Определение № 370 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 54879/ 26.07.2010 година на И. Г. М., А. Н. Д., Н. Н. Д., Д. Н. Бояджиева, К. Г. М., Л. С. Д., С. С. Т., А. С. Т., С. С. Т., В. В. Д., Г. А. Д., В. О. Д., А. О. Д., А. Г. Л., Л. Д. Л., М. А. Ф., С. А. К., П. Б. В., Й. С. И., К. С. В., за всичките адв. С. С. -САК срещу въззивно Решение от 16.06.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 819/2009 година на С. градски съд. С посоченото въззивно решение е оставено в сила Решение от 15. 07. 2008 година постановено по гр.д. Nо 18 /2007 година на СРС 51 с/в по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС на ищците/ касатори/ като наследници на В. Т. М.- бивш собственик на земеделски имот - НИВА от 2 150 дка, съставляваща имот пл. Nо 2638 к.л.740 по КП от 1950 година с площ от 1 065 дка и 750 кв.м., попадащи в УПИ –II -165 от кв. I по плана на в.з. ”М. долина”,възстановени[населено място] Nо 6643/25.05.2005 година на О. „О. купел”, след като е прието, че същите не са доказали / а доказването на тези факти е в тежест на ищцовата страна / идентичност на претендирания имот с този, по нотариалния акт на наследодателката от 1943 година - по разписен лист имотът е записан на друго лице, а е налице съвпадение само по две граници, установено в рамката на проведения косвен съдебен контрол на административната реституционната процедура, както и поради обстоятелството, че ответниците са придобили имота на основание придобивна давност. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила, отменително основания по см. на 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се мотивира с довод, че процесуално-правните въпроси, касаещи признаване правото на собственост върху реституиран имот/ земеделска земя/ с решение органа на поземлената собственост за доказване на правото на ищеца и установяване идентичност, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, касаещо тежестта на доказване собствеността, когато има издадена позитивно решение в полза на ищците – сочи се Решение Nо 952/ 20.09.2007 година по гр.д. Nо 999/2006 г. на ВКС-I. отд., Решение Nо 55 / 12.02.1999 година по гр.д. Nо 5726/2007 година на ВКС- II отд. и Решение No 939/ 22.06.2006 година по гр.д. Nо 1317/2005 година на ВКС- IV отд. и Решение Nо 1149/07.10.2008 година по гр.д. Nо 4794/ 2007 година на ВКС- V отд. Поддържа се, че е налице и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК - при провеждане на процесуалните действия по установяване на правно значимите факти- не се сочи друга задължителна съдебна практика освен ТР 1/1997 година. По делото е подаден отговор на касационната жалба от И. и Е. И. чрез адв. Д.Г.- АК В. с който се поддържа, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване, обжалваното решение е съобразено с практиката на съдилищата, а по същество - релевираните основания за отмяна са неоснователни. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв./ до изм. ДВ. бр.100/2010 г./, преценено с оглед характера на иск – вещен и данните по данъчната оценка на имота от 3 600 лв. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на законодателя относно допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК - наличие на противоречива съдебна практика и разрешени процесуални въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика.Задължителната съдебна практика по въпросите за възможността, в рамките на гражданско-правния спор да бъде осъществен косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт е обобщена с ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС, а по въпросите кому принадлежи доказателствената тежест за установяване правно-релевантните факти при заявен ревандикационен иск, е налице трайно и безпротиворечиво прилагана съдебна практика. Цитираното инцидентно решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл. 218а б.”а” ГПК / отм./ не може да обуслови предпоставките за селекция по т.2 на чл. 280 ал.1 ГПК, именно поради съществуването на задължителна съдебна практика и при условие, че поставените процесуално правни въпроси – за разпределение на доказателствената тежест за установяване в процеса на оспорено право на собственост, за зачитане доказателствената сила на неоспорени писмени доказателства касаещи индивидуализацията на възстановена земеделска земя по ЗСПЗЗ са въпроси, който съдът е обсъдил с обжалваното въззивно решение в пълно съответствие с установена практика на ВКС. Не може да се приеме, че е налице и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържаната теза, че при провеждане на процесуалните действия по установяване на правно значимите факти, е допуснато нарушение на задължителна съдебна практика - ТР 1/1997 година ОСГК на ВКС, е необоснована от гл.т. на посочен конкретен процесуално-правен проблем, свързан с предмета на цитираното тълкувателно решение. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК във вр. с чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия