Определение № 390 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 260518/06.07.2020 г. на Ж. И. Д., подадена чрез пълномощника адв. Д. Г., против въззивно определение № 1779/22.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1041/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено определение № 3487/02.03.2020 г. по гр.д. № 16837/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по делото. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Поддържа, че е налице идентитет по отношение на страните и предмета на спора по гр.д. 24812/2008 г. по описа на Софийски районен съд и настоящото дело, но релевираните основания за нищожност на съдебното решение по гр.д. № 730/2000 г. на Окръжен съд - Варна са различни, поради което и заведеното пред Районен съд - Варна производство по чл. 270 ГПК е допустимо. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частната жалбоподателка сочи, че определението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирала е следния въпрос: „Кога е налице идентичност между две дела с оглед забраната за разрешаване на спор, разрешен със СПН?“, за който твърди, че е решен в обжалваното определение в противоречие с ТР № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. д. № 4/2010 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от насрещните страни по жалбата ДП „Български спортен тотализатор", чрез процесуалния представител адв. А. М. и М. И. Ж., чрез особения представител адв. М. П.-В.. Поддържат, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна и атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 3 ГПК, срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, от легитимирана страна с правен интерес да го атакува и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на делото поради предявяване на недопустим иск. Прието е, че производство е по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от Ж. И. Д. против ДП „Български спортен тотализатор" и М. И. Ж., за прогласяване нищожността на влязлото в сила решение от 22.10.2000 г. постановено по в.гр.д. № 730/2000г. по описа на Окръжен съд -Варна, поради неяснота на волята на съда, която не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, досежно имота, който следва да бъде възстановен в състоянието отпреди посегателствата. Ищцата твърди, че е собственик по наследство на недвижим имот в жилищна сграда с адрес [населено място], [улица] построена в ПИ 1756, 8-ми микрорайон на [населено място], идентичен със стар пл. № 7, кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на [населено място], с идентификатор № 10135.1507.744 по КККР на [населено място] представляващ тото пункт, състоящ се от едно помещение и санитарен възел с площ от 22,40 кв.м. разположен на партерен етаж от пет етажна жилищна сграда построена по архитектурен проект одобрен на 27.07.1983г. с идентификатор № 10135.1507.744.2.4 по КККР на [населено място]. Твърди, че не той е обектът, описан в решение от 22.10.2000 г. по гр.д. № 730/2000г. по описа на ВОС, поради което твърди, че има правен интерес да иска прогласяване нищожността на това решение, защото то се отнасяло за несъществуващ имот, доколкото имотът не съставлявал самостоятелно обособена вещ и от решението не можело да се установи за кой имот се произнася съда. Описанието по адрес не съвпадало с описанието по КП. Невъзможно било да се извлече и волята на съда, за кой имот се отнася - волята на съда е изразена по неразбираем начин. Претендира обезсилване на изпълнителен лист от 23.11.2000 г. издаден по гр.д. № 730/2000г. по описа на Окръжен съд - Варна, въз основа на който било образувано изп.д. № 12484/2000 г. – за възстановяване на конкретен недвижим имот, който реално не съществувал по КП и на място. Твърди, че това е установено в хода на изпълнителното дело, поради което и с постановление от 06.07.2005г. в сила от 03.08.2005 г., изпълнителното производство било прекратено поради липса на предмет на изпълнение. С молба допълнение към исковата молба от 23.10.2019 г. ищцата е въвела допълнително основание за нищожност на решението като повеляващо изпълнение на нещо, което е неизпълнимо или изпълнение на действие, което съставлява престъпление. Посочено е, че ищцата е предявила пред Софийски районен съд иск, по който е образувано гр.д. № 24812/2008 г., против ДП „Български спортен тотализатор“, И. И., Д. И. и М. И. Ж. иск за прогласяване нищожност на решения по гр. № 5914/1998 г. по описа на Районен съд - Варна, гр.д. № 730/2000 г. по описа на Окръжен съд - Варна и гр.д. № 1751/2001 г. по описа на ВКС. Твърдението е, че се „иска прогласяване на нищожност на посочените решения, тъй като не е налице имот, който да бъде индивидуализиран в исковата молба. След като такъв имот не съществува, решението на съда не може да изразява волята на съда по начин, по който може да се изведе макар и чрез тълкуване на нейното съдържание. Отправено е и искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист. Искът е отхвърлен и решението на Софийски районен съд е влязло в законна сила на 03.02.2014 г. съобразно направеното отбелязване върху него. На 01.03.2010 г. наследодателят на – И. И. е предявил искова молба пред Районен съд - Варна срещу Д. И., Ж. Д., М. Ж. и ДП „Български спортен тотализатор“ за прогласяване нищожността на съдебно решение от 17.08.1999 г. постановено по гр.д. № 5914/1998 г. по описа на Районен съд - Варна, решение от 20.10.2000 г. и решение от 18.06.2001 г. по гр.д. № 730/2000 г. по описа на Окръжен съд - Варна, решение № 1553/19.11.2002 г. по описа на ВКС по гр.д. 1751/2001г. и решение № 427/31.12.2003 г. по описа на ВКС по гр.д. 642/2003 г. Твърденията се били, че решенията са постановени въз основа на несъществуващо правно основание – възстановяване на имот на основание чл. 109 ЗС. Образувано е гр.д. № 2731/2010 г. по описа на Районен съд - Варна. С влязло в сила решение № 4215/03.11.2011 г. по това дело, искът е бил отхвърлен. Съобразявайки съдържанието на подадената искова молба въззивният съд е приел, че предметът на исковата молба и предметът на спора по гр.д. 24812/2008 г. по описа на Софийски районен съд, чието решение е влязло в законна сила е напълно идентичен и страните в настоящото производство са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 24812/2008 г. по описа на Софийски районен съд. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното определение да е очевидно неправилно, както се сочи от жалботодателката. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Становището на жалбоподателката за очевидна неправилност на въззивното определение е несъстоятелно и е налице отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и основание за допускане до касационно обжалване по повдигнатия от жалбоподателката въпрос. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. Поставеният в изложението въпрос не отговаря на общото основание за допускане на касационното обжалване, същият е твърде общо и теоретично зададен. За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият касационен състав не намира да е налице и твърдяното от касаторите противоречие на въззивното решение с посочената съдебна практика, която е неотносима. Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е приложена съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която за да се прекрати повторно заведеното дело е необходимо тъждество на страните и на предмета на делото - субективен и обективен идентитет. Субективен идентитет е налице, когато по двете дела адресати на силата на пресъдено нещо са едни и същи лица - страни в производството или техни универсални или частни правоприемници, придобили права след предявяването на иска. Обективен идентитет е налице, когато искането на двете дела е идентично и е предявено на едно и също основание. Варненски окръжен съд е извършил подробен и цялостен анализ на наведените от страните доводи и съображения, изследвал е доказателствата, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, обосновал е изводите си в съответствие с приетото в практиката. Посочил е, че производството по гр.д. 24812/2008 г. по описа на Софийски районен съд, по което е налице влязло в сила решение, е между същите страни и в предмета му е включено установяване на нищожността на решение по гр.д. № 730/2000г. по описа на Окръжен съд – Варна на посоченото в исковата молба основание – абсолютна неразбираемост на решението. Несъгласието на частната жалбоподателка с изводите на съда не обосноват достъп до касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение