Определение № 2375 от 09.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1014/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „ВГ-3“ ЕООД, [населено място] обжалва решение № 49 от 14.02.2023 г. по в.т.д. № 626/2022 г. на Апелативен съд – Варна, III състав, с което е потвърдено решение № 232 от 14.06.2022 г. по т.д. № 798/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от настоящия жалбоподател против „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 31, ал. 1 и сл. от ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за: сумата от 78 130,31 лв., представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ „ВГ-6“ и „ВГ-3“ през месец октомври 2018 г., обективирана в дебитно известие № 146/30.11.2018 г. към фактура № 145/12.11.2018 г., дължима по силата на Договор изкупуване № 90/17.02.2010 г., сумата 23 157,03, представляваща обезщетение забава за периода 16.12.2018 г. – 17.11.2021 г., сумата 170 022,48 лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от ВяЕЦ през месец ноември 2018 г., обективирана във фактура № 147/30.11.2018 г., дължима по силата на Договор изкупуване № 90/17.02.2010 г. и сумата 50 392,70 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.12.2018 г. – 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми за главница от датата на предявяване на иска – 17.11.2021 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е вероятно недопустимо. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка? – противоречие с: определение № 410 от 27.09.2019 г. по ч.т.д. № 1813/2019 г. на ВКС, I т.о.; определение № 10 от 06.01.2021 г. по ч.т.д. № 2479/2020 г. на ВКС, II т.о.; определение № 25 от 10.01.2013 г. по ч.гр.д. № 795/2012 г. на ВКС, IV гр.о.; определение № 340 от 22.07.2019 г. по ч.т.д. № 1250/2019 г. на ВКС, I.т.о.; oпределение № 456 от 03.08.2015 г. по ч.т.д. № 1826/2015 г. на ВКС, II т.о.; определение № 40 от 18.01.2018 г. по ч.т.д. № 2586/2017 г. на ВКС, I т.о. 2.При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 17, ал. 2 от ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен контрол за законосъобразността на акта? 3.Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 от ГПК за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно (ех lege) правомощие на съда? 4.Зависи ли от определени граници във времето предявяването на иска по чл. 17, ал. 2 от ГПК и възможно ли е да бъде изрично предявен за пръв път чрез въззивната жалба срещу първоинстанционно решение? 5.Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху индивидуален административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на индивидуален административен акт дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му? 6.Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданския съд да се произнесе по същество без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността в следствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационно-правния спор? По въпроси № 2-6 се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. „Енерго-Про продажби“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Третото лице помагач, „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] също оспорва касационната жалба и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, че „ВГ-3“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници - вятърни електроцентрали, присъединени към електроразпределителната мрежа по силата на договори за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.2008, сключен на 15.02.2020 г. с „ЕОН България Мрежи“ АД. Не се спори и че „Енерго- Про Продажби“ АД е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 г. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013 г. на ДКЕВР). Установено е, че като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ, „Енерго-Про Продажби“ АД е задължено да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък. Установено е, че третото лице помагач по делото на „Енерго - Про Продажби“ АД - „Национална електрическа компания" ЕАД е титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004 г., издадена от ДКЕВР. Установено е, че като обществен доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ „НЕК“ ЕАД е задължено да купува от „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго-Про Продажби“ АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя. Не се спори и че между страните е възникнало валидно правоотношение по договори за изкупуване на ел.енергия, по силата на които „Енерго-Про Продажби“ АД се е задължило да изкупува произведената от „ВГ-3“ ЕООД електрическа енергия за сроковете посочени в чл.2 от договорите, продължени със сключени анекси. В чл.18, ал. 3 от договорите е определена цената, по която ще се продава ел.енергия, а именно - 189 лв/мWh, като в ал.4 е посочено, че при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове за следващите такива цената е 172 лв/Мвч. Съгласно чл.18, ал.2 от договора в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение. Между страните не се спори и че до достигане на НСП, произведената ел.енергия е изкупувана по преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР. Установено е, че процесните фактури и дебитни известия са получени в счетоводството на „Енерго-Про Продажби” АД. По тях са направени частични плащания за суми, изчислени въз основа на фактурираните от производителя количества изкупена ел. енергия, но по цена за излишък на свободен пазар за количествата, надхвърлили определеното в Решение № СП1/31.07.2015 г. нетно специфично производство в размер на 2 000 MWh за ВяЕЦ с инсталирана мощност 1 kW, работещи до 2 250 часа. Въззивният състав е посочил, че спорният по делото въпрос е как се определя цената на произведената ел. енергия от възобновяем енергиен източник - ВяЕЦ, работеща до и над 2250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично производство над 2 000 kWh до 2300 kWh - като преференциална по т. 8 и/или т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. и т. 1.7 и или т. 1.8 от Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР или по цена за излишък на балансиращия пазар, на основание чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, респ. дали една централа, след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, може да попадне последователно в две ценови категории, определени в т. 1. 7 и т. 1. 8 от Решение № СП- 1/31.07.2015 г. Въззивният състав е приел, че пазарните отношения по повод производство и изкупуване на ел. енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на свободата на договаряне в обществен интерес - аргумент от чл. 2 от ЗЕ. Установено е, че при започването на производството на енергия от процесния възобновяем източник е действал Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива (отменен 03.05.2011 г.), който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара, с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник. Посочено е, че новият Закон за енергията от възобновяеми източници, обн. ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна изкупна преференциална цена на производството в рамките на дългосрочните договори за изкупуване - чл. 31 от ЗЕВИ, но и възможност за договаряне на произведени количества на свободен и балансиращ пазар. Същевременно, в преходните правила на новия ЗЕВИ били съхранени отношенията с досегашните производители, като било запазено действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на закона. Прието е, че в процесния случай такива цени са били определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. в два варианта, приложими според мотивите на регулаторния орган поради специфичен за този вид производство критерий - наличен ресурс на първичния източник, съответно в размер на 188, 29 лв. /МВтч за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и 172, 95 лв. /MWh за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа годишно. Посочено е, че с разпоредбата на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ е въведена промяна на регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия, като се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, с въвеждането на праг - "нетно специфично производство" (НСП), до който крайният снабдител е задължен да изкупи ел. енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството - по цена за излишък на балансиращия пазар. Посочено е, че в Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. КЕВР е запазил разграничението според годишни часове работа и посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно, въз основа на същия определящ според регулатора специфичен критерий за този вид производители (наличен ресурс на първичния енергиен източник). Прието е, че разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ на общо основание намира приложение както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му от определени заварени правоотношения. Въззивният съд е посочил, че в съдебната практика по приложението на посочената разпоредба трайно се е наложило разбирането, че ако се допусне, че един и същи производител може да промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на една и съща година, би довело до получаване на приход на производителя над заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата нова регулация, целяща ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото. В обжалваното въззивно решение е посочено още, че с Решение № 1115 от 28.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, IV отделение, е оставено в сила Решение № 1177 от 23.02.2018г. по адм. д. № 8522/2015 г. на Административен съд - София град в частта, с която е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране по т. 1. 7, с която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР, в размер 2 000 kWh, при определената цена - 188. 29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа. Съгласно § 17 от ПЗИ от ЗЕВИ за комисията съществува законовото задължение да приеме решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на ЗЕВИ. Прието е, че обстоятелството, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в съответната част е отменено с влязъл в сила съдебен акт е породило необходимостта регулаторът да изпълни вменените му със закон задължения и да установи нетното специфично производство на електрическа енергия за преференциалните цени по Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР. Въззивният съд е посочил и че с Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на ел. енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-13/28.06.2006 г. Прието е, че това решение не е влязло в сила, но е породило своето действие в хода на производството пред първоинстанционния съд, съгласно чл.13, ал.9 от ЗЕ, поради което и въззивният съд е отбелязал, че следва да бъде съобразено според правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Посочено е, че законодателят е въвел правилото за предварително изпълнение на решенията на регулатора, като независимо от тяхното обжалване, същите произвеждат валидни правни последици и са обвързващи за страните по тези правоотношения. В тази връзка, въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването в жалбата за постановяване на обжалваното решение при наличието на процесуална пречка по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, а именно основание за спиране на производството до приключване на производството по обжалване на Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР. Въззивният състав е приел, че основание за спиране на исковото производство поради висящ административен спор е налице, когато решението по административното дело има значение за правилното решаване на спора в исковото производство. Приел е, че връзка на преюдициалност ще е налице, в случаите, когато валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен от съда, има значение за възникването /изменението/ погасяването на субективните права, предявени за защита с исковата молба, по която е образувано гражданското производство. /в този смисъл определение по ч.гр.д. № 795/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о./. В § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че „в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ, КЕВР приема решение, с което установява нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон.“ В изпълнение на законово задължение, с решение № СП-1/31.07.2015 г. КЕВР е определено нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР. Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е издадено след отмяна по съдебен път на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в частта по т. 1.7., в изпълнение на законовото задължение на регулатора да приеме решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на ЗЕВИ В Административен съд - София град са образувани множество дела срещу Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250 час по т. 8 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР във връзка с Решение № Ц-13 от 28.06.2006 г. С решение на ВАС жалбите срещу решенията на АССГ, с което са отхвърлени жалбите срещу посоченото решение, са отхвърлени. Въззивният съд е посочил още веднъж, че процесният спор се концентрира върху това дали по отношение на една и съща електроцентрала, в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък, т.е. спори се относно тълкуване и прилагане на разпоредба на индивидуален административен акт, относим към определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. Въззивният съд е приел, че евентуалната отмяна на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР сама по себе си няма да даде отговор в значимата за спора насока. Освен това във вече формираната от ВКС практика е прието обратно действие на отмяната на решенията на КЕВР с характеристиките на индивидуални административни актове. /в този смисъл са и мотиви в определение № 360 от 10.07.2019 г. по т. д. № 2655/2018 г. на ВКС, I т.о./ Поради това, въззивният съд е намерил, че като е заплатил на производителите фактурираните по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ работещи до 2250 часа годишно, само произведеното количество ел. енергия, равняващо се на НСП до 2000 kWh, и е закупил останалото количество произведена ел. енергия за процесните периоди по цени за излишък на балансиращия пазар, ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД е изпълнил точно задълженията си по договора и не дължи горница над тези цени до претендираните от ищеца „ВГ-3“ ЕООД за изкупени количества от 2000 kWh до 2300 kWh. Поради това въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение. Допускането на касационно обжалване се извършва служебно на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, при наличие на основание да се приеме, че решението на въззивния съд е възможно да се нищожно или са налице основания, които могат да обусловят извод, че решението е евентуално недопустимо. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване. В случая, не се установяват основания, които да обусловят извод за вероятност съдебното решение да е нищожно. По отношение на евентуалната недопустимост на съдебното решение, за което съдът следи и служебно, и е сезиран със сочените основания в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира следното. Въззивното решение би могло да бъде недопустимо, на соченото от касатора основание само, ако се установи наличие на отрицателна предпоставка за упражняване на правото на иск, висящ преюдициален спор, който е от значение за правилното решаване на обусловения спор. Този правен въпрос е разяснен в Тълкувателно решение 1 от 09.07.2017 г. по тълк.д. 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не може да се приеме, че оспорването на решение № СП 5/2019 г. на КЕВР, по което е образувано административно дело, е преюдициален. Съгласно вече установената практика на ВКС, обективирана в решение № 60 073 от 16.11.2021 г. по т.д. 1184/20 г. на ВКС, I ТО, както и определения по ч.т.д. 1628/19 г., ч.т.д. 985/21 г. и ч.т.д. 429/21 г. на ВКС, II ТО, при приетото изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ (ДВ бр. 56 от 24.07.2015 г.), общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа, на което са определени преференциални цени, в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи цени в съответните решения на КЕВР, нетното специфично производство, по цена на излишък на балансиращия пазар. С § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ било предвидено КЕВР да приеме решение, с което да се установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на закона. С оглед чл. 13, ал. 9 от ЗЕ е дерогиран суспензивният ефект на обжалването на индивидуалния административен акт, предвиден в чл. 166, ал. 1 от АПК като било допуснато предварително изпълнение на невлезли в сила решения, издадени от КЕВР, предвид значимостта на регулираните обществени отношения. С тези решения, КЕВР само съобразявал вече съобразеното като размер с влязло в сила решение № Ц 10 от 30.03.2011 г. на КЕВР и решение Ц 13 от 28.06.2006 г. на ДКЕВР нетното специфично производство, което било ценообразуващ елемент, част от всички ценообразуващи елементи за определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. С оглед предварителното незабавно действие на решенията на КЕВР по силата на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, не може да се приеме, че отмяната на решението е с преюдициално значение. В процесните правоотношения между страните, решение СП-5/19 на КЕВР е проявило действие. Евентуалната му отмяна задължава административния орган да приеме възстановителни мерки. Поради посоченото тълкуване, което се възприема от настоящия съдебен състав, не би могло производството по обжалване на индивидуалния административен акт да има преюдициално значение, доколкото предмет на иска е заплащане на цена за доставена електроенергия за определен месец, за който административният акт е провел правно действие по силата на допуснатото предварително изпълнение. Това изключва недопустимост на съдебното решение поради наличие на императивно условие спорът да не се решава до приключване на административното дело. При липса на основание за спиране на исковото производство до приключване на административното дело, не може да се приеме, че е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо. Ето защо не е налице соченото основание съгласно чл. 280, ал.2, пр.2 от ГПК за допускане касационно обжалване. След като не се установи такъв порок на акта, който да обуславя и служебно допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване, то следва да се разгледат формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси, обосновани от касатора. По отношение на поставения първи правен въпрос от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се посочи, че така формулираният правен въпрос е включен в предмета на делото. Обосновано по-горе беше, че в конкретния случай, оспорването на посочения индивидуален административен акт, не е преюдициално спрямо разрешаване на исковия процес. Така формулираният правен въпрос е обусловил изхода на спора, като въззивният съд е зачел валидността на административния акт и е приел неговото действие в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на административния акт, въпреки неговото обжалване. Това разрешение не е в отклонение от трайната практика на ВКС, предвиждаща, че спирането на исковия процес на основание чл. 229, т. 4 от ГПК, е обусловено от значението на административния акт по отношение на спорното правоотношение. Ако без влизане в сила на административния акт, не може да се разреши спора между страните, защото административният акт е елемент от фактическия състав на търсената защита, то тогава е налице преюдициалност. В този смисъл определение № 236 от 04.5.2012 г. по гр.д. 105/12 г., 1 ГО на ВКС. Но в случая, с оглед предварителната изпълняемост на административния акт, следва да се приеме, че е съобразено действието му от въззивния съд. Разрешението е в съответствие с определение №597 от 30.09.2019 г. по ч.т.д.№1628/2019 г. на ВКС, II ТО и определение 236 от 27.5.2021 г. по ч.т.д. 429/2021 г., ВКС, II ТО. Формулираните въпроси 2, 3, 4, 5 и 6 отново са свързани със защитната теза на касатора относно упражнявания контрол за валидността върху индивидуален административен акт и с оглед провелото действие допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, на основание чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, законосъобразността на административния акт. Доколкото съдът е зачел тази валидност и законосъобразност, то поставените правни въпроси, не са обуславящи изхода на спора и не могат да формират общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че актът на КЕВР подлежи на предварително изпълнение, съответно поражда правни последици и в този смисъл е приел неговата законосъобразност. Но едновременно с това е приел, че не би могло да не се зачете настъпването на правните последици от тази акт, тъй като това би лишило иска от основание, което не отговаря на търсената от ищеца защита. В този смисъл контролът относно валидността на акта, на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, е осъществен, доколкото са признати породените последици от предварителната изпълняемост, на невлезлия в законна сила административен акт. Освен това служебно е известно на съда, че с решение № 1873 от 12.02.2021 г. по адм. д. 2016/20 г. ВАС е прието, че решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР не нищожно, поради което въпросът за валидността на административния акт е разрешен с влязло в сила решение и въпросът относно валидността на административния акт не може да се проверява по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК в гражданския процес. Също така с решение № 5849/15.06.2022 г. по а.д. № 1629/2022 г. на ВАС, III о. е оставено в сила решение на АССГ, с което са отхвърлени жалби срещу решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, като е прието, че с него са определени НСП не към настоящия момент, а в изпълнение на закона, се установяват използваните през годините при определяне на цените на електрическата енергия стойности на производителността на съответната група централи. Резултатът от обжалването, макар и да е настъпил в хода на процеса, не е преюдициален, предвид изложените мотиви за предварителна изпълняемост на решението на КЕВР. Съдът, разглеждащ гражданско-правния спор не може да се произнася по материалната законосъобразност на индивидуалния административен акт, а може само да я приеме, че актът е породил действие, както е сторил въззивният съд. Липсва лишаване от правото на защита на заинтересованата страна, с това, че при разрешаване на гражданскоправен спор съдът не може да се произнася по законосъобразността на административния акт, когато страните са обвързани от него, а не са страни, на които актът се противопоставя, без да са могли да се защитят чрез обжалването му по реда на АПК. Евентуалната отмяната на административния акт е извън предмета на делото и не може да е обуславяща по отношение на значимия за изхода на спора разрешен от въззивния съд правен въпрос. Както бе посочено, съдът е зачел валидността на обжалвания административен акт, за да приеме, че е допуснато предварително действие на обжалвания индивидуален административен акт. Поради това поставените въпроси не представляват значими правни въпроси, обуславящи извод, че е налице основание за допускане касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд. Останалите поставени от касатора въпроси - относно приложението на чл. 17, ал. 2 от ГПК - не отговарят на общото изискване за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, по идентични съображения – липса на преюдициалност на спора за валидността и законосъобразността на решение № СП - 5/27.03.2019 г. на КЕВР /аналогично и на решение № СП-1/31.07.2015 г./ за правилното решение на настоящия спор. Както и да би се отговорило на тези въпроси, поради отреченото значение за правния резултат на преждепосочените решения, в цитираната по-горе практика на състави на ВКС, основания за ревизия на този резултат, като последица от евентуалната нищожност или незаконосъобразност на тия решения, са немислими. Ищецът не основава иска си на фактуриране на произведената енергия по несъществуващи или погрешно определени количествени критерии НСП, ползвайки се и от предварителната изпълняемост на решение СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР. Затова и неговата валидност или незаконосъобразност не биха имали значение за основателността на претенцията му, съобразно начина ѝ на формиране - точно при така приетите в административния акт размери на НСП, но приложими последователно и като краен резултат – с окончателно приложение на НСП, съобразно окончателно достигнатите ефективни часове работа на електроцентралата му. Предвид изводите за липса на формирани основания за допускане на касационно обжалване, не подлежат на изследване сочените от касатора допълнителни основания съгласно т. 1 и т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК. По направеното искане за присъждане на разноски от „Енерго про продажби“ ЕАД, при този изход на делото в настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъдят направените разноски, така както са доказани в размер на 25 344 лв., за което са представени фактура, договор за правна защита и съдействие 23923/19.05.2023 г. и нареждане за банков кредитен превод. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България