Определение № 472 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 306/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С.-А. И. от гр. Варна, приподписана от адв.Ж. Христова, против определение № 13597/05.12.2025 г., постановено по адм. д. № 2869/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата му срещу „Позиция“ на Българската федерация по тенис /БФТ/ от 28.08.2025 г., публикувана на официалния сайт на БФТ, със седалище гр.София и искането за спиране на предварителното й изпълнение и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и изискванията за ефективна съдебна защита. Твърди, че: АС-Варна погрешно приема, че актовете на БФТ, като частноправен субект, не подлежат на контрол по АПК; оспорената от него „Позиция“ представлява властнически акт и поражда правни последици за него; търпи материални вреди и продължаващо лишаване от права, както и че е налице спор за подсъдност между Окръжен съд-Варна и Административен съд-Варна, който формира правен вакуум и отказ от правосъдие. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Алтернативно да се разреши спора за подсъдност по чл.135 АПК. Ответникът – Българска федерация по тенис, не е взел становище по постъпилата частна жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения по закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Иванов срещу Позиция на Българска федерация по тенис от 28.08.2025 г., публикуван на официалния сайт на Българска федерация по тенис, със седалище в гр. София, със следното съдържание: „Във връзка с наложеното от Международната агенция за честност и почтеност в тениса (ITIA) петгодишно наказание за лишаване от състезателни права на С.-А. И., Българската федерация по тенис желае да заяви, че винаги е подкрепяла усилията за борба с манипулирането на мачове и състезания. От началото на годината (ITIA), които са съвместен орган за противодействие на корупцията с участие на Международната федерация по тенис (ITF), ATP, WTA и турнирите от Големия шлем е наказала повече от 15 тенисисти, които са предимно от най-ниското ниво на професионалния тур. БФТ винаги е отстоявала позицията си за нулева толерантност към опитите за корупционни практики в спорта. През годините сме показвали нетърпимост към нарушаването на честната игра с редица решения. Политиката ни да насърчаваме феърплея на корта от ранна детска възраст намери израз в много успешната кампания „Тенисът – честна игра" и други подобни инициативи. Като част от наказанието на С.-А. И. БФТ спира считано от днес състезателните му права и ще следи строго за недопускането му на турнири от вътрешния и международен календар като състезател, треньор или зрител за периода на санкцията.“. Със жалбата е направено и искане по чл.166 от АПК за спиране на изпълнението на оспорената „Позиция“. Съдът е установил, че с решение на Международната организация за почтеност в тениса (ITIA) жалбоподателят е лишен от състезателни права за периода от 16 август 2025 г. до 15 август 2030 г.. и му е наложена глоба в размер на 25 000 щатски долара, като според становището на БФТ, оспорената публикация от 28.08.2025 г. на официалния й сайт, е в във връзка с изпълнение на наложената с посоченото решение санкция. За да остави без разглеждане подадената жалба като недопустима и да прекрати производството по делото АС - Варна е приел, че обжалваната „Позиция“ няма характер на административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. След анализ на разпоредбите на чл.18 от Закона за физическото възпитание и спорта, чл.25, ал.5 и ал.6 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Устава на БФТ, съдът е приел, че законът не овластява федерацията или органите й с административни правомощия, тъй като същите произтичат от устава, т.е. следват от договор, поради което с него не могат да бъдат предоставени властнически административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК и редът на контрол по АПК е неприложим. Правното положение на федерацията и дейностите, с които е натоварена, изключва приеманите от органите актове да бъдат квалифицирани като административни актове, за които е приложим редът за контрол по АПК. Посочил е, че нито БФТ, нито органите, чрез които федерацията осъществява дейностите си, имат характер на организация по смисъла на пар.1, т. 2 от ДР на АПК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което доводът на жалбоподателя, че е налице акт на административен орган или на друг овластен със закон орган или организация по смисъла на пар.1, т. 1 и т. 2 от ДР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК е неоснователен. В заключение е обобщил, че решенията на органите на управление на БФТ не са властнически актове и не притежават характеристиките на индивидуален административен акт. Защитата срещу тях се осъществява по реда на чл. 25, ал. 4-6 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, като решенията на органите, различни от общото събрание, се оспорват пред общото събрание, а защитата срещу неговите актове се осъществява пред окръжния съд. Поради недопустимостта на жалбата срещу „Позиция“ на Българска федерация по тенис от 28.08.2025 г., публикувана на официалния й сайт, съдът е приел за недопустимо за разглеждане и искането за спиране на предварителното й изпълнение. По изложените съображения АС-Варна постановил обжалваното определение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваната „Позиция“ не притежава белезите на административен акт и не подлежи на контрол по реда на АПК. Както правилно е приел първоинстанционният съд, уставът на федерацията е един многостранен договор, чрез които участниците определят дейността си, органите, чрез които ще се осъществява дейността, реда и правилата, поради което с него не могат да бъдат предоставени властнически, административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК. Нито БФТ, нито органите, чрез които федерацията осъществява дейностите си, имат характер на организация по смисъла на § 1, т. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК. В свои съдебни актове ВАС нееднократно е посочвал, че специалният ЗФВС е направил ясно разграничение между държавните органи за управление на физическото възпитание и спорта /глава втора от закона/ и спортните организации и техните органи на самоуправление /глава трета от закона/. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗФВС лицензираната спортна федерация може да отнема състезателните права на спортистите, съгласно т. 5 осъществява спортно правосъдие чрез система от комисии и спортен арбитраж чрез арбитражен орган, а т. 7 регламентира възможността за създаване на помощни органи. Нормата на чл. 28, ал. 1, т.8 и т. 9 от същия закон предвижда, че спортната федерация осъществява дейността си въз основа на приети от нея правила за осъществяване на спортно правосъдие и спортен арбитраж и правила за дейността на помощните органи по чл. 27, ал. 2, т. 7, което е израз на принципа за самоуправление. Спорните федерации, в т.ч. и БФТ, съгласно чл.1 от Устава й, са юридически лица с нестопанска цел (чл. 18 от ЗФВС) и на съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ подлежат само решенията на общото събрание. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЮЛНЦ общото събрание има право да отменя решенията на други органи на сдружението и само тези актове на общото събрание подлежат на контрол по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ пред съответния съд по регистрация на дружеството. Разпоредбата на ал. 6 от същия член предвижда, че споровете по ал. 4 могат да бъдат повдигани пред окръжния съд по седалището на сдружението от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Със законова разпоредба не е извършено овластяване на органи на спортната федерация, поради което доводът, че е налице акт на административен орган или на друг овластен със закон орган или организация по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР във вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК е неоснователен. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС по сходни случаи, посочена и от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане сезиралата го жалба и е прекратил образуваното по нея съдебно производство, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Определението на АС-Варна е правилно и в частта, с която е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо искането за спиране на предварителното изпълнение. По реда на чл. 166 от АПК се спира изпълнението на административни актове, подлежащи на съдебен контрол, какъвто оспорената „Позиция“ не е. Несъстоятелно е и твърдението в частната жалба, че е налице спор за подсъдност между Окръжен съд-Варна и Административен съд-Варна, който формира правен вакуум и отказ от правосъдие. Следва да се посочи, че съгласно чл.135 АПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно, като ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, както в случая е процедирал Административен съд София – град, изпращайки делото по подсъдност на АС-Варна. Не е налице и спор за подсъдност между Окръжен съд-Варна и АС-Варна, тъй като такъв не е повдиган от Окръжен съд-Варна и изпратен за разглеждане по реда на чл.135, ал.5 от АПК. За прецизност следва да се посочи, че във визираните от жалбоподателя дела на Окръжен съд-Варна /гр.д. № 2214/2025 г. и № 1535/2025 г./, които са прекратени, предмет на споровете не е било правното естество на обжалваната „Позиция“. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение