Определение № 256 от 08.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Итал-текс“ ЕООД, представлявано от Г. Б., подадена чрез процесуалния представител адв. В. С. срещу определение № 169 от 21.01.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 6061/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 14.11.2019 г. по гр.дело № 14829/2019 г. на Софийски градски съд, І-10 състав, като производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, тъй се касае за трудов спор, който съобразно разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК е подсъден като първа инстанция на районен съд, независимо от цената на иска. В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и необосновано.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и връщане на делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на контрол от ВКС, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на делото са парични притезания, за които се твърди, че произтичат от сключена между страните, един ден след прекратяване на трудовото правоотношение спогодба.Същевременно твърденията в исковата молба и съдържанието на самата спогодба сочат ясно на факта, че същата е сключена именно във връзка с уреждане на отношенията между страните по повод прекратяване на трудовата връзка между тях.Този извод следва от преамбюлната част на спогодбата и се подкрепя от т.1.2, предвиждаща, че с изплащането на уговорените суми „всички отношения между страните са окончателно уредени и не съществуват никакви други неудовлетворени претенции или неизпълнени задължения във връзка и/или по повод съществуването и/или прекратяването на трудовото правоотношение“.В т.2.2 също е посочено, че ответницата потвърждава, че няма никакви претенции спрямо работодателя и/или негови свързани лица за законността на прекратяване на трудовия договор, претенции за различно третиране на основата на дискриминационен признак, както и за дължими и неплатени парични и непарични престации, свързани със сключването, изпълнението и/или прекратяването на трудовия договор.С т.1.3 и т.1.4 ответницата се задължава да не предявява претенции, вкл. по съдебен ред срещу работодателя относно законосъобразността на прекратяването на трудовия договор, заплащане на обезщетения или всякакви други претенции, произтичащи или свързани с трудовото правоотношение.Изведен е изводът, че при това съдържание на спогодбата, обосновано Софийски градски съд е приел, че неин предмет е уреждане на отношенията между страните във връзка с изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, съществувало между тях и изцяло попада в дефиницията „трудов спор“ по смисъла на чл.357 ал.1 КТ.Ето защо независимо, че цената на предявения иск е над 25 000 лв, спорът е подсъден на районен съд, съгласно разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК, във връзка с чл.105 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивно определение, поради липса на сочената предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят извежда следните въпроси: 1/Налице ли е трудов спор, в случай че между страните е безспорно, че трудовото правоотношение е правомерно прекратено, че на служителя са заплатени своевременно и изцяло всичките дължими възнаграждения и обезщетения съгласно КТ, както и че не е налице спор, специфично определен в КТ. 2.При наличие на спор във връзка с неизпълнението на облигационни задължения, възникнали от спогодба по чл. 365 ЗЗД, като израз на свободата на договаряне, може ли същият да се определи като трудов, само защото със спогодба страните уреждат окончателно техни предходни правоотношения във връзка с правомерно прекратен трудов договор, ако отделно и надлежно са изпълнени всички задължения по КТ. По таза поставените въпроси, Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното: На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните актове- решения и определения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под "точно прилагане на закона" най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава.Съответният въпрос е от значение за развитие на правото, когато по него липсва съдебна практика или когато във връзка с промяна в обществените отношения съществува необходимост от осъвременяване на съществуваща съдебна практика. Отговорът на поставените въпроси е свързан с това, кои спорове могат да бъдат определени като „трудови“ и се съдържа в легалната дефиниция на чл.357 КТ, съгласно която това са споровете във връзка със създаването, съществуването, изменението или прекратяването на трудовите правоотношения.Изхождайки от изричната законова разпоредба, която е ясна и не се нуждае от тълкуване „трудов спор“ между страни по индивидуално трудово правоотношение, би могъл да възникне и тогава, когато законосъобразността на прекратяването не е оспорена.Предмет на този спор биха могли да бъдат и възнаграждения и обезщетения по КТ, които едната страна твърди, че се дължат, а другата-че са изплатени изцяло.Т.е фактът на правомерното прекратяване на трудовото правоотношение не означава, че между страните не може да възникне трудов спор, основан на отношения, които са били предмет на трудово-правната връзка. Действително представената по делото спогодбата е сключена от страните след прекратяване на трудовия договор, но урежда правоотношения, възникнали между преди това.Това е така, защото тя касае притезания възникнали в изпълнение на задължения, свързани с индивидуалното трудово правоотношение.В спогодбата се съдържа изявления на страните по делото, че „желаят изрично да уредят взаимоотношенията си във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение; безусловното съгласие на ответницата с това прекратяването и нежеланието й да го оспорва по съдебен ред.“Предвидено е „незабавно плащане“ и „последващо плащане“ на суми, ако в тримесечен срок П. не пристъпи към оспорване на законосъобразността на уволнението.Като двете плащания- незабавно и последващо включват всички възнаграждения, бонуси и обезщетения, свързани със съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение и са дължими, ако не бъдат предявени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ.Ако служителката получи уговорените суми тя се отказва от предявяване на претенции, произтичащи или свързани с трудовото правоотношение.В исковата молба се твърди, че П. не е изпълнила поетото със спогодбата задължение и е предявила претенции, поради което дължи връщане на горните суми.Тълкуването на разпоредбите на сключеното между страните споразумение изключва възможността да се касае за възникнали между тях облигационни задължения и сочи на отношения възникнали по повод съществувалото между тях трудово правоотношение. Касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, тъй като отговорът на въпросите се извежда от нормата на чл.357 КТ, по която има създадена безпротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или изменение. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,