Определение № 453 от 16.09.2013 г. на ВКС по д. № 754/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. В. П. В. и М. П. В. са подали касационна жалба срещу решение № 1260 от 22.06.2012 г. по гр. д. № 2246/2009 г на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение от 10.03.2005 г. по гр.д. № 503 от 2002 г. по описа на Провадийския районен съд. В касационната жалба правят оплаквания за неправилност на решението и навеждат всички основания по чл. 281 т. 3 ГПК като основно се посочва, че неправилно вместо изслушване на техническа експертиза, въззивният съд се е доверил на представеното удостоверение за търпимост № УТ-52/-1/ от 6.04.2010 г., издадено от община “П.”. Към жалбата са представили изложение, в което посочват че следва да се допусне касационно обжалване на решението, защото намират, че са налице хипотезите на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. Считат, че съдът в отклонение от указанията, дадени с отменителното решение № 668 от 234.10.2009 г. по гр.д. № 437 от 2008 г. ВКС се е доверил на посоченото в жалбата удостоверение вместо да назначи специалист, който да извърши проверката. Допълнително се правят оплаквания за неправилност на решението. Представено е и “допълнително изложение”, в което отново се излагат съображения за неправилност на съдебният акт, без да се поставят въпроси, които налагат допускането на факултативното касационно обжалване. Ответниците С. С. Ж. и С. С. И./ по баща Ж./ са депозирали становище по касационната жалба. В него изразяват мнение, че касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК – не е посочен правен въпрос по който да е съществува противоречие с практиката на ВКС, нито пък е посочена разнопосочна практика или необходимост от касационно обжалване с оглед точното приложение на закона и за развитието на правото. Върховния Касационен съд, Първо гражданско отделение след като разгледа данните по делото, и доводите и възраженията на страните намира за установено следното: Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. П. В. и М. П. В. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК. Варненския окръжен съд е постановил решение по втората фаза на делбата като е извършил разпределение на делбените имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./. С решение от 20.06.2003 г. Варненския районен съд е допуснал делба на дворно място с площ от 331 кв.м., представляващо УПИ VІІ-157, кв.26 по плана на [населено място] на триетажна жилищна сграда и гараж при квоти: за В. П. В. и М. П. В. 7/18 идеални части, а за С. С. Ж. и С. С. Ж., представляван от законният му представител майка Ю. Т. Ж. – по 2/18 идеални части за всеки. Били са обособени три дяла от жилищната сграда, които са разпределени между съделителите като е съобразено удостоверението за търпимост, преустройствата, които всеки от тях е извършвал в ползваните жилищни помещения и обстоятелството, че всяко от колената съделители може да получи самостоятелен дял като се избегне публичната продан. Касаторите не поставят въпрос, който е в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такива правни въпроси, които са отнесени към хипотезата на приложното поле на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК. Предвид изложеното не е налице общото основание за достъп до касация, като в този случай не се дължи произнасяне по въпроса налице ли е или не на специфичната предпоставка за достъп до касация, поддържана от касаторите. Не се обосновава наличието на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване с поставен като процесуалноправен въпрос за неправилност при обсъждането на доказателствения материал. Аргументацията за наличието на основанието по т.1 на чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, нарушаване на правилата на логическото мислене,опита и научното познание, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,