Определение № 5752 от 10.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3094/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение №.56/16.01.25 по г.д.№.1784/24 на АС София, с което е потвърдено реш.№.260161/8.03.24 по г.д.№.1872/21 на СГС, ГО, 19с., за отхвърляне на предявените от КОНПИ срещу Г. В. В. и Е. Н. М.-В. искове за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 798362лв., подробно описано в решението. Ответните страни Г. В. В. и Е. Н. М.-В. оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е изходила от принципната постановка, че уважаването на иск по чл.153 ЗОНПИ е предпоставено от установяване, че: 1/ ответникът подлежи на проверка, защото е привлечен като обвиняем за престъпление, включено в предметния обхват на чл.108 ЗОНПИ, или е лице, по отношение на което са налице други от предпоставките в хипотезата на чл.108 ал.2-ал.6 ЗОНПИ; 2/ през проверявания период е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на пар.1 т.3 ДР на закона /т.е. онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период/; 3/ имуществото следва да е придобито в срока по чл.112 ал.3 ЗОНПИ - в период от 10 години назад от предявяване на иска и то да не е придобито със законен източник на средства-като в тежест на ищеца е установяването на първите три предпоставки за уважаването на иска, а в тежест на ответника е да докаже, че имуществото, което притежава в края на периода на проверката, е придобито със средства, които имат законен произход. В разглежданата хипотеза е безспорно, че Г.В. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.1 вр. ал.1 НК, което попада в обхвата чл.108 ЗОНПИ-и комисията е образувала проверка, която обхваща периода 7.08.08-7.08.18, че ответниците са съпрузи /имат сключен брак на 11.09.97-като от свидетелските показания на сина им се установява, че от 2008г. живеят в различни къщи в Швейцария, а от 2015г. са във фактическа раздяла, като Г.В. се е преместил в България, а Е.В. е останала да живее в Швейцария/ и че досъдебното производство против В. е прекратено. При тези обстоятелства е намерено, че първата предпоставка е налице. Не е приета за доказана, обаче, втората. За да достигне до този извод съдът се е позовал на разясненията, дадени в константната практика на ВКС, вкл. ТР №.4/23 по т.д.№.4/21, ОСГК - според която приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход-всяко напускане на такова от същия патримониум; приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред; доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността; доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон, да е подчинена на особен режим или да е разрешена; само доходите от забранена със закон дейност са незаконни, те са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони, всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни; доход е уредено да се отнема само на основание чл.53 ал.2 б."б" НК; по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество (придобито от престъпна дейност); придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е притежавал, отчуждено имущество е придобито имущество, което в последствие е напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице, преобразувано имущество е имуществено благо, което в резултат на фактически или правни действия е трансформирано в друго имуществено благо, притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, потребено, обезценено, унищожено или погинало; на отнемане като незаконно придобито подлежи само имущество, което е налично в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица в края на изследвания период; не подлежи на отнемане имуществото, което проверяваното лице е притежавало преди началото на периода на проверка или което в края на този период не се притежава от него, независимо дали е отчуждено, потребено, унищожено. При така направените уточнения е намерено, че следва на първо място чрез сравнение между стойността на притежаваното имущество в началото и в края на проверявания период да се определи дали имуществото на ответниците се е увеличило и ако да - дали увеличението е с поне 150 000лв.; ако превишение със стойност над посочената е налице, трябва да се изследва дали има несъответствие между същото и нетния законен доход на лицето, изчислен като разлика между приходите и разходите на проверяваното лице и семейството му за проверявания период; следва да бъдат отнети само наличните имущества, за чието придобиване бъде установено, че лицето не е разполагало със средства от законен произход към момента на придобиването. За да извърши горепосочения анализ съдът е съобразил събраните по делото доказателства, в това число заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Посочил е, че съгласно последното имуществото на ответниците и членовете на семейството им към 7.08.08 /началото на проверявания период/ е в размер на 1 930 127.60лв. /формирано е от стойността (придобивната) на л.а.BENTLEY GB Continental GTC-в движение от 02.10.07, недвижими имоти на територията на Конфедерация Швейцария в размер на 1 871 380.10лв, представляващи апартамент и студио, имот в България/, а към 07.08.18 /края на проверявания период/ възлиза на 12 420 808.80лв. /в което се включва стойността на притежавани дялове от дружества, вземания от предоставени заеми, стойността на леки автомобили-Порше Бокстер и BENTLEY GB Continental GTC, спестявания и стойността на придобити имоти-освен гореописаните и вила в Швейцария, придобита на 25.08.08 с цена 8 320 351.50лв/; според първия вариант на заключението, в който са включени само доходите, посочени от ответника В. в данъчните му декларации след 2015г. /след преместването му в България/, е налице несъответствие между придобитото имущество и доходите на В. в размер на минус 7 322 603.69лв.; според втория вариант-който отчита доказателствата за доходи, представени от двамата ответници в хода на съдебното производство, като се съобразят представените данъчни декларации за периода 2008-2018г, вземания от заеми на трети лица, движението между сметки на титулярите-ответници, получени лихви и кредити от банка за закупуване на недвижим имот, се установява превишение на доходите над придобитото имущество в размер на 3 657 228.73лв. /за периода от 2008-2018г доходът на ответника В. е в размер на 13 127 008.49лв./. Доколкото е налице превишение в стойността на имуществото в края на проверявания период, като същото е на стойност по-висока от 150 000лв. разлика в сравнение с началния момент на проверката, е намерено, че не се установява това превишение да е над нетния доход на ответниците - напротив, те доказват по делото доходи през проверявания период, които са на по-голяма стойност от тази на придобитото имущество. Този извод е направен на база събраните доказателства, в това число представените от ответниците документи, съхранявани от тях /в техните архиви/, но не и съставени от тях, които, ценени в тяхната съвкупност, установяват по безпротиворечив начин получаването на банкови кредити за закупуването на имот през м.08.08, получаването на доходи от труд, връщането на заеми, което е удостоверено в подаваните от В. данъчни декларации, получаване на дивиденти. Отразено е, че представените от ответниците документи не са оспорени от ищеца /наведени са единствено твърдения че нямат доказателствена стойност/, установяват факти, които, след като не са опровергани от други доказателства, а са взаимоподкрепящи се, следва да бъдат приети за доказани, т.е. документи имат доказателствена стойност. Част от документите, представени от В., са данъчни декларации и удостоверения, издадени от държавни органи-Швейцарски данъчни служби, от които се установява какви доходи е получил този ответник през процесния период и какви данъци е определено да заплати за тях, като са представени и документи, удостоверяващи получените от ответника В. възнаграждения, които съответстват на посоченото от него в данъчните му декларации; приложени са доказателства за получените от ответниците три броя банкови кредити, поради което следва да се приеме, че тези доходи са установени от ответната страна и обосновават извод за законност на доходите, ползвани за покупката на недвижимия имот през 2008г. При така изложените мотиви и като е съобразил факта, че ответниците като физически лица нямат задължение да водят счетоводство и съхраняват документи за приходи и разходи, съдът е намерил, че те са представили множество и достатъчно доказателства, навеждащи на еднозначен, безпротиворечив и неопроверган от други доказателства извод за техните доходи през процесния период, с което са изпълнили възложената върху тях доказателствена тежест. С оглед изложеното, при анализа на стойността на придобитото от ответниците през проверявания период и свободните им средства от законен източник, които да вложат за придобиване на това имуществото, съдът е възприел втория вариант на съдебно-счетоводната експертиза, в който са съобразени доказаните доходи на Г. и Е. В.. Доколкото според същия придобитото от тях имущество не надвишава нетния им доход за проверявания период, е прието, че по делото не се установява значително несъответствие между доходи и придобито имущество и, поради липсата на втората изискуема предпоставка, искът е намерен за неоснователен. Посочено е и, че, отделно от горното, претенцията е неоснователна и на друго самостоятелно основание-поради липсата на доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, повдигането на обвинение в извършването на която е послужило като основание за проверката пред комисията и за производството пред съда по отнемане. Съдът се е позовавал на решенията по делата "Т. и други срещу България"/жалба 50705/11/, "Й. и други срещу България” /жалби 265/17 и 26473/18/ - в които ЕСПЧ е приел, че: намесата в правото на собственост-чрез отнемане на имущество-може да е законосъобразно, когато се осъществява въз основа на законова норма и когато преследва легитимна цел /да предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност/ и това изисква националният съд да извърши преценка и дали намесата е пропорционална на преследваната цел; "националният съд, постановяващ отнемането, /следва/ да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение"/пар.122, „Й. и други срещу България“/-и на практика на ВКС /№.50104/24 по г.д.№.4647/21 и №50098/24 по г.д.№.1974/22/ относно приложимостта на тези решения на ЕСПЧ към разглежданите казуси. Отразил е, че в разглежданата хипотеза комисията е посочила единствено, че на ответника В. е повдигнато обвинението за престъпление от обхвата на чл.108 ЗОНПИ, но не е обосновала твърдения и не е представила доказателства, че тази престъпна дейност е годна да генерира доход, който да го е облагодетелствал; по същество по делото въобще не се доказва извършване на престъпна дейност от ответниците, нито получаване на доход от такава дейност; ползването на презумпция за незаконност на доходите, така че имущество да бъде отнето в полза на държавата, не е в синхрон с гарантираното право на мирно ползване на собствеността, не е пропорционална мярка по отношение на гарантираните основни човешки права в защита на легитимна цел и е в явно противоречие с ЕКПЧ-която е част от приложимото право и се ползва с предимство пред нормите от вътрешното право, които й противоречат (чл.5 ал.4 Конституция на РБ). Възможностите за конфискация така, както се тълкуват и прилагат от ищеца -отнемане на имущество, ползвайки се от презумпция за незаконност на доходите и без да се търси никаква връзка между престъпление и имущество, за което е поискано отнемане, още повече без значение дали наказателното производство, водено против проверяваното лице, е прекратено и защо - е възможност за произвол, което категорично не може да е целта на закона и е в пряко противоречие с ЕКПЧ. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК, чл.280 ал.1 т.1 ГПК /въпроси №.1-№.3/ и чл.280 ал.1 т.2 ГПК /въпроси №.4-№.9/ във връзка с въпроси: 1.“Достатъчно ли е за доказването на доход, представени по делото няколко кумулативно дадени обстоятелства - индиции /косвени доказателства/, като например: извлечения от лични архивно водени данни; данъчно известие за корекция за кантонални и общински данъци, отбелязващо единствено известие към ответниците; споразумение за продукт във връзка с Рамкови договори, без да бъде предоставени последните и т.н.? Установяването на доход в производството по реда на ЗОНПИ следва да бъде при пълно доказване /което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство, необходимо при главното и обратното доказване/ или при насрещно доказване /което създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства?“; 2.“При разглеждане на иск, предявен по реда на ЗОНПИ, подлежи ли на изследване истинността на представени частни документи, върху които няма положен подпис на автора им, а в същите е отразено единствено писмен и цифров текст? Тези документи имат ли обвързваща за съда формална доказателствена сила?“; 3. „Как и посредством какви обстоятелства, водими от събраните доказателства, се удостоверява, че в действителност представените документи от ответниците са породили твърдяните действия?“; 4.“Определената от законодателя цел в чл.2 т.3 вр. с чл.5 ал.1 от ЗОНПИ в противоречие ли е с норми в Европейската конвенция за правата на човека?“; 5. „Определената от законодателя цел в чл.2 т.3 вр. с чл.5 ал.1 от ЗОНПИ в противоречие ли е с реш.№.13/13.10.12 по к.д.№.6/12 на КС?“; 6.“Съществува ли идентитет между ЗОПДИППД/отм/ и ЗОНПИ по отношение на вложената цел в отменителния закон – ограничаване и предотвратяване придобиването на имущество в резултат на извършена престъпна дейност, и сега действащия – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него? Допустимо ли е приравняване и съпоставяне между постановено решение на ЕСПЧ по водени дела по реда на ЗОПДИППД /отм./ с тези, образувани и водени по реда на ЗОНПИ?“; 7. „Допустимо ли е прилагането и позоваването на решенията по делата „Т. и други срещу България /жалба 50705/11/“ и делата „Й. и други срещу България /жалби 265/16 и 26473/18/“ на ЕСПЧ, в които волята на ЕСПЧ е обвързана с приложението на ЗОПДИППД /отм./ при водените дела по реда на ЗОНПИ, развиващи с независимо от изхода на наказателното производство?“; 8.“Гражданската конфискация“, приложима по смисъла на ЗОНПИ, в противоречие ли е с реш. от 19.03.20, постановено по дело №.С-234/18 на СЕС, и решение от 28.10.21 по дело №.С-319/19 СЕС? Посочените решения определят ли задължението на КОНПИ за доказване на връзка – пряка или косвена, между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност и/или незаконосъобразно действие/бездействие на проверяваното лице?“; 9. „Съставлява ли процесуална пречка за основателността на предявен иск за отнемане на незаконно придобитото имущество липсата на връзка – пряка или косвена, между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност и/или незаконосъобразно действие/бездействие на проверяваното лице?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният от касатора въпрос в първата си част е фактически, конкретен, отговора му може да бъде даден след обсъждане на събраните по делото доказателства, с акта по същество-решението, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. Във втората си част въпросът не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка – и следователно отново не удовлетворява изискването за годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за втория и третия въпроси-които не са били предмет на обсъждане от съда. Доколкото са направени определени доказателствени изводи във връзка с наличието на предвидените в закона предпоставки за уважаване на иска, те са формирани, както изрично е посочено, на база съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства-преки и косвени /а не само косвени-„индиции“/, вкл. надлежно подписани от съответни компетентни органи в Швейцария /където са живели и работили в банкови институции ответниците, като Е. В. повече от десет години (м.04.05-м.07.15) е изпълнявала длъжност на изпълнителен директор на търговска банка в Швейцария (Managing Director at Julius Baer Bank)/, ценени във връзка едни с други и с оглед наличието или липсата на съответни оспорвания, респективно предвид естеството на същите. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпроси №.4-№.9 също не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Освен, че същите са общотеоретични и в голямата си част не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, те нямат и самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не са обусловили решаващите й правни изводи. Това е така, защото съдът е приел, че претенцията за отнемане на незаконно придобито имущество е неоснователна на две самостоятелни основания – доколкото не е налице изискуемото несъответствие, и, отделно от това, защото не е налице връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. При това положение решаващите изводи не са основани само на поставените от касатора въпроси, касаещи необходимостта от наличие на описаната по-горе връзка, а с недоказаност в процеса на изискуемото несъответствие по смисъла на пар.1 т.3 ДР ЗОНПИ. Предвид изложеното следва да се приеме, че така поставените от касатора въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които обвързват произнасянето на касационната инстанция в настоящото производство по селекция на жалбите, съобразно разясненията, дадени в ТР №.1/09, ОСГТК-т.1, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото е налице позоваване на чл.280 ал.2 ГПК с твърдения за недопустимост и очевидна неправилност на решението, настоящият състав намира, че не е налице нито една от визираните по-горе хипотези. Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл.14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; когато се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /т.9 ППВС №.1/10.11.85 по г.д.№.1/85, опр.№.636/18.07.22 по г.д.№.4/ 22, ІІІ ГО, и др./. Доколкото се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е налице нагаждане към виждания на ЕСПЧ по жалби и водени производства по отменените закони, подобни твърдения, видно от посоченото по-горе, не обосновават недопустимост на съдебно решение; не са налице и другите визирани по-горе хипотези, които биха могли да доведат до подобен порок. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответните страни се дължат направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размери съответно 6000лв. на Г.В. и 11300лв. на Е. М.-В. на основание чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,