Определение № 111 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3852/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на А. В.П. чрез адвокат Ф. М. от АК-Р. срещу решение № 260003/12.08.2020 г. по в.гр.д.№ 343/2020 г. на Окръжен съд Русе, с което след връщане на делото от касационната инстанция с решение № 198/25.06.2020 г. по гр.д. 1538/2019 г. на ВКС, ІV г.о., се потвърждава решение № 707 от 02.05.2018 г. по гр.д.№ 1026/2018 г. на Районен съд Русе и е уважен иска на А. В. Г. против А. В. П. на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, за сумата от 5700 лева по договор за заем от 02.04.2015 г., ведно със законната лихва от 16.03.2017 г. до нейното изплащане. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа наличието, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Може ли само от факта на предаване на парична сума да се приеме, че страните сключват договор за заем?“; 2. „Как следва да бъдат ценени извънсъдебните признания на страната за неизгодни за нея факти?“; 3. „Налице ли е основание за връщане на дадена сума, когато по делото е установено, че сумата е използвана за закупуване на движима вещ на името на трето лице, тя е закупена и след това продадена, с което задължението е погасено?“; 4. „Налице ли е неоснователно обогатяване от страна на получилия дадена сума и дължи ли се връщането ѝ, ако по уговорка с далия сумата тя фактически е използвана от трето лице?“. Касаторът счита, че първите три въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а последният е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се твърди, че решението е очевидно неправилно. От А. В. Г. не е подаден писмен отговор. Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК след отмяната на решение № 540/21.12.2018 г. по в.гр.д. № 748/2018 г. по описа на Окръжен съд Русе с решение № 108/25.06.2020 г. по гр.д. № 1538/2019 г. на ВКС, IV г.о., с което делото е върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг въззивен състав. С него е указано да се изиска от Районна прокуратура – Р. прокурорска преписка № 1788/2017 г. /понастоящем приложена по делото/ и при постановяване на новото решение да се обсъдят всички твърдения и доводи на страните, както и да се съобразят всички събрани относими доказателства. За да постанови решението въззивният съд е приел, че приложеният разходен касов ордер от 02.04.2015 г. доказва, че ответникът е получил заем от ищеца в размер на 5700 лева за закупуване на кола. Според съда, по делото не е спорно, че документът е подписан от ответника, което удостоверява получаването на сумата и основанието за даването й – заем за покупка на кола. Направеното възражение за дописване в документа, според въззивната инстанция е недоказано, поради липсата на зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, и се опровергава от събраните по делото свидетелски показания и извънсъдебното признание на ответника за подписан договор за заем. След като е получил сумата с РКО, но липсват доказателства за връщането им, според въззивния съд, претенцията на ищеца е основателна. При тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция не е налице „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като мотивите и диспозитива на обжалваното решение са израз на предоставената на съда правораздавателна власт при решаване на конкретния правен спор и не са допуснати нарушения на основните начала в гражданския процес. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, с оглед на което липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Първият поставен въпрос „Може ли само от факта на предаване на парична сума да се приеме, че страните сключват договор за заем?“ не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, тъй като преценката на въззивния съд не се основава само на разходния касов ордер, а също на свидетелските показания по делото и изявленията на ответника пред орган на досъдебното производство за осъществилите се правнорелевантни факти. Съгласно приетото решение № 240/26.10.2016 г. по гр.д.№ 922/2016г. на ВКС, IV г.о., ако в разписката не е посочено основанието на плащането, по иск за връщане на заета сума в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил или има право да задържи полученото. В случая, обаче, съдът се е позовал на писмен документ, в който е посочено основанието за предаване на паричната сума - „заем покупка кола“, както и на обясненията, дадени от ответника в хода на досъдебното производство по преписката в РП Русе, т.е. въззивната инстанция е преценила доказателствената стойност на частния документ, с оглед на всички приети по делото писмени и гласни доказателства. Изводите на съда, че писмените изявления на ответника пред орган на досъдебното производство представляват извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти, са в съответствие с практиката на ВКС, вкл. цитирана от касатора /решение № 235/04.07.2011 г. по гр.д.№ 513/2010 г., IV г.о.; решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010г., III г.о. и решение № 22/19.03.2015 г. по гр.д.№ 2979/2014 г., IV г.о./, поради което поставеният въпрос за преценката на съда по отношение на направените извънсъдебни признания на страната също не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Третият въпрос не обуславя изхода на делото, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът му е свързан с обсъждането на събраните по делото доказателства. Съдът приема, че оспорването на съдържанието на частния документ е недоказано и се опровергава от доказателствата, поради което основанието за предаване на сумата е посоченото в РКО и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на твърденията, че вземането на ищеца е погасено чрез продажбата на закупената вещ на трето лице, претенцията на ищеца е основателна. Поставеният въпрос, в тази връзка, преповтаря оплакванията в касационната жалба, че не доказва основанието за връщане на дадена сума, когато по делото се установи, че сумата е използвана за закупуване на движима вещ на името на трето лице, т.е. по своята същност въпросът представлява довод за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Последният въпрос, „Налице ли е неоснователно обогатяване от страна на получилия дадена сума и дължи ли се връщането ѝ, ако по уговорка с далия сумата тя фактически е използвана от трето лице?“, не е обусловил правните изводи на въззивния съд, поради което е неотносим. Съгласно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, съдът не се е мотивирал с обстоятелствата, във връзка с обогатяването на ответника за сметка на ищеца, а е преценявал дали подписаният разходен касов ордер доказва възникването на заемно правоотношение между страните и дали получената от ответника на това основание парична сума е била върната. Отделно от изложеното, когато се твърди, че е необходимо да се създаде нова съдебна практика по определен правен въпрос също следва да бъдат изложени съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,