Определение № 39 от 22.10.2014 г. на ВКС по д. № 39/2014 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК Образувано е по повдигнат спор за подсъдност въз основа на определение № 1252 от 18.09.2014 г., постановено по гр. д. № 993/2013 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. С посоченото определение е прекратено производството по гр. д. № 993/2013 г. по описа на Окръжен съд – Плевен и е повдигната препирня за подсъдност на спора по предявения иск на М. А. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, [населено място] между Плевенския окръжен съд и Плевенския административен съд, като делото е изпратено на Върховния касационен съд за разрешаване на спора между съдилищата по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съобрази следното: Пред Административен съд – София - град е образувано адм. дело № 4093/2013 г. по искова молба на М. А. М., понастоящем в Затвора в [населено място], с която е предявен иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, причинени през периода август 2004 – април 2013 г., изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, които се дължат на бездействие и некомпетентно оказана медицинска помощ от Медицинския център при Затвора – [населено място], във връзка с възникнали по време на лишаването му от свобода заболявания. С определение № 3652 от 29.04.2013 г. е оставена без разглеждане исковата молба, прекратено е производството по делото и същото е изпратено на Административен съд – Плевен по подсъдност. С определение № 757 от 30.08.2013 г., постановено по адм. дело № 447/2013 г. по описа на Административен съд – Плевен, производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Плевен, тъй като съставът е приел, че делото не му е подсъдно и производството по търсене на обезщетения за неимуществени вреди в случая следва да бъде извършено по общия исков ред по ГПК, доколкото не са приложими ЗОДОВ и АПК. По описа на Окръжен съд – Плевен е образувано гр. д. № 993/2013 г., по което с определение № 1252 от 18.09.2014 г. е постановено, че отговорността за претърпени вреди от действия или бездействия на служителите от Медицинския център към Затвора – [населено място] по повод изпълнение на служебните им задължения, макар че дейността им не е административна по същество, но са част от администрацията на съответния затвор, на която е възложено медицинското обслужване на лишените от свобода и доколкото са държавни служители, следва да бъде реализирана по реда на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. При тези съображения е прието, че се касае за административен спор и предявеният иск следва да се разгледа по реда на АПК от Административен съд – Плевен и поради това са налице основанията на чл. 135, ал. 4 АПК за повдигане на препирня за подсъдност между Окръжен съд и Административен съд – Плевен. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, прие следното: Целта на това производство е състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, да се произнесат кой е компетентният съд да разгледа съответния спор. В разглежданата хипотеза основно значение за правилното разрешаване на възникналия спор между общ и административен съд е видът и характерът на образуваното производство. В конкретния случай се касае за предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по повод неправилно проведено лечение, ненавременно лечение и бездействие, изразяващо се в неизпращане на ищеца при съответните специалисти. С разпореждане от 27.06.2014 г. на Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд е образувано тълкувателно дело № 2/2014 г. по описа на ВКС, за приемане на тълкувателно решение по редица въпроси, включително и по въпроса: „На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на затворническата администрация при или по повод изпълнение на наказанията „лишаване от свобода” и „пробация”, или задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража”. С решението по цитираното тълкувателно дело ще се даде отговор на посочения въпрос, който е от значение за произнасяне по настоящото дело. С оглед на изложените съображения и по аргумент на чл. 144 АПК, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно до приемането на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/ 2014 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.