Определение № 1951 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2506/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Финанс Директ“ АД, [населено място], чрез адв.Т.Б. против решение №425/01.07.2024г., постановено по в.т.д. №449/2024г. по описа на Апелативен съд- София. С обжалваното решение е отменено решение от 13.02.2024г., постановено по т.д. №200/2023г. по описа на Софийски градски съд и е отхвърлен искът, предявен от „Финанс Директ“ АД срещу ЗАД „Армеец“ АД, [населено място] за заплащане на сумата 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Автокаско“, сключен между страните на 09.06.2020г. и обективиран в застрахователна полица №0306Х0566315/2020г., за застрахователно събитие, настъпило на 10.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото разноски, като неоснователен. Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно. Излага доводи, че въззивният съд не е изяснил правилно фактическата обстановка, не е обсъдил всички доказателства и е достигнал до нелогични и неправилни изводи относно правото му като застрахован да получи застрахователно обезщетение. Оспорва приетото от съда, че се установява неизпълнение на задълженията на застрахования по договора /чл.50, т.4/, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е довело до настъпване на застрахователното събитие, като поддържа, че е незаконосъобразен и необоснован изводът за приложение на чл.408, т.3 КЗ. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважен изцяло предявеният иск. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: установени ли е в процеса осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.408, т.3 КЗ; налице ли е неизпълнение на задължението на застрахования по чл.50, т.4 от ОУ; застрахованият спазвал ли е закона да изпълнява точно и добросъвестно задълженията си по договора с грижата на добър стопанин; при установения механизъм на отнема на владението на автомобила правилно ли е да се твърди, че застрахованият е предизвикал настъпването на инцидента; ясно ли е съзнавал свидетелят обстоятелствата при произшествието; излизането от автомобила на ползвателя с намерение за незабавно влизане на мястото до шофьора ирелевантно ли е при преценката за нарушение на чл.50.4. от ОУ; поведението на свидетеля съставлява ли напускане на автомобила; налично ли е оставяне на таблото на автомобила на ключове; ако задължението беше изпълнено, както е предписано в застрахователния договор, процесният автомобил би ли бил отнет от владението на ползвателя; следва ли съдът да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните; налице ли са предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като съдът е формирал необосновани изводи, нарушавайки правилата на логическите връзки. Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно поради явна необоснованост. Ответникът ЗАД „Армеец“ АД оспорва касационната жалба, като излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационното обжалване. Счита, че обжалваното решение е правилно- законосъобразно и обосновано, съобразено със съдебната практика, вкл. цитираната от касатора, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание 405, ал.1 КЗ и да отхвърли претенцията на „Финас Директ“ АД срещу ЗАД „Армеец“ АД за сумата 100 000 лева- застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Автокаско“, обективиран в застрахователна полица №0306Х0566315/2020г., за застрахователно събитие, настъпило на 10.02.2021г., въззивният съд приема, че е налице хипотезата на чл.408, т.3 КЗ, даваща право на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в договора и е довело до възникване на застрахователното събитие- противозаконно отнема на застрахования автомобил. Решаващият състав намира, че съгласно каузата на чл.16.14.3 от Общите условия застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение, когато ключовете за МПС, и/или дистанционното за сигнално- охранителната система и/или свидетелството за регистрация на МПС и/или /част 1 и/или част 2, и или документите за собственост са оставени в МПС или извън него без необходимия надзор, като това право на застрахователя кореспондира изцяло със задължението на застрахования, регламентирано в чл.50.4 от Общите условия. След анализ на доказателствата по делото, включително показанията на самия ползвател на застрахования автомобил, разпитан като свидетел, съдът приема, че е налице негово признание, че при слизане от автомобила с цел размяна на местата на водачите за осъществяване на тест драйв от трето лице, свидетелят не е изключил двигателя на автомобила и го е напуснал при наличие на включен двигател и контактен ключ, поставен в таблото. Предвид установеното, въззивният състав намира, че извършените от ползвателя на автомобила действия представляват неизпълнение на задълженията му по чл.50.4 от Общите условия, тъй като при напускане на автомобила е оставил контактния ключ вътре и не е изключил двигателя. Отхвърля като неоснователно възражението, че нарушението не е съществено, тъй като автомобилът е имал монтиран старт-стоп бутон и водачът не го е напускал трайно. Приема, че това обстоятелство не променя горния извод, тъй като при излизането от автомобила ползвателят ясно е съзнавал, че не само го оставя с работещ двигател, но дори и да бъде изгасен, може отново да бъде приведен в движение от третите лица, намиращи се вътре. Счита също така, че действията на ползвателя несъмнено сочат на напускане на автомобила, като намерението му за незабавно обратно влизане на мястото до шофьора е ирелевантно, предвид клаузата на чл.50.4 Общите условия. Последната регламентира задължението на водача при напускане да изгаси двигателя и да заключи автомобила, да не оставя никакви документи и ключове, независимо от периода, през който има намерение да се намира извън него. Решаващият състав стига до извод, че е налице хипотезата на чл.408, т.3 КЗ, даваща право на застрахователя за откаже да плати застрахователно обезщетение, тъй като е доказано кумулативното наличие на всички законови предпоставки - неизпълнение на задължение на застрахования, което е предвидено в застрахователния договор - да не оставя контактни ключове и други технически средства при напускане на автомобила, както и да заключва същия и да включва сигнало-охранителната система, като в процесния случай установеният механизъм на отнемане на автомобила сочи, че неизпълнението на това задължение е довело пряко и непосредствено до настъпване на застрахователното събитие. Подчертава, че ако задължението беше изпълнено, така както е предписано в застрахователния договор, процесният автомобил не би бил отнет от владението на ползвателя. С оглед изложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен. Въззивното решение е валидно, като няма основание за допускането му до касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. Поставените от касатора въпроси не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като част от тях са фактически и изискват да се прецени възприемането на доказателствата от страна на въззивния съд и обосноваността на фактическите му констатации, друга част са свързани с конкретни възражения и доводи на страните, респективно с проверка законосъобразността на правните изводи на съда, а въпросът „относно задълженията на въззивния съд да анализира относимите доказателства и да обсъди доводите и възраженията на страните“ не е свързан с оплаквания в касационната жалба за необсъдени конкретни доказателства и за липса на мотиви относно конкретни доводи и възражения, надлежно въведени в предмета на спора /има само общо оплакване, че съдът „не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната връзка“/. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за необоснованост на изводите на съда, за допуснати процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол. С оглед изхода на спора на ответника в касационното производство следва да бъдат присъдени направени съдебни разноски в размер на 300 лева – юриск.възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд