Определение № 1702 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 687/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДНВ ГЛ СЕ” (DNV GL SE), с предишни наименования „Германишер Лойд“ СЕ и „Германишер Лойд“ АГ, вписано в Търговски регистър Х., Федерална Република Германия срещу решение №1450 от 30.11.2022 г. по гр.д.№2542/2020 г. на САС, постановено след частична отмяна на решение №176 от 18.01.2018 г. по в.гр.д.№1264/2017 г. на САС с решение №48 от 23.07.2020 г. по т.д.№199/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивното решение се обжалва: в частта, с която потвърдено решение №12 от 11.01.2017 г. по гр.д.№743/2012 г. на СОС, в частта, с която „ДНВ ГЛ СЕ” (DNV GL SE), с предишни наименования „Германишер Лойд“ СЕ и „Германишер Лойд“ АГ, на основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД е осъдено да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, както следва: 1) на М. Д. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 28 948.30 лв. 2) на Г. Д. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 18 767.70 лв. 3) на Г. Г. П., ЕГН [ЕГН] сумата от 15 877.35 лв. 4) на Р. Г. И., ЕГН [ЕГН] сумата от 5038.65 лв. 5) на С. Д. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 256.60 лв.; в частта, с която е потвърдено решение №12 от 11.01.2017 г. по гр.д.№743/2012 г. на СОС, в частта, с която „ДНВ ГЛ СЕ” (DNV GL SE), с предишни наименования „Германишер Лойд“ СЕ и „Германишер Лойд“ АГ, на основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД е осъдено да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, както следва: 1) на Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 2) на И. Г. МЕТАНОВ, ЕГН [ЕГН] сумата от 90 000 лв. 3) на Я. НОНКОВА М., ЕГН [ЕГН] сумата от 90 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Кула И. М., ЕГН [ЕГН]; 4) на Я. НОНКОВА М., ЕГН [ЕГН] сумата от 90 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Н. Н. М., ЕГН [ЕГН]; 5) на НЕЦА НОНКОВА И., ЕГН [ЕГН] сумата от 90 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Кула И. М., ЕГН [ЕГН]; 6) на НЕЦА НОНКОВА И., ЕГН [ЕГН] сумата от 90 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Н. Н. М., ЕГН [ЕГН]; 7) на ДОЛЯ Т. С., ЕГН [ЕГН] сумата от 90 000 лв. 8) на Т. Т. С.-П., ЕГН [ЕГН] сумата от 90 000 лв. 9) на В. Я. С., ЕГН [ЕГН] сумата от 110 000 лв. 10) на З. И. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 11) на П. И. И., ЕГН [ЕГН] сумата от 90 000 лв. 12) на П. И. Г., ЕГН [ЕГН] (заместен в процеса от наследниците си М. П. Г. и Д. П. Г.) сумата от 110 000 лв. 13) на Д. П. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 14) на М. П. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 15) на Г. Г. П., ЕГН [ЕГН] сумата от 120 000 лв. 16) на Р. Г. И., ЕГН [ЕГН] сумата от 120 000 лв. 17) на С. Д. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 120 000 лв. 18) на Т. Х. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 120 000 лв. 19) на С. К. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 20) на М. К. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 21) на Г. К. Г., ЕГН [ЕГН] (заместен в процеса от наследниците си М. Г. Г. и С. Г. Н.) сумата от 100 000 лв. 22) на С. Г. Н., ЕГН [ЕГН] сумата от 90 000 лв. 23) на М. Г. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 90 000 лв. 24) на Г. Ц. Б., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 25) на НИКОЛАЙ Ц. Б., ЕГН [ЕГН] сумата от 110 000 лв. 26) на Ц. И. Ф., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 27) на Р. И. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 28) на И. В. М., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 29) на Н. В. Л., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 30) на МАРИЯ П. П., ЕГН [ЕГН] сумата от 110 000 лв. 31) на К. П. П., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 32) на Р. П. П., ЕГН [ЕГН] сумата от 100 000 лв. 33) на Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 120 000 лв. 34) на М. Д. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 120 000 лв. 34) на Г. Д. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 120 000 лв.; в частта, с която е потвърдено решение №12 от 11.01.2017 г. по гр.д.№743/2012 г. на СОС, в частта, с която „ДНВ ГЛ СЕ” (DNV GL SE), с предишни наименования „Германишер Лойд“ СЕ и „Германишер Лойд“ АГ е осъдено да заплати по сметка на бюджета на СОС сумата от 146 355.54 лв.; в частта, с която след частична отмяна на решение №12 от 11.01.2017 г. по гр.д.№743/2012 г. на СОС: 1) искът на Д. Г. Д., ЕГН: [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 2) искът на И. Г. МЕТАНОВ, ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 110 000 лв. до размера от 180 000 лв.; 3) искът на Я. НОНКОВА М., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Кула И. М., ЕГН [ЕГН]; 4) искът на Я. НОНКОВА М., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Н. Н. М., ЕГН [ЕГН]; 5) искът на НЕЦА НОНКОВА И., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Кула И. М., ЕГН [ЕГН]; 6) искът на НЕЦА НОНКОВА И., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Н. Н. М., ЕГН [ЕГН]; 7) искът на ДОЛЯ Т. С., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 8) искът на Т. Т. С.-П., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 9) искът на В. Я. С., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 140 000 лв. до размера от 220 000 лв.; 10) искът на З. И. Д., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 11) искът на П. И. И., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 120 000 лв. до размера от 180 000 лв.; 12) искът на П. И. Г., ЕГН [ЕГН] (заместен в процеса от наследниците си М. П. Г. и Д. П. Г.) е отхвърлен над сумата от 140 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 13) искът на Д. П. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 14) искът на М. П. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 15) искът на Г. Г. П., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 160 000 лв. до размера от 250 000 лв.; 16) искът на Р. Г. И., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 160 000 лв. до размера от 250 000 лв.; 17) искът на С. Д. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 150 000 лв. до размера от 250 000 лв.; 18) искът на Т. Х. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 150 000 лв. до размера от 250 000 лв.; 19) искът на С. К. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 150 000 лв. до размера от 220 000 лв.; 20) искът на М. К. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 150 000 лв. до размера от 220 000 лв.; 21) искът на Г. К. Г., ЕГН [ЕГН] (заместен в процеса от наследниците си М. Г. Г. и С. Г. Н.) е отхвърлен над сумата от 140 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 22) искът на С. Г. Н., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 180 000 лв.; 23) искът на М. Г. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 180 000 лв.; 24) искът на Г. Ц. Б., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 25) искът на НИКОЛАЙ Ц. Б., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 26) искът на Ц. И. Ф., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 210 000 лв.; 27) искът на Р. И. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 210 000 лв.; 28) искът на И. В. М., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 29) искът на Н. В. Л., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 30) искът на МАРИЯ П. П., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 140 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 31) искът на К. П. П., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 140 000 лв. до размера от 200 000 лв. и 32) искът на Р. П. П., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 140 000 лв. до размера от 200 000 лв.; в частта, с която „ДНВ ГЛ СЕ” (DNV GL SE), с предишни наименования „Германишер Лойд“ СЕ и „Германишер Лойд“ АГ е осъдено да заплати на адвокат В. В. от САК, сумата от 32 818.88 лв., адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред САС. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е недопустимо в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта над присъдения с решение №176 от 18.01.2018 г. по в.гр.д.№1264/2017 г. на САС размер на обезщетенията за неимуществени вреди на ищците до присъдения с решение №12 от 11.01.2017 г. по гр.д.№743/2012 г. на СОС размер на същите обезщетения и исковете са отхвърлени до този присъден с решение №12 от 11.01.2017 г. по гр.д.№743/2012 г. на СОС размер, тъй като в тази част е налице влязло в сила съдебно решение. Посочва се, че в осъдителната част, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, освен доводите за вероятна недопустимост на решението, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по доказателствено искане на страна но делото за назначаване на съдебна експертиза, след като и е дал нарочни указания в свое разпореждане да направи доказателствени искания в определен от съда срок, и непроизнасянето по такова искане съставлява ли съществено процесуално нарушение на съда и нарушение на правото на защита на направилата го страна. 2. Длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно или да уважи искане на страна в процеса за допускане на допълнително експертно заключение по чл. 201 от ГПК в случай на противоречиви отговори на вещите лица по изготвени и приети по делото заключения и наведени оплаквания във въззивната жалба за наличие на неясноти и противоречия в експертните заключения, поради което някои факти и обстоятелства от значение за спорното право по делото са останали неизяснени. 3. Длъжен ли е въззивният съд да назначи допълнително експертно заключение по делото за изясняване на въпрос, предмет на въведено още с отговора на исковата молба възражение на ответника, за отговора на който са необходими специални знания и умения и ответникът е навел в искането си за назначаване на допълнително експертно заключение основани на събраните по делото писмени доказателства доводи за допуснати грешки от вещите лица в изготвеното от тях заключение и необоснованост и невярност на същото. 4. Длъжен ли е въззивният съд, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и па специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания, в това число и да изследва действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, установими от събраните по делото доказателства, и да определи справедливото обезщетение за всеки от ищците въз основа на изследване на конкретно доказаните за всеки ищец факти и обстоятелства от значение за определяне на справедливото обезщетение, а не да приложи усреднен критерий за определяне на обезщетението на всички ищци. Ответниците по касация - Д. Г. Д., И. Г. Метанов, Я. Нонкова М., Неца Нонкова И., Доля Т. С., Т. Т. С. – П., В. Я. С., З. И. Д., П. И. И., Д. Г. Д., М. Д. Д., Г. Д. Д., Д. П. Г., М. П. Г., Г. Г. П., Р. Г. П., С. Д. Г., Т. Х. Г., С. К. Г., М. К. Г., С. Г. Н., М. Г. Г., Г. Ц. Б., Н. Ц. Б., Ц. И. Ф., Р. И. Г., И. В. М., Н. В. Л., М. П. П., К. П. П. и Р. П. П., чрез процесуалните си представители заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след подробен анализ на събраните по делото писмени доказателства, заключенията на назначените експертизи (вкл. заключението на СТЕ, прието при повторното разглеждане на делото) и показанията на разпитаните свидетели, е достигнал до извод, че гаранционната отговорност на „ДНВ ГЛ СЕ” е била надлежно ангажирана с постановеното решение на първостепенния съд. Намерил е, че чрез свои служители и овластени от него инспектори, дружеството не е изпълнило поетото по договора задължение да извършва инспекции, одити и сертифициране от името на морската администрация, като това противоправно поведение е допринесло в цялостния съпричинителен процес за настъпване на трагичния инцидент и смъртта на пътниците, пътували в кораба „И.“. Приел е, че тъй като посоченото плавателно средство обективно не е било достатъчно устойчиво, безопасно и годно да плава без риск от инциденти, „ДНВ ГЛ СЕ” чрез овластените от него лица, вкл. и чрез инспектор инж. Б. Баич, е следвало да установи несъответствията на плавателния съд с изискванията за безопасност и да не издава (или да отнеме) сертификат за годност на кораба за плаване до тяхното отстраняване. Ето защо е счел, че всички юридически факти за възникване на обезпечитeлногаранционната отговорност на ответното дружество за противоправното бездействие на негови служители (по реда на чл. 49 ЗЗД), са установени в процеса на доказване. За да определи конкретния вид обезщетение съдът е взел предвид, че ищците попадат в категорията на лицата, които разполагат с материалноправната легитимация да претендират обезщетения на преживените болки и страдания от загубата на своите близки, като неминуемо всеки от ищците е преживял силен емоционален и психически шок от трагедията да загуби свой близък. Изложил е съображения, че всички търпени мъки и тъга не могат да бъдат напълно и изцяло компенсирани с паричен еквивалент, но според установените съвременни принципите на правото това се явява способът за репарация, който може да бъде приложен в разглеждания казус. За да определи размера на обезвредата за всеки конкретен ищец, е отчел основните, възприети от практиката на съдилищата, критерии, а именно – възрастта на претендиращия обезщетение, възрастта на загиналия, обществения му статус, ролята на загиналия по отношение на ищеца, налични данни за степента на тяхната емоционална близост, съвместно съжителство в едно домакинство (респ. населено място), интензивността на контактите, положение на самия ищец и конкретно отражение на събитията върху ежедневие, психика, здравен статус, наличие на други преживели близки в обкръжението, конкретни събития, правещи преодоляването на трагичните събития по-трудно и мъчително, респ. ограничаващи в известна степен тежестта на страданията от загубата и пр., както и обществено-икономическите условия в страната към момента на застрахователно събитие - 2009 г. и съдебната практика, при разглеждане на подобен род дела. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение осъждащо касатора да заплати на ищците обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Както бе посочено, обжалваното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК, след частична отмяна на решение №176 от 18.01.2018 г. по в.гр.д.№1264/2017 г. на САС с решение №48 от 23.07.2020 г. по т.д.№199/19 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В решението на ВКС са дадени конкретни указания: да бъдат извършени съдопроизводствени действия по изготвяне на съдебни поръчки относно изискването на техническата документация на плавателния съд „И.“ от Министерство на транспорта и съобщенията на Република С. М., съобразно искането на касатора: удостоверение за съдържанието на всички записи относно плавателния съд „И.“, налични в макендонската Пристанищна администрация и заверени преписи от техническата документация на плавателния съд, включително планове и офсетни таблици на корпуса, план на общото разположение и план на резервоарите, книга относно стабилността; да бъде назначена и нова съдебно - техническа експертиза, която да отговори на задачите на приетата по делото експертиза след проверка на предоставените документи от компетентните органи на Република С. М., като при евентуална невъзможност да бъде предоставена изисканата техническа документация, въззивният съд следва да формира изводите си относно механизма на произшествието при съобразяване на заключението на вече приетата по делото съдебно – техническа експертиза, изготвено въз основа на неоспорени преписи от тази документация. Константна е практиката на ВКС, че указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават въззивния съд при новото разглеждане на делото да приеме кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици, а указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши, както и да извърши предписаните процесуални действия. В конкретния случай въззивният съд в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания е предприел посочените в отменителното решение процесуални действия, но въпреки положените усилия, техническа документация относно състоянието на плавателния съд към момента на произшествието, не е представена от компетентните органи на Република С. М., като такава не е представена и от страните /представените от ответното дружество писмени доказателства освен, че не представляват заверени преписи от техническа документация на плавателното средство, се отнасят за период, предшестващ с десетилетия релевантния за делото момент/. От друга страна е видно, че направеното във въззивната жалба искане на ответното дружество за допускане на нова СТЕ, е било обосновано с непълнота на събрания доказателствен материал, въз основа на който вещите лица са изградили изводите си, в която връзка са били и дадените от ВКС указания за събиране на заверени преписи от посочената техническа документация и при евентуалното им представяне - за изготвяне на повторно заключение. Тъй като при новото разглеждане на делото от въззивния съд, нови релевантни доказателства необходими за изготвяне на заключението не са представени и приети, искането за допускане на допълнителни задачи към вещите лица, направено с молба от 09.08.2021 г. /част от които задачи, съвпадат със задачите, поискани във въззивната жалба/, е следвало да бъде оставено без уважение, както с оглед дадените от ВКС указания, така и предвид липсата на предпоставките на разпоредбата на чл.266 ГПК, а непроизнасянето на въззивния съд по молбата от 09.08.2021 г. се явява без значение относно крайния изход на спора. От друга страна отказът на въззивния съд да допусне изготвяне на заключение по задачата, формулирана в съдебно заседание от 08.11.2022 г., не противоречи на задължителните указания в т.3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на формираната по приложението на чл.201 ГПК практика на ВКС. Според дадените от ВКС разяснения, не всяко оспорване на представеното експертно заключение води до възлагане на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Право на съда е да прецени дали искането на страната за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно, като тази преценка не следва да е формална, а трябва да се основава на установените в закона критерии. В случая въззивният съд е оставил без уважение искането на ответното дружество, след като в рамките на правомощията си по чл.201 ГПК е констатирал, че исканата задача се отнася до изследване на хипотеза, която не е основана на конкретни доказателства по делото, респективно е осъществил посочената по-горе преценка и е приел, че експертното заключение, с оглед събрания по делото доказателствен материал, е достатъчно пълно, ясно и обосновано. Ето защо и независимо, че липсва изрично произнасяне на съда по молбата на ответното дружество от 09.08.2021 г., касационно обжалване по първите три от въпросите не може да бъде допуснато. Не следва да се допусне касационно обжалване и по четвъртия от поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД. В случая въззивният съд се е съобразил изцяло с формираната константна, в т.ч. и задължителна съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др./, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди - следва да се вземат предвид във всеки един случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера, тежестта, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. При определяне на размера на справедливото обезщетение за всеки един от ищците, въззивният съд е взел предвид, анализирал е подробно и задълбочено и е оценил в пълнота всички установени по делото факти, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, респективно е съобразил посочените по-горе критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, а касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Всъщност с този въпрос по същество се оспорва правилността на направените в обжалваното решение изводи, която правилност обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди, а и установява по делото/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. По отношение касационната жалба срещу въззивното решение в останалата обжалвана част, настоящият състав намира следното: При постановяване на решението си въззивният съд е посочил, че с решение №48 от 23.07.2020 г., по гр.д.№199/19 г., ВКС, ТК, Първо отделение е отменил решение №176 от 18.01.2018 г. по в.гр.д.№1264/17 г. на САС в обжалваната му част, с която жалбоподателят „ДНВ ГЛ“ СЕ е осъден да заплати обезщетение на неимуществени и имуществени вреди на ищците и в тази част делото следва да бъде разгледано с оглед дадените от ВКС указания. В противоречие с посочената действително формирана воля обаче, въззивният съд е приел, че исковете за неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени и в частта над присъдените с решение №176 от 18.01.2018 г. по в.гр.д.№1264/2017 г. на САС размери на обезщетенията за неимуществени вреди на ищците до присъдения с решение №12 от 11.01.2017 г. по гр.д.№743/2012 г. на СОС /в която част е налице влязло в сила съдебно решение №176 от 18.01.2018 г. по в.гр.д.№1264/2017 г. на САС, тъй като това решение не е обжалвано от ищците в отменителната и отхвърлителната си част, както е приел и въззивния съд, посочвайки, че предмет на разглеждане са само исковете в частта, с която „ДНВ ГЛ“ СЕ е осъдено да заплати обезщетение на неимуществени и имуществени вреди на ищците/. В този смисъл въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в решението си в частта му, с която частично е отменено първоинстанционното решение /в частта над присъдения с решение №176 от 18.01.2018 г. по в.гр.д.№1264/2017 г. на САС размер на обезщетенията за неимуществени вреди на ищците до присъдения с решение №12 от 11.01.2017 г. по гр.д.№743/2012 г. на СОС размер на същите обезщетения/ и: 1) искът на Д. Г. Д., ЕГН: [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 2) искът на И. Г. МЕТАНОВ, ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 110 000 лв. до размера от 180 000 лв.; 3) искът на Я. НОНКОВА М., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Кула И. М., ЕГН [ЕГН]; 4) искът на Я. НОНКОВА М., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Н. Н. М., ЕГН [ЕГН]; 5) искът на НЕЦА НОНКОВА И., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Кула И. М., ЕГН [ЕГН]; 6) искът на НЕЦА НОНКОВА И., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Н. Н. М., ЕГН [ЕГН]; 7) искът на ДОЛЯ Т. С., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 8) искът на Т. Т. С.-П., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 9) искът на В. Я. С., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 140 000 лв. до размера от 220 000 лв.; 10) искът на З. И. Д., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 11) искът на П. И. И., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 120 000 лв. до размера от 180 000 лв.; 12) искът на П. И. Г., ЕГН [ЕГН] (заместен в процеса от наследниците си М. П. Г. и Д. П. Г.) е отхвърлен над сумата от 140 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 13) искът на Д. П. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 14) искът на М. П. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 15) искът на Г. Г. П., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 160 000 лв. до размера от 250 000 лв.; 16) искът на Р. Г. И., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 160 000 лв. до размера от 250 000 лв.; 17) искът на С. Д. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 150 000 лв. до размера от 250 000 лв.; 18) искът на Т. Х. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 150 000 лв. до размера от 250 000 лв.; 19) искът на С. К. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 150 000 лв. до размера от 220 000 лв.; 20) искът на М. К. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 150 000 лв. до размера от 220 000 лв.; 21) искът на Г. К. Г., ЕГН [ЕГН] (заместен в процеса от наследниците си М. Г. Г. и С. Г. Н.) е отхвърлен над сумата от 140 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 22) искът на С. Г. Н., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 180 000 лв.; 23) искът на М. Г. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 180 000 лв.; 24) искът на Г. Ц. Б., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 25) искът на НИКОЛАЙ Ц. Б., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 26) искът на Ц. И. Ф., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 210 000 лв.; 27) искът на Р. И. Г., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 210 000 лв.; 28) искът на И. В. М., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 29) искът на Н. В. Л., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 130 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 30) искът на МАРИЯ П. П., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 140 000 лв. до размера от 200 000 лв.; 31) искът на К. П. П., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 140 000 лв. до размера от 200 000 лв. и 32) искът на Р. П. П., ЕГН [ЕГН] е отхвърлен над сумата от 140 000 лв. до размера от 200 000 лв. Допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена, като касационната жалба в тази й част представлява по същество молба за поправка на очевидна фактическа грешка, а делото следва да бъде върнато на САС за произнасяне по реда на чл.247 ГПК. Предвид изложеното и с оглед изхода на спора касаторът дължи на адвокат В. В. на основание чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците в производството пред ВКС в размер на 24 614.16 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,