Определение № 446 от 10.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 871/2012 г.

Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК. К. А. Н. е подал касационна жалба срещу решение от 19.03.2012 г. по гр.д. № 490 от 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 20.04.2011 г. по гр.д. № 3031 от 2010 г. по описа на Дупнишкия районен съд. В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила, като основно се твърди, че производството за обявяване нищожността на делба, извършена със съдебна спогодба е проведено без наличието на правен интерес у съделителя и ищец Ц. К. поради което и решението е недопустимо. Към касационната жалба е представено изложение в което се подържа, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като по сходен казус е постановено решение с различен правен резултат. Поставеният въпрос е съществува ли правен интерес от провеждането на отрицателният установителен иск за обявяване нищожност на съдебната спогодба, с която е извършена делба на имот, което решение няма да намери отражение в правната сфера на ищеца. Представени са съдебни решения. Подадена е касационна жалба и от Ж. А. М. чрез процесуалния й представител Б. Ю., в която се подържа неправилност на решението, изразяваща се в нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила- отменителните основания посочени в разпоредбата на чл.281, т.3 ГПК. Към касационната жалба е представено изложение съдържащо следните въпроси: приложима ли е разпоредбата на чл.22, ал.3 СК в случая на неучаствал съпруг при постигане на съдебна спогодба в делбеното производство, който въпрос според жалбоподателката е в хипотезата на чл.288, ал.1, т.3 ГПК; Вторият въпрос, който е в приложното поле на чл.288, ал.1, т.1 ГПК е приложима ли е презумпцията на чл.69 ЗС в случаите когато съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство. Зададен е и въпроса дали е необходимо съгласието от съпруг, когато другият съпруг се разпорежда само с наследствената част от общ имот при наличието на СИО върху другата идеална част. Последният въпрос е относно статута на терена като обща част когато върху него са изградени сгради, които са индивидуална собственост, а други са в режим на собственост. Освен това в изложението отново се навеждат въпроси касаещи материалната неправилност на решението и неговата необоснованост. Ответниците Ц. Д. К. и С. К. Соколова са депозирали становище за недопускане на касационна проверка на въззивното решение по двете касационни жалби. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационните жалби на К. А. Н. и Ж. А. М. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси. Делото е образувано по искова молба, предявена от К. А. Н., Ц. Д. К. и С. К. Соколова пред Районен съд гр. “С.”, с която са предявени отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на съдебната спогодба, одобрена на 13.03.1988 г. по гр.д. № 1389 по описа за 1987 г. на РС “С. Д.” и за делба на дворното място, съставляващо УПИ ... в кв. 65 по плана на с. “С.” с площ от 465 кв.м., ведно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда, състояща се от четири стаи, две мазета, кухня, плевня и навес и лятна кухня. Въззивният съд е уважил установителният иск за прогласяване нищожността на съдебната спогодба, одобрена на 13.03.1988 г. по гр.д. № 1389 по описа за 1987 г. на РС “С. Д.” защото е приел ,че е налице хипотезата на чл.75, ал.2 от Закона за наследството, а именно неучастие на съделител Ц. Д. К., съпруга на К. А. К., поч. през 2007 г., тъй като ½ идеална част от деленият имот е бил в режим на СИО между Ц. и К. К. защото е придобит по време на брака по договор за покупко- продажба с н.а. № 24, т.01, н.д. № 64 от 1983 г. Посочено е че брака на наследодателя А. К. Н. и Р. Б. Н. е прекратен поради смъртта на съпруга при действието на СК, ред. от 1968 г. като е съобразена разпоредбата на чл.14, ал.7 СК/отм./. Във въззивното решение е разгледан и въпроса за приложението на чл.22, ал.3 СК/отм./ и е посочено ,че при делбата се прилага специалният ред на чл.75, ал.2 СК и за имотите, които са съсобствени при условията на СИО. Иска за установяване недействителността на съдебната спогодба винаги е предявен при наличието на правен интерес от съделителя неучаствал в делбата. Освен това е допуснал делба на имота при законните квоти, които са ¼ за Ж. М. и ¾ идеални части за наследниците на К. К.. Изложени са съображения за приложимостта на чл.69 ЗС когато съсобствеността е възникнала по силата на наследяване и чл.79, ал.1 ЗС относно анимуса и корпуса при придобиването на идеална част от сънаследствен имот. Във въззивното решение са изложени аргументи съответни на трайната съдебна практика и по останалите зададени въпроси поради което и по тях не се налага допускане на касационно обжалване. Освен това правилно е прието, че дворното място е в режим на съсобственост, а не е обща част по смисъла на чл.37 и сл. ЗС, тъй като изградените върху него сгради също са съсобствени на страните по делото и нито една от тях не се притежава самостоятелно от някои от съделителите. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика. Изложението не съдържа такива правни въпроси, които да са в предметното поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и които да са свързани с някоя от хипотезите на текста поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,