Определение № 1958 от 01.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 323/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. „БОЯНА ДРИЙМ РЕЗИДЕНС“ ЕООД обжалва Решение № 446/28.07.2025 г. по в.т.д. № 498/2024 г. на АС-София в частта, с която е потвърдено Решение № 535/11.04.2024 г. по т.д. № 926/2022 г. на СГС за осъждането му да заплати на „ОТИС ЛИФТ“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 18 700,44 евро – възнаграждение за работа, изпълнена съгласно договор от 21.11.2016 г. за доставка и монтаж на асансьори и фактура № 23972/26.09.2017 г., и Решение № 516/21.10.2025 г. по същото дело, с което е отказано допълване и поправка по реда на чл. 247 ГПК. Наведени са касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Касаторът заявява, че процесните асансьори са доставени с недостатъци и са монтирани некачествено, в резултат от което не са безопасни, не отговарят на задължителни нормативни изисквания за експлоатация, аварират често и са с намалена експлоатационна годност. Поддържа, че съдът, макар правилно да е установил неточното изпълнение и своевременното уведомяване на изпълнителя, погрешно не е прихванал срещу възнаграждението посочените в основното заключение на техническата експертиза разходи за поправката, не е съобразил дължимостта на ДДС и не е отчел, че намалената експлоатационна годност е непоправима. Постановяването на необосновано решение според касатора се дължи на необсъждане в съвкупност на събраните доказателства и доводите на страните. Наред с това касаторът счита за неправилен и немотивиран отказа на съда да допълни първоначалното си решение, като прихване в цялост стойността на всички разходи, както и да го поправи чрез добавяне към тази стойност на ДДС. За допускане на касационно обжалване се позовава на очевидната неправилност на решението и поставя въпрос, чийто отговор намира за даден в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК). Ответникът по касационната жалба „ОТИС ЛИФТ“ ЕООД сочи, че касаторът не е формулирал конкретно правно питане. Намира въззивното решение за правилно и съобразено с релевантната практика на ВКС. Излага становище за неоснователност на жалбата и по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем акт. Следователно е допустима. Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „ОТИС ЛИФТ“ ЕООД срещу касатора като главен ответник и „Р.С.ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД като евентуален ответник осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД за следните вземания: 58 674,90 лв. – възнаграждение за изпълнение на етап ІІІ (узаконяване и регистрация) от работата, възложена с договор от 21.11.2016 г. за доставка и монтаж на асансьори, и 6 250 евро – неустойка за забава, ведно със законната лихва от сезирането на съда до погасяването. С отговора главният ответник е заявил възражение за прихващане с вземане в размер от 80 000 лв. – обезщетение за разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнената работа. Съдът е дал указания за излагане на индивидуализиращи активното вземане факти и след като е приел същите за неизпълнени, е отказал да разгледа възражението. По иска за главница е установил, че ищецът е изпълнил възложената от главния ответник работа (доставка, монтаж, осигуряване на техническа документация и узаконяване на седем асансьора) и че уговореното за процесния етап от работата (узаконяване) възнаграждение възлиза на 30 000 евро. Отхвърлил е възражението за недължимост на възнаграждението поради некачествено изпълнение с довод, че работата е била приета като точно изпълнена, за което свидетелства фактът на получаване от възложителя без възражения на удостоверенията за регистрация на асансьорите. Аргументирал е, че издаването на последните се предшества от нормативно установени изпитвания от лицензиран орган и доказва годността им да бъдат ползвани по предназначение. Допълнил е, че наличието на недостатъци, които нямат отношение към функционирането и регистрирането на асансьорите (по облицовка, лайсни и т.н.), е ирелевантно за дължимостта на възнаграждението за третия етап от изпълнение на договора. При тези факти и като е отчел, че задължението за заплащане на възнаграждението е следвало да се плати в срок до 30 дни от издаване на фактурата (или до 26.10.2017 г.), съдът е намерил вземането за главница за непогасено по давност и го е присъдил изцяло в договорената валута (евро). Искът за неустойка е отхвърлен (и срещу евентуалния ответник) поради давност. Решението е обжалвано от главния ответник, като спорът във въззивната инстанция е съсредоточен единствено относно правото на въззивника да упражни насрещните си права на възложител във връзка с твърдението за некачествено изпълнение. Въззивният съд е счел, че активното вземане, предмет на изявлението за прихващане, е достатъчно индивидуализирано (вземане за разходи за отстраняване на нетипичен шум, криви релси, износени ролки, недобре закрепени лайсни, шумно затваряне), поради което е приел възражението за разглеждане и е събрал поисканите от въззивника доказателства чрез изслушване на технически експертизи (три) и разпит на свидетел. След анализ на доказателствата е заключил, че монтажът на процесните асансьори е извършен с недостатъци: при работата на някои от тях се наблюдават вибрации, шум и неравномерност при движение (чието отстраняване налага разглобяване на кабината и корекция на релсите), а при други - технически проблем с вратите, лайсните и осветлението (за чието поправяне е необходим демонтаж). Посочил е, че тези недостатъци са се проявили в хода на експлоатация на асансьорите и че изпълнителят е бил уведомяван за наличието им, но не ги е отстранил, поради което дължи обезщетение за разходите за поправката им. При определяне на последните съдът се е позовал на стойността, посочена в допълнителната комплексна експертиза – 22 100 лв., и с тази сума е постановил да се извърши прихващане на претендираното възнаграждение. Така след частична отмяна на първоинстанционното решение искът за главницата е отхвърлен за сумата над 18 700,44 евро (или за 11 299,56 евро). От въззивника е поискано допълване на решението и поправянето му по реда на чл. 247 ГПК с аргумент, че разходите за поправка на всички признати от съда недостатъци възлизат на сбора от стойностите по основната и допълнителната комплексни експертизи, а към тях следва да се добави и ДДС. Искането е отхвърлено с аргумент, че в мотивите не е формирана воля за уважаване на възражението до посочения от въззивника по-голям размер и диспозитивът отразява точно решението на съда, а промяната му би съставлявала подмяна на решаващата воля. При изложените факти не се установява очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – такава, която се дължи на нарушение на императивна разпоредба или на логиката, установимо без анализ на данните и доказателствата. За да обоснове наличието й, касаторът се позовава на погрешно остойностяване на разходите за поправка в основното решение и на немотивираност на решението по чл. 247 и чл. 250 ГПК. За първото той се аргументира със съдържанието на експертизите, анализирайки изводите на вещите лица относно вида на недостатъците, начина на поправката на всеки от тях и стойността на ремонта. Според мотивите на съда трите експертизи установяват различни по размер разходи за ремонт (в широк ценови диапазон), а съгласно основното комплексно заключение всички поправки включват действия по разглобяване, каквото е остойностено в допълнителната комплексна експертиза, изготвена във връзка с ремонта на релсите. Дали така остойностеното разглобяване е само демонтаж на кабината чрез откачането й от релсите или и демонтаж (и повторен монтаж) на отделните й елементи (вкл. врати и лайсни), обаче е фактологичен въпрос и грешното му решаване не би могло да обоснове очевидна неправилност, защото проверката на верността му предполага преценка на доказателствата. Идентично е относно довода за неправилно определена стойност на разходите поради неначисляване на ДДС – дали такъв данък трябва да се включи при определяне на средната пазарна цена на ремонта и дали той е приспаднат от вещите лица, са все въпроси, свързани с разглеждане на доказателствата по същество. Оплакването срещу правилността на решението, с което се отхвърля искането за допълване, също не сочи на очевидно процесуално нарушение, включително свързано с мотивираността на акта. В производството по чл. 250 ГПК се дължат мотиви относно пълнотата, но не и правилността на произнасянето. В случая съдът е разгледал възражението за прихващане съответно на искането – според индивидуализацията на основанието и размера на активното вземане, предмет на компенсаторното изявление. При постановяване на решението по чл. 250 ГПК той е трябвало да обсъди единствено това съответствие, но не и да се аргументира защо е уважил възражението частично. Така стои въпросът и с решението по чл. 247 ГПК – единствен предмет на разглеждане е дали според съда има разлика между формираната и обективираната воля (в случая – формирана ли е действително воля, че активното вземане е в размер от 22 100 лв.), а не анализ на правилността й. Поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изисква като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос – такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с наведените касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно. Касаторът е формулирал питане относно задължението на въззивния съд да се произнесе и обсъди в мотивите към решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните. Въпросът се отнася до начина на взимане на решение по всяко дело, поради което е обуславящ, а доколкото може да получи абстрактен отговор и е свързан с наведен касационен довод, има характер на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Спрямо него обаче не е изпълнен допълнителният критерий на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не е решен в противоречие със съдебната практика на ВКС по чл. 236, ал. 2 ГПК. Според последната съдът дължи да аргументира установената от него фактическа обстановка и да формира въз основа на нея правните си изводи, като изходи от относимите и своевременно релевирани възражения. В случая това е сторено - разгледани са (макар чрез препращане към съдържанието на експертизите) доводите за наличие на недостатъци, за техния вид и отражението им върху възможността за ползване на асансьорите, посочено е кои са необходимите дейности за поправката им и какъв е доказаният размер на тяхната стойност; в производството по чл. 247 и чл. 250 ГПК е обсъдено оплакването за постановяване на непълно и фактически грешно решение, като е заключено, че обективираната в диспозитива воля съответства на мотивите и че искането за допълване/поправяне са основава на оплакване за неправилност, неотстранима от същия съд. Тези изводи може да са формирани грешно, но несъгласието на касатора с тях не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй евентуалната им неправилност (извън очевидната) е установима едва след анализ на доказателствата във фазата по същество. По изложените съображения не може да бъде допуснато касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,