Определение № 50109 от 20.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 684/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Ц. Г. против решение №467 от 20.07.2021г. по т.д.129/21г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- „Партньори„ АД, [населено място] чрез пълномощника си адв. Я.Д. е на становище,че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Изложени са и доводи по съществото на спора. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.П.С. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е въпроса – „ Следва ли разграничението между общо и специално изрично пълномощно и преценката за „изричност“ на пълномощното да се прави въз основа на обема на представителна власт, в зависимост от външно изразената воля на упълномощителя. При изричност на пълномощното следва ли обемът на представителна власт да се определи конкретно чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят“. Страната е изброила съдебни актове на ВКС, които според нея при разрешаването на тези правни въпроси влизат в противоречие с приетото от състава. Касаторът е дал и отговор на тези въпроси, като е достигнал до извод, че определянето на едно пълномощно като изрично следвало да бъде осъществено с оглед обема на представителната власт. Разгледано е ТР ОСГТК № 5/16г. относно разликата между изрично и общо пълномощно.Поставен е въпросът – „Когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на пълномощното, следва ли то да отговаря на същите за да е валидно.“ Страната е сочила противоречие с ТР ОСГТК № №5/16г. Това твърдение е обвързала с оплакване за неправилност на приетото от състава, че липсата на личен номер на адвоката в пълномощното не опорочава същото. Страната е развила разбирането си по този въпрос. Поддържала е още и основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК в каквато връзка е поставила въпроса – „За да е налице изрично пълномощно по смисъла на чл.15,ал.1, т.4 ЗТРРЛЮНЦ достатъчно ли е същото да съдържа само изявление на упълномощителя адвокатът да представлява търговското дружество пред Агенцията по вписванията с общо посочени права да съставя, подписва и подава заявления, или е необходимо упълномощителят да е изразил воля адвокатът да представлява търговското дружество в конкретното регистърно производство за вписване на конкретни обстоятелства по партидата на дружеството“. Касаторът е развил кратко оплакване за неправилност на решението, за това, че съдът не е отчел, че в пълномощното не са посочени конкретни действия и въпреки липсата на реквизити – личен номер на адвоката, бил приел упълномощаването за редовно а пълномощното за изрично. Посочени са две решения на Благоевградски окръжен съд и Софийски апелативен съд, които според него, били противоречиви. Поставен е въпросът: „Допустимо ли е вписване в Търговския регистър, извършено по заявление, подадено от адвокат на основание чл.15,ал.1,т.4 ЗТРРЛЮНЦ, чието пълномощно не е съставено съгласно Закона за адвокатурата, тъй като в него не е посочен личния номер на адвоката в противоречие с разпоредбата на чл.148,ал.2 от Закона за адвокатурата“. Посочено е, че по така поставения въпрос нямало практика на ВКС, затова пък практиката на съдилищата била противоречива. С твърдение за такова противоречие, касаторът е установил, според него, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е защитил това разбиране с интерпретация на мотивите на т.4 на ТРОСГТК № 1 /09т Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед тази дефинитивност, първият поставен въпрос в хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е релевантен. Страната неправилно е интерпретирала мотивите на въззивният съд, който е направил своите изводи в съвсем различен контекст, като не е сравнявал общото с изричното пълномощно, нито е мотивирал правен извод, във връзка с разликата между тях. Съдът е подчертал, че приложеното пълномощно удовлетворява изискванията на чл.15.,ал.1, т.4 ЗТРРЮЛНЦ, в контекста на тълкуването именно на тази норма, с оглед законосъобразност на осъщественото вписване. И в тази връзка, съдът е приел, че нормата е ясна като изискваща включване на упълномощителното изявление от представлявания, дадено на конкретен адвокат да го представлява пред АВ. Още повече, е отчел съдът, че в разглеждания случай са изброени и правните действия, с които е бил упълномощен адв. Д.. Направен е решаващ извод, че тъй като нормата на чл.15,ал.1,т.4 ЗТРРЛЮНЦ е бланкетна и доколкото няма специфични и императивни изисквания за съставяне на адвокатското пълномощно, процесното отговаря на изискванията й. Правно необосновано е разбирането на страната, че тези изводи на състава са в противоречие с разясненията дадени с ТР ОСГТК № 5 /16г. тъй като, както вече бе отбелязано, съдът не е разграничавал общо от изрично пълномощно, което е и извън предмета на спор въобще, дотолкова доколкото същият е обсъждал нормата на чл.15,ал.1, т.4 ЗТРРЮЛНЦ като установяваща специфични изисквания и поради това явяваща се специална спрямо общия ред. Вторият поставен въпрос може да бъде приет за релевантен, доколкото въззивният съд е разглеждал оплакванията и възраженията на страната, въпреки че касаторът съдържателно го е обусловил със своето тълкуване на нормата на чл.15, ал.1,т.4 ЗТРРЮЛНЦ, в контекста на защитната й теза. Освен,обаче, поддържаното в цялото производство твърдение, че личния номер на адвоката бил императивно заложен като реквизит на пълномощното и липсата му го правела негодно да произведе действие, страната не е изложила други доводи за наличие на допълнителен критерий, а така посочените не могат да го установят. Съдът е изложил подробни мотиви за това, че липсата на отбелязване на личния номер на адвоката не води до тежката санкция за непризнаване на учредената представителна власт на пълномощника. В тази връзка и с оглед тези правни мотиви, страната не е защитила общото си твърдение за наличие на противоречие с ТР ОСГТК № 5/16г., определено чрез цитиране на това, че когато правна норма изрично установява определени изисквания относно съдържанието на пълномощното, то следва да отговаря на тези изисквания. Същото е приел и съдът, с оглед разпоредбата на чл.15, ал.1, т.4 ЗТРРЛЮНЦ, като е мотивирал извода си, че процесното пълномощно отговаря именно на тези изисквания. Оплакването на страната за неправилност на изводите на състава, както и за твърденията, които не съответстват на изискванията на ЗА, тъй като законът не въздига личния номер на адвоката в реквизит, липсата, на който води до нередовност на упълномощаването, след като по делото не е било оспорено от касатора, че именно вписания в пълномощното адвокат е бил упълномощен и неговите имена и адрес / налични в случая/ не са достатъчни за да бъде той идентифициран, са правно ирелевантни за допускане на решението до касационно обжалване. Останалите два въпроса имат сходно съдържание и насоченост с разгледания вече втори въпрос, като също така съдържат оплакване на страната затова, че съдът не е уважил нейното възражение за невалидност на пълномощното на адв. Д., тъй като в него не бил вписан личния номер на адвоката. Изложено е и оплакване относно приетото от съдилищата, за това, че доколкото е изразена ясна воля да бъде представлявано дружеството пред АВ за конкретни правни действия/ всички заявления от типа „А“ касаят промени и вписване на обстоятелства за съответните търговски дружество/ то и даденото пълномощно е произвело търсеното от упълномощителя действие. Или отново и в тези въпроси е отразено единствено оплакването за неправилност на приетото от съда, че този пропуск не опорочава упълномощаването, след като е изяснен адресата на упълномощаващото изявление, както и правата, които са му предоставени пред АВ. Поставени в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК,обаче, дори и от тях да бъде изведен въпрос, който може да бъде приет за релевантен, страната с развитите си доводи не обосновава извод за наличие предпоставките на текста, съобразно възприетата му дефинитивност с т. 4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. Възпроизведеното разяснение на това тълкуване не обосновава извод за наличие на основанието, след като същото не е разгледано спрямо конкретния случай. Този извод се налага поради това, че страната не е обосновала наличие на формирана съдебна практика, която се нуждае от осъвременяване или промяна, тъй като посочването на решение на СтЗ ОС / за което не е доказано да е влязло в сила т.е. дали въобще съставлява практика/ не е подкрепено с практика на други съдилища т.е. наличие на формирана практика, без която неустановеното като влязло в сила решение на окръжен съд се счита за неправилно и изолирано. Извън това, касаторът не е обосновал и другата предпоставка на допълнителното основание – неясна, непълна правна норма нуждаеща се от тълкуване. Нормата, както на чл.15,ал.1,т.4 ЗТРРЛЮНЦ, така и тази на чл.148,ал.2 ЗА са достатъчно ясни и изчерпателни, а и страната не е обосновала нуждата от тълкуването им, съобразно обективни критерии на непълнота в нормите, а изцяло е поставила тази нужда с оглед неудовлетвореност от резултата постановен от съда т.е. като оплакване за неговата неправилност. В тази връзка липсва обосноваване на императивност на нормата на чл.148,ал.2 ЗА, чрез извеждане на правило от правната уредба водещо до извод, че непосочване на номер от единния адвокатски регистър, съставлява такъв порок на сделката по упълномощаването на адвокат, че всичко извършено от упълномощения е нищожно правно действие. След като липсват такива аргументи, то и страната не е защитила разбирането си за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски за касационното производство в размер на 2500лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение