Определение № 329 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2020 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 1511/13.12.2019 г. по гр. д. № 2046/2019 г. Пловдивският окръжен съд потвърдил решение № 291/14.06.2019 г. по гр. д. № 2325/2018 г. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. П. В. и Л. К. В. срещу М. П. К. иск за преустановяване на неправомерните действия, с които ответницата ограничава и пречи на упражняването на правото на собственост в пълнота от ищците върху собствения им ПИ с идентификатор ........... по КККР на [населено място], като премахне смокиново дърво, находящо се в собствения й ПИ с идентификатор ............. на незаконно отстояние от имота на ищците, или да го премести на отстояние, по-голямо от 3 метра от междуимотната граница, и осъдил въззивниците да заплатят на въззиваемата разноски за въззивното производство в размер на 300 лева.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците, които искат то да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.

От ответницата по касация - ответница по иска, не е представен писмен отговор.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Страните по делото са собственици на съседни имоти: ищците - на ПИ с идентификатор ..........., а ответницата - на ПИ с идентификатор ............

В имота на ответницата на разстояние 1.44 м от имотната граница с имота на ищците е имало посадена смокиня с височина над 5 м, клоните на която навлизали в имота на ищците, листата и плодовете й капели, гниели, цапали керемидите и ажурната мазилка на къщата на ищците, а от гниенето миришели неприятно.

От заключението на агрономическата експертиза и събраните по делото гласни доказателства е установено, че в периода след предявяване на иска до депозиране на отговора на исковата молба смокинята е била отрязана от ответницата, а към месец март 2019 г. и остатъкът от смокиновото дърво - дънерът, е бил изваден и корените - премахнати.

С оглед на тези данни въззивният съд споделил извода на първоинстанционния съд, че неоснователното въздействие над обекта на правото на собственост, пречещо на допустимото пълноценно ползване на имота на ищците според неговото предназначение, е преустановено, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Във въззивната жалба е направено оплакване, че първоинстанционното решение е постановено при отпаднал правен интерес, за наличието на който съдът следи служебно и доколкото е констатирано, че дървото е отстранено, съответно - правният интерес на ищците е отпаднал, то първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по делото, като присъди разноски на изправната страна- ищците.

Въззивният съд намерил това оплакване за неоснователно. В проведеното първо съдебно заседание на 13.02.2019 г. първоинстанционният съд е извършил подробен доклад, в който е отбелязал, че ищците не оспорват твърденията в отговора на исковата молба, че част от смокиновото дърво е премахнато, но твърдят, че понастоящем са останали част от стъблото и кореновата система, поради което не са отстранени пречките за пълноценното използване на имота им. Въз основа на изложеното въззивният съд обосновал извод за наличие на правен интерес у ищците от търсената защита както към момента на предявяване на иска, така и към момента на провеждане на първото съдебно заседание с извършване на доклад и разпределяне на доказателствената тежест. Именно с оглед наведените твърдения за неоснователно въздействие върху обекта на собственост, пречещо на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, първоинстанционният съд по искане на ищците е допуснал събиране на доказателства, като е назначил агрономическа експертиза и е допуснал по двама свидетели на страните. Производството пред районния съд се е развило със събиране на доказателства и от двете страни, като до приключване на устните състезания съдът не е бил десезиран от ищцовата страна. По тези съображения въззивният съд приел за неоснователно оплакването на ищците за недопустимост на първоинстанционното решение поради липса на правен интерес от търсената защита.

Предвид изхода на спора - отхвърляне на иска, въззивният съд посочил, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат направените по делото разноски както пред първата, така и пред въззивната инстанция.

В касационната жалба касаторите - ищци по делото, са развили оплакване, че въпреки правилните от фактическа страна изводи, вместо да обезсили решението на първоинстанционния съд и да прекрати производството, въззивният съд потвърдил обжалваното решение и повторно ги санкционирал, като ги осъдил да заплатят на ответницата разноски и за въззивната инстанция. Твърдят, предвид настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право - отстраняването на неоснователното действие, и които съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се вземат предвид, че е отпаднал правният интерес от иска. Въвели са оплакване и за нарушение на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като в случая ответницата е дала с поведението си повод да бъде предявен искът, след което не го е признала, оспорила е претенцията, не е изразила готовност за споразумение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка - правен интерес от иска, а по същество решението е очевидно неправилно - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК. Позовават се и на основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Поставят въпросите:

1. Следва ли съдът да прекрати служебно производството, след като констатира, че в хода на процеса е отпаднала абсолютна положителна процесуална предпоставка;

2. Недопустимо или неправилно е съдебно решение, постановено при липса на правен интерес;

3. Какво е съотношението между диспозитивното и служебното начало в производството относно допустимостта на иска и допустимо ли е съдът да отхвърли иска като неоснователен заради липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка;

4. В чия тежест са разноските при основателно предявен иск, отхвърлен поради отпадане на правния интерес на ищеца по вина на ответника.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Правният интерес от предявяването на един иск се извлича от твърденията в исковата молба за релевантните обстоятелства, които подлежат на установяване в хода на процеса. Въпрос по същество на спора е дали тези обстоятелства ще бъдат доказани съобразно разпределената по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест на страните и произнасянето от съда по този въпрос следва да е с решението по делото. Отклонение от това принципно положение е налице при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права, при който, ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява /т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Правният интерес се преценява още и с оглед вида на предявения иск. Искът с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС е осъдителен по своя характер. Ищецът по осъдителен иск винаги има правен интерес от предявяването му. Той се изразява в необходимостта да бъде присъдена на ищеца една дължима престация.

В конкретния случай ищците /сега касатори/ са заявили право на собственост върху ПИ с идентификатор ............., а интереса си от предявяване на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС са обосновали с твърдения за извършено от ответницата неоснователно действие, с което се пречи на пълноценното упражняване на правото им на собственост върху имота. Наличието на въведените с тези твърдения обстоятелства и правните последици от осъществяването или неосъществяването им, включително и с оглед настъпили след предявяване на иска факти, следва да бъдат преценени от съда с решението по съществото на спора, тъй като само по този начин ще се формира сила на пресъдено нещо между страните относно спорното материално право, предмет на иска. Ето защо не може да се приеме тезата на касаторите, че извършените от ответницата действия след предявяване на иска, в резултат на които е преустановено неоснователното въздействие върху собствения им имот, са довели до отпадане на правния интерес от предявения осъдителен иск /първият поставен въпрос/, а оттам - и до недопустимост на постановеното решение /вторият поставен въпрос/. Искът е отхвърлен като неоснователен не поради отпадане на правния интерес от него и процедиране от въззивния съд в нарушение на служебното начало, задължаващо го да прекрати производството при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, а поради прекратяване на неоснователното действие като елемент от фактическия състав на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС за защита правото на собственост /третият поставен въпрос/. Ето защо не може да се приеме, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, което да обоснове основание по чл. 280, ал. 2, предл.2-ро ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност на съдебното решение, свързана с груби нарушения на закона и/или явна необоснованост, които личат от пръв прочит на решението, без навлизане в обсъждане на доказателствата по делото. Такава очевидна неправилност в случая не е налице. Въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, или да е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или решението да е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК само са споменати в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, без да е направено позоваване на съдебни актове от рода на посочените в т. 1, на които въззивното решение да противоречи, а основанието по т. 3 не е мотивирано така, както е указано в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Последният поставен от касаторите въпрос е свързан с отговорността за разноските при отхвърляне на осъдителен иск поради отпадане на правния интерес на ищеца по вина на ответника. Този въпрос би могъл да се постави в производство по чл. 248 ГПК, но не и в касационна жалба срещу въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.