Определение № 690 от 16.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3750/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Разпореждане №1632/ 26.07.2013 г. по т.д. № 161/ 2013 г. на Варненски апелативен съд, с което му е върната касационна жалба вх.№3516/27.06.2013 г. срещу Решение № 145 от 23.05.2013 г. по т.д.№ 161/2013 г. на Варненски апелативен съд, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК. По изложените съображения, че е неправилно, тъй като при определяне допустимостта на касационното обжалване следва да се изхожда от цената на предявения иск, която е 50 870.84 лв., жалбоподателят иска разпореждането да се отмени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното разпореждане подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като прегражда развитието на делото, че жалбата е допустима, като подадена в срок и е редовна. Предявени са искове от [фирма] - [населено място] срещу К. Ц. Ц. - от [населено място] по искове по чл. 415 ГПК за установяване вземания на ищеца по договор за кредит: 45 652.26 лв. - неиздължени суми, със законната лихва, 1255.32 лв.- санкционна лихва за посочения период и 3963.26 лв. - редовна лихва за посочения период. Първоинстанционният съд е уважил изцяло исковете за установяване на вземането за неиздължени суми и за санкционна лихва и отчасти иска за установяване вземането за договорна лихва. Въззивният съд е отменил решението в частта по иска за установяване вземането за наказателна лихва, който иск е отхвърлил и е потвърдил решението в уважената част на исковете. Касационната жалба на ищеца е срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за установяване вземане 1255.32 лв. - наказателна лихва и за разликата, за която не е уважен иска за договорна лихва, предявен за 3963.26 лв. Посочил е, че не подлежи на касационно обжалване въззивното решение, с което са разгледани установителни искове с цена до 10 000 лв.: 1255.32 лв. - за вземането за наказателна лихва и 3960.90 лв. - за вземането за договорна лихва. Разпореждането е правилно. Тъй като ищецът е предявил три обективно съединени иска по чл. 415 ГПК, на касационно обжалване би подлежало въззивното решение в частта по иска за установяване на вземане 45 652.26 лв., в която част решението не се обжалва. Това, че искът за установяване на вземане 45 652.26 лв. - невърнати суми по договор за кредит, е с цена над 10 000 лв., не обуславя допустимост на касационната жалба срещу решението в частта, с която е разгледан всеки от останалите два иска: за установяване вземане за наказателна лихва с цена 1255.32 лв. и за установяване вземане за договорна лихва с цена 3963.26 лв. При преценката по чл. 280 ал. 2 ГПК е определяща цената на всеки един от предявените искове, а не сборът им, затова е неоснователен доводът на частния жалбоподател, че касационната жалба е допустима, тъй като се обжалва въззивно решение, постановено по иск с цена 50 870.84 лв. - над 10 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение