Определение № 143 от 14.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 3089/2018 г.

С молба вх.№ 3874/27.05.2020 от страна на управителя на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ ” ООД -гр.Петрич е поискано да се отмени указанието в определението за допускане на касационно обжалване по КЖ от страна на „ В & ВГД Оранжерии Петрич”ООД, ЕИК:[ЕИК] срещу решение №2005/26.07.2018 г. по в.т.д. № 6548/2017 г. на САС,ТО, 5 с-в Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. намира следното: При служебна проверка в ТР по партидата на дружеството-молител от страна на настоящия съдебен състав се установи, че с решение №860 от 20.02.2019 г. по т.д. № 252/16 на ОС-Благоевград е открито производство по несъстоятелност на „ В & ВГД Оранжерии Петрич”ООД, ЕИК:[ЕИК] и дружеството е обявено в несъстоятелност при условията на чл.632 ал.1 ТЗ, с оглед на което за така постановеното определение е уведомен и временният синдик на дружеството Д. Б. А. с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 2.. Видно от вписванията в ТР по партидата на молителя, „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е в състояние на неплатежоспособност, обявено е в несъстоятелност, прекратена е търговската му дейност и са наложени общ запор и възбрана върху имуществото му, като решение №860/20.02.2019г. по т.д.№252/2016г. на ОС-Благоевград е постановено по реда на чл.632, ал.1 ТЗ- в хипотезата, когато наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски за производството. Като взе предвид изложеното, както и обстоятелството, че касаторът не е от кръга лица по чл.62, ал.1 ЗБН, освободени по закон от задължение за предварително внасяне на дължимата държавна такса в производството по иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН /чл.62, ал.2 ЗБН, чл.59, ал.7 ЗБН/, и при съобразяване на размера на дължимата държавна такса, настоящият съдебен състав намира, че задължението за предварително внасяне на тази такса е изключително затруднително за касатора- юридическо лице в производство по несъстоятелност, и може да се определи като препятстващо достъпа му до правосъдие В процесната хипотеза задължението за предварително внасяне на държавна такса /като условие за допустимост на касационното производство/ води до нарушаване на принципа на ефективност по чл.4, пар.3 от Договора за ЕС, тъй като националните процесуални разпоредби във връзка с дължимите такси правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на частноправните субекти от правото на ЕС /решения на СЕС по дела С-279/09, С-571/16/. В този смисъл е и определение №524 от 30.07.2019г., ч.т.д.№908/2019г. на ВКС, ІІ т.о. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да отмени определението си за предварително внасяне на дължимата такса за касационно обжалване на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Събирането на дължимата държавна такса следва да се извърши с оглед изхода на делото. Молбата е основателна, поради което настоящият състав на ВКС