Определение № 4432 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4791/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от П. А. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно определение № 375 от 26.08.2022г. по в.ч.гр.д. № 240/2022г. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено определение № 383 от 29.11.2021г. по гр.д. № 211/2021г. на ОС Ямбол за прекратяване на производството по делото и е оставена без уважение частната му жалба против определение № 122 от 9.03.2022г. гр.д. № 211/2021г. на ОС Ямбол за разноски. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен.

Срещу подадената частна касационна жалба е подаден отговор от Н. А. Д.-И., чрез процесуалния представител адвокат Й.-Г., с който изразява становището си за нейната недопустимост поради липса на посочените основания и за неоснователност по конкретно изложени съображения.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното:

Настоящият частен жалбоподател е предявил осъдителен иск срещу Н. А. Д.-И. за сумата от 150 000лв.,обезщетение за пропуснати ползи и извършени ремонтни дейности в съсобствен имот. Исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е предоставена възможност да конкретизира претенцията си. След представяне на нарочни молби, той е конкретизирал следното: Претенцията за подобрения е за извършен ремонт на покрива, ремонт на водопровод, мръсен канал, баня, тоалетна, ел. инсталация и антре. Поискано е допускане на експертиза за конкретизация на подобренията. Заявена е претенция за 50 000лв., пропуснати ползи от наем и лихви. С разпореждане № 212 от 28.10.2021г. исковата молба е оставена повторно без движение с указания за посочване по вид, местонахождение и стойност на направените подобрения. Изрично е посочено, че последните не могат да бъдат конкретизирани с експертиза, защото тя се назначава при необходимост от специални знания за установяване на вече заявена от ищеца претенция. Ищецът е представил нова молба, в която не е изпълнил дадените му указания. Това е станало причина за връщане на исковата молба и прекратяване на производството с определение № 383 от 29.11.2021г. по гр.д. № 211/2021г. на ОС Ямбол.

Това определение е потвърдено със сега обжалваното въззивно определение № 375 от 26.08.2022г. по в.ч.гр.д. № 240/2022г. на АС Бургас, който е преценил, че изложените от ищеца фактически обстоятелства са неясни и неконкретизирани въпреки дадените му подробни указания. Претенцията за разноски за извършените подобрия са останали неуточнени по вид, време и място на извършването и не са посочени фактически обстоятелства, обосноваващи заявената претеция за пропуснати ползи, като за тях е посочена само стойност, без да е уточнен начина на формиране. Въззивният съд се е произнесъл и по направеното оспорване на присъдените от първата инстанция разноски, като е преценил определянето им за правилно.

Частният жалбоподател обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /изискуемо съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК/ във връзка със следнити поставени осем на брой въпроси:

1.Допустимо ли е съдът да се произнася с един съдебен акт по две отделно подадени частни жалби, в различно време, срещу различни определения, които са с различен предмет?

2. Допустимо ли е съдът да се произнася по въпроси, свързани с доказателствени искания на ищеца без да извършена размяна на книжа между страните, без да е връчен отговор на исковата молба и преди изготвяне на проект за доклад по реда на чл.140 ГПК2

3. След като ищецът е предявил искова претенция и в допълнителна молба е изложил вскички обстоятелства, на които се основава иска, допустимо ли е съдът да се произнася по доказателствени искания и по свой почин да прекратява производството без да даде нови указания за неуточнени според съда факти и обстоятелства, свързани с исковата претенция?,

4. Дължат ли се разноски, които са потвърдени с прекратителното определение, ако същото бъде отменено от по-горната инстанция?

5. Кога следва съдът да се произнесе с определение по разноските, след влизане в сила на съдебния акт, с който производството окончателно е прекратено или с акта, с който съдът прекратява производството?

6. Налице ли и е отказ от правосъдие, когато съдът определя като неясни изложените уточнени обстоятелства на исковата молба след дадени от същия указания?,

7. Налице ли и е отказ от правосъдие, когато сме изправени пред неразбиране от съда на изложеното в исковата молба и направените уточнения и съдът не дава последващи указания, с които да конкретизира какво е останало неизяснено на съда? И

8. Налице ли и е отказ от правосъдие, когато съдът отказва на ищеца назначаване на експертиза, с която същият да може да посочи онази конкретика, от която съдът се интересува,за да разгледа делото?

Настоящият съдебен състав намира, че по нито един от поставените въпроси не може да се допусне касационно обжалване, доколкото не са от значение за изхода на спора, не са свързани с решаващите мотиви на съда, /т.е. не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/, а и по тях е налице установена съдебна практика, което обстоятелство изключва наличието на посоченото от жалбоподателя специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /вт.т.4 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.

Първият въпрос не съставлява годно общо основание за допустимост, защото съдържа условие, което е невярно, а именно, че въззивният съд се е произнесъл с един съдебен акт по две частни жалби, които са с различен предмет. Вярното е, че въззивният съд се е произнесъл по подадените две отделни частни жалби с два отделни диспозитива /т.е. с два акта/, които няма пречка да бъдат разгледани последователно.

Същият довод за недопустимост поради наличие на условие, което не отговаря на фактите по делото е приложим и за въпроси с № 2, 3 и 8, доколкото те презумират, че съдът се е произнесъл по доказателствено искане преди изготвяне на доклад по делото. В случая, съдът е обсъждал направено доказателствено искане за допускане на експертиза в контекста на дадените от него указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, което е различно от произнасяне по направени от страната доказателствени искания след представяне на отговор от ответната страна.

Поставените въпроси с № 6,7 и 8 са несъотносими, защото в случая не е налице отказ от правосъдие. В най-общият случай отказът от правосъдие е налице когато страната е лишена от достъп до съд в защита на свое право, а в случая, страната е предявила правото си пред съд, като последвалото прекратяване на производството е в резултат на нейно процесуално поведение. Отказ от правосъдие няма, защото страната в предоставеният й от съда срок не е изпълнила изрично дадените й указания, по установения за това ред. Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, той е длъжен - ясно и точно - да посочи в какво тя се изразява и да даде подходящ срок за отстраняването й. Когато това е направено /както е процедирал районния съд/, страната е тази която дължи изпълнение на дадените й указания. Съдът няма задължение да дава неограничено във времето нови и нови указания, а съгласно чл.129, ал.3 ГПК следва да прекрати производството. Производството се прекратява, защото задължението за индивидуализиране на спорния предмет е на ищеца и когато той – въпреки дадената му възможност - не го е изпълнил, нито за другата страна е възможно да организира защитата си, нито за съда е възможно да разгледа и да се произнесе по спора.

Отговорът на поставените от жалбоподателя въпроси с № 4 и 5 е даден с нормата на чл.81 ГПК, съгласно която – във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение