Определение № 60256 от 08.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 326/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Коневъдно дружество Върбовка“, чрез процесуалния представител адвокат Теодора Янева, срещу въззивно решение № 260034/23.09.2020 г. по гр. д.№ 182/2020 г. на Окръжен съд - Шумен. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за очевидна неправилност на обжалваното решение, както и за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се въпросите: 1. Доказан ли е приетият от въззивната инстанция за наличен правен интерес; 2. Съществува ли отричаното от ищеца право на собственост на ответника; 3. Относно възможността общината да черпи права от порочността на решение на общинска поземлена комисия, постановено в период, през който общинските поземлени комисии са били орган на поземлената собственост към общинските съвети на съответната община. Касаторът твърди, че по първия и втория въпрос обжалваното решение противоречи на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 93 от 09.07.2019 г. по гр. д. № 3295/2018 г. на ВКС. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба –oбщина Хитрино е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С въззивното решение е отменено решение № 240/14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 1639/2019 г. на Районен съд - Шумен, с което съдът е признал за установено в отношенията между страните – Сдружение „Коневъдно дружество Върбовка“ и община Хитрино, че ответникът – община Хитрино не е собственик на поземлен имот № 044016 по КВС, находящ се в землището на с.Върбак, община Хитрино, област Шумен, в местността „Кладенеца“, с площ 29,941 декара, с начин на трайно ползване: посевна площ. Постановено е друго, с което е отхвърлен така предявения отрицателен установителен иск. Въззивният съд е приел, че искът е предявен при наличие на правен интерес, тъй като ищецът твърди, че притежава право на собственост върху поземлен имот № 044016 по КВС, което се оспорва от ответника, като последният заявява и самостоятелни права върху имота. Ищецът обосновава правния си интерес с твърдения, че е собственик на имота на основание решение №14/1994г. на ПК-Хитрино, с което му е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. При условията на евентуалност твърди и придобивна давност. Ответникът твърди самостоятелни права върху имота на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и се позовава на АЧОС №2753/2019г.,съгласно който имотът е актуван като частна общинска собственост на основание чл.3,ал.3, чл.56, ал.1 и чл.58,ал.1 ЗОС.Ответникът е оспорил легитимацията на ищеца, в т.ч. и решението на ПК-Хитрино с твърдение, че е нищожно.По тези възражения въззивният съд е приел, че към датата на издаване на решението на ПК-Хитрино в комисията не е имало назначен секретар и такъв не е участвал в състава на комисията, постановила оспореното решение. Комисията е заседавала в незаконен състав, поради което решението е нищожно. Към датата на подаване на заявлението за реституция Сдружение „Коневъдно дружество Върбовка“ не е съществувало като правен субект и заявлението не е било подадено от лице, което е имало качеството на негов законен представител. Не е налице надлежно заявена реституционна претенция, а решението на ПК-Хитрино от 13.09.1994 г. е нищожно поради липса на адресат, доколкото към датата на постановяването му правният субект, на който е бил възстановен процесният имот, не е съществувал. По делото не е доказан и фактът на правоприемство между сдружението – ищец и учреденото през 1931 г. и прекратено през 1948 г. Коневъдно дружество „Върбовка“. Ищецът не е придобил имота по давност, тъй като срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл, както и с оглед наличието на мораториум относно придобиването по давност на имоти общинска собственост. По отношение легитимацията на ответника като собственик на процесния имот въззивният съд е приел, че са доказани предпоставките на чл.25 ЗСПЗЗ, съгласно който земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Към момента на обобществяването и към настоящия момент имотът е със статут на земеделска земя и не е държавна собственост, съгласно удостоверение изх.№ 94М-00-045/2019г. на Областна администрация-Шумен. Той не е собственост на физически или юридически лица. При това положение съставеният АЧОС, легитимира ответника къто негов собственик. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Така поставените от касатора въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Първият от тях е изцяло неотносим, тъй като въззивният съд не е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Обратното – в съответствие с постановките на соченото от касатора ТР №8/20132, ОСГТК, ВКС, е прието наличие на правен интерес от предявяване на иска срещу община Хитрино, с твърдения, че ищецът е собственик на процесния имот, а ответникът заявява собствени права върху него. Следва да се посочи и наличие на известно противоречие с твърденията на касатора във връзка с този въпрос – от една страна се твърди, че въззивната инстанция е приела наличие на правен интерес, а от друга, че е направен извод за липса на такъв. Вторият въпрос засяга правилността на обжалваното решение, доколкото той е отнесен към съществуването,съответно несъществуването, на спорното материално право, каквато преценка не може да бъде направена в производството по допускане на касационно обжалване. Следователно, този въпрос също не представлява общо основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той е по съществото на спора и отразява оплакванията на касатора за неправилност на решението поради неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Преценката за правилност на тези изводи изисква анализ на доказателствата по делото, което е недопустимо да се извършва в настоящото производство по селекция на касационната жалба. Съдът намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по формулирания в изложението трети въпрос в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В обжалваното решение е прието, че поради наличие на предпоставките на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ [община] е собственик на процесния недвижим имот, решението за реституция, на което се позовава ищецът, е нищожен административен акт, от който не произтичат права. Изложени са доводи, че е издаден в полза на правен субект за който липсват доказателства да е съществувал, към момента на заявлението и издаването на решението. При това положение въпросът не може да се приеме за относим, защото по него липсват изводи в обжалваното решение. Липсва и аргументация на самото основание - не е посочено какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В останалата си част изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК съдържа касационни оплаквания относно обосноваността на обжалваното решение, които не могат да послужат пряко като основание за допускане касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК по селекция на касационната жалба. С оглед на изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че по посочените въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване. При този изход на производството по чл. 288 ГПК на ответникът по касация – община Хитрино следва да се присъдят разноски по делото в размер нa 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.