Определение № 743 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от Софийска градска прокуратура срещу решение от 23.01.20г.по в.гр.дело № 350/19г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 19881 от 1.02.16г.по гр.дело № 17381/16г.на СРС,ГО,48 състав в осъдителната му част. Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1.При определяне основанието и предпоставките за носене отговорност от държавата по чл.2 ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства,които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди; 2. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда,жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост при обезвредата. Ответницата по касационната жалба С. Т. Т. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 11.11.2008г.е образувано досъдебно производство № ЗМ 5140/08г.срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК.С постановление от 9.03.10г.ищцата е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.209 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК,като с постановлението й е наложена мярка за неотклонение „подписка“.На 30.03.10г.е внесен в СРС от прокурор на СРП обвинителен акт,като е образувано нохд № 4213/10г.на СРС,НО,114 състав.С присъда от 15.06.11г.ищцата е оправдана,като присъдата е влязла в сила на 1.07.11г.Установено е още,че ищцата е била осъждана с влязло в сила споразумение от 15.05.11г.по нохд № 17291/10г. за престъпление по чл.206 ал.1 пр.1вр.с чл.2 ал.2 НК, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 НК за срок от три години,като ищцата е реабилитирана по право на основание чл.86НК на 4.03.15г.Изслушани са гласни доказателства за претърпените от нея вреди от неимуществен характер в резултат на наказателното преследване. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид продължителността на наказателното производство, обстоятелството,че присъдата е постановена на първа инстанция и не е протестирана, преживяните от ищцата стрес, унижение и притеснения от наказателната репресия,както и че не се установяват вреди над обичайните негативни преживявания. При тези данни въззивният съд е приел,че сумата от 3 000 лв е справедлив размер, който да репарира претърпените неимуществени вреди. По поставените материалноправни въпроси е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о.,решение № 149 от 2.05.11г.по гр.дело № 574/10г.на 3-то г.о. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост В разглеждания случай, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид всички релевантни обстоятелства, поради което настоящият съдебен състав намира,че решението му не е постановено в отклонение от практиката на ВКС. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.