Определение № 73 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 336/2011 г.

Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 509 от 23.11.2010 год., постановено по гр.дело № 557/2010 год., с което е потвърдено решение № 20 от 16.04.2010 год. по гр.дело № 247/2008 год. на Ботевградския районен съд за уважаване иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за процесния недвижим имот, представляващ ПИ от 389 кв.м., съставляващ част от имот пл.№ 545 в кв.21, находящ се извън регулационния план на[населено място], Софийска област в махала „С.” и по картата на възстановената собственост за землището на същото село е имот пл.№ 008042 по КВС. Недоволни от въззивното решение са касаторите /ответници по спора/ Т. В. Г., Н. В. Г. и Б. В. Г., представлявани от адвокат М. Н. от С. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. От ответника по касация И. П. Л. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Видно от представеното удостоверение № 08080001508/27.05.2008 год. на [община] /лист 3 от първоинстанционното дело/ данъчната оценка по чл.264, ал.1 ГПК за процесния имот е 1 272,40 лева, т.е. цената на иска е до 5 000 лева, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима. По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение