Определение № 2594 от 02.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 510/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Елстрой-95“ ООД, ЕИК:[ЕИК] срещу въззивно решение № 444 от 08.07.2024 г. по в.т.д. № 360/2024 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1598 от 20.12.2023 г. по т.д. № 775/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав. С последното „Елстрой-95“ ООД е осъдено да заплати на „ДТК Електроникс“ ООД, ЕИК:[ЕИК] на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 80 000 лв., дадена в заем по договор, сключен между страните на 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.04.2023 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се излагат подробни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неразгледани в производството неоспорени факти и новонастъпили факти, и като постановено в нарушение на процесуалните норми. Оспорват се направените в исковата молба и отговора на въззивната жалба твърдения на противната страна за антидатиран арбитражен процес, както и за симулиран такъв между ответника и трето за делото лице „АС-Стройнженеринг“ ООД. Оспорват се твърденията в писмената защита, представена от противната на касатора страна в производството - „ДТК Електроникс“ ООД след обявяване на делото за решаване, чрез които според касатора за пръв път се твърди негова недобросъвестност, поради прехвърляне на вземането му към „АС-Стройнженеринг“ ООД. В тази връзка се твърди, че произнасянето на двете съдебни инстанции по твърдения, които са преклудирани поради извършването им едва след даване на ход по същество, без да може ответникът да се защити и да ангажира доказателства във връзка с новите твърдения, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът оспорва и приложимостта по делото на възприетата от съда, като приложима, фикция по чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Твърди, че поради ненастъпване на падежа на задължението му за връщането на заетата сума – поради неосъществяване на кумулативно предвидените в договора две условия за това, то и настоящият иск е преждевременно заведен, съответно - и неоснователен и към настоящия момент. В тази връзка се представят писмени доказателства. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и отхвърляне на исковата претенция, претендират се разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а се излагат отново подробни правни аргументи, обективиращи оплаквания срещу правилността на атакувания съдебен акт и съставляващи основания за касирането му по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 86 по гр.д № 74/68 на ОСГК, Тълкувателно решение № 5/2019 г. по т.д. № 5/2019 г. на ОСГТК, Тълкувателно решение № 3/2023 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК, решение № 89 от 30.09.2020 г. по гр.д. № 3827/2019 г. на ВКС, решение № 161 от 19.07.2018 г. по т.д. № 1561/2017 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 125 от 01.10.2018 г. по гр.д. № 3530/2017 г. на ВКС, 1 г.о. Бланкетно се прави позоваване и на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация „ДТК Електроникс“ ООД в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски в производството по чл. 288 от ГПК. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалвания съдебен акт, Софийски апелативен съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Съдът е взел предвид следните обстоятелства: Ищецът „ДТК Електроникс“ ООД е основал иска си на твърдението, че между него и ответника е бил сключен договор за заем за сумата 80 000 лв., която „Елстрой-95“ ООД след покана не е върнало. Позовал се е на недействителност на клаузите, които поставят връщането на паричните средства в зависимост от осъществяването на посочените в договора условия, а именно: успешно провеждане на арбитражно производство, което „Елстрой-95“ ООД ще проведе против „АС-Стройинженеринг“ ООД /н./ и получаване от първото дружество - заемополучател по договора /касатора/ на най-малко 270 000 лв. от масата на несъстоятелността на „АС-Стройинженеринг“ ООД /н./. Позовал се е също и на недобросъвестно поведение от страна на заемополучателя, което се изразявало във водене на симулативен арбитражен процес между „Елстрой-95“ ООД и „АС-Стройинженеринг“ ООД. Фактът на получаване на заетата сума е счетен от съда за безспорен по делото, а също и за установен с представеното с исковата молба платежно нареждане от 16.04.2021 г. Съдът е отчел и доводите на ответната страна, а именно – че действителната воля на страните е не да се даде заем, а да бъде подпомогнато „Елстрой-95“ ООД в опитите му да стане кредитор с най-голямо вземане в несъстоятелността на „АС-Стройинженеринг“ ООД /н./, както и че все още не е настъпил падежът на задължението за връщане на заетите парични средства. Въззивният съд е приел, че от съдържанието на договора, сключен между страните по делото се извлича воля за предоставяне на парична сума в заем. Този извод съдът е подкрепил с изричното посочване в договора на това, че сумата се предоставя за временно ползване. Според съда посочването на целта, за която ще послужи сумата, не противоречи на характера на договора, а представлява само едно от условията по същия. По отношение на условията, които са поставени, за да настъпи падежът на задължението за връщане, въззивният съд е направил следните изводи: Условието по чл. 6 вр. с чл. 5 от договора /постигането на положителен резултат от водено арбитражно производство срещу „АС-Стройнженеринг“ ООД/ се е сбъднало преди ищецът да изпрати покана за плащане по договора, с оглед на което е без значение, дали клаузата е действителна или не. По отношение на второто условие за настъпване на падежа /получаването на най-малко 270000 лв., събрани от масата на несъстоятелността на „АС-Стройнженеринг“ ООД/ съдът е преценил, че същото е действително, доколкото страните имат договорната свобода да уговорят дори освобождаване от задължението на едната от тях при наличие на определени предпоставки. В конкретния случай обаче въззивният съд е съобразил и факта, че след сключването на договора за заем заемополучателят, с действието си по прехвърляне на вземането си към „АС-Стройинженеринг“ ООД /н./ на трето лице, се е лишил от възможността да получи сумата 270 000 лв., което е в негов интерес, защото при това положение не би дължал връщането на сумата по процесния заем. С оглед на това обстоятелство съдът е приел, че е налице недобросъвестно поведение от страна на длъжника и с оглед на това следва да намери приложение фикцията, съдържаща се в нормата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Според нея условието се счита за настъпило, ако страната, която има интерес от несбъдването му недобросъвестно попречи то да настъпи, като интересът от сбъдване на условието следва да се преценява с оглед конкретния договор. С оглед на безспорния по делото факт, че исковата сума не е била заплатена, съдът е заключил, че искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. Съдът е счел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че в исковата молба не е било въведено като основание за дължимост на сумата недобросъвестното поведение на длъжника, като е изтъкнал, че фактът на прехвърляне на вземанията на ответника към „АС-Стройинженеринг“ ООД /н./ е станал известен на ищеца в хода на процеса, поради което същият не е можел да се позове на него при предявяване на иска. Съдът е допълнил, че в хода по същество обаче това е било изтъкнато като обстоятелство, което е обусловило и настъпването на изискуемостта на вземането. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. За да бъде допуснато касационно обжалване касаторът следва да е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и мотивирано да е обосновал наличието на поне един от допълнителните критерии за селектиране на касационната му жалба измежду уредените в т.т. 1-3 от същия законов текст. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, както и за формиране на решаващата воля на съда. При неформулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК касационният съд не е длъжен и не може да извежда такъв от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Видно е следователно, че за да бъде въобще преценявано твърдяното от касатора наличие на някой от допълнителните критерии за селектиране на касационната му жалба измежду уредените в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, по делото следва да е формулиран правен въпрос, който да съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на същата законова разпоредба, както този смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. В конкретния процесен случай с оглед на това, че касаторът въобще не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване, а изложените от него аргументи съставляват по своята същност доводи за неправилност на обжалваното решение, относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне само поради това. При изложеното не само не се дължи, но не е и въобще възможно извършването на обоснована преценка за наличието или не на заявените от касатора допълнителни критерии за селектиране на жалбата му по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение