Определение № 60268 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 157/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Е. С. като пълномощник на В. Г., срещу въззивно решение № 3188 от 20.05.2020 г. по в.гр.д. № 4253/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д. № 29376/2016 г., с което е отхвърлен иск за делба на движими вещи. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по всички направени оплаквания във въззивната жалба и неправилно е отказал да допусне до разпит свидетел, който е бил разпитан в първата инстанция в нарушение на чл. 4 ГПК. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите :1 Допустимо ли е да се приемат и приобщават към доказателствата по делото документи на чужд език, без превод, както и да се разпитва свидетел-гражданин на чужда държава, без назначен преводач. 2/ При направено изменение на иска чрез промяна на вида на движимите вещи, предмет на делбата, следва ли съдът да ги приеме с определение и да даде възможност на страната да вземе становище по промяната. Според жалбоподателката даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси противоречи на тълкуването, дадено с решение № 84 от 03.06.2013 г. по т.д. № 1300/2011 г. на ВКС, и решение № 316 от 12.05.1985 г. по гр.д. № 180/1985 г. и на решението по гр.д. № 3736/2015 г. на ВКС, І. г.о. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК- очевидна неправилност. В отговор на касационната жалба ответникът по касация Ф. С. Г. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество-че същото е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделбение, за да се произнесе, взе предвид следното: Страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с развод с решение по гр.д. № ІІІ П 2 № 89/2009 г. на Основен първоинстанционен съд Куманово, Република Северна Македония, признато на основание чл. 117 КМЧП с Решение № 006 от 14.05.2016 г. на кмета на Столична община, район „Триадица”. Жалбоподателката е предявила против бившия съпруг Ф. С. Г. иск за делба на придобити през време на брака два недвижими имота, находящи се в [населено място], както и на посочени в исковата молба 27 бр. движими вещи, в това число телевизор марка „С., сребърен на цвят, 50 инча, придобит през 2010 г., на стойност 1000 лв., находящ се в хола на апартамента; телевизор марка „С.”, бял, 42 инча, придобит през 2012 г., находящ се в спалнята на апартамента; телевизор марка „С.”, сребърен на цвят, 46 инча, придобит през 2012 г., находящ се в детската стая на жилището. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че през време на брака си страните не са придобивали описаните в исковата молба телевизори марка „С.”. Придобили са и се намират в жилището телевизор „Ф.”, 36 инча, придобит през 2008 г., телевизор марка ”Т.”, 28-32 инча, придобит през 2010 г. и телевизор „В.”-малък, придобит през 2003 г. В първото по делото заседание ищцата чрез своя пълномощник е заявила, че поддържа исковата молба. Делото е било спряно по взаимно съгласие на основание чл. 229, ал.1 ГПК. След възобновяването под формата на уточнение ищцата е заявила, че претендира делба на телевизор марка „С.”, сребърен на цвят, 48 инча; телевизор ”Т.”, бял, 42 инча и телевизор „С.”, сребърен цвят, 38 инча. За установяване факта на придобиване на движимите вещи и тяхното местонахождение съдът е допуснал до разпит по един свидетел на ищцата и на ответника. Свидетелите са граждани на Република Македония / Република Северна Македония, което обстоятелство е установено при снемане на тяхната самоличност и надлежно вписано в протокола на съдебното заседание. И двамата свидетели са заявили пред съда, че разбират и говорят български. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба на движими вещи, в това число и на три броя телевизори, индивуализирани в диспозитива на решението с белезите, посочени в исковата молба. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява съществуването на посочените вещи, както и момента на тяхното придобиване, за да се направи извод, че по отношение на тези вещи е възникнала съсобственост между страните. Препращайки към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд е споделил този извод. Обсъдил е наведеното с въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 4, ал.2 ГПК и е намерил същото за неоснователно, като е посочил, че никой от участниците в съдебното производство, в това число и жалбоподателката, не е поставила под съмнение разбираемостта на показанията на разпитаните свидетели с оглед владеенето на български език. Обсъдил е и оплакването за необоснованост на въззивното решение поради това, че ответникът не е оспорил придобиването и съществуването на заявените за делба движими вещи, и е преценил и това възражение за неоснователно. Приел е, че с отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил предявения иск за делба на посочените вещи. При тези данни настоящият състав намира искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за неоснователно. Първият от поставените въпроси е за това дали е допустимо е да се приемат и приобщават към доказателствата по делото документи на чужд език, без превод, както и да се разпитва свидетел-гражданин на чужда държава, без назначен преводач. В първата си част въпросът е неясен, тъй като нито в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, нито в касационната жалба се сочи кои са тези писмени доказателства, представени на чужд език, без превод, които съдът е приобщил и обсъждал, а настоящият състав не констатира наличието в делото на писмени доказателства на чужд език, които не са били преведени на български, още по-малко, такива, относими към предмета на делото в първата фаза на делбата, касаещи придобиването на процесните движими вещи. Във втората си част въпросът се поставя във връзка с обстоятелството, че като свидетел по делото е разпитана сестрата на жалбоподателката- В. Ц.–Е., гражданин на Република Македония. Тезата на жалбоподателката, че във всички случаи когато в процеса участва лице- чужд гражданин, съдът следва да назначи преводач, с помощта на когото това лице извършва съдопроизводствените действия, не кореспондира с разпоредбата на чл. 4, ал.2 ГПК, в която предпоставката за назначаване на преводач е лицето да не знае български. В случая свидетелката е заявила, че знае български и това изрично е отразено в съдебния протокол, което сочи, че съдът е изпълнил задължението си да се увери, че участващите в делото лица–чужди граждани, знаят български език. Нито свидетелката, нито някоя от страните по делото е направила искане за назначаване на преводач, нито има данни съдът в хода на разпита да е поставил под съмнение възможността на свидетелката да владее говоримо български език. Поради това първият въпрос, като несъответстващ на данните по настоящото дело, не може да бъде преценен за обуславящ изхода на делото и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория процесуалноправен въпрос, поставен от жалбоподателката, тъй като същият е неясно формулиран и не е обосновано значението му за изхода на делото. Във всички случаи решението, с което се отхвърля иска за делба на посочените в диспозитива движими вещи, не формира сила на пресъдено нещо по отношение на други вещи, които не са били предмет на делото и за които съдът не се е произнесъл. Не е налице и основанието на чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради очевидна неправилност. Както е изяснено в практиката на ВКС, очевидната неправилност представлява квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, която може да бъде констатирана при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Приема се, че решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице,тъй като съдът е приел за недоказано твърдението на ищцата за придобиване на процесните вещи през време на брака й с ответника и за тяхното съществуване към момента на предявяване на иска. Правилността на този извод не може да бъде проверявана в тази фаза на касационното производство, тъй като предполага анализ на събраните по делото доказателства, а извършването на такава проверка излиза извън обхвата на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът