Определение № 3403 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4239/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Ю. Й., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Р. М., срещу въззивно решение № 244 от 23.06.2023 г. по в.т.д. № 122/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 266 от 18.10.2022 г. по т.д. № 1244/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта му, с която е отхвърлен искът и срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на ПТП, настъпило на 17.10.2020 г. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивната инстанция е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Т. Т., с който оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск от жалбоподателката срещу ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на 17.10.2020 г., в което тя е пострадала. Посочено е, че оплакванията във въззивната жалба на ищцата са свързани с изводите на съда за съпричиняване и определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Във връзка с направеното възражение са ангажирани доказателства – свидетелски показания, две експертизи пред първата инстанция – автотехническа и комплексна медицинска, както и комплексна медицинска и автотехническа експертиза, приета пред въззивната инстанция. Съдът е приел, че механизмът на ПТП е установен от приетата автотехническа експертиза, според която причина за настъпването му е навлизането на лек автомобил в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ се автомобил, при което е настъпил челен сблъсък между двете превозни средства, като лекият автомобил, в който е пътувала ищцата, е продължил движението си назад и надясно спрямо неговата посока, завъртайки се. Установено е, че към момента на настъпване на произшествието ищцата е била разположена на задната седалка в средата, като няма данни дали тя е била с поставен колан. От комплексната медицинска експертиза е установено, че ищцата е получила следните увреждания вследствие на ПТП: разкъсно-контузна рана върху дозалната повърхност на ляво ходило, лезия на екстензорните сухожилия на четвърти и пети пръст на ляво ходило, които са довели до временно разстройство на функцията на левия долен крайник без опасност за живот. Било е проведено лечение чрез извършване на оперативна интервенция, чрез която наново е прикрепено сухожилието и е направен шев на екстензорното сухожилие на четвърти пръст, като след изписването от болницата ѝ е предписана терапия с антибиотик, смяна на превръзки на 3 дни, сваляне на оперативния шев след 14 дни и ходене с две помощни средства за срок 21-30 дни. Вещото лице е посочило, че нараняването на подбедрицата в областта над глезенната става и гърба на ходилото е болезнена травма от момента на получаването. След оперативната интервенция по сухожилния шев и хирургичната обработка на травматичната рана също е болезнен периодът за около 48-72 часа, като в следващите дни болката намалява, през втория и трети месец много бързо отслабва, става нищожна и се проявява в крайните фази на амплитудите на движенията. Установено е, че към настоящия момент болките са отшумели, но има постоянни изтръпвания /намалена чувствителност/ по пръстите на левия крак, нарушено е сгъването им и разгъването от втори до пети пръст и има цикатрикс в зоната на горната част на стъпалото. От констатациите на вещото лице е установено, че не се наблюдават следи по предната част на гърдите и на корема, от които да се направи извод, че ищцата е била с поставен предпазен колан. Въз основа на събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел, че няма обективни данни за това дали ищцата е била с поставен колан или без такъв. Съдът се е позовал на крайния извод на вещите лица по комплексната автотехническа и медицинска експертиза, кредитирана като компетентно изготвена, според който получените увреждания биха настъпили независимо от ползването или не на инерционен обезопасителен колан – за това увреждане няма значение дали е имало или не предпазен колан. С тези аргументи е отхвърлено като неоснователно и недоказано възражението на ответника по иска за съпричиняване. Във връзка с определянето на размера на претендираното обезщетение съдът е взел предвид свидетелските показания за състоянието на ищцата и приетите експертизи, от които са установени увреждания, интензитет, лечение и оздравителен процес, претърпени болки, състоянието на ищцата към настоящия момент. Отчетени са и социално-икономическите условия към момента на произшествието и лимитите на застрахователните обезщетения, като е определено обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., което според съда е справедлив размер в съответствие с чл. 52 ЗЗД. По отношение на претендираното обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, съдът е приел, че от представените доказателства – приложени фактури, ведно с касов бон – се установява, че същите са действително направени във връзка с претърпените от произшествието увреждания, поради което искът ѝ за тези вреди е уважен в пълен размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба и може ли съдът да се произнесе извън нейните предели, като определи по-ниско справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинена при ПТП смърт, въпреки липсата на оплакване за това от страната?“.

2. „По отношение на правилността на акта на първоинстанционния съд, ограничена ли е въззивната инстанция от посочените в жалбата основания и оплаквания и проверява ли правилността извън изрично посочените претенции и оплаквания във въззивната жалба, ако не се отнася до валидност и допустимост на решението и до приложение на императивни правни норми?“.

3. „Доколкото обхватът на дейността на въззивната инстанция съгласно чл. 269, изр. второ ГПК е ограничен, може ли въззивният съд да определи по-ниско обезщетение от определеното от първоинстанционния съд справедливо обезщетение при липса на въззивна жалба или възражение от ответника в този смисъл?“.

Твърди се, че поставените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Имайки предвид така изложените мотиви на съда, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия, поставен от касатора въпрос - ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба и може ли да се произнесе извън нейните предели, като определи по-ниско справедливо обезщетение за неимуществени вреди, въпреки липсата на оплакване за това от страната, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната съдебна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбоподателката е освободена от държавна такса.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение