Определение № 50011 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1748/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Ж. И. Ж. срещу решение № 1895/16.12.2021 г., постановено по реда на чл. 294 от ГПК по възз. гр. дело № 1953/2021 г. на Варненския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановена частична отмяна на първоинстанционното решение № 603/10.02.2020 г. по гр. дело № 14689/2019 г. на Варненския районен съд, предявеният от жалбоподателя срещу „Енерго-про продажби“ АД, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен в частта за признаване за установено в отношенията между страните, че касаторът-ищец не дължи на ответното дружество сумата 9 737.58 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметка на потребителя, стойност на електроенергия за обект с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], находящ се в [населено място], [улица], по фактура № [ЕГН]/13.08.2019 г. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от него, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението на жалбоподателя Ж. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) определяне на размера на иска от съда по чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, за кой период следва съдът да определи, че вземането съществува; 2) в кой момент може да се направи възражение за погасяване на вземането по давност в случай, че във въззивната инстанция съдът определи размера на вземането и периода на възникването му едва със своето решение; 3) налице ли е правно основание за определяне и начисляване цената на допълнителни количества енергия, ако корекцията е извършена след влизане в сила на ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., в случай, че корекцията обхваща период от време, предхождащ влизането им в сила; 4) може ли електроснабдителното или електроразпределителното дружество да начислява ел. енергия, измерена в скрит регистър, за периода преди влизане в сила на чл. 83, т. 6 от ЗЕ (изм. – ДВ, бр. 38/2018 г., в сила от 08.05.2018 г.; изм. – ДВ, бр. 41/2019 г., в сила от 21.05.2019) г., т.е. преди 08.05.2018 г.; 5) в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване и операторът на съответната мрежа следва да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, когато периодът от монтажа до демонтажа обхваща повече от три календарни години, при своевременно отправено възражение от длъжника (страната по договора) за наличие на изтекла погасителна давност спрямо това вземане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, същото би ли било основателно и следва ли съдът за периода на корекцията в частта на давността да я приложи; 6) какъв е характерът на протокола от метрологична експертиза на Българския институт по метрология (БИМ), в частта за извършеното софтуерно прочитане на показания от скрит регистър – официален или частен; и 7) при липсата на данни/доказателства, представени от собственика на електроразпределителната мрежа, че е изпълнявал добросъвестно задълженията си, вменени му с разпоредбите на ПИКЕЕ и по-точно – на чл. 33, и чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ от 2019 г., да обслужва измервателните системи и да съставя досие за същите най-малко веднъж на всеки три месеца, което досие и да съдържа показания на всички регистри към датата на монтаж и демонтаж на средството за търговско измерване, при това неправомерно поведение и бездействие, може ли първият да черпи права и да претендира суми за период по-дълъг от три месеца назад, считано от демонтажа на средството за търговско измерване (СТИ). Жалбоподателят сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответното „Енерго-про продажби“ АД в отговора на касационната жалба излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното решение, при обсъждането на доводите на страните и доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Безспорно е, че страните са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното дружеството за процесния обект на потребление. С констативен протокол (КП) от 13.12.2013 г. е установено, че на обекта е монтиран от служители на ответното дружество процесният електромер с нулеви показания по нощна и дневна тарифа, като в протокола не е отразено какви са били показанията по отчетен регистър 1.8.3. От констативен протокол от 13.08.2018 г. съдът е установил, че на същата дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на процесния електромер на обекта на ищеца, при която са отчетени следните показания: по регистър 1.8.1 (нощна тарифа) – 008699 кВтч; по регистър 1.8.2 (дневна тарифа) – 018713 кВтч, по регистър 1.8.3 – 066465 кВтч, по регистър 1.8.4 – 000000 кВтч, по регистър 1.80 – 093878 кВтч. Отбелязано е, че електромерът е демонтиран и подменен с нов, изправен, както и че демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба, за изпращане за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама свидетели, представени с три имена и адрес. От констативен протокол от 08.08.2019 г. на БИМ – Варна съдът е установил, че от метрологичната експертиза на електромера, при извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън допустимите; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромери ISKRA ME 162 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 066465.2 кВтч. В протокола е уточнено, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера; отразено е, че експертизата е извършена въз основа на заявление от 14.08.2018 г. на „Електроразпределение Север“ АД, като при огледа на електромера е установено съответствие с констативния протокол от 13.08.2018 г.; отбелязано е и наличието на допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил оценяването. От писмено становище за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение Север“ АД окръжният съд е установил, че същото е издадено на 12.08.2019 г., въз основа на горния протокол, като с него е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия общо в размер на 66 465 кВтч, от които 58 453 кВтч за периода 14.08.2017 г. - 30.06.2018 г. и 8 012 кВтч за периода 01.07.2018 г. - 13.08.2018 г. Съдът е установил и че за одобреното количество ел. енергия е издадена процесната фактура № [ЕГН]/13.08.2019 г. за сумата 12 458,14 лева с включен ДДС. От заключението на изготвената пред първа инстанция съдебно-електротехническа експертиза въззивният съд е установил следното: Електромерът тип МЕ162 – ISKRA, монтиран на процесния обект, е от одобрен тип, преминал първоначална метрологична проверка през 2013 г., като срокът му на метрологична годност е 6 години и към датата на процесната проверка – 13.08.2018 г., от метрологична гледна точка уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Вещото лице е посочило, че техническа предпоставка за извършване на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ е установеното от БИМ-Варна, наличие на показания, отразени в регистър 1.8.3, в размер на 66 465 кВтч. Експертът е изтъкнал, че натрупаното количество ел. енергия в горния регистър е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса, чрез софтуерно проникване в паметта на електромера; уточнил е, че вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера; препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в регистър 1.8.3, който не се визуализира при редовен отчет от инкасатора. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че процесното количество ел. енергия е отчетено от уред, специално създаден да измерва потребявана ел. енергия, и без значение дали показанията са във визуализиран или в невизуализиран регистър, може да се счита, че те са вследствие на доставена енергия и количеството, отчетено в скрития регистър, е реално потребено от абоната. Експертът е посочил, че от протокола за монтаж се вижда, че електромерът е монтиран с нулеви показания по регистри 1.8.1 и 1.8.2, което показва, че е бил нов, неупотребяван, съответно не е бил включван към ел. мрежи, и тъй като към него е нямало подаване на напрежение, няма как в паметта му да са били запазени каквито и да е данни. Поради изложеното, вещото лице е заключило, че може да се счита, че към датата на монтажа електромерът е бил с нулеви показания по регистър 1.8.3. Изтъкнало е, че намесата в тарифната схема на електромера е установена с протокола на БИМ, като същата не може да бъде осъществена по друг, освен по описания в експертизата начин. Експертът е заявила, че е невъзможно да бъде установено от кого и кога е извършена тази намеса; потвърдил е, че върху паметта на електромерите от по-нов тип може да се въздейства дистанционно, но конкретният електромер е от стар модел и такова въздействие е невъзможно. От заключението на повторната комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, допусната в изпълнение на задължителните указания, дадени с отменителното решение по делото на предходния състав на ВКС, въззивният съд е приел за установено следното: Отчетеното в невизуализирания регистър 1.8.3 количество електроенергия в размер 66 465.2 кВтч е преминало през процесното СТИ и е реално потребено. Обосновавайки това, експертите са посочили, че в общия случай може да бъде препрограмирана всяка една памет, външна за микропроцесора, или той да бъде подменен с друг, но за това е необходим достъп до вътрешността на устройството – т.е. до печатната платка и схемата, като в настоящия случай няма данни за хардуерно вмешателство в електромера. Начинът, по който СТИ се свързва да захранва инсталацията на обекта, като се вземе предвид пломбирането на клемореда на мястото, където електромерът се свързва с инсталацията на обекта, не е възможно да се симулира преминаване на електроенергия през него, без тя действително да бъде потребена от консуматорите в обекта. Не може да се установи точно през кой период от време е преминало отчетеното в регистъра количество електроенергия, като вещите лица са посочили, че при натоварване с максималната мощност, допустима без да се повреди системата, за натрупването му биха били необходими най-малко 141.65 денонощия (почти 5 месеца) непрекъсната работа, като потребената ел. енергия се натрупва само в тарифа Т3. По тази причина експертите считат за малко вероятно натрупването на процесното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 да е станало преди монтажа на електромера на процесния обект – доколкото същият е монтиран в годината, в която е извършена и оценка за съответствието му. Вещите лица приемат, че СТИ е монтирано на обекта в състоянието, в което е било пуснато на пазара от производителя след извършване на оценка на съответствието му, т. е. с нулеви показания по всички тарифи. Сочат също, че първоначално производителят настройва монофазните електромери, какъвто е процесният, да отчитат потреблението само в две тарифи – нощна Т1, в регистър 1.8.1, в часовете от 22:00 ч. до 06:00 ч., и дневна Т2, в регистър 1.8.2, в останалата част на денонощието. Според експертите, наличието на показания в регистър 1.8.3 означава, че тарифа Т3 е включена неправомерно, чрез препрограмиране на времеинтервалите на тарифните зони на СТИ, посредством софтуер, осъществяващ комуникация през инфрачервения порт по протокол IEC 62056-21. Осъществената софтуерна намеса е насочена към разпределяне на действително потребената енергия за определени времеви интервали от денонощието върху невизуализираната тарифа. През инфрачервения порт могат да се осъществяват определени настройки на електромера: дата и час; тарифен план; кои параметри да бъдат визуализирани на дисплея; времето за циклична визуализация на отделните параметри. Протоколът за комуникация през този порт се поддържа от вътрешния софтуер на устройството (фирмуер), вследствие на което могат да се променят само тези данни, които фирмуерът разреши. Експертите са определили, че стойността на процесното количество електроенергия в размер на 66 465 кВтч, ако същото се разпредели за периода 13.12.2013 г. - 13.08.2018 г. (от датата на монтажа до датата на демонтажа на СТИ), по действащите към съответния период цени, определени от КЕВР за технологични разходи, е 9 737.58 лв. с включен ДДС. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Приел е, че служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено по реда и условията на ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. (отм.). Предвид нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, съдът е приел, че ПИКЕЕ имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Изтъкнал е, че към датата на проверката на процесния електромер – 13.08.2018 г., нормите на чл.чл. 1-47 и чл.чл. 52-56 от ПИКЕЕ от 2013 г. са отменени със съдебно решение на ВАС, обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., и не са част от действащото право. Съдът е приел също, че по силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г. все още са били част от действащото право, това прави последните неприложими към посочената дата, съответно – хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г., на която ответното дружество се позовава като правно основание за дължимост на вземането му, не се явява годно такова. Въззивният съд е изтъкнал, че горното обаче не отменя задължението за заплащане на цената на потребена, но неотчетена при редовен месечен отчет електроенергия, доколкото предвидените в ЗЕ специални норми, регулиращи отношенията между доставчиците на електроенергия и крайните потребители, не изключват общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока – в случая налице е продажбено правоотношение, за което на общо основание са приложими правилата на ЗЗД. За тези свои изводи въззивният съд се е позовал на актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. на IV-то гр. отд. и решение № 76/08.04.2021 г. по гр. д. № 2209/2020 г. на IV-то гр. отд и др. Окръжният съд е цитирал чл. 183, ал. 1 от ЗЗД, предвид което е приел, че основание за заплащането на дадено количество електроенергия по договора за покупко-продажба между страните е доставката на същото. Приел е, че в случая, за да бъде дължима стойността на констатираното в невизуализирания регистър 1.8.3 на процесния електромер количество електроенергия в размер на 66 465 кВтч, в тежест на ответното дружество е да докаже, че то действително е доставено и потребено от абоната-ищец. На следващо място съдът е посочил, че съгласно чл. 38 от ЗИ, първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от БИМ или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Посочил е и, че в случая наличието на процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3 на електромера е установено именно с констативния протокол от 08.08.2019 г. на БИМ, регионален отдел – Варна, от метрологичната експертиза на СТИ, като е приел, че същият е официален свидетелстващ документ, съгласно който, при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 06 6465.2 кВтч. Съдът е посочил също, че констативният протокол от 13.08.2018 г. от техническата проверка, извършена от „Електроразпределение Север“ АД, съдържа същите данни, а подписите на двама независими свидетели удостоверяват релевантните за самата проверка обстоятелства: че показанията, отразени в протокола, са снетите от СТИ към момента на демонтирането му; че СТИ е поставено в безшевна торба и запечатано с пломба в състоянието, в което е демонтирано, и в момента на демонтажа; че номерът на пломбата е отразен правилно в протокола; че самият протокол е съставен в момента на демонтирането. Въззивният съд е изтъкнал, че натрупването на съответното количество електроенергия в регистър 1.8.3, вследствие на констатираното неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера, е потвърдено и от заключението на комплексната електротехническа и софтуерна експертиза, като вещите лица обстойно са аргументирали извода си, че в конкретния случай не е възможно показанията в регистър 1.8.3 да са манипулирани. Отново е анализирано становището на експертите, че процесното количество ел. енергия реално е преминало през СТИ, както и че принципно са възможни два варианта за неправомерното вмешателство: теоретична възможност то да е осъществено преди монтажа на СТИ на процесния обект, но експертите определят тази възможност като малко вероятна, поради което приемат, че процесното СТИ е било монтирано на обекта в състоянието, в което е било пуснато на пазара от производителя след извършване на оценка на съответствието му – с нулеви показания по всички тарифи; считат, че показанията в регистър 1.8.3 са натрупани след монтажа на електромера на процесния обект, след софтуерно въздействие, състоящо се в препрограмиране на времеинтервалите на тарифните зони на СТИ, като е включена нормално неизползвана тарифа да натрупва потребената енергия в определени времеви интервали от денонощието в невизуализиран тарифен регистър. Окръжният съд е съобразил и че идентично заключение, – че процесният електромер е монтиран на обекта на ищеца с нулеви показания по всички регистри, като натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса, чрез софтуерно претарифиране през инфрачервения порт на СТИ, – е направило и вещото лице по допуснатата пред първа инстанция съдебно-техническа експертиза. Съдът е извършил и друга съвкупна преценка, като е посочил, че както констативният протокол на БИМ, така и изготвената пред първа инстанция съдебно-техническа експертиза установяват, че наличното количеството ел. енергия в регистър 1.8.3 е отчетено точно, тъй като към датата на проверката – 13.08.2018 г., процесното СТИ е било в метрологична годност и при проверките за точност на отчитане на същото не са констатирани грешки извън допустимите. Въззивният съд е приел, че невъзможността да се определи точният момент, от който е започнало натрупването в невизуализирания регистър, няма отношение към валидността на задължението за заплащане на стойността на потребената ел. енергия, тъй като за периода от монтажа до демонтажа на процесния електромер не е имало смяна на абоната. Приел е също за ирелевантно в случая, дали част от процесното количество ел. енергия е натрупано преди периода 14.08.2017 г. - 13.08.2018 г., посочен в писменото становище на „Електроразпределение Север“ АД за начисляването на електрическата енергия и в процесната фактура. В тази връзка съдът е посочил, че този едногодишен период, съгласно заключението на вещото лице, е определен спрямо изискванията на чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.), като е приел, че при обоснованата по-горе неприложимост на тази разпоредба в настоящия случай, това изискване за периода отпада. За този свой извод въззивният съд се е позовал на решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС, като е приел, че съобразно нормата на чл. 183, ал.1 от ЗЗД, дължима е стойността на цялото доставено и потребено от ищеца-абонат, но останало незаплатено от последния количество електроенергия. Съдът е приел също, че доколкото възможният период на натрупване на процесното количество електроенерия в размер 66 465 кВтч, съгласно заключенията на двете експертизи, е от монтажа до демонтажа на СТИ на обекта на ищеца, то релевантни за определяне стойността на това количество са цените, одобрени от КЕВР за технологични разходи за същия период, като вещите лица са изчислили тази стойност на сумата 9 737.58 лв. с ДДС. По така изложените съображения, въззивният съд е приел, че за ищеца е възникнало валидно задължение да заплати на ответното дружество сумата 9 737.58 лв., представляваща стойността на потребено, но неотчетено при редовните месечни отчети количество електроенергия в размер на 66 465 кВтч, за процесния обект, която сума е част от сумата по издадената процесна фактура № [ЕГН]/13.08.2019 г. В заключение окръжният съд е намерил, че предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли до тази сума от 9 737.58 лв. и да се уважи само за сумата 2 720.56 лв. (горницата над сумата 9 737.58 лв. до пълния му предявен размер от 12 458.14 лв.). Видно от гореизложеното, изрични данни за размера, за който въззивният съд е уважил частично, респ. е отхвърлил частично предявения от касатора отрицателен установителен иск, се съдържат в заключението на повторната комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която е допусната и изслушана при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция в изпълнение на задължителните указания, дадени с отменителното решение на предходния състав на ВКС по делото. При това положение в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 162 от ГПК – да няма достатъчно данни за размера на разглеждания иск, поради което първият посочен от жалбоподателя правен въпрос – такъв по приложението на чл. 162 от ГПК, не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е без значение за изхода на правния спор по делото, респ. – и не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Освен това, изводите на окръжния съд, че приложение в случая намират общите правила на договора за продажба (чл. 183, ал. 1 и чл. 200 от ЗЗД), а не ПИКЕЕ от 2013 г., които са отменени с решения на ВАС, са изцяло съобразени с актуалната практика на ВКС, формирана по множество подобни казуси, на която въззивният съд изрично се е позовал (решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. на IV-то гр. отд., решение № 76/08.04.2021 г. по гр. д. № 2209/2020 г. на IV-то гр. отд. и много други решения на ВКС), като изводът на въззивния съд за неприложимост в случая конкретно на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) и на посочения в нея едногодишен период, е изцяло в съответствие с приетото в решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС, на което също е налице изрично позоваване във въззивното решение. Във връзка с първия си въпрос жалбоподателят неоснователно сочи решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2020 г. на IV-то гр. отд. ВКС, като дори и не твърди противоречие между него и обжалваното въззивно решение. Освен това, така посоченото от касатора решение на ВКС е постановено по дело, по което фактическата обстановка е съществено различна, а именно – със заключението на вещото лице е било установено, че процесното по това дело количество електроенергия е невъзможно да премине през електромера за процесния по това дело едногодишен период, поради което съдът е стигнал до приложение на разпоредбата на чл. 162 от ГПК, докато по настоящото дело вещите лица от комплексната експертиза са дали заключение, че процесното количество електроенергия може да премине през невизуализирания регистър 1.8.3 на електромера на ищеца за период от около 5 месеца. С обжалваното въззивно решение не е давано разрешение и на втория и петия правен въпрос в изложението към касационната жалба, тъй като тези два въпроса са посветени на института на погасителната давност и стоят изцяло извън предмета на спора, респ. – и те не съставляват основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). По аналогични съображения не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по третия и седмия правен въпрос, които са относно приложението на действащите ПИКЕЕ от 2019 г., а съгласно изричната разпоредба на § 2 от ПЗР на последните (цитирана и от самия касатор в изложението му), те са неприложим нормативен акт в случая, тъй като релевантният момент за тяхното прилагане (относно който също е налице актуална и еднозначна практика на ВКС) е датата на съставяне на констативния протокол за проверката (по настоящото дело е установено, че такъв е съставен на 13.08.2018 г.), а не последващата дата на извършването на корекцията на сметката, каквато е постановката на третия въпрос. Въззивният съд е обсъдил разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ дотолкова, доколкото в нея се съдържа законовата делегация за приемането на ПИКЕЕ като подзаконов нормативен акт, и за да обоснове извода си за неприложимост в случая на ПИКЕЕ от 2013 г. – след отмяната им (първоначално частична, а после изцяло) с решения на ВАС. Изводът му, че в тези случаи, включително когато електроенергията е измерена в невизуализиран (скрит) регистър на СТИ, са приложими общите правила на договора за продажба (чл. 183, ал. 1 и чл. 200 от ЗЗД), не е по тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, а произтича от липсата на действаща към релеватния период подзаконова регламентация поради отмяната ѝ от ВАС. Поради това, и петият правен въпрос, който е относно приложението на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ преди изменението му, обн. в ДВ, бр. 38/2018 г., не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е без значения за изхода на спора. Независимо от това следва да се отбележи, че еднозначната актуална практика на ВКС, на която се е позовал въззивният съд за тези свои изводи, приема, че тези разрешения относно приложението на общите правила на договора за продажба са важими във всички случаи на липса на действаща подзаконова нормативна уредба, включително в случаите на измерване на електроенергия в невизуализиран (скрит) регистър на СТИ, и то независимо дали това е станало преди или след влизането в сила на изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 38/2018 г., в сила от 08.05.2018 г., с което за първи път в ЗЕ е изрично визирана възможността за измерване в такъв регистър. Настоящият съдебен състав намира, че тази непротиворечива практика на ВКС е формирана при точно приложение на закона, включително и след 08.05.2018 г., поради което е и актуална, респ. – дава отговор на петия правен въпрос, поради което той не попада и в хипотезата на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване (т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Въззивният съд е дал разрешение на шестия правен въпрос, като е приел, че протоколът от метрологичната експертиза на БИМ е официален свидетелстващ документ. Този извод на окръжния съд обаче е без никакво значение за решаващите му изводи във въззивното решение, респ. – и за крайния изход на делото, тъй като те са основани на съвкупната преценка на всички писмени доказателства и двете експертни заключения по делото; т.е. протоколът на БИМ е обсъден от съда в съвкупност с всички останали доказателства по делото – така, както би бил обсъден и ако бе приет за частен документ от него. При това положение, и този въпрос не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В заключение, касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК, по които касационното обжалване да следва да се допусне служебно. Предвид крайния изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи следва да бъде осъден да заплати на ответника, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство, в размер 1 956 лв. Направеното с касационната жалба на ищеца, искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на разноските за това възнаграждение поради прекомерност, е неоснователно. Действителната правна и фактическа сложност на настоящото производство по чл. 288 от ГПК не е значителна, но не и малка, а е около средната в сравнение с подобен вид дела. В рамките на това производство пълномощникът на ответника е подал единствено отговора на касационната жалба, в който обаче е изложил подробни съображения и доводи както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователност на жалбата. При това положение, направените от ответното дружество разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 1 956 лв. (с начислен ДДС) за защитата му пред настоящата инстанция, не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като не надвишават двукратния размер на минималното възнаграждение, определено съгласно чл. 9, ал. 3 - in fine от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдВС за МРАВ (а без начисления ДДС са по-ниски от 1.5 от този минимален размер). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение