Определение № 169 от 20.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1719/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1693/17.02.2016 г. на С. И. А. и И. С. А., приподписана от адв. А., срещу решение № 12 от 11.01.2016 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 1152/2015 г., с което е потвърдено решение № 719 от 12.08.2015 г. на Великотърновския районен съд по гр.д. № 2166/ 2014 г. за обявяване на относителна недействителност на договор за дарение на земеделски имоти. Касаторите поддържат недопустимост на обжалваното решение с довод за недопустимо изменение на основанието на иска пред първа инстанция. Поддържат и неправилност на решението, заради нарушаване на материалния закон и процесуалните правила, твърдейки, че не е налице увреждане на кредитора, доколкото последният разполага с две договорни ипотеки за вземането си, осигуряващи му право на предпочитателно удолетворение при принудително изпълнение срещу ипотекираните имоти. В отделно изложение се формулира правният въпрос за задължението на въззивния съд по чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди в мотивите на акта си исканията и възраженията на страните, в частност релевиран довод за недопустимост на първоинстанционния акт, като се навеждат специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответната страна не изразява писмено становище по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е редовна, но се явява процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК ( в приложимата редакция ДВ. бр. 50 /2015 г.) като насочена срещу решение по иск, чиято цена е до 5000 лв. „Н. Холдинг“- АД е предявил първоначално пред Великотърновския окръжен съд иск срещу С. И. А. по чл. 135 ЗЗД,за обявяване на относителна недействителност на извършено от последния дарение на пет земеделски недвижими имота в полза на И. С. А., посочвайки в исковата молба общо цена на иска от 25000 лв.С разпореждане от 13.05.2014 г. по гр. д. № 448/2014 г. окръжният съд е указал на ищеца да представи данъчна оценка на всеки един от имотите, предмет на сделката, и да посочи цена на иска съобразно тези оценки. Указанието е изпълнено. С определение № 288 от 23.06.2014 г. и след като е констатирал, че сборът от данъчните оценки на имотите, възлиза на 4060.70 лв., съдът е прекратил делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Великотърновския районен съд, приел делото за разглеждане .В случая, видно от гр. д. № 448/2014 г., данъчните оценки на имотите са както следва: за ПИ 06702 – общо 858.80 лв.; за ПИ 048008 – 1530.40 лв.; за ПИ- 056015 – 694.70 лв., за ПИ 127008 - 506.30 лв и за ПИ 142006 - 470.50 лв. В производството по гр. д. № 2166/ 2014 г. по описа на Великотърновския районен съд, е конституирана допълнително като ответник и другата страна по сделката, а въпросът за цената на иска не е повдиган нито от съда, нито от ответниците При искове за съществуване на договори, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК, какъвто е и искът по чл. 135 ЗЗД и когато сделката е транслативна, с предмет вещни права върху недвижими имоти, цената на иска съвпада със сбора от данъчните оценки на имотите, а само когато няма такива- с пазарната цена на вещното право. По начало цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба, но в случая за нея съдът следи служебно, тъй като тя определя родовата подсъдност и размера на държавната такса. В конкретния случай същата е определена от съда съответно, а въпрос за цената на иска не е повдиган от страните. Цената се е стабилизирала окончателно такава, каквато я е посочил окръжния съд в определението си от 23.06.2014 г. и именно нея ВКС следва да съобразява при проверката на предпоставките за допустимост на касационното обжалване. Като насочена срещу въззивно решение, което не подлежи на касация, жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,