Определение № 94 от 05.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 607/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на „Български спортен тотализатор”, [населено място], срещу определение №294/20.09.2011 г. по гр. дело №863/2011 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е върната касационната му жалба срещу решение №505 от 20.04.2011 г. по гр. дело №2164/2010 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението. Ответникът Б. Б. С., [населено място], област В., оспорва частната жалба. Ответниците М. Б. С. и Ш. Б. Н., двамата от [населено място], област В., не са заявили стнановище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна,поради следното: В. решение е постановено по спор относно предявен през 2006 г. ревадикационен иск за недвижим имот. Приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Данъчната оценка на спорния имот е 8 335 лв. При това положение цената на иска съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ е 2083.75 лв. Оттук следва, че ВКС е бил сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по дело с цена на иска до 5 000 лв. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Ето защо правилно съставът на ВКС, І г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода на спора и направеното искане на ответника по частната жалба Б. Б. С. трябва да бъдат присъдени 800 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.