Определение № 750 от 04.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2577/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. С. Р., чрез адвокат М. К., срещу въззивно решение № 806/24.06.2020 г., постановено Варненски окръжен съд по в.гр.д. №491/2020 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ – [населено място], чрез юрисконсулт С. С., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията за юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, посочени са и съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Варненски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, отхвърлил исковете, предявени от К. С. Р. против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ – [населено място], както следва: за установяване на дискриминационно нарушение, изразяващо се в неравно третиране по признак “лично положение“, на осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр., за преустановяване нарушението, на осн. чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр., и за заплащане на обезщетение в размер на 10 001 лв. за причинени му неимуществени вреди, настъпили в резултат на дискриминационно поведение. Осъдил К. Р. да заплати на Дирекция “Изпълнение на наказанията“ – [населено място] сторените разноски по делото за двете инстанции. К. С. Р. основава дискриминационно отношение поради липсата на условия в затвора в [населено място], които да позволяват предаване в цялост на хранителни продукти, които е получил на свиждане, проведено на 16.02.2013 г. за разлика от осигурените условия в затвора в [населено място], където проверката на хранителните продукти се осъществявала посредством скенер, като продуктите се получавали в цялост, изразяващо се в неравно третиране по признак “лично положение“. Според него налице е неравно третиране по признак “лично положение“. Въззивният съд, за да постанови обжалвания резултат по трите иска, установил, че К. Р. е вегетарианец; изтърпявал наказание доживотен затвор в затвора в [населено място], в зона с повишена сигурност. Със заповед от 05. 03. 2012 г. на началника на затвора било разпоредено служителите да засилят контрола върху всички получавани пратки и вещи по време на свиждане, като на всички лишени от свобода било указано, че следва да предупредят близките си, че хранителните продукти, които не могат да се проверят визуално и поради начина на опаковането им, не се допускат, а се връщат на близките или подлежат на проверка чрез разрязване, разопаковане и т.н. На 16. 02. 2013 г. Р. получил хранителна пратка по време на свиждане, включваща половин килограм краставици, 1 кг. моркови и 3 кг. ябълки. Към тази датата в затвора в [населено място] не е бил монтиран скенер, за разлика от Софийския централен затвор, където имало поставен скенер от 30. 10. 2012 г. Получените хранителни продукти били предадени на парчета на Р.. Той подал протестна декларация, като посочил пред администрацията на затвора, че изпратените му моркови и краставиците били нарязани на дълго, а ябълките – на две и обявил гладна стачка, продължила около 14 дни. Съдът посочил, че съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр., дискриминацията е забранена, ако е извършена на базата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, имуществено състояние или на други признаци, установени в закон или в международен договор. В ал.2 и ал.3 на цитираната разпоредба са дадени дефиниции на проявните форми на дискриминация - пряка и непряка. Предвид изложеното, съдът направил извод, че за да е налице нарушение по ЗЗДискр. следва да се установи не какво да е по-неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а по-неблагоприятно третиране, осъществено имено въз основа на критерий, който е изрично формулиран в посочения закн, друг закон или международен договор, по който държавата е страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. В този смисъл, съдът е направил заключение, че не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено именно по някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4. Подобно неблагоприятно третиране при проверката на хранителни продукти, получавани от затворниците във Варненския затвор и в Софийския централен затвор, съставляващо по естеството си дискриминация, защитима от ЗЗДискр., не може да се поддържа. Съгласно чл. 197 ЗИНЗС и чл. 123 ПП ЗИНЗС наказанието "доживотен затвор без замяна" и "доживотен затвор" се изтърпява в отделни затвори или в обособени зони към другите затвори с повишена сигурност. Затворниците се държат в постоянно заключени помещения, при засилен надзор и охрана, т.е. законодателят е предвидил различни условия, при които да се изтърпяват тези две наказания в сравнение с останалите осъдени на лишаване от свобода. Изяснено е, че установяването на дискриминация е необходимо да бъде направено при преценка и сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, като сравними сходни обстоятелства може да има, когато се сравняват лишени от свобода с еднакви по вид наказания в един затвор, но не и между затворници в различни затвори. Това е така, тъй като затворите в отделни населени места имат различна архитектура, строени са по различно време и с оглед на това и на други обективно обусловени причини, предоставят различни битови условия за осъдените. Правата и задълженията на лишените от свобода в редакцията на закона към 16. 02. 2013 г.(ДВ, бр. 103 от 28. 12. 2012 г.), са разписани в разпоредбите на чл. 75 - чл. 97, както и в чл. 56 и сл. ППЗИНЗС, в сила от 08. 06. 2012 г. Нормата на чл. 86, ал. 1 и ал. 3 ЗИНЗС, аналогична на чл. 82, ал. 1 ППЗИНЗС, предвижда, че лишените от свобода имат право на свиждания не по-малко от два пъти месечно, по време на които могат да получават храна и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. Получаваните хранителни пратки могат да съдържат до 5 кг. сурови плодове и зеленчуци, а разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места, се определят със заповед на министъра на правосъдието. Относно конкретния казус, съдът намерил, че ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени лица, изтърпяващи наказанията доживотен затвор без право на замяна в същия затвор, поради което не може да се приеме, че спрямо него е налице дискриминация по признак лично положение. Техническото средство – скенер, в Затвора - [населено място] е за проверка на багаж, но не и на хранителни пратки, а и проверени дори и със скенер, служителите могат да осъществят проверка на внасяните хранителни продукти и в този затвор чрез разрязването им, което намалява единствено трайността им, но не и годността им за консумация. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Поставя въпроса кои лишени от свобода са със сходно фактическо положение, за да бъдат третирани наравно, като твърди, че въззивното решение, при разглеждане на повдигнатия въпрос е постановено в противоречие с решение № 244/14.08.2012 г. на ВКС по гр.д. № 777/2011 г. и решение № 3/22.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 534/2012 г. Повдигнатият въпрос не е разрешен в противоречие с посочените съдебни решения на ВКС, нито между тях има противоречие по повдигнатия проблем. В решение № 3/22. 07. 2013 г. е прието, че „това което е относимо за едно лице е относимо и за всички лица от определена група с оглед личностните им качества, при наличието на наказание “доживотен затвор” или “доживотен затвор без замяна”“. Въпросът е разгледан по спор относно твърдяна дискриминация спрямо осъдените на доживотен затвор и другите затворници, изтърпяващи наказанието лишаване от свобода за определен срок, в същия затвор. Изследвани са различни групи, а и всички във връзка с действия на затворническата администрация в един и същи затвор. Във въззивното решение, предмет на касационно обжалване е обсъдено поведение относно сходна ситуация между лица в едно и също положение, но затворени в различни места на изтърпяване на наказание доживотен затвор. Второто решение - № 244/14.08.2012 г., дава пряк отговор именно на поставения правен въпрос, тълкуван във връзка с идентични на настоящия казус обстоятелства, като е разяснено, че по-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. или в друг закон признаци, то не представлява дискриминация по признак лично /при установяване във всеки конкретен случай на обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво/ или обществено положение. Напълно в съответствие с него и въззивния съд по делото е приел, че разликата в режима на проверка на определени хранителни продукти, получавани от затворниците в два различни затвора, не може да обуслови извод за дискриминационно поведение. Касаторът повдига и въпросът - при наведени твърдения за наличие на разлика в третирането на лишени от свобода относно условията на изтърпяване на наказанието с оглед предоставяне на различни условия за проверка на хранителните пратки на ищеца спрямо останалите лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в затворите в [населено място] и [населено място], изпълнено ли е условието на чл. 6 от ЗЗДискр. и обръща ли се доказателствената тежест по смисъла на чл. 9 ЗЗДискр. Не обуславя по никакъв начин коя и да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е нетносим, защото фактическите изводи на въззивния съд напълно съответстват на фактическите твърдения по исковата молба. Нормата на чл. 9 ЗЗДискр е процесуална и от значение за доказателствената тежест – кой следва да проведе пълно главно доказване на определен факт и последиците, ако не го стори. Нормата няма отношение към правните изводи на съда относно това дали установеното различие в третирането (в случая, на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода в затвора в [населено място] и в затвора в [населено място] ), е дискриминация, съгласно материалноправните норми на ЗЗДикр. Съдът не е приел и нещо друго, а както стана ясно по-горе, твърденията в исковата молба, които обуславят иска на ищеца К. Р. (правопораждащите юридичеки факти) изобщо не попадат в хипотезите, уредени в закона. Касаторът твърди, че с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото, касационно обжалване следва да се допусне за разглеждане на следните въпроси: лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, настанени в зона с повишена сигурност в различни пенитенциарни заведения, могат ли да бъдат субекти на сравняване при твърдения за неравностойно третиране; може ли да се приеме, че са налице сравними сходни обстоятелства при сравняване на лишен от свобода, осъден на доживотен затвор, изтърпяващ наказанието си в ЗПС в един затвор и лицата, изтърпяващи доживотен затвор, настанени в ЗПС в други пенитенциарни заведения при условие, че са налице еднакви правила, уредени в законова правна норма, регламентиращи правата на лишените от свобода във всички пенитенциарни заведения и не се касае за предоставяне на условия за изтърпяване на наказанието, свързани с архитектурните особености на пенитенциарното заведение. При така зададените въпроси няма как да се даде еднозначен отговор, защото има значение какво е твърдението – чрез какви действия или бездействия на затворническата администрация се осъществява деянието, за което се твърди, че е дискриминационно на основата на определен признак. ЗЗДикр дефинира пряката дискриминация като случаи, в които лица в аналогично положение се третират по различен начин, без за това да има обективно и разумно оправдание и забранява по-неблагоприятното отношение към сходни лица и ситуации, а непряката дискриминация, когато по сходен начин се третират лица в значително различно положение и забранява еднаквото отношение към коренно различни ситуации, при което хора с определена характеристика биват осезаемо ощетявани. Въпросите, зададени по този начин обхващат хипотезите и на пряка, и на непряка дискриминация, а непряката дискриминация, без оглед на защитения признак, винаги е допустимо да бъде оправдана с преследването на законна цел и пропорционалност на средствата за постигането й. Пряката дискриминация също може да бъде оправдана в определени случаи на обективно и разумно оправдание. Тук трябва да бъде изяснено и това,, че касаторът се намира в затвора, за да изтърпи наложено му наказание "лишаване от свобода", което неминуемо ограничава правата му в определени рамки, наложени от законовите разпоредби, от мястото, в което се търпи наказанието, от вътрешни правила на затвора, с които животът на затворените лица е уреден и регламентиран по часове и дейности, включително и на свиждания и получаване на пратки, от определения режим на изтърпяването. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лв. Мотивиран от горното, съдът