Определение № 3623 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2404/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 6 от 11.01.2023 г. по в.гр. д. № 389/2022 г. на АС - Бургас, с което предявения иск по чл. 439 ГПК е отхвърлен. Жалбоподателят Д. К. С., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неправилност на постановеното въззивно решение поради противоречие с материалния закон. Ответникът - „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. С определение от 09.11.2023г. по гр.д.№2404/2023г. ВКС е спрял производството по гр.д.№2404/2023г. по описа на ВКС до постановяване на решение по ТД №2/2023г. ОСГТК на ВКС. Съдът констатира, че по ТД№2/2023г. ОСГТК на ВКС е прието тълкувателно решение, поради което производството по настоящето дело следва да се възобнови. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С въззивното решение, като е потвърдено първоинстанционното решение, са отхвърлени предявеният от Д. К. отрицателни установителни искове против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за приемане за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност, сумата от общо 48 986,26 евро, с равностойност от 95 808,80 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 01.12.2009г. по заповед за изпълнение №1982/27.11.2009г. по ч.гр.д. №2666/2009г. на Ямболския районен съд. Установено е, че принудително изпълнение за процесното вземане е започнало въз основа на издаден изпълнителен лист в заповедно производство по ч.гр.д.№ 2666/2009г. на РС-Ямбол, по който изпълнителен лист първоначално е образувано изп.д.№46/2010г. на ЧСИ И. М., в последствие изп.д. № 426/2010г. на ДСИ Р. Д. при РС-Смолян, изп.д.№4/2015г. на ЧСИ Д. Н., изп.д.№420/2017г. на ЧСИ И. Христова, изп.д.№406/2018г. на ЧСИ С. Д. и изп.д. № 44/2021г. на ЧСИ З. Т., в хода на които изпълнителни дела са предприети изпълнителни действия. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че в случая погасителната давност при висящност на изпълнителния процес в периода на действие на ППВС №3/1980г. не е текла. Въззивният съд е приел, че погасителната давност е започнала да тече от момента на прекратяване на изп.д. № 46/2010г. на ЧСИ М. поради перемция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК - 27.09.2012г., а не от наложената по делото възбрана на 27.09.2010г. Въззивният съд е изтъкнал, че петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД е с крайна дата 27.09.2017г., но същия не е изтекъл, тъй като погасителната давност е прекъсната с подадена от банката-кредитор молба от 11.05.2017г., по която е образувано изп.д. № 420/2017г. на ЧСИ Христова, с район на действие ОС-Ямбол. Прието е, че с молбата е направено искане за налагане на запори върху банкови сметки и възбрана върху имот на ищеца, поради което процесното вземане не е погасено по давност и подлежи на принудително изпълнение. Въззивният съд е приел, че дори да се приеме че погасителната давност е започнала да тече на 27.09.2010г., то същата е била прекъсната на 28.01.2015г., преди изтичане на петгодишния давностен срок на 27.09.2015г., а след тази дата са извършени множество валидни изпълнителни действия по изп.д. № 420/2017г. на ЧСИ И. Христова, изп.д.№406/2018г. на ЧСИ С. Д. и изп.д. №44/21г. на ЧСИ З. Т.. По изложените съображения въззивният съд е отхвърлил предявения иск. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК Д. С., чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпроси от значение за спора: откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, прекъсват ли погасителната давност изпълнителни действия извършени след прекратяването на изпълнителното дело по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, предприети по същото изпълнително дело и съставляват ли те „валидни изпълнителни действия“ по смисъла на т.10 от ТР 2/2013 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната разяснения обективирана в т. 3 на Тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивната част на тълкувателното решение е прието, че в хипотезата на чл.116, б. „в“ ЗЗД относно прекъсването на давността в принудителното изпълнение е уредена отделно, тъй като не е идентична с правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването в исковия процес, предмет на уредба единствено в чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Прието е, че прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл.433, ал. 1, т. 5 ГПК. Прието е, че перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото му правомощие, което го опосредява – действията на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Изложени са съображения за това, че погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права, а като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. В настоящия случай не е налице отклонение от задължителните разяснения в цитираното тълкувателно решение, доколкото по делото е констатирано, че взискателя е изисквал от частни съдебни изпълнители да извършват изпълнителни действия, които са прекъсвали погасителната давност и към датата на предявяване на иска по чл. 439 ГПК същата не е изтекла. На основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 и чл. 81 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата му пред касационната инстанция в максималния размер по чл. 23, т. 2 предложение последно НЗПП от 300 лв. Предвид изложените съображения, съдът