Определение № 24 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 5842/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1096 от 27.05.15 г. по гр. д. № 3700/2014 г. на Софийския апелативен съд е отменено решението от 25.07.2014 г. по гр. д. № 1347/08 г. на Софийски градски съд, І-4 ГО, и е отхвърлен предявеният от А. С. В. срещу С. В. С. иск по чл.21 ал.1 от СК 1985 г. (отм. ДВ бр. 59/20.07.2007г.) за признаване за установено, че процесните 63 бр. недвижими имоти, придобити по време на брака, са лична собственост на А. С. В.. Отхвърлен е и предявеният от А. В. срещу С. С. при условията на евентуалност иск по чл.28, ал. 3 СК 1985 г. /отм./ за определяне на по-голям дял в размер на 85/100 ид. части от общото имущество, придобито по време на брака между страните.

Въззивният съд е приел, че сключеното между страните споразумение по чл.99, ал. 3 СК 1985 г. /отм./ препятства възможността решените с него имуществени въпроси да бъдат пререшавани в друг процес, докато по предвидения законов ред то не бъде изменено, прекратено, развалено или отменено. По отношение на имуществата, придобити по време на брака чрез възмезден придобивен способ, изразената в споразумението воля обвързва страните по въпросите за наличието на съсобственост между тях и размера на притежаваните след прекратяване на СИО дялове. Споразумението има характер на съдебна спогодба, с която страните могат да уговорят различни дялове в съсобствеността или да бъде призната изключителната собственост на единия от тях върху дадени недвижими имоти, но доколкото в конкретния случай подобна уговорка не съществува, то следва да се приложи презумпцията за съвместен принос, заложена в чл. 19, ал.3 СК /отм./, поради което дяловете на съпрузите да се считат за равни. С влизане в сила на бракоразводното решение, респ. на одобреното споразумение по чл.99, ал.3 СК /отм./, е формирана сила на пресъдено нещо между страните по делото относно имуществените въпроси между тях, което препятства възможността да се търси пререшаването им.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца А. С. В..

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди измененията с ДВ бр.86/2017 г./ по следните въпроси:

1. Какъв е характерът на споразумението по чл.99, ал.3 СК 1985г. /отм./ и има ли сила на пресъдено нещо по отношение на имуществените отношения между бивши съпрузи решението, с което се утвърждава това споразумение;

2. Как следва да се тълкува волята на страните в споразумението по чл.99, ал.3 СК /отм./: как тя е изразена във всяка една отделна клауза или как е изразена общо в споразумението. При тълкуване на волята следва ли да се приложат правилата за тълкуване на чл.20 ЗЗД; след като страните само са уговорили, че при прекратяване на СИО същата се преобразува в обикновена съсобственост, следва ли да се приеме, че същите са уговорили, че СИО се преобразува в обикновена съсобственост при равни квоти;

3. Когато съдът е приел за установено по иска по чл.21, ал.1 СК 1985 г. /отм./, че не е налице търсената пълна трансформация, то същият задължен ли е да се произнесе налице ли е частична трансформация и да определи каква е съответната част на придобитото от съпруга, арг. от чл.21, ал.2 СК /отм./.

Ответникът в производството С. В. С. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускането й до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, за което не е въведено ограничение за касационния контрол с оглед цената на иска.

Първите два въпроса в изложението към касационната жалба поставят проблема дали утвърденото от съда споразумение по чл.99, ал.3 СК /отм./, в което страните са посочили, че придобитите по време на брака имоти остават в обикновена съсобственост, без обаче да е определен размерът на дяловете, е пречка в последващ процес да се установява трансформация на лични средства на един от съпрузите в придобиването на тези имоти.

Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като решаващото съображение на въззивния съд за отхвърляне и на двата иска е наличието на пречка, произтичаща от споразумението между страните по настоящото дело по чл.99, ал.3 СК /отм./, утвърдено от брачния съд. Приетото от въззивния съд по главния иск противоречи на ТР № 3/29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС и това е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в неговата цялост.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,