Определение № 394 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4091/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 149/07.08.2025г. по в.гр.д. № 288/2025 г. на АС - Пловдив по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Жалбоподателя - Прокуратура на Република България,чрез процесуалния си представител, излага съображения, че са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че постановеното въззивното решение е необосновано и съдът е допуснал нарушения на материалния закон и е присъдил прекомерно обезщетение. Ответникът в касационното производство - С. Г. И., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично решение № 104/20.03.2025 г. по гр.д. № 312/2024г. на ОС - Пазарджик ,е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. Г. И. сумата в размер на 80 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от водено срещу него наказателно производство по НОХД № 857/2014 г. на СНС и ВНОХД № 207/2021 г. на АСНС, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК на основание чл. 2, ал.1, т.1 и т.3 ЗОДОВ. В останалите части въззивното решение е влязло в законна сила – по арг. на чл. 296, т.2 ГПК. Установено е, че на 08.06.2011 г., на основание чл. 219, ал. 2 НПК, със съставяне на протокола за първото действие по разследването/ протокол за личен обиск/ ищецът С. И. е привлечен като обвиняем по ДП № 9-П/11 г. на СО при СГП, пр. рег. № 4-671/2011 г. на СГП, образувано срещу неизвестни длъжностни лица за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно и т. 2 вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. ищецът С. И. е привлечен като обвиняем за това, че: - в периода март - май 2011 г. в качеството на длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /държавен служител/ - полицай категория „Г“- II, полицейски инспектор VI степен, група „Престъпления по пътищата“, отдел „Криминална полиция“ в ОДМВР - Пазарджик, ръководил организирана престъпна група /ОПГ/ по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Съдът е приел, че наказателното производство при привличането му като обвиняем, ищецът е бил задържан за 72 часа, след което е бил с мярка за неотклонение задържане под стража около 5 месеца и половина. Посочено е, че тази мярка е заменена с парична гаранция от 3000 лв, действала от 21.11.2011г. до 25.07.2013г. Съдът е изтъкал, че след внасяне на обвинителния акт е образувано НОХД № 857/2014 г. на СНС, по което са проведени 30 съдебни заседания, в които ищецът е взел участие, като е производството е приключило с постановяването на присъда от 28.11.2016 г., с която ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК и чл. 302, т. 1, пр. предпоследно във вр. чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Впоследствие оправдателната присъда е протестирана от прокуратурата и е образувано ВНОХД № 42/2017 г. на АСНС, по което са проведени 9 съдебни заседания, и с присъда № 5 от 11.05.2018 г. е отменена първоинстанционната присъда в частта, с която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 вр. ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като е осъден на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим, оправдан е за ръководене на ОПГ по чл. 321, ал. 1, пр. 2 от НК и е потвърдена присъдата на СНС в останалата й част. С решение № 166 от 10.05.2021 г. на ВКС по н. д. № 621/20 г., III н. о., новата присъда от 11.05.2018 г. на АСНСН по ВНОХД № 42/2017 г., с която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3 от НК и по чл. 302, т. 1, вр. чл. 26 от НК е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. С присъда №2 от 23.06.2023 г. по ВНОХД № 207/2021 г. на АСНС, първоинстанционната присъда, с който ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК, е потвърдена. По делото са проведени 15 о.с.з. От материалите по делото не се установява постановената присъда № 2 от 23.06.2023 г. по ВНОХД № 207/2021 г. на АСНС, в частта спрямо ищеца, да е протестирана от прокуратурата, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила с изтичане на срока за обжалване и протест пред ВКС (15 –дневен от датата на постановяването), т.е. на 11.07.2023 г За да определи размера на справедливото заместващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на незаконно повдигнато обвинение е взета предвид, общата продължителност на наказателното производство проточило се общо 12 години в досъдебната и съдебната фази; взет е предвид периода в който на ищецът е наложена най – тежката мярка за неотклонение /задържане под стража/ около 6 месеца, както и периода в който му е била наложена по – лека мярка за процесуална принуда – парична гаранция/за период от около 1 година и 8 месеца/; взети са предвид лишите битови условия в следствения арест; взета е предвид тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК - тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК - с предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години; участието на ищеца в проведените 55 съдебни заседания в СНС, АСНС и ВКС, при което се е налагало да пътува от Пловдив до София, широко медийно отразяване на процеса против ищеца и другите подсъдими. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, които безпротиворечиво сочат, че воденото срещу ищеца наказателно производство му се отразило изключително тежко психически, както и на кариерата му в МВР и на социална му среда. Въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 80 000 лева репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените вреди и как следва да се определи съдържанието на понятието "справедливост", изведено в принцип при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на Постановление № 4/1968 г. по практиката при определяне на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, ТР № 3/2005 г. – т. 3 и 11 и ТР № 1/2001 г. -т. 19 ПВС № 17/1963 г. и на решения, постановени от състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 52 ЗЗД. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът