Определение № 4854 от 25.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5460/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на И. Д. П., К. Г. П. и И. В. К. срещу решение № 290 от 03.07.2023 г. по в.гр.д.№ 257 от 2023 г. на Пернишкия окръжен съд, първи въззивен граждански състав.

Ищците по делото И. Д. П. и К. Г. П. обжалват въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 260212 от 08.12.2022 г. по гр.д.№ 1923 от 2021 г. на Пернишкия районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от И. Д. П. и К. Г. П. срещу И. В. К. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне стълбището, изградено на южната фасада на сграда с идентификатор *, изградена в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г., с административен адрес: [населено място], [улица]. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необосновност- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в рамките на наведените в жалбата доводи ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 326 от 20.12.2012 г. по гр.д.№ 177 от 2012 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 422 от 03.06.2010 г. по гр.д.№ 805 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по търг.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр.д.№ 421 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 223 от 19.06.2013 г. по гр.д.№ 1006 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да постави допълнителна задача на вещото лице, когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставения въпрос и фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г на ОСГТК на ВКС.

3. Основателен ли е искът по чл.109 ЗС в случай, че ищците не са дали съгласие за преместване и преустройство на сградата, в отклонение на одобрения архитектурен проект, ако това състояние не е съобразно с волята на ищците и им създава пречки да упражняват правото си на собственост ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 243 от 23.10.2012 г. по гр.д.№ 197 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о.

4. Представляват ли обща част по смисъла на чл.38 ЗС части от сграда, които обслужват само отделни етажи от същата ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 118 от 02.07.2014 г. по гр.д.№ 6772 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 4994 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 81 от 23.12.2020 г. по гр.д.№ 3017 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о.

Ответницата И. В. К. обжалва решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 260212 от 08.12.2022 г. по гр.д.№ 1923 от 2021 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която по предявените от И. Д. П. и К. Г. П. срещу И. В. К. искове по чл.109 ЗС И. К. е осъдена да възстанови комина над плоча таван на втория етаж в жилищната сграда с идентификатор ***, който обслужва кухнята на ищците, намираща се в западната част от първия етаж на сградата и да възстанови изцяло улуците на сградата. В тази касационна жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо и неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила, водещи до неговата необоснованост- касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на вероятна недопустимост на решението. Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което не можело да бъде заменена по реда на чл.228, ал.2 ГПК страна в процеса, която е починала, а постановеното в тази хипотеза решение е недопустимо.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /страни по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижим имот /искове по чл.109 ЗС/, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване на обжалваната от ищците част от решението съдът приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне стълбището, изградено на южната фасада на сграда с идентификатор *, изградена в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г., с административен адрес: [населено място], [улица], въззивният съд е приел за установено, че ищците са собственици на едно от двете жилища, находящи се на първия етаж от тази сграда /западната част на етажа/, а ответницата е собственик на жилището на втория етаж от сградата. Процесното стълбище било изградено за достъп до втория етаж от сградата съобразно плана на сградата от 1967 г., още преди 1989 г., когато въз основа на одобрен архитектурен проект от 08.06.1989 г. на това място е било предвидено да се изгради и е изградена /без да се събаря стълбището, а под него/ баня и тоалетна към жилището на ищците. Поради това съдът приема, че поддържането на това стълбище не представлява неоснователно действие на ответницата. За недоказано е прието твърдението на ищците, че банята им е била построена още по първоначалния проект на сградата от 1967 г., доколкото в последния на мястото на сегашната баня на ищците съществува стълбищна клетка.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване на решението в обжалваната от ищците част следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на решението с решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тък.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по втория поставен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да постави допълнителна задача на вещото лице, когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставения въпрос и фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви ? Видно от двете прието по делото заключения на съдебно-техническите експертизи на в.л.инж.Р. Н., в тези заключения не е даден точен и ясен отговор на поставения от ищците и съществен за делото въпрос: къде точно е изградено процесното стълбище и по-конкретно дали е изградено на същото място, на което е предвидено съобразно проекта от 1967 г. или както твърдят ищците е изградено на друго място: не в източната част на сградата, където било предвидено по проекта от 1967 г. /към жилището на брата на ищеца/, а в югозапазната й част /засягащо жилището на ищеца/. Поради това и при съществуващи доводи във въззивната жалба за неизясненост на този въпрос /както и за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, че банята на ищците не е съществувала по проекта от 1967 г., а е била построена при пристрояването на сградата по проекта от 1989 г. и то точно под предвиденото по проекта от 1967 г. стълбище за втория етаж/ и направено искане за допускане на нова експертиза от вещо лице архитект със задача да се изяснят тези въпроси, въззивният съд е следвало да допусне такава експертиза. Като е отказал да допусне експертиза от вещо лице архитект с такава задача, въззивният съд е постановил решение в противоречие с горепосочената практика на ВКС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване на обжалваната от ответницата част от решението ВКС приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на исковете по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да възстанови комина над плоча таван на втория етаж в жилищната сграда с идентификатор ***, който обслужва кухнята на ищците, намираща се в западната част от първия етаж на сградата и да възстанови изцяло улуците на сградата, въззивният съд е приел, че в тази част първоинстанционното решение е правилно. Счел е, че улуците и процесният комин, обслужащ частта от първия етаж, собственост на ищците, са обща част на сградата- етажна собственост. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че коминът е прекъснат на ниво таван на втори етаж и поради това е негоден за употреба по предназначение. По отношение на улуците е прието за установено от свидетелските показания, че през 2016 г. тогавашният собственик на втория етаж О. С. е премахнал улуците на сградата, при което са се получили течове в жилището на ищците. Доколкото ответницата- сегашен собственик на имота поддържа това противоправно състояние, предявените срещу нея негаторни искове са основателни. По довода на ответницата за недопустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд е посочил, че замяната на първоначалния ответник с ответницата И. В. К. било в синхрон със законовите изисквания, регламентирани в ГПК. Независимо от смъртта на първоначалния ответник, не съществувала законова пречка той да бъде заменен с друг ответник, предвид установеното разпореждане с процесния имот от страна на починалия приживе.

Не са налице посочените от касаторката И. К. основания за допускане на касационното обжалване на решението в обжалваните от нея части, поради следното: Няма противоречие между приетото по делото и посоченото от касаторката Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение разглежда хипотеза на постановено решение срещу правоприемници на починал към датата на предявяване на иска ответник, които са конституирани като страни по делото на основание чл.227 ГПК /разпоредба, визираща правоприемството в хода на процеса/, докато настоящият случай е различен: първоначалната ответница Т. А. С. е починала след завеждане на делото /делото е заведено на 19.04.2021 г., а Т. С. е починала на 14.07.2021 г./, а ответницата И. К. е конституирана като страна в процеса не на основание чл.227 ГПК, а на основание чл.228, ал.3 ГПК- с определение на първоинстанционния съд от 24.02.2022 г., с което е допуснато изменение на иска чрез замяна на ответника по делото. Това изменение на иска е извършено при спазване разпоредбите на чл.228, ал.2 и 3 ГПК- при заявен от ищците отказ от иска спрямо първоначалната ответница Т. С. и без съгласието на новоконституираната ответница И. К., при което искът спрямо К. се счита предявен от датата на постъпване на исковата молба срещу нея. Поради изложеното постановеното срещу К. решение не е недопустимо, съответно не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в обжалваните от И. К. части.

Не са налице и другите посочени в чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението в обжалваните от ответницата части. Няма вероятност в тези части въззивното решение да е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове. Решението в обжалваните от ответницата части не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение