Определение № 194 от 16.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3563/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Е. П.“ ЕАД, чрез ръководител направление „Процесуално представителство“ В. И., срещу решение № 1883 от 28.03.2025 г., постановено по гр. д. № 503/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 309065 от 18.12.2019 г. по гр. д. № 10024/2024 г. на Софийски районен съд в неговата отхвърлителна част, с която исковете на „Ч. Е. България“ ЕАД (сега „Е. П.“ ЕАД) с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, евентуално съединени с искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против С. А. И., са отхвърлени за сумата 10 973.20 лв. главница и 1404.75 лв. обезщетение за забава, относно ползвана електрическа енергия за периода от 15.05.2015 г. до 11.11.2016 г. лв. в имот, находящ се на [улица] [населено място]. Жалбоподателят „Е. П.“ ЕАД поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба се обосновава приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Първите два правни въпроса, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, са формулирани по следния начин: 1/Тече ли давност за вземанията на кредиторите на отсъстващо лице, по отношение на което е заведено производство за обявяване на смъртта му по чл. 549 ГПК, в периода от датата, на която със съдебното решение е прието, че е починало, до датата на влизане на решението в сила? и 2/ Носи ли търговец на електрическа енергия или търговец, който е краен снабдител, отговорност пред клиента /счита ли се, че е неизправна страна/, когато има неизпълнение от страна на оператора на задълженията му като собственик на електроразпределителната мрежа и на средствата за търговско измерване по Правилата за измерване на електрическа енергия и по Договора за използване на електро-разпределителната мрежа при общи условия? При твърдения за противоречие на въззивното решение с цитирана от касатора съдебна практика на ВКС, се поставят и въпросите: 3/ Длъжен ли е съдът да разгледа всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост? 4/ Необходимо ли е по иск за неоснователно обогатяване във връзка с предаване на определена вещ, в случая на електрическа енергия, да е спазен редът за ежемесечно отчитане, предвиден в договора на клиента с оператора на мрежата? 5/ Може ли да се приеме за успешна защита по иск за претенция за потребена електрическа енергия, неизправност в процедурата по отчитането й, ако същият субект препятства установяване размера на вземането/ с отчитането, като не се свързва с доставчика на комунални услуги, за да заяви, че е наследник и обитател на обекта, а лицето, което е регистрирано като клиент, е починало преди периода на иска. Може ли такова вземане за потребена, но неотчетена енергия, да се приеме за ликвидно преди датата на отчитане /т.е. преди да е било определено по размер и да е било изискуемо/? и 6/ Погасява ли се вземане /неоснователна ли е претенцията/ на определен кредитор, когато длъжникът създава пречки за индивидуализиране /определяне/ на вземането по период и размер? Тече ли давност за вземане, когато за кредитора съществуват обективни пречки да установи и събере вземането си? Насрещната страна С. А. И. чрез процесуалния се представител адв. Л. оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд в неговата отхвърлителна част по исковете на „Е. П.“ ЕАД (с предишно наименование „Ч. Е. България“) срещу С. А. И., въззивният съд е приел, че ответницата по касация е единствен наследник на А. И. Д., чиято смърт била обявена със съдебно решение, влязло в сила на 13.01.2016 г. с дата на смъртта – 03.11.2008 г. Като негов единствен наследник по закон, тя придобила имота му, находящ се в [населено място], [улица], който се снабдявал с електричество от ищцовото дружество. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е намерил за установено обстоятелството, че в имота не е правен реален отчет от м. ноември 2012 г., а така също и че електрозахранването на имота не е било прекъсвано. На 04.11.2016 г. служители на ищеца посетили процесния имот и в отсъствието на ответницата демонтирали електромера, като съставили протокол. Самото средство за търговско измерване изпратили за метрологична експертиза, която излязла със заключение, обективирано в Протокол № 413/20.03.2017 г., че електромерът съответства на метрологичните характеристики, както и че не са констатирани видими промени в конструкцията на електрическата схема. Въз основа на показанията на количеството електроенергия, преминала през електромера от поставянето му през 1995 г. до демонтирането му през 2016 г., ищецът разпределил отчетената ел.енергия за три години назад, като издал и съответни дебитни известия. Исковата сума за главницата представлява половината от така начислената електроенергия за имота. При тези данни въззивният състав е приел от правна страна, че ищецът не е имал основание да разпределя така отчетеното количество електроенергия по избрания от него начин /за три години назад/, тъй като такова правомощие не се съдържа нито в закона за енергетиката, нито в приложимите в процесния период ПИКЕЕ. Прилагайки последиците от разпределението на доказателствената тежест в процеса, градският съд споделил извода на първоинстанционния съд, че след като ищцовото дружество не е доказало, че в процесния период реално е доставило твърдяното количество електроенергия, както искът, основан на чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на договорното задължение за плащане на цената на доставената ел.енергия, така и евентуалният кондикционен иск за неоснователно обогатяване, следва да бъдат отхвърлени изцяло. Като неоснователни са отхвърлени и исковете по чл. 86 ЗЗД, с оглед акцесорния им характер спрямо главното вземане. При тези мотиви на въззивния съд касационното обжалване не може да бъде допуснато. Първият въпрос, за давността, не е относим, тъй като искът за главницата е предявен като частичен за половината от начислената сума от общо 21 972.71 лв., като предмет на спора са само вземанията по 18-те фактури от 28.12.2016 г. и 29.12.2016 г. с фактурирана ел.енергия за периода от 15.05.2015 г. до 11.11.2016 г., които не биха могли да бъдат погасени по давност, тъй като не се покриват с тригодишния период назад във времето, считано от завеждане на делото. Същевременно, сумите не се претендират като потребени от безвестно изчезналия наследодател на ответницата, а като цена на използвана от самата нея електроенерия в посочения период от м. май 2015 г. до м. ноември 2016 г. Ето защо, дали давност е текла върху вземанията на ищеца срещу обявения за починал наследодател на ответницата за минал период е правно ирелевантно за изхода на конкретния спор. Поради това, този въпрос не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, в който смисъл са и разясненията в т.1 от тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Вторият въпрос също не касае решаващата воля на съда за отхвърляне на исковете. Той се отнася до разликата между „краен снабдител“ по смисъла на § 1, т.28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ, какъвто е касаторът, и „оператор на електроразпределителна мрежа“, респективно, между дейностите по разпределение на електрическа енергия и по снабдяването с такава. Както касаторът е посочил и в изложението си, въззивният съд не е прокарал различие между дейностите по достъп и пренос на ел.енергия от една страна, и тези по снабдяване, от друга, съответно – не е изградил своите крайни изводи на това, дали ищецът е оператор на мрежа или краен снабдител. Поради това, въпросът се явява хипотетичен, като неговият отговор не съставлява част от решаващите мотиви на въззивния съд. Процесуалноправният въпрос, поставен като трети в поредността на изложението, относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, е относим, но съдът не е допуснал противоречие с формираната задължителна практика по неговото разрешаване. Както е посочено в тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви по предявените искове, като обсъди всички събрани доказателства и разгледа всички наведени доводи и възражения, тъй като действа като инстанция по същество. По този въпрос е налице и обилна съдебна практика, която въззивният съд е съобразил изцяло. Останалите три въпроса са изцяло фактологични, поради което не покриват общата селективна предпоставка за допускане на касационно обжалване. Наред с този техен общ недостатък, въпросът за необходимостта при неоснователното обогатяване от спазване на реда за ежемесечно отчитане, предвиден в договор, допуска смешение между различните източници на задълженията, като търси аргументи при липсата на основание за разместване на блага в договорната обвързаност на страните и в естеството на насрещните престации при доставката на ел. енергия. Институтът на неоснователното обогатяване изключва дефинитивно наличието на валидно договорно отношение и обратно. Следващият въпрос предпоставя реално потребена енергия (при създаване на пречки за нейното отчитане), но въззивният съд не е формирал подобен извод в решаващите си мотиви. Напротив, приел е, че искът е неоснователен, тъй като начислената от жалбоподателя енергия не е била реално потребена от ответницата в произволно избрания от него период, като последиците от липсата на доказателства, кога точно енергията е била потребена, е отнесъл в тежест на ищеца. От друга страна, от факта, че ищецът безпрепятствено в отсъствието на ответницата е извършил проверка на средството за техническо измерване и го е демонтирал през 2016 г., въззивният състав е заключил, че в предишните години собственичката не е създавала пречки за реално отчитане на консумация на електроенергията в имота й. И последния въпрос, зададен във вариантност, погасява ли се вземането, в т.ч. и по давност, когато за кредитора фактически съществуват обективни пречки да го установи и събере, се отнася до правилността на решението и неговата обоснованост, които не могат да бъдат разисквани в настоящата фаза на касационното производство по допускане на касационно обжалване. И трите въпроса целят да верифицират поддържаната от жалбоподателя теза, че ненавременното отчитане на енергията, не бива да рефлектира неблагоприятно за крайния снабдител, а следва да се заплати от потребителя или неговия правоприемник. Основателността на така поддържаното становище, обаче, е въпрос по същество. Касае се до оплаквания, попадащи в хипотезата на чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. В кориците на делото се съдържа и частна касационна жалба на „Е. П.“ ЕАД срещу решение № 1883 от 28.03.2025 г. по гр. д. № 503/2024 г. на Софийски градски съд в онази негова част, имаща характер на определение, с която, след частична отмяна на постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение от 27.05.2020 г. по гр. д. № 10024/2018 г. на Софийски районен съд, дружеството - жалбоподател е осъдено да заплати на адвокатско дружество „В. и Л.“, сега с наименование АД „М.“, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 1540 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната пред първата съдебна инстанция безплатна правна помощ на ответницата И.. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че поставеният от касатора въпрос относно предпоставките по чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв за предоставяне на безплатна правна помощ попада в обхвата на висящото тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, в частта, имаща за предмет частната касационна жалба на „Е. П.“ ЕАД, настоящото касационно производство следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 вр. чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по посоченото дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,