Решение № 264 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение27.06.2011 г.докладчик Илияна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение от 27.04.2010 г. по в. гр. д. № VI-19 от 21.06.2010 г. по в. гр. д. № 174 по описа за 2010 г. на Бургаски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. П. ЕГН [ЕГН] от [жк] бл. 466 вх. 2 ет. 5 ап. 33 против [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. за признаване на уволнението, извършено със заповед № 73 от 1.07.09 г., с която е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 изр. 2 от КТ трудовото правоотношение за незаконно и за постановяване на нейната отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност"началник цех" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ в размер на 14 301 лв. за период от шест месеца след уволнението, ведно със законната лихва за забава, считано от 24.07.09 г. до окончателното й плащане. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 264 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от К. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. и от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор А., чрез процесуалния си представител-юрисконсулт И. против въззивно решение № VI-19 от 21.06.2010 г. по в. гр. д. № 174 по описа за 2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № R-1555 от 11.12.2009 г. по гр. д. № 5996 по описа за 2009 г. на Районен съд Бургас в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и вместо това е постановено друго, с което същия е уважен, като е призната за незаконосъобразна и е отменена Заповед № 73 от 1.07.09 г., с която е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 изр. 2 от КТ трудовото правоотношение между К. П. П. и [фирма] [населено място] и е потвърдено решение № R-1555 от 11.12.2009 г. по гр. д. № 5996 по описа за 2009 г. на БРС в останалата част, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и за законната лихва, считано от 24.07.09 г. Искането на касатора К. П. П. е за отмяна като неправилен, на основание чл. 281, т. 3 от ГПК на постановения въззивен акт в отхвърлителната му част и решаване на въпроса по същество с уважаване на исковете. Искането на касатора [фирма] [населено място] е за отмяна като неправилен, на основание чл. 281, т. 3 от ГПК на постановения въззивен акт в частта, в която първоинстанционния акт е отменен и решаване на въпроса по същество с цялостно отхвърляне на предявените искове. С определение № 310 от 15.03.2011 г. е допуснато касационно обжалване само по жалбата на [фирма] [населено място] на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по поставения въпрос за - началния момент, основанието и начина, по който се извършва възстановяването на незаконно уволнен работник и по-специално - дали е необходимо издаването на нарочен акт от работодателя, откриването на нарочна бройка /ако щата междувременно е закрит и не съществува/ и дали при предприети от работодателя подобни действия работникът следва да бъде уведомен за тях. Обжалването е допуснато във връзка с представено от касатора решение № 1288 от 25.01.95 г. по гр. д. № 860/94 г. на III г. о. на ВКС, в което е дадено различно решение на постановения въпрос, от това на въззивния съд, а именно - че възстановяването на неправомерно прекратено трудово правоотношение става автоматично, докато според въззивния съд неправомерно уволненият работник се счита възстановен едва след като започне да изпълнява работата си и затова е необходимо да бъде уведомен за предприетите от работодателя действия по промяна в щатното разписание и разкриване на специална за него щатна бройка. В съдебно заседание страните не явяват лично и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: По въпроса за началния момент от който тече срока по чл. 345, ал. 1 от КТ практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения /№ 298 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/08 г. и № 440 от 10.06.2010 г. по гр. д. № 537/09 г. - двете н IV г. о. на ВКС/, като е прието, че срокът по чл. 345, ал. 1 от КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа, ако не е изпратено такова съобщение - от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа, а ако е узнал по друг начин /независимо от впоследствие полученото съобщение/-срокът тече от узнаването. Възстановяването на незаконно уволнения работник става автоматично - с явяването му при работодателя - в предприятието или на мястото на работа и изразяване на готовност да започне работата, на която е възстановен. Работодателят е длъжен да възстанови работника или служителя на предишната му работа. При положение, че по щатно разписание длъжността - не съществува - работодателят не е длъжен да издава нарочен акт, да разкрива специална бройка /извън вече установения му щат/ съвпадаща с длъжността, на която е възстановен работника или служителя, съответно не е длъжен да го уведомява за подобни предприети действия. При така дадения отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване - постановения въззивен акт е частично неправилен. Не се спори, че ищецът е бил възстановен от съда на длъжността "началник цех" в производство "Нефтопреработка", както и че се е явил в ответното дружество в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ и е изразил готовност да започне работата, на която е бил възстановен. Поради факта, че към този момент - длъжността не е съществувала - работодателят, считано от 30.06.2009 г. е утвърдил промяна № 13 в щатното разписание на длъжностите за производствена дейност, като е разкрил една щатна бройка на длъжност "началник цех", която след това е закрил, считано от 1.07.2009 г. с утвърдена промяна № 14 в същото щатно разписание. Били са издадени предизвестие за прекратяване на трудов договор и заповед № 73 от 1.07.2009 г. за уволнение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 изр. 2 от КТ за съкращаване в щата, считано от 2.07.09 г., които са оформени при отказ да бъдат получени от ищеца. При тези факти въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е незаконно, защото възстановяването на незаконно уволнен работник не е автоматично, а изисква процедура, включваща- възстановяване по съдебен ред, явяване при работодателя и допускане от последния на служителя да изпълнява работата, а в случая тази процедура не е изпълнена, тъй като служителя фактически не е започнал работа и не е установено работодателят да го е уведомил по предприетите от него действия за разкриване на нова щатна бройка. Тези изводи не се споделят от настоящия съдебен състав. Тъй като възстановяването на незаконно уволнен работник или служител е автоматично, определяща в случая е преценката дали в щатното разписание на ответното дружество - към момента на явяване на служителя е съществувал длъжността, на която той е възстановен. Видно от Заповед № ЗОД 0039-12-02-08 г. на председателя на УС и Приложение № 2 към щатното разписание на дружеството в сила от 1.03.2008 г. - структурната единица, където е полагал труд ищеца преди първоначалното му уволнение - производство "Нефтопреработка" е престанала да съществува /за последно е била включена в щатното разписание към 1.07.07 г./. С новото щатно разписание - в сила от 1.03.2008 г. е създадена нова структурна единица "Производство 4 ТСНП", различна от предходната, тъй като производството е укрупнено, като в него е включено и друго звено-цех ГО и СКА. Предвидената ръководна бройка - един щат за "началник-производство"е попълнена/от свидетеля Ч./. При съпоставка между длъжностните характеристики на двете длъжности "началник цех" /стр. 46 от материалите на делото/, на която е възстановен ищеца и най-близка до нея по новото щатно разписание"началник-производство" /стр. 11 от материалите на делото/ - се установява, че трудовите им функции са съвсем различни не само по съдържание, но и по обем /за длъжността "началник цех" в старата структурна единица са предвидени 29 длъжностни задължения срещу 50 за новата "началник-производство" и 15 длъжностни отговорности срещу 21/. Промяната в щатното разписание, липсата на структурната единица, в която е работил ищеца, и липсата на идентичност на трудовите функции на ръководните длъжности в новосъздадената структурна единица и предходната - налагат извода, че заеманата от ищеца длъжност реално е била съкратена преди възстановяването му, което води до извод за законосъобразност на постановената от работодателя заповед за уволнение на това основание. Неоснователността на предявения иск по чл. 344, ал. 1 от КТ води до неоснователност и на останалите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, което обезсмисля необходимостта от произнасяне по подадената от К. П. П. касационна жалба. С оглед на изложеното постановения въззивен акт следва да бъде отменен като неправилен, а въпросът разрешен по същество, с отхвърляне на предявените от настоящия касатор К. П. П. искове. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Цитирани разпоредби
5- чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 225, ал. 1 КТ
- чл. 345, ал. 1 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 1