Определение № 60383 от 24.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 281/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Денков строй 94“ ЕООД обжалва решение № 12 075 от 12.10.2020 г. по т.д. 2434/19 г., Апелативен съд – София, ТО, 3 състав, в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност на „Денков строй 94“ ЕООД – 31.12.2012 г.

Излага съображения за наличие на отменително основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК – нарушение на съществени съдопроизводствените правила. Излага обстоятелства, че е налице постановено по реда на чл. 290 от ГПК, решение от ВКС, с което са дадени указания за събиране на доказателства. Според касатора, въззивният съд не е изпълнил задълженията си, така както са посочени в решението на ВКС. Счита, че изследването на платежоспособността е с оглед хипотетични стойности съгласно задачата на вещото лице, а не съобразно счетоводните записвания. Счита, че не е извършил необходимия анализ и в съответствие с указанията на ВКС в отменителното решение. Не била назначена експертиза в съответствие с указанията на ВКС. Не били обсъдени релевантни факти, като например, че няма съдебно предявени вземания преди 2015 г.

Излага съображения за наличие на основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК, а именно необоснованост н а съдебното решение. Счита, че липсват доказателства да се определи началната дата на неплатежоспособност преди 2017 г. Излага доводи за нарушение изискванията на чл. 202 от ГПК, като обсъди заключението на вещото лице в съответствие с останалите доказателства по делото. Освен това счита, че е извършено нарушение на правилата за доказателствената тежест, като е определил, че длъжникът следва да установи основанието и ликвидността на краткосрочните си вземания от трети лица, възникнали през 2016 г. Според жалбоподателя, доказателствената тежест следвало да бъде на молителя в производството. Отсъствала възможност кредиторът да се позове на неизпълнение към други кредитори. Нямало данни за спиране на плащанията на парично задължение с източник търговска сделка или правоотношение.

Счита, че неправилно е приложен материалният закон – основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, като не са отчетени липсата на предпоставки за наличие на неплатежоспособност преди 2017 г. Липсвала предпоставката трайно неизпълнение на парично изискуемо задължение към 14.12.2016 г. С изплащането през 2016 г., след и в резултат на приходите от продажбата на имотите, на всички изискуеми към датата на погасяване парични задължения на дружеството, състоянието на неплатежоспособност, ако било съществувало било заличено. Погрешно било извършено тълкуване и прилагане правилата на ЗЗД относно изискуемост на парично задължение и падеж на парично задължение. Въззивният съд не бил могъл да намери основание да обоснове тезата за настъпил падеж на задължение към банката на 14.12.2016 г. Поради това, според касатора, е потърсил начин да намери компромисно решение, бил приел 5 дневен срок за предупреждение за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение като самостоятелен акт на поставяне в забава от датата 20.12.2016 г. и то само за сумата 1 311 483,96 лв. Дори да било вярно, противоречало на чл. 20 от ЗЗД, съгласно което най-ранен момент на възникване на изискуемо и непогасено задължение била датата 20.12.2016 г, а не 31.12.2012 г.

Не съществувало възможност преди 31.01.2017 г. дружеството да има задължение. Съществуването на неплатежоспособност нямало значение преди съдебното й установяване.

С оглед анализа на данните, съдът следвало да е изправен пред „ситуативна“, а не „балансова“ начална дата на неплатежоспособност, т.е. дата, която се определя от конкретно събитие, което е безспорно доказано. Това било предсрочната изискуемост на кредита и датата на нейното настъпване 13.1.2017 г., а в краен случай 14.12.2016 г.

Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се определи по посочения начин началната дата на неплатежоспособност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Какво е правното значение на обстоятелството, че към датата на образуване на съдебното производство по несъстоятелност на основание подадена молба по чл. 625 от ТЗ всички изискуеми парични задължения, освен това на молителя, са погасени? Относно финансово икономическото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност, изследвано чрез коефициентите за ликвидност на дружеството и конкретно кои задължения служат за оценка на актуалното финансово състояние, както и относно предпоставките за трайност, обективност и необратимост на финансовите затруднения на длъжника. Допустимо ли е да се изследват предпоставките за неплатежоспособност на чл. 608, ал.1 от ТЗ по отношение на парични задължения, които дружеството-длъжник е погасило преди датата на образуване на производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 607 и сл. от ТЗ? Счита, че в случая решението е постановено в противоречие с решение № 71 по т.д. 4254/13 г. 1 ТО на ВКС и решение 568 от 24.6.2008 г. по т.д. 219/2008 г. на ВКС, 2 ТО. Това е обосновало наличие на сочено основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Едновременно със соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК сочи и допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

2. Допустимо ли е съдът при упражняване на засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност изкуствено да деформира релевантните факти чрез поставяне на задължителни задачи на съдебно-счетоводната експертиза за ревизия и коригиране на ГФО и баланса със специални условия, които не могат да отговарят на установените по делото факти? Може ли съдът изкуствено да коригира ГФО? Счита, че въпросът за задължението на съда да основе своя съдебен акт, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съответно, за да изложи приетите за установени обстоятелства, като обоснове отказа си да се съобразява и преценява правното значение на една част от тях, както и да обоснове избора на вариант на многовариантно заключение на вещото лице. Относно задължението на съда да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните, като изпълни задълженията си по чл. 12 и чл. 236 от ГПК. Твърди, че при произнасянето си по този правен въпрос, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с ППВС 1/53 и решение по гр.д. 756/09, 3 ГО, решение № 1313/2009 г. 4 ГО, решение по гр.д. 90/11 г, 3 ГО, решение по гр.д. 3873/08 г, 4 го, решение по гр.д. 748 от 2011 г., 2 ГО, решение по гр.д. 891/2010 г., 1 ГО, решение по гр.д. 1318/2010 г. 4 ГО, решение по гр.д. 761/10, 4 ГО. Както и други, конкретно посочени решения. Счита, че разрешението на този правен въпрос е обусловило наличието на основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Обосновава и наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, като се мотивира, че се постигала относителна недействителност спрямо масата на несъстоятелността на договора за банков кредит от 30.10.2014 г.

3. По въпроса, по който липсвало разрешаване от въззивния съд: за връзката между непогасено изискуемо парично вземане, което не може да бъде погасено от краткосрочните активи на дружеството – длъжник и правното понятие „кредитор по чл. 608 от ТЗ“. Кой притежава качеството кредитор по чл. 608 от ТЗ и допустимо ли е един кредитор по чл. 608 от ТЗ да черпи права чрез позоваване на изискуеми и непогасени вземания, на които едновременно не е титуляр, които са възникнали и погасени чрез изпълнение преди възникване на изискуемостта на неговото вземане по чл. 608, ал.1 от ТЗ, действителните кредитори, по които не са предприели правни действия за съдебно събиране или за производство по несъстоятелност в периода от възникването до погасяването им? Имат ли качеството кредитор по чл. 608 от ТЗ онези кредитори, чиито вземания са погасени чрез плащане (независимо от забавата) преди да упражнят правото си да поискат откриване на процедура по чл. 607 а, ал.1 и сл. ТЗ и могат ли да упражнят правата по чл. 625 от ТЗ, след погасяване на задълженията към тях чрез плащане? Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 9 от 10.04.2019 г. на ВКС по т.д. 2099/18 г., 1 ТО на ВКС, с което обосновава приложение на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

4. Относно погрешно разпределената доказателствена тежест. Съдът бил приел, че ответникът (длъжник) носи доказателствена тежест за установяване на основанието и ликвидността на краткосрочните си вземания от трети (свързани) лица, възникнали през 2016 г. Ответникът бил възразил, че през 2016 г. е погасил всички свои парични задължения с изискуем характер, възникнали в периода 2012-2015 г. Липсвало изрично насрещно изявление на молителя, че конкретно парично задължение от периода 2012 -2015 г. не било погасено през 2016 г., но дори да имало тежестта да доказва на подобно твърдение би следвало по общите правила да е негова, а не на ответника в производството. Счита, че поставеният правен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и многобройната практика на ВКС, израз, на която са решение № 100 от 6.10.2020 г. по т.д. 2133/19г, 1 ТО, решение № 63 от 24.2.2015 г. по гр.д. 4054/14 г., 4 ГО, решение № 74 от 26.7.2017 г. по т.д. 1047/16 г 1 ТО, решение № 148 от 18.11.2016 г. по гр.д. 1995/2016 г. 2 ГО и решение № 180 от 2.2.2018 г. по т.д. 340/17 г. 1 ТО на ВКС.

Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че посочените правни въпроси, не представляват общо основание за допускане касационно обжалване. Моли да не се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалваното с касационна жалба въззивно решение е постановено след отмяна на предходно решение на въззивния съд от Върховния касационен съд по т.д. 1845/18 г. ВКС, 1 ТО, като касационната инстанция е приела, че при извършване на анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника, с цел да бъде определена началната дата на неплатежоспособността, следва да се преценяват всички установени в процеса изискуеми парични задължения, посочени в чл. 608, ал. 1 от ТЗ, независимо дали те са намерили отражение в счетоводните книги на длъжника за изследвания период, а така също съдът е длъжен да съобрази структурата на активите, като от значение за коефициентите на ликвидност е дали краткотрайните активи са реално реализируеми, ликвидни, дали са към свързани лица и дали вземанията са събираеми или не.

С обжалваното в настоящия процес решение, в частта относно началната дата на неплатежоспособност, въззивният съд, е извършил преценка, с оглед указанията на Върховния касационен съд в неговото отменително решение и е преценил, че следва да отмени решението на СГС за откриване на производство по несъстоятелност на „Денков строй 94“ ЕООД, в частта относно началната дата на неплатежоспособност. Въззивният съд е определил, че начална дата на неплатежоспособността на длъжника е 31.12.2012 г. Приел е, че е установено вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД към длъжника „Денков строй 94“ ЕООД, произтичащо на основание търговска сделка - договор за банков кредит. Прието е, че е поел задължение наред с другия длъжник „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД, на основание договор № 000LD-L-000602/30.10.2014 г., сключен между „Първа инвестиционна банка”АД и „Промишлено строителство–холдинг“ ЕАД за предоставяне на банков кредит в размер на 11 935 000 лв., от която сумата от 7 043 000 лв. е предназначена за заплащане на цената по договор за прехвърляне на вземане, сключен между банката като цедент и кредитополучателя като цесионер, и споразумение към договора за прехвърляне на вземане, сключено на 30.10.2014 г., както и за оборотни средства в размер на 4 892 000 лв., със срок за усвояване до 31.12.2014 г.

Въззивният съд приема, че съгласно погасителен план към договора, срокът за погасяване на кредита бил уговорен до 21.10.2019 г. когато е падежът на задължението за заплащане на последната анюитетна вноска. С анекс № 2 от 4.02.2015 г., сключен между банката, кредитополучателя и съдлъжника „Денков строй 94“ ЕООД (предходно наименование „Промишлено строителство – Разград“ ЕООД), крайният срок за погасяване на всички задължения по кредитния договор бил пролонгиран до 20.07.2022 г., като е уговорен нов погасителен план и задължение на кредитополучателя по т. 6 от анекса да заплати на банката еднократна такса в размер на 41 582.47 лв., дължима на 20.07.2015 г.

Прието е, че в договора е предвидено право на банката с писмено предизвестие да обяви кредита за предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят или и/или съдлъжникът не извършат, което и да е плащане по договора, или не осигурят авоари по сметката за обслужване на дълга за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. Прието е, че е отправено изявление, връчено на 14.12.2016 г. поради това, че към 19.12.2016 г. задълженията на кредитополучателя „Промишлено строителство-холдинг” ЕАД, произтичащи от Договор № 000LD-L-000602/30.10.2014 г. за банков кредит, са в общ размер на 13 439 148.56 лв., в т. ч. просрочени и изискуеми задължения в размер на 1 311 483.96 лв., от които 685 768.91 лв.- просрочена главница; 479 251.16 лв - просрочени лихви и 146 463.89 - просрочена такса за управление на кредита; 11 031 342.51- редовна главница и 1 096 322.09 лв.- начислена непадежирала лихва. Прието е, че със същото писмо, съдлъжникът е поканен, в 5-дневен срок от получаването му, да погаси в пълен размер просрочените задължения, с предупреждение, че при неизпълнение ще счита предоставения кредит за изцяло и предсрочно изискуем.

Въззивният съд е приел, че има издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК за задълженията на длъжника към банката.

Установено е сключване на договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт № 103, т. 1, рег. № 886, съст. по нот.д.№ 46/2016 г. от нотариус с рег. № 291, „Денков строй-94” ЕООД (с предишно наименование „Промишлено строителство–Разград“ ЕООД) е прехвърлил на „Политрафик“ ЕООД собствения си недвижим имот, ведно с построените в него сгради, подробно описани в акта, срещу цена от 610 000 лв., изцяло изплатена по банков път на 03.02.2016 г. Представени са фактури и платежни нареждания, удостоверяващи извършените през 2016 г. плащания в изпълнение на договора.

Взети са предвид заключенията на вещите лица, като е прието, че за периода 2012-2016 г. коефициентите на обща и на бърза ликвидност са под референтните стойности (1), а именно на обща ликвидност: 0,7288 за 2012 г., 0,3553 за 2013 г. 0,0522 за 2014 г. и 0,0746 за 2015 г. и на бърза ликвидност за съответните години- 0,6780 за 2012 г.; 0,3158 за 2013 г., 0,0261 за 2014 г. и 0,0522 за 2015 г., като коефициентите на бърза и незабавна ликвидност са еднакви за същия период. Според същото заключение за 2012 г. коефициентът на абсолютна ликвидност е на равнище под средното, като покритието с парични средства на краткосрочните задължения на дружеството е от 36 ст. на всеки 1 лев краткосрочни задължения, а за периода 2013-2016 г., стойността на показателя е на изключително ниско равнище, като покритието с парични средства на краткосрочните задължения на дружеството е от 2 ст. на всеки 1 лев краткосрочни задължения. Така е направен извод, че според посочените коефициенти за ликвидност, към 31 декември на съответната година за целия период 2012-2015 г. вкл., длъжникът не е бил в състояние с краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си задължения.

Въззивният съд е анализирал дали състоянието към 2012 г.-2015 г. е преодоляно като е взел предвид, че към 31.12.2016 г., изчислени по данни от баланса, коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност имат еднакви високи стойности от 8,6990, т.е. далеч над референтните стойности.

С оглед указанията на Върховния касационен съд в отменителното решение, е изследвано състоянието на платежоспособност през 2016 г. Прието е, че през 2016 г. е отчетена печалба от 753 000 лв. Прието е, че всички вземания от продажба на недвижим имот са събрани от длъжника. Прието е, че основен дял от краткотрайните активи на „Денков строй - 94” ЕООД по баланса за 2016 г. са негови вземания към „предприятия от групата“- 891 х. лв. (над 90 %). Тези вземания са изследвани от вещото лице и въз основа на заключението, съдът е посочил, че е изразено предположение за това, че представляват вземания по предоставени краткосрочни заеми. Изследвано е отразяването в отчета за приходи и разходи като постъпления от 7 884 х лв, плащания 8 850 лв и нетен поток 966 х лв. Въззивният съд приема, че за тези вземания не са ангажирани доказателства нито за основанието за тяхното възникване, нито за сроковете за погасяването им и е прието, че за тези активи не е установена тяхната действителна ликвидност. Тежестта на доказване била на длъжника.

За 2016 г. въззивният съд е съобразил изискуемостта на вземанията по договора за кредит от 30.10.2014 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, настъпила през 2016 г. с отправяне на изявление от банката да се осигурят средствата, непогасени от кредитополучателя, а именно тези задължения, които са с настъпил падеж в размер на 1 311 х лв. и неизпълнени до отправяне на изявлението за предсрочна изискуемост на целия размер на кредита. Така през 2016 г. е настъпила изискуемост на задълженията по посочения договор за кредит, което е довело до увеличение на текущите задължения с 1 311 хил.лв., представляващи просрочени и изискуеми задължения.

Така при корекция на записванията в ГФО за 2016 г. при вариант на запазване на вземанията към предприятие от групата в размер на 891 х лв, с недоказан произход, срок за събиране и степен на събираемост и при краткосрочни задължения от 1 414 х лв 103 х плюс 1 311 х лв, коефициентите на обща и бърза ликвидност възлизат на 0.6337 (при норматив > 1), а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност – на 0.0014 при норматив > 0,50 за първия и > 0.30 за втория. При вариант с намаление на вземанията на стойност 891 х лв, срокът за събиране и степен на събираемост, които представляват 99,44 % от текущите активи и същевременно текущите задължения бъдат увеличени с 1 311 х лв, представляващи просрочени и изискуеми задължения към „ПИБ“ АД. Коефициентите на обща и бърза ликвидност е 0.0035, а на незабавна и абсолютна ликвидност - 0.0014.

По отношение на коефициентът за финансова автономност за 2012 г. е приет за 4,8475, за 2013 – 2,9211, за 2014 г. 1,2870, за 2015 0,3134 и за 2016 – 7,7184, всички към 31.12. Показателят е над средното ниво с изключение на 2015 г. По отношение на коефициента на задължнялост, като огледален на коефициента на финансова автономност за периода 2012 -2016 г. е положителна величина с ниска стойност 2012 г. – 0,2063, за 2013 г. -0,342, за 2014 г. – 0,7770 и за 31.12.2016 г. 0,1296. При алтернативния вариант за 2016 г. при намаляване стойността на собствения капитал с балансовата стойност на текущите активи с 891 х лв и увеличение на пасивите, коефициентът за финансова автономност е 0, 0074, а този на задлъжнялост – 135,33. При този вариант двата коефициента са отрицателни величини, което показва, че към 31.12.2016 г. дружеството не притежава финансова автономност от кредиторите си, респ. има високо ниво на зависимост от тях.

Приет е изводът на вещото лице, че спомагателните коефициенти от дейността с намаляваща загуба на всеки 1 лв приходи към 31.12.2012 г. загуба от 12,40 лв на всеки един лев приходи. Коефициентът на рентабилност на собствения капитал е отрицателна величина в размер на 0,2168 поради загуба от 62 000 лв. Продължила тенденция за 2013, 2014 г. и 2015 г.

С оглед анализа на всички установени данни за платежоспособността на длъжника, въззивният съд е направил извод, че в целия изследван период 2012 – 2016 г., дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност, доколкото с оглед показателите за ликвидност за този период, то не е в състояние с краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си задължения. При установяване невъзможност да изпълнява задълженията си към всички кредитори, от най-ранно установения момент 31.12.2012 г, съдът е приел, тази дата като начална за настъпилата неплатежоспособност на длъжника.

Допускането на касационно обжалване се извършва само на основанията, предвидени в чл. 280 от ГПК. Служебно касационната инстанция може да допусне касационно обжалване когато въззивното решение има вероятност да е нищожно, основание, предвидено в чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или има вероятност съдебното решение да е недопустимо – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Извън тези основания, съгласно чл. 280 от ГПК, така както е разяснено тълкуването на чл. 280 от ГПК в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да обоснове основание за допускане на касационно обжалване, като посочи правен въпрос, за който е налице някое от основанията, посочени в чл. 280, ал.1, т. 1-3 от ГПК.

В настоящия случай, при извършената служебна проверка, не се установи вероятност за съдебното решение да са налице такива пороци, които могат да обусловят извод за неговата нищожност. Не се установи и вероятност съдебното решение да е постановено извън основанията за произнасяне по същество на спора или да са налице пречки, които обуславят липсата на право на иск. Поради това, не е налице и вероятност съдебното решение да е недопустимо. Това изключва допускане на касационно обжалване, на посочените основания чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК.

Касаторът е обосновал правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, по отношение на които счита, че са основания за допускане касационно обжалване:

Така формулираните въпрос първи, настоящият съдебен състав намира, че е свързан с правния въпрос относно определяне състоянието на неплатежоспособност на длъжника, което е основание за откриване на производство по несъстоятелност. В случая, такова производство е открито и решението се обжалва пред въззивния съд само в частта относно определяне на началната дата на неплатежоспособност. При изследване състоянието на неплатежоспособност, въззивният съд е направил анализ за период от пет години от 2012 г. до 2017 г. Разглеждайки финансовото състояние на дружеството, въззивният съд се е ръководил от дефиницията за неплатежоспособност, определена в чл. 608 от ТЗ. При разрешаването на този въпрос, не е налице отклонение от трайната практика на ВКС. Преди всичко изследваният период, следва да е петгодишен, както е в случая, с оглед изложените твърдения за установяване действителното икономическо състояние на длъжника. Съобразно практиката на ВКС, изразена в множество съдебни решения, следва да бъде извършен цялостен анализ на състоянието на ликвидност и автономност, като се вземат предвид наличието на краткосрочни задължения и краткосрочни активи и посредством коефициентите на ликвидност, отразяващи съотношението между определени краткотрайни активи и краткосрочни задължения, обективно да се определи кога е настъпила неплатежоспособността на длъжника. Апелативен съд София не определя произволно състоянието на неплатежоспособност в случая, а на първо място, извършва проверка в период от пет години, преди установяване изискуемостта на твърдяното вземане, основание за откриване на производство по несъстоятелност. На второ място, извършва проверка на действително осъществените факти, които следва да са вярно отразени в годишните финансови отчети за изследвания период, като при установяване, че не са, установява действителното икономическо състояние на длъжника и изгражда изводите си въз основа на него, като коригира баланса, в съответствие с този извод, за да прецени наличието на състояние на неплатежоспособност.

Въззивният съд, в случая, за да определи началната дата на неплатежоспособност е преценил именно релевантните предпоставки, така както са разяснени в съдебната практика. Определил е, че началната дата на неплатежоспособност, изразена с оглед цялото икономическо състояние на длъжника, отразено във финансовия анализ, като е преценил към кой момент длъжникът не е могъл да разполага с краткотрайни активи, с които да покрие всички свои краткосрочни задължения и това състояние е обективно към всички кредитори, а не е състояние към определен момент и само към определен кредитор. В този смисъл са решенията на ВКС, разясняващи определяне на началната дата на неплатежоспособност решение № 202 от 10.1.2014 г. по т.д. 1453/13 г. 2 ТО на ВКС и решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. 4254/13 г., 1 ТО на ВКС. В случая, въззивният съд не се е отклонил от тази практика на ВКС. Разрешението е с оглед отразените в годишните финансови отчети счетоводни записвания, но при отразяване само на наличните и установени краткотрайни активи и задължения. Наличието на неизпълнено задължение към един от кредиторите, послужило за откриване на производство по несъстоятелност, не определя началната дата на неплатежоспособност. Определянето на началната дата на неплатежоспособност, е извършена съобразно невъзможността на длъжника да изпълнява във всеки един момент от изследвания период всички свои краткосрочни задължения, към всички кредитори, поради липса на краткотрайни активи. Липсва разрешение в противоречие с посочените решения. Посоченото решение № 71 по т.д. 4254/13, 1 ТО, разяснява определяне на началната дата на неплатежоспособност с оглед коефициентите на ликвидност, определяйки че водещ е показателя за обща ликвидност, а коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, са само показатели за евентуално настъпваща неплатежоспособност.

В случая въззивният съд не е определил съобразно наличните презумпции началната дата на неплатежоспособност. Действително съобразно практиката на ВКС, спирането на плащанията е индиция за настъпила неплатежоспособност. Но състоянието на неплатежоспособност, следва да се прецени съобразно действителното икономическо състояние на длъжника, като презумпциите единствено разместват доказателствената тежест. Така в случая въззивният съд е изследвал обективното икономическо състояние на длъжника в изследвания петгодишен период и липсва отклонение от практиката на ВКС с даденото от него разрешение.

В случая е преценено, че това състояние е настъпило още през 2012 г., когато коефициентите за ликвидност са под 1 и длъжникът обективно не е могъл да изпълнява публично-правните си задължения и задължения по търговски сделки, преценено в неговите отчети.

Обстоятелството, че дружеството е погасило конкретни свои задължения, които са били отразени в годишния-финансов отчет в посочения размер в следващ момент, не изключва установяване на състоянието му, че интересите на кредиторите в изследвания период са били застрашени. Състоянието на неплатежоспособност е обективно. Както бе посочено, то се изследва посредством коефициентите на ликвидност. От значение за определяне началната дата на неплатежоспособност е не само вземането на молителя, на който е призната материалноправна легитимация да иска откриване на производство в несъстоятелност, а на всички кредитори. Установено е посредством посочените коефициенти на ликвидност, че длъжникът не е бил в състояние да изпълни задълженията си към всички кредитори. Освен това е установено, че за 2016 г. е настъпило също състояние на неплатежоспособност и получените вземания от продажба на недвижим имот, не са подобрили състоянието на длъжника, доколкото обективно в тази година е налице и неизпълнение на текущи задължения към „Първа инвестиционна банка“ АД на основание посочения договор за банков кредит. Отразяването на тези текущи задължения, отразява и обективното състояние на длъжника, което не се е подобрило и не е било временно, а трайно. Въззивният съд е възприел обективното икономическо състояние на длъжника, изследвано чрез коефициента на обща ликвидност и при неговите стойност, отразяващи превес на краткотрайните задължения към текущите активи, е преценил състоянието на неплатежоспособност като трайно и застрашаващо интересите на кредиторите в целия изследван период, включително 2012 г.

Поради изложените съображения поставеният правен въпрос, не е основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Липсват подробни съображения на посоченото от касатора основание за допускане касационно обжалване съобразно посоченото на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Наличието на трайна практика, по отношение на която не са посочени основания за промяна поради неточно тълкуване или поради промяна в обществено – икономическите условия, изключва наличието на соченото допълнително основание.

По отношение на втория поставен въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният въпрос, по начина, по който е формулиран, не е разрешен от въззивния съд. От значение за вземанията на длъжника е тяхната реална събираемост, за да могат те да бъдат отчетени като краткотрайни активи, такива, със срок на събиране до 1 година. Това е обусловило извода на ВКС при предходното производство да изложи мотиви за изследване на поставения въпрос, дали отразените в годишните финансови отчети вземания на длъжника са реални, съществуват. В случая не може да се говори за изкуствено създаване на релевантни факти, а за изследване на действителни факти. Отразяването на вземанията като действителни, следва да е в съответствие с принципа на документална обоснованост. Събираемостта на вземанията е от значение, тъй като определя действителната стойност на активите на търговеца. От значение е действителната стойност, тъй като производството за несъстоятелност има за цел само справедливо удовлетворение на кредиторите. В случай, че вземанията са реални и събираеми, то няма да е налице състояние на неплатежоспособност, интересите на кредиторите няма да са застрашени. Липсва изкуствено съставяне на релевантни факти от съда, както сочи касаторът. Налице е изследване действително икономическото състояние чрез вярното му отражение във финансовите отчети, на основание наличие на документално отразяване. Така въззивният съд е изследвал въпросите за това дали отразените вземания като краткотрайни активи, влизащи в състава на коефициентите на обща и бърза ликвидност, са реално съществуващи, реализируеми, ликвидни и събираеми. Съдът дължи служебно да установи реалността на всички активи, тяхната действителна стойност и реализируемост, за да може да определи дали длъжникът е могъл да изпълнява задълженията си. Липсва отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в решение № 71 по т.д. 4254/13, 1 ТО, ВКС. Освен това липсва соченото основание за необсъждане на всички доводи и възражения на страните в отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 1/19.02.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и трайната практика по приложение на чл. 12 и чл. 236 от ГПК. Въззивният съд е обсъдили релевантните за определяне момента на начална дата на неплатежоспособност факти, обсъдил е всички доводи и възражения, както и доказателствата за всеки един от изследваните периоди. Не е налице соченото общо основание за допускане касационно обжалване, а именно да е разрешен правния въпрос за задължението на въззивния съд да не разреши всички доводи и възражения на страните.

По отношение на третия поставен въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че така формулираният правен въпрос, се свежда до разграничението, което следва да се направи с това, на кого законодателят е учредил право да иска откриване на производство по несъстоятелност – съгласно чл. 625 от ТЗ и за това, какво е обективното икономическо състояние на длъжника, както и дали и кога е настъпила неплатежоспособност. В случая производство по несъстоятелност е открито и предмет на касационната жалба е решението само в частта относно началната дата на неплатежоспособност. Различен от материалноправната легитимация на лицата съгласно чл. 625 от ТЗ е въпросът за състоянието на неплатежоспособност, така както е определено в чл. 608 от ТЗ. В случая няма включване в предмета на делото на въпроса за материалноправната легитимация на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност. Наличието на задължения по търговски сделки и публично-правни задължения, отразени в годишните финансови отчети от длъжника, не е равнозначен на въпроса за това има ли реални задължения и може ли друг кредитор, различен от носителя на вземането, да ги релевира в процеса. Въпросът за неплатежоспособността на длъжника се разрешава в процеса, общо за всички кредитори, предвид характера на производството като универсално принудително изпълнение. Откриването на производството по несъстоятелност е обусловено именно от факта, че не всички кредитори могат да получат изпълнение на падежа на задълженията си.

Обстоятелството за ликвидността на активите със срок до 1 година се отразява в годишните финансови отчети, както и наличните задължения със срок до 1 година. Когато на тези налични задължения със срок до 1 година, съответстват притежавани активи от длъжника, които са реализируеми, в предвидения за тези активи срок, до 1 година, то не може да се открие производство по несъстоятелност. При вече открито производство по несъстоятелност, въпросът кои са били реалните задължения и била ли е налице способност да се изпълнят в срок, се поставя на плоскостта, кога е настъпило това необратимо състояние с текущите активи, да не могат да се покрият всички текущи задължения със срок до 1 година. В този смисъл, поставеният въпрос може да се разгледа само от гледна точка на наличните задължения на търговеца. В хода на процеса, не са релевирани и събрани доказателства, че отразените задължения за целия изследван период са погасени. Дори и да са погасявани, са възниквали нови задължения по търговски сделки и публични задължения и това, че към един момент, е имало изпълнение на задълженията, не означава, че не е било налице състояние на неплатежоспособност.

Въпросът за неупражняване на правата да искат изпълнение от кредиторите към длъжника, не е разрешаван от въззивния съд. Изследването на неплатежоспособността е направено с оглед отразяванията на налични задължения в годишния финансов отчет, а не от гледна точка на това има ли предявени към длъжника вземания. Коригирането на баланса е извършено с оглед отразяване на вземанията и изследване на тяхната реалност и събираемост. След като не са приети доказателства за произход, срок на събиране и степен на събираемост, е преценено, че е налице превес на краткосрочните задължения над краткосрочните активи. Установено е съществуването и превеса на краткотрайните задължения над краткотрайните активи, като тенденцията е за целия изследван период. Поставеният трети правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Поради това не могат да се изследват и допълнително посочените основания за допускане касационно обжалване. Поради това не могат да се обсъждат и допълнително сочените основания съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.

По отношение на четвъртия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че липсва разрешение в отклонение вече от посоченото по-горе, а именно, че в производството по несъстоятелност, длъжникът дължи да докаже, че със своите краткосрочни активи, може да изпълни изискуемите си парични задължения. Поставеният от касатора въпрос на първо място съдържа оплакване срещу въззивното съдебно решение относно допуснато съществено процесуално нарушение, разпределение на доказателсвтената тежест и не представлява правен въпрос.

Ако се приеме, че е поставен правният въпрос за разпределение на доказателствената тежест при обективна оценка на финансовото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност, липсва отклонение от трайната практика на ВКС.

Въпросът за доказателствената тежест при наличие на представени годишни финансови отчети с отразени в тях вземания е разрешен от въззивния съд. Още в първото съдебно заседание в първата инстанция от молителя е оспорено наличието на вземания в размер на 891 х лв, както са отразени по баланса от 2016 г. Но разрешението не е в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 187 от 24.01.2013 г. по т.д. 436/12 г. на 2 ТО на ВКС.

Следва да се посочи с оглед доводите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, че въпросът за приложението на презумпциите не е обусловил изводите на въззивния съд. Въззивният съд е изследвал икономическото състояние на длъжника, за да направи решаващия извод за определяне началната дата на неплатежоспособност на 31.12.2012 г. Както бе посочено в производството по несъстоятелност е налице засилено служебно начало, предвидено от законодателя и обусловено от неговия универсален характер. При оценка състоянието на неплатежоспособност и нейното настъпване, съдът дължи преценка за това, дали отразеното в годишните финансови отчети, съответства на реалното имущество, дали е ликвидно това имущество, реализируемо ли е. При преценка на ликвидността на вземанията на длъжника към трети лица, от икономическа гледна точка, от значение са множество фактори, като налице ли е това вземане, вярно ли е квалифицирано като краткотрайно, има ли забава за изпълнение, събираемо ли е, има ли погасяване по давност. Съдът дължи преценка на реално съществуващите активи и в този смисъл, в тежест на длъжника е да установи именно ликвидността на активите си, така както ги е отразил в годишния финансов отчет.

Що се отнася до доводите, изложени от касатора по отношение погасяване на задълженията му с доходи от продажба на притежавани от него недвижими имоти през 2015 г., то решаващият извод на съда е с оглед посоченото от вещото лице, че постъпилите парични средства не се отразяват като вземания, а те са приход. Но е преценено изцяло какви са отразените записвания в баланса в края на 2015 г. и са установени налични задължения, както към доставчици, така и за осигурителни, и данъчни задължения. А за 2016 г. е извършена корекция с оглед установеното наличие на падежирали задължения към банката, на основание сключения договор за банков кредит и отправено искане за плащане в 5 дневен срок, съобразно уговореното в договора за банков кредит.

В този смисъл доводите за погасяване на отразените в годишния финансов отчет вземания от групата, които погасявания не са отразени, засягат счетоводните записвания за 2016 г. Прието е, както бе посочено вече, че в тежест на длъжника е да установи ликвидността на вземанията си тяхната, реалност и събираемост. Изрично е посочено, че вземанията от продажби на недвижими имоти са погасени и затова, не може да са отразени като вземания към 31.12.2016 г. По отношение на отнасяне на задълженията по договора за кредит, за които е отправено искане за плащане на просрочените и неплатени от кредитополучателя задължения към 31.12.2016 г, изводът е направен с оглед датата на настъпване на изискуемост на погасителните вноски по кредита, а не на едновременно с това обявената предсрочна изискуемост на целия му размер. Взети са предвид текущите задължения, които не са погасени от кредитополучателя и за които „Денков строй 94“ ЕООД е имал задължение да погаси като солидарен длъжник и са начислени текущо към 2016 г. в размер на 1 311 х лв.

В случая дори и въпросът да се приеме за разрешен от въззивния съд, то липсва нарушение на разпределението на доказателствената тежест. Поради това посоченият правен въпрос не е постановен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в трайната практика решение № 32 от 17.06.32013 г. по т.д. 685/12 г., 2 ТО на ВКС и решение № 187 от 24.1.2013 г. по т.д. 436/12 г. 2 ТО и отсъства допълнително соченото основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора на ответника по касационната жалба „Първа инвестиционна банка“ АД следва да се присъдят направените разноски в размер на 450 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 621 от ТЗ вр. чл 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България