Определение № 45 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3861/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение10.02.2022 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ДОПЪЛВА определение № 162 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 3861/2020 г. на Върховен касационен съд, III г. о., както следва: ОСЪЖДА Д. Т. Д. с ЕГН *** да заплати на „Енерго Про-Продажби“ АД, ЕИК 103533691 сумата 1362,36 /хиляда триста шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ лв. – съдебни разноски. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Д. Т. Д. по чл. 248, ал. 1 ГПК в отговор на молба с вх. № 65739/13.07.2021 г. Определението, в частта, с която се допълва касационното определение не подлежи на обжалване, а в частта, с която се оставя без разглеждане искането подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 65173 от 17.06.2021 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, подадена чрез адв. Н. Г., за допълване на постановеното по делото определение № 162 от 28.05.2021г. с присъждане на разноски. По молбата е постъпил писмен отговор от Д. Т. Д., подаден чрез процесуален представител адв. В. Г., в който прави възражение за прекомерност на претендираното от „Енерго-Про Продажби“ АД адвокатско възнаграждение, с твърдения, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и, че правната защита на дружеството пред ВКС се изразява само в подаване на касационна жалба, без явяване в открито съдебно заседание. На свой ред моли определението да бъде допълнено, като му се присъдят сторените пред първата и въззивната инстанция разноски. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С влязло в сила определение № 162 от 28.05.2021 г., постановено по настоящото дело на основание чл. 233 ГПК е обезсилено въззивно решение от 03.09.2020 г. по в. гр. д. № 1265/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 07.02.2020 г. по гр. д. № 15571/2019 г. на Варненски районен съд за уважаване на предявения от Д. Т. Д. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Т. Д. не дължи на „Енерго Про-Продажби“ АД сумата за размера над 4998,82 лв. до предявения размер от 8018,82 лв. за начислена електроенергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. за абонатен № [ЕГН], поради отказ на ищеца от иска, като в тази част производството е прекратено, а в останалата част касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. С определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. Молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Д. Т. Д. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на молителя пред първата инстанция, което следва да бъде съобразено. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 1752 лв. е прекомерно завишен и следва да бъде редуциран до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 877,13 лв., с вкл. ДДС. Предвид направеното пред настоящата инстанция с молба от 18.05.2021 г. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и доколкото защитата по делото се изразява в изготвяне на касационна жалба с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в открито съдебно заседание, адвокатското възнаграждение на молителя следва да се намали при съобразяване разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а именно до сумата 657,85 с ДДС, равняваща се на ѕ от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Молителят, като ответник по иска, е направил съдебни разноски за държавни такси, депозит за експертиза и адвокатски възнаграждения общо в размер на 3617,38 лв. Пропорционално на направения от ищеца частичен отказ от иска пред ВКС за сумата 3020 лв. на „Енерго Про-Продажби“ АД се дължат съдебни разноски в размер на сумата от 1362,36 лв. Предвид изложеното, определението следва да се допълни като на „Енерго Про-Продажби“ АД се присъдят сторените в трите инстанции разноски – сумата от 1362,36 лв. Направеното от Д. Т. Д. с отговора на молбата искане за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските е заявено след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално недопустимо. Препис от определението е връчен на Д. Т. Д., чрез адв. В. Г. на 09.06.2021 г., а отговорът е подаден по пощата на 10.07.2021 г. Предвид изложеното искането по чл. 248, ал. 1 ГПК в отговор на молба с вх. № 65739/13.07.2021 г. следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 233 ГПК
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 7, ал. 2, т. 2
- чл. 9, ал. 2