Определение № 60620 от 07.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2062/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Р. С. против решение №764/01.07.2021г. по в.гр.д.№2879/20г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №1836/06.03.2020г. по гр.д.№1256/2018г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от него срещу ЗД“Бул инс“АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ - за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.04.2018г., в размер на разликата над присъдените с решението 16 000 лв. до претендираните от него 40 000 лв., ведно със законната лихва. Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд в обжалваната му част и уважаване на иска за посочената разлика от 24 000 лв. е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа,че присъденият от съда размер на обезщетение за претърпените от ищеца физически болки и психически страдания, вследствие увреждането, е прекомерно занижен и определен в нарушение на принципа за справедливост, задължителната и постоянната съдебна практика относно подобни случаи. Твърди,че в мотивите си съдът не е анализирал и съобразил установените с доказателствата факти, които са от значение при определянето на справедливия размер на обезщетението. Ответникът по касационната жалба ЗД“Бул инс“АД се е противопоставил на искането тя да бъде допусната до разглеждане от касационната инстанция по съображения за неосъществени предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,а по същество заявява,че поддържа наведените от него в хода на делото възражения срещу иска. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: С исковата молба, с която В. Р. С. е сезирал Софийски градски съд, ищецът е твърдял настъпило с негово участие ПТП от 20.04.2018г., от което е претърпял травматични увреждания - разкъсно-контузна рана на главата с размери около 20 см, масивен външен кръвоизлив от нея, сътресение на мозъка, охлузване на врата, охлузване на дясна мишница, охлузвания и кръвонасядане на дясна предмишница, охлузвания на дясна ръка, кръвонасядане на лява предмишница, охлузване, оток и кръвонасядане на дясната подбедрица, кръвонасядане на лявото коляно. Като пряка и непосредствена последица от тези физически увреждания ищецът е посочил търпените от него болки страдания – по-интензивни в период от 7-8 дни след инцидента и по-умерени през следващите 13-14 дни; последващи главоболие, липса на възможност за концентрация, забравяне и объркване на лица и събития, проблеми с координацията – обстоятелства, които са се явили пречка за упражняване на професията му на хирург; изпитвано от него неудобство от останалия на главата му белег от раната. Поддържано е,че тези обстоятелства, насложени и към преживения шок от катастрофата, от своя страна са предизвикали и психически страдания, свързани с рязък спад на самочувствието, асоциалност, липса на усещане за перспектива и израстване в професионален план, притеснения за издръжката на семейството му, панически страх при шофиране и пътуване в превозно средство, депресия, еректилна дисфункция. За търпените неимуществени вреди ищецът е претендирал да бъде обезщетен от застрахователя на виновния за произшествието водач на МПС – ответника ЗД“Бул инс“АД със сума в размер на 40 000 лв. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск частично, като е определил за справедлив спрямо търпените от ищеца физически и душевни болки и страдания размер на обезщетение от 16 000 лв., ведно със законната лихва и го е отхвърлил за разликата от тази сума до предявения размер от 40 000 лв. Сезиран с въззивни жалби от двете страни, Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло съдебния акт на Софийски градски съд досежно обезщетението, като го е изменил единствено в частта относно началната дата, от която се начислява законна лихва върху него. Приел е за категорично установени непосредствено получените от ПТП физически травми – разкъсно-контузна рана на главата, масивен външен кръвоизлив от нея, сътресение на мозъка /в ней-леката му форма, без загуба на съзнание/, охлузвания и кръвонасядания, за които възстановителния период е 10-15 дни /а за неврологичните последици от сътресението – 3 месеца, като търпените физически болки от мозъчната травма са били по-осезателни в първия месец, а кръвозагубата не е причинила анемия, налагаща допълнително лечение/. Свидетелските показания на съпругата на пострадалия съдът е ценил в съответствие с разпоредбата на чл.172 ГПК частично, доколкото по отношение на твърдяното от нея,че от кръвозагубата ищецът е започнал да губи съзнание, не можел да си казва имената, че месеци наред не можел да става от леглото,е установено противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал – медицинска документация, според която пострадалият е бил приет в болницата с ясно съзнание, без анемия от кръвозагубата и е изписан с подобрение, а в последващо издаваните от невролози амбулаторни амбулаторни листове не е отразено затруднено ставане от леглото. По намерените за спорни въпроси относно усложненията от травмите и периода на лечението на същите въззивният съд е приел,че не са ангажирани категорични доказателства за установяване твърденията за получени впоследствие импотентност и нарушение на равновесието и причинна връзка с уврежданията от катастрофата. Поради това е определил тези твърдения като недоказани при условията на пълно и главно доказване. Отказал е да кредитира безрезервно описаното в заключенията на психиатричните експертизи посттравматичното стресово разстройство като тежко и продължило и към моментите на изготвяне на заключенията - повече от две години след инцидента, с един и същ интензитет, като се е обосновал с това,че вещите лица са се позовали преимуществено на издадени от психиатър амбулаторни листове,в които са отразени данни, несъответни на други събрани по делото доказателства /напр. отразена претърпяна черепно-мозъчна травма, каквато не е била констатирана при приемането на пострадалия в Пирогов, нарушени когнитивни функции, отречени изрично да са налични както в епикризата, издадена от Пирогов, така и в заключенията на другите вещи лица/. Съобразявайки това, както и обстоятелствата,че липсват данни за направени обективни изследвания, последващи болничния престой; че при инцидента ищецът не е получил особено тежки, животозастрашаващи увреждания; че няма друг пострадал или смъртен случай, което обичайно е сериозен стресогенен фактор, съставът на въззивния съд е приел,че поставената диагноза – посттравматично стресово разстройство, описана като тежка симптоматика и продължителност, или не е само резултат от произшествието,или не е в приетия в амбулаторните листове интензитет и обем. От друга страна е посочил, че, според експертите, в момента на прегледите психологическото състояние на ищеца е било добро, тъй като са включени компенсаторни механизми за справяне с проблема, а прогнозите по отношение на живота са добри. При определянето на размера на обезщетението за вредите са отчетени от съда възрастта на ищеца към момента на инцидента, вида, естеството на получените травми, периода и интензитета на търпените физически болки и страдания, продължителността на лечебния и на възстановителния периоди, стресовата реакция по време на инцидента и продължилото преработване на психологическата травма, обстоятелството, че пострадалият е коремен хирург и уврежданията неминуемо са се отразили на самочувствието му и в известна степен на работоспособността му. За да откаже да определи друг, по-висок от определения от първоинстанционния съд размер на обезщетение, който САС е намерил за справедлив, с оглед посочените критерии, съдът се е основал на това, че, освен хирургичната обработка на раната на главата и зашиването й /извършено под местна упойка с лидокаин/, не са се налагали други оперативни интервенции, рехабилитации, силни медикаменти и упойки; че полученото мозъчно сътресение е било в лека форма, без загуба на съзнание, контузия на мозъка или възникване на неврологично огнище; че не е установено останалият на главата белег да е загрозяващ, тъй като е с цвета на кожата, с добра степен на възстановяване и няма необходимост от пластична операция; че периодът на възстановяване от уврежданията е бил относително кратък – в рамките на три месеца; че през това време пострадалият не се е нуждаел от чужда помощ при обслужването и придвижването му. Основателността на поддържаното от ответника и във въззивното производство възражение за съпричиняване е отречена от състава на САС. В обосноваване искането си така постановеното въззивно решение да бъде допуснато до касационен контрол в обжалваната му част, в приложеното към жалбата му изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди,че въззвният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по обуславящ за изхода на спора начин по въпросите: 1.Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и за критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото? /противоречие с решение №104/25.07.2014г. по т.д.№2998/13г. на Първо т.о./; 2. Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия,чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като критерий, наред с всички останали за определяне размера на обезщетението? /противоречие с решение №73/27.05.2014г. по т.д.№3343/13г. на Второ т.о./; 3. Следва ли да се вземат предвид и конкретните характеристики на личността, упражняваната професия, социално, материално, семейно положение на пострадалия, за които обстоятелства са приети доказателства, като критерий за определяне размера на обезщетението, наред с всички болки, страдания и претърпени неудобства? /противоречие с решение №158/17.10.2014г. по т.д.№3594/13г. на Първо т.о./. Допълнително по трите въпроса се сочи като относима практика ППВС №4/68г., Настоящият състав намира за необосновани сочените от касатора критерии за достъп до касационен контрол. Поставените от него материално-правни въпроси са по приложението на чл.52 ЗЗД и са свързани със задълженията на въззивния съд, да съобрази определени критерии при определяне на дължимия справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. В този смисъл въпросите в общия им смисъл отговарят на изискването на чл.280 ал.1 ГПК, при съобразяване разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса за критериите, които следва да се отчитат от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане е постановена задължителна съдебна практика – Постановление №4/68г. на Пленума на ВС,както и практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 124/09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г. на І г. о., решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о., решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ІІІ г. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ІV г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на І. г. о., решение № 104/25.07.2014 г. на І т. о., решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г. на ІІ т. о., решение № 173/27.10.2016 г. по т. д. № 2663/2015 г. на І т. о., решение № 55/14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. на ІІ т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о., решение № 141/28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г. на І т. о., решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о., решение № 251/20.01.2017 г. по т. д. № 72/2016 г. на І т. о., решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на І т. о. и др. С нея последователно и безпротиворечиво се приема, че понятието „справедливост” не представлява абстрактно понятие, а е предпоставено от преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат отчетени и каквито са характерът на увреждането, предпоставките, при които то е настъпило, вида и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, възрастта на пострадалия, както и други обстоятелства, като социално-икономическите условия в страната към момента на деликта. При постановяване на решението си въззивният състав не се е отклонил от тази практика.Видно от мотивите на същото, са обсъдени всички събрани по делото доказателства, относими към определянето на критериите по чл.52 ЗЗД – съобразени са видът и тежестта на причинените на ищеца в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие телесни увреждания, от които най-съществените са били разкъсно-контузната рана на главата с лека форма на сътресение на мозъка, при липса на загуба на съзнание и при запазени когнитивни функции, а останалите представляват охлузвания и кръвонасядания, като всички увреждания са били определени, съгласно медицинската документация, като причиняващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота; сравнително не дългите периоди на лечебния и възстановителния процеси; интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания; при които е отчетена липсата на по-съществени физически ограничения в резултат на нараняванията, както и наличието на останалия при зарастването на раната, неналагащ пластична операция, белег. Изложени са и мотиви, обосноваващи извода защо съдът не приема,че документираното като продължително и интензивно посттравматично стресово разстройство /в т.ч. и настъпила импотентност/, иначе отчетено и съобразено от съда като факт, би могло да бъде единствено в резултат на пътния инцидент. Съобразени са от съда както сравнително младата възраст на пострадалия, така и положението му в обществото, с оглед изпълняваната от него професия на лекар, като е взето предвид отражението на уврежданията на самочувствието и работоспособността му. В контекста на изложеното, не може да бъде направен извод за разрешаване на поставените от касатора първи и трети въпроси от въззивния съд противно на възприетото в цитираната от него съдебна практика, още повече, че изводи в смисъла на третия въпрос липсват в соченото като практика по него решение по т.д.№3594/13г. на Първо т.о. на ВКС. Що се касае до втория въпрос, който е поставен в контекст на несъобразени от решаващия състав конкретни икономически условия в страната, следва да се посочи,че оплакване в този смисъл липсва в касационната жалба, както липсва и обосновка по какъв начин позоваването на тях от съда /обратното само по себе си не е достатъчно да се приеме,че тези условия не са били съобразени/ би се отразило на крайния резултат по спора. Поради това /доколкото съгласно чл.290 ал.2 ГПК при проверката по същество касационната инстанция е обвързана от посочените в касационната жалба основания/, този въпрос също не би могъл да обоснове положителен за касатора изход от фазата по селекция на касационната жалба. Изложеното налага да бъде постановен отказ за осъществяване на касационен контрол на въззивното решение по реда на чл.290 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение