Определение № 323 от 28.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1800/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг :Живот и здраве“, АД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк. Цв. Б., срещу решение №647 от 12.03.2020г. по гр.д.4776/19г. на Софийски апелативен съд. Ответниците по касационната жалба – Н. Н. В., чрез пълномощника си – адв. Г. Х. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е поддържал основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставил е въпросите – 1/“Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени от ПТП телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на пострадалия като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултата на телесните му увреждания при ПТП „ и 2 / „ Следва ли да се отчете наличието на съпричиняване, когато ищецът е пресякъл пътното платно при условията на „ ограничена видимост“единствено по смисъла на пар. 6 т. 56 от ПЗР на ЗДвП или следва да се вземе предвид и дали с поведението си същия е нарушил правилата, които регламентират участието на пешеходеца в движението.“ Страната пространно е развила своите отговори на така поставените въпроси в контекста на защитната си теза и оплакванията си за неправилност на изводите на състава. По първия въпрос страната се е позовала още и на това, че въпреки, че съдът е определил обезщетението съобразно ППВС № 4 / 68г., то същият не изложил мотиви за това как временната нетрудоспособност се е отразила на доходите на пострадалия и тези на семейството му. Общо е посочено, че тези въпроси „ се явявали „ и като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото“, като е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът е поддържал лаконично и основание по чл.280, ал.2 ГПК, като кратко е отбелязал, че било присъдено високо по размер обезщетение при неотчитане на всички „ релевантни критерии“- като съпричиняването от страна на пострадалия и скоростта на движение на автомобила. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, поставеният първи въпрос е общ като свързан със задълженията на въззивния съд, да съобрази определени критерии при определяне на справедливия дължим размер на обезщетението за неимуществени вреди. За да е релевантен този общ въпрос, страната следва конкретно да посочи кой от критериите не е бил съобразен в контекста на установените по спора факти и дали неговото съобразяване би променило постановения правен резултат. Страната не е обосновавала такива доводи, а изложението й е изцяло развито в контекста на оплакванията й за неправилност на акта и не съответства на въпроса, който по-скоро би могъл да бъде поставян от пострадалия, с оглед пълното отчитане на претърпяната от него вреда, а не от застрахователя, който следва да обоснове поддържания от него по-нисък размер на обезщетение като стойностен адекват на вредата. Отговорът на поставения въпрос / в какъвто смисъл са развити доводи/ също е без правно значение, тъй като същият, както и становището на страната са ирелевантни спрямо лимитивно определените основания за допускане на решението до касационен контрол.Същото е относимо и към критичните бележки на касатора относно „законодателния пропуск“ за изготвяне на точна методика за определяне на обезщетенията, тъй като същите нямат относимост към основанията по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Освен това доводите на страната се основават на оплаквания, свързани с неудовлетвореност от постановения резултат т.е. третират не правните изводи на въззивния съд, а фактическото доказване на интензитета на вредата в контекста на защитната теза на касатора, определено от него като неизпълнение на задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви, свързани с обезщетението на вредите. Противно на твърденията на касатора, на които основава този общ въпрос, въззивният съд не само е изложил свои мотиви, но и подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.52 ЗЗД е мотивирал изводите си относно стойностния адекват на вредата. Вторият поставен въпрос е фактически а не правен, поради което не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи още, че освен ирелевантни въпросите не са обосновани и като допълнителен критерий, доколкото изобщо не са разглеждани и сочени решения на ВКС, както и не е обсновавано противоречие по поставените въпроси.Липсват изобщо обосновани доводи по отношение на допълнителния критерий. Общо поддържаното, че съдът формално е разгледал критериите, определени с тълкувателна практика и необосновано е направил своите изводи, поради неправилно възприета фактическа обстановка са доводи, свързани с неправилност на акта, а не такива, установяващи противоречие при разрешаване на поставения правен въпрос. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи, въззивният съд също се е съобразил с тези разрешения. Поради това и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК е неприложимо. Освен това доводите, с които е сочено това основание, както и квалификацията като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът лаконично е поддържал и основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него с въведени кратки оплаквания за неправилност на изводите на състава, с оглед несъгласие с определения размер на обезщетението и съпричиняването. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала с общото оплакване че било присъдено високо по размер обезщетение, т.е. с общо оплакване за неправилност а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени надлежно поисканите, уточнени със списък по чл.80 ГПК и доказани като осъществени разноски в размер на 2100лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение