имат различно естество. Това, което обединява тези различни факти в общ фактически състав е причинната връзка.

Петитумът на иска за обезщетение е съдържанието на претендираното право – вземане за определена парична сума, която според източника и естеството на вредата може да е различна. Искът за обезщетение може да бъде предявен на части – като множество частични искове с отделни петитуми за всеки отделен разход и за всяка отделна пропусната полза, но той може да бъде предявен и наведнъж като един иск.

Когато е предявен наведнъж, искът за обезщетение на имуществените вреди от едно противоправно поведение има едно основание и един петитум. Посочването на различни суми за извършени разходи и пропуснати ползи /когато предявеният иск е конкретизиран по пера/ не са отделни основания на отделни искове с отделни петитуми.

Претенцията за репарирането на такива вреди може обаче да бъде предявена и с отделни искове, обособени съобразно накърненото специфично имуществено благо или липсата на което се изразява в намаляването на имуществото на увредения, включително и предявени при условията на обективно съединяване за съвместно разглеждане в едно производство, когато ищецът ги е разграничил според обекта на увреждането и изрично е ограничил претенцията си за обезщетение за всяка категория материални носители до размера на конкретно посочени суми. В този случай ищецът може да обедини в една искова молба няколко самостоятелни претенции, при което всяка вреда подлежи на самостоятелно доказване, но се разглежда в общ процес. При това е налице кумулативно съединяване на искове срещу един ответник, като ищецът претендира уважаването на всеки иск и всеки от тях притежава самостоятелност независимо от единството на част от фактическия състав на увреждащото действие и процесуалното правоотношение, тъй като липсва пълен идентитет на основанието /има разлика в елемент от фактическия състав на иска – вредата/, на което е предявен всеки един от тях. Съдът е длъжен да се произнесе по всеки от тях с отделно решение, както е длъжен да се произнесе ако ищецът не бе обединил претенциите си в една искова молба, а бе предявил всяка с отделни искови молби. За различните посочени от него имуществени вреди в петитума на исковата молба ищецът следва да заяви отделно по размер обезщетение, което търси за всяка вреда, като в този случай е налице обективно съединяване на искове /чл. 210 от ГПК/. Преценката на броя на предявените искове с една искова молба, съответно за касационната обжалваемост на постановеното решение се преценява с оглед цената на всеки от обективно съединените искове, а не съобразно сбора на претендираните по тях суми /в аналогичен смисъл са дадените разрешения в решение № 105/09.09.2021г. по гр.д. № 2256/2020г., IV ГО; определение № 325/27.05.2013г. по ч.гр.д. № 3208/2013г., IV ГО; определение № 411/29.01.2026г. по ч.гр.д. № 3513/2025г., I ГО; определение № 1813/10.04.2025г. по гр.д. № 38/2025г., III ГО; решение № 632/16.V.1993г. по гр.д. № 1619/92г., IV ГО/.

В цитираното от касатора решение по гр.д. № 3502/2017г. на ВКС, IV ГО е разгледан един иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 6524 лв., представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба, а не са разгледани множество обективно съединени искове за имуществени вреди основани на различни факти, какъвто е процесният случай, поради което това решение е неотносимо към поставения въпрос.

Като е приел, че е сезиран с обективно съединени искове за обезщетяване на отделни имуществени вреди, всеки с различна цена и правопораждащи факти добавени към основния фактически състав на деликтната отговорност на работника по чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД, въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с приложимата практика на ВКС. Ето защо по поставения въпрос не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, определящ приложното поле на касационното обжалване.

Следващите два въпроса /№№ 2 и 3/ на касатора – работник са поставени на плоскостта на оспорването на извода на въззивния съд за произнасяне от първия съд по непредявен иск за сумата от 16 644.11 лева, зададени в светлината на разликата между уточнението на исковата молба и изменение на основанието на предявения иск.

В практиката си ВКС е разяснил, че когато исковата молба е останала нередовна, то предприетото от ищеца /по негова инициатива или по указание на съда по реда на чл. 129 от ГПК/ уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ГПК, и посочените там изисквания не важат в тези случаи. Това е така, защото спазването на тези изисквания може да се провери от съда само при редовна и вече поправена искова молба, т.е. – когато обстоятелствата, съставляващи основанието на иска, както и самото искане към съда, са ясни, пълни и непротиворечиво очертани. И в тези случаи обаче, ако наред с уточняването на неясните, непълни и/или противоречиви обстоятелства, ищецът посочи и други факти, които нямат никакво отношение към уточнението, а съставляват ново основание на претендираното обезщетение, то ще е налице изменение на иска, което следва да отговаря на изискванията на чл. 214, ал. 1 от ГПК /в този смисъл т. 4 от ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 5 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС и т. 2-В от ТР № 4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС/. Исковата молба не е нередовна в случаите, когато в обстоятелствената й част са изложени твърдения на ищеца за множество претърпени от него имуществени вреди, но както от обстоятелствената част, така и от петитума на исковата молба е ясно, че той претендира обезщетения само за част от така твърдяните вреди. В такива случаи, съгласно диспозитивното начало в гражданското производство /чл. 6 от ГПК/, ищецът сам и по своя воля въвежда в предмета на спора само част от вредите, като твърденията му за останалите вреди са ирелевантни за делото. Ако след подаването на исковата молба той заяви пред съда, че претендира обезщетение и за тези имуществени вреди, то също ще е налице изменение на иска, което – за да е допустимо, следва да отговаря на посочените по-горе изисквания по чл. 214, ал. 1 от ГПК.

В конкретния случай, въззивният съд е обезсилил частично първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск, като взел предвид, че при спазване изискванията на чл. 214, ал. 1 от ГПК с писмена молба, преди първо съдебно заседание, в присъствие на ответника ищецът предприел изменение на основанието на иска за сумата от 16644.11 лева, а именно като представляваща стойност на унищожената стока, заплатена от „Мемо Лог“ ЕООД на възложителя на превоза „Клифар ГМБХ“, чрез прихващане с насрещни вземания на ищеца по Фактура № 1000034342/03.01.2023г., по Фактура №1000034527/30.01.2023г. и по Фактура № 1000034539/31.01.2023г., за стойността на три други превоза, осъществени от „Мемо Лог“ ЕООД за същия възложител. Така предприетото от ищеца изменение на основанието на този иск, първоинстанционният съд отчел при обявяване на доклада по делото за окончателен по реда на чл. 146 от ГПК, но в диспозитива на решението си се е произнесъл по същия на първоначално заявеното основание – представляваща сбор от стойността на първоначалния доклад за стойността на щетите по стоката и стойността на окончателния доклад, платена за изготвяне на доклади от „Евроконтрола“ ЕООД. Процедирайки по този начин въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, а е постановил решението си при съблюдаване на приетото в нея. При валидно и допустимо предприето от ищеца изменение на основанието на иска, обстоятелството, че съдът е пропуснал да постанови нарочно определение по чл. 214, ал. 1 от ГПК не променя предмета на делото, който се очертава от исковата молба /чл. 6 от ГПК/, нито факта, че основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално право, чиято защита търси в исковия процес. От друга страна, доколкото в случая изменението на основанието на този иск е предприето с писмена молба от ищеца преди първото по делото заседание пред първата инстанция, независимо дали ще се квалифицира като уточнение, поясняване и детайлизиране на исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК или изменение на основанието на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК не означава, че основанието на този иск е различно от предявеното от ищеца такова. Че това е така не се оспорва и от ответника по делото, а оспорена е само процесуалната техника, възприета от въззивния съд. Тя в случая не рефлектира върху основанието на иска, така, както то е очертано от ищеца, нито променя факта, че първоинстанционният съд се произнесъл по непредявен иск.

По въпросите не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС, нито с приетото в решение по гр.д. № 3067/2019г., IV ГО, поради което липсва специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, необходимо за приложението на касационното обжалване.

Следващият въпрос е за задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, който в принципната му формулировка е общозначим за всеки гражданскоправен спор и разрешаването му в съответствие с константната практика на ВКС е гарант за законосъобразност на всяко съдебно решение, като постановено при съблюдаване на основните начала на гражданския процес въобще.

Поставен е от касатора В. Р. във връзка с оспорването, че въззивният съд не е посочил въз основа на кои доказателства е приел, че сумите по двете фактури на стойност 12088.54 лв. /за репатриране на товарно ремарке/ и на стойност 23882.70 лв. /за услуга ползване на автокран/ са заплатена работодателя на „Зубак група“ ООД.

Основан на тези оплаквания въпросът за задълженията на въззивния съд дори и обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. По въпроса не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Това е така, защото въззивният съд изрично е обсъдил в мотивите си доказателствата относими към всяка претенция, както и доводите на страните и за да уважи претенциите за тези суми е съобразил приетите по делото писмени доказателства /издадени от „Зубак група“ ООД два броя фактури и платежни нареждания от 04.10.2022г./, установяващи действителното реализиране на разходите от работодателя по вид, време, количество и обстоятелства, както и тяхното заплащане. При това въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, а при съблюдаване на същата е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност; въз основа на самостоятелна преценка по свое вътрешно убеждение е посочил кои правнорелевантни факти по предмета на спора приема за установени, а други за неосъществили се; обосновал е своите фактически констатации относно обстоятелствата от значение за спорните въпроси по делото, които подкрепил със свои правни изводи в предметните рамки на въззивното производство, очертани от въззивната жалба. При постановяване на решението си въззивният съд не се е отклонил от установената практика, поради което липсва специално основание за достъп до касация и по този въпрос.

Последният въпрос е какво представлява SWIFT съобщението и доказва ли то извършен междубанков превод на парична сума или удостоверява само извършена междубанкова кореспонденция.

Поставя се във връзка с предходния въпрос и приетите по делото SWIFT съобщения за клиентски превод по референция ДСК до Zagrebska Banka, Croatia, установяващи нареждания на двете суми от ищеца по сметка на „Зубак Група“ ООД, Хърватия. Въпрос за правната характеристика на SWIFT съобщението не е разрешен от въззивния съд, поради което отговорът на въпроса, даден от касационната инстанция не би се отразил на резултата по делото. Въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и по него липсва общо основание, определящо приложното поле на касационното обжалване.

Следва да се посочи, че SWIFT съобщението е инструмент за междубанкови трансакции, не удостоверява само по себе си извършването на междубанков превод на парична сума. За доказване на факта на плащането е необходимо представянето на допълнителни документи, които удостоверяват, че средствата са били действително прехвърлени на сметката на получателя. Удостоверяването на заверяване на сметката на получателя е действие, извършвано от банката, и има доказателствено значение за превод /плащане/ на посочената сума от сметката на платеца по сметката на получателя. В тази част удостоверяването се извършва от банката по силата на закона, има доказателствено значение за плащането и издаденият документ има характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК /в този смисъл определение № 169/19.02.2014г. по ч.т.д. № 4520/2013г. на ВКС, I ТО/. Надлежни страни обаче по евентуален спор дали нареждането за паричен превод е изпълнено и дали сметката на получателя е заверена, биха били платеца и получателя на сумата.

Ето защо по поставения въпрос не е налице общият селективен критерий за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Следователно приложно поле на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по делото не е обосновано от всеки от жалбоподателите и такова не може да се допусне.

При служебно извършена проверка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице и друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. ал. 3 от ГПК право на поискани разноски има ответникът по първата жалба. Претенцията за разноски на „Мемо Лог“ ЕООД е в размер на 3700 лева – платено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото по подадената от него касационна жалба, липсата на подаден отговор на касационната жалба на другата страна, разноски на тази страна не следва да се присъждат.

Претенцията на В. Р. е в размер на 5000 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор от 10.11.2025г. и други 5000 лева по договор от 18.08.2025г. – за плащане по банков път, без доказателства за действително плащане. Съдът приема, че доказаният като реално извършен разход от 5000 лева по първия договор е за защита на ответника, както по касационната жалба на „Мемо Лог“ ЕООД /2500 лв./, така и по подадената от него касационна жалба /2500 лв./. Съразмерно с обжалваемия интерес по касационната жалба на насрещната страна по която касационно обжалване не се допуска, на В. Р. следва се присъдят разноски в размер на 2500 лева. В този размер, превалутиран съгласно чл. чл. 11 - 13 от ЗВЕРБ разноските следва да се възложат в тежест на касатора – работодател.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение