Решение № 1333 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 704/2005 г.

Решение № 1333 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 704/2005 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2, ал. 3 и ал. 14 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) С решение от 1.12.2004 г. по гр.д. № 1436/2004 г. Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд от 18.02.2004 г. по гр.д. № 1993/2003 г. в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 128, 224 ал. 1 КТ и 86 ЗЗД и е решил делото по същество като е осъдил "А" АД гр. Д. да заплати на Н. М. Н. сумата 1521.09 лв. представляваща неплатено трудово възнаграждение, 217.76 лв. мораторна лихва и законната лихва от предявяването на иска.важил е и втория обективно съединен паричен иск на Н. М. Н. за сумата 116.15 лв. обезщетение за неспазен срок за предизвестие, мораторна лихва върху тази сума 51.20 лв. и законната лихва от предявяване на иска, както и сумата 121.43 лв. на основание чл. 224, ал. 1 КТ. В частта в която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ първоинстанционното решение е оставено в сила. Срещу решението по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ е подадена касационна жалба от "А" АД гр. Д., Варненска област. Подадена е и молба за отмяна на решението по паричните искове с цена под 5000 лв., което като необжалваемо на основание чл. 218а, ал. 2 ГПК (отм.) е влязло в сила. Ответникът Н. М. Н. не е подал писмен отговор нито по жалбата, нито по молбата за отмяна. I. По касационната жалба Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 218, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. За да признае уволнението за незаконно и го отмени като уважи обусловените искове за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа Варненският окръжен съд е е приел, че предпоставките на чл. 325, ал. 1 КТ не са били налице, защото не е дадено съгласие от работника за прекратяване на трудовия договор. Решението е законосъобразно и е постановено при спазване на процесуалните правила. На основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на двете страни. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено предложение насрещната страна е длъжна в едноседмичен срок от получаването му да вземе отношение по него и да уведоми другата страна дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В разглеждания случай липсва писмено волеизявление на работника преди издаването на заповедта за прекратяване на договора и въззивният съд законосъобразно е приел, че фактическият състав на чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ не е осъществен, което води и до незаконност на уволнението. Неоснователни са доводите на касатора, че подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор е факт, който удостоверява дадено съгласие на работника, защото в нея липсва негово изявление, а само подпис след като е отбелязана датата на връчването й т.е. подписът удостоверява връчването, а не съгласие с прекратяването. По тези съображения ВКС намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила в частта по исковете за отмяна на уволнението, възстановяването на работа и обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. II. По молбата за отмяна. В частта за останалите парични искове решението на въззивния съд е влязло в сила, тъй като е изчерпан реда за разглеждането на спора. Цената на тези искове е под 5000 лв. и на основание чл. 218а, ал. 2 ГПК (отм.) касационното обжалване е недопустимо. В молбата за отмяна, вх. № 3* от 31.01.2005 г. не се съдържат твърдения, които могат да се подведат под някой от фактическите състави на чл. 231, ал. 1 ГПК (отм.). По своето съдържание тя покрива изискванията на чл. 218в ал. 2 ГПК (отм.) за касационна жалба, защото са развити доводи за неправилност на решението, без да се сочат нови обстоятелства или нови доказателства, които да обосновават отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Ето защо молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение