Определение № 227 от 08.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1441/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Уника” АД против решение № 188/29.06.2020г. по гр.д.№ 109/20 г. на Окръжен съд Перник, с което е потвърдено решение № 1778/28.11.2019 г. по гр.д.№ 47/2019 г. на Пернишки районен съд. С потвърденото решение са уважени предявените от И. Н. В. обективно съединени искове, с правно основание чл.405 КЗ и чл. 86 ал.1 ЗЗД, като ЗК „Уника” АД е осъдена да му заплати сумата от 18 400 лева / искът предявен за 22 165 лева / - застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско „, сключен със застрахователна полица № 17001111951/01.11.2017 г. и добавък № 1/20.12.2017 г., за настъпило застрахователно събитие „кражба„ на лек автомобил марка „Ауди А 4”, модел „Авант”, с рег. [рег.номер на МПС] ,ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска и сумата от 449,81 лева / искът предявен за 542,89 лева /, обезщетение за забава в издължаване на главницата, за периода 09.10.2018 г. – 04.01.2019 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Съдът е отказал да приложи т.12.3.8 във връзка с т.6.5.17 и т.12.6 от Общите условия към договора и да санкционира неизпълнението на ищеца на предвиденото в тези клаузи, свързано с ограничаване на риска, задължение за предоставяне, след узнаване на застрахователното събитие, всички заключващи устройства на автомобила. За касатора, фактът, че застрахованият е предал контактен ключ за друг автомобил, декларирайки при сключването на застрахователния договор притежание на един контактен ключ за застрахования, само по себе си означава, че не е изпълнено задължението за предаване на заключващото устройство за застрахованото МПС. Ответната страна – Н. В. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Счита, че цитираната в обосноваване на допълнителния селективен критерий съдебна практика е неотносима и на свой ред цитира друга, в потвърждаване решаващите мотиви на въззивния съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да откаже заплащане на застрахователно обезщетение ответникът – касатор се е позовал на обстоятелството, че представения от застрахования, със заявяване на кражбата, контактен ключ на автомобила не отговаря на спесификацията на застрахования автомобил, с индивидуализираща рама № WAUZZZ8K9BA087169. Съгласно т.6.5 от ОУ за застраховка „Каско на МПС„ от 28.03.2016 г., неразделна част от сключения застрахователен договор, застрахователят не изплаща обезщетения за щети / т.6.5.17 е / когато не са му предадени в момента на установяване на кражбата на превозното средство, като доказателство, всички комплекти ключове, декларирани от застрахованото лице. Кореспондиращото задължение за предаване на всички налични ключове от МПС при кражба или грабеж е визирано в т.12.3.8 от ОУ. Застрахователят се е позовал и на т.12.6 от ОУ, според която ако застрахованият не изпълни някое от задълженията си по застрахователния договор или ако си е послужил с измама или заблуда, вкл. но не само чрез представяне на документи с невярно съдържание, застрахователят може да откаже изцяло или частично изплащане на застрахователно обезщетение и/ или да прекрати застраховката, без да връща застрахователната премия. Автомобилът е застрахован от първоначален собственик М. Д., а с добавък от 20.12.2017 г., поради промяна в собствеността, застрахован по договора е настоящият ищец. В отговора на исковата молба ответното дружество е посочило, че контактния ключ, представен от ищеца, не е разчетен, което означава, че не би могла да бъде извлечена запаметената информация, която дава данни за рамата на застрахования автомобил. По-насетне в изложението се сочи, че в предоставения контактен ключ не е налична запаметена информация относно рамата на автомобила, за да се прецени дали същата отговаря на рамата на застрахования автомобил. В отговора на исковата молба застрахователят се позовава на т.6.5.17 от ОУ, според която, застраховката не покрива и съответно застрахователят не заплаща обезщетение, когато при сключване на същата и/ или в срока на действието й застрахованият и/или негов представител заяви факти и обстоятелства, несъответстващи на действителните, което възпрепятства застрахователя да установи дали настъпилото събитие е покрит риск, както и при измама или опит за измама от застрахования или негов представител. Ответникът е навел съмнения за измама, доколкото продавачът, първоначално застрахован собственик на същия автомобил – М. Д. – е предявил застрахователно обезщетение при идентични обстоятелства - кражба на застрахован автомобил, като разчетената в предоставения контактен ключ информация сочи рама на автомобил, различен от застрахования. Няма спор, че при сключването на застрахователния договор е декларирано притежание само на 1 бр. контактен ключ за застрахования автомобил. Ищецът е навел изричен довод за липсата на снимков или друг материал, индивидуализиращ контактния ключ към момента на сключване на застрахователния договор, като различен от върнатия при настъпване на застрахователното събитие, респ. на последния, като идентичен с намиращия се и предоставен за разчитане от застрахователя контактен ключ, поради което и на изначална невъзможност за формиране на изводи от допуснатата съдебно-техническа експертиза, по част от поставените въпроси. В депозираното от нея първо заключение се сочи, че липсват данни, индивидуализиращи притежавания и деклариран към момента на сключване на застраховката контактен ключ, вкл. доказателства за установяване идентичност между предадения при настъпване на застрахователното събитие и предоставяния от застрахователя, за разчитане на информация. Вещото лице сочи, че в материалите по делото не се намират доказателства, от които да е установимо, че към момента на подписване на застрахователния договор съществуват данни относно заводски заложената информация в притежавания от застраховащия ключ на автомобила. След справка в лицензиран сервиз на „Ауди „ е депозирано допълнително заключение, в което се сочи, че предоставеният от застрахователя, като предоставен му от застрахования ищец, контактен ключ е разчетен като ключ, отговарящ на различен от застрахования автомобил – „Ауди А 4„, модел „Allroad” TDI 2.0, с рама WAUZZZ8K2BA033017. Първоинстанционният съд е уважил главния иск за сумата от 18 400 лева, а акцесорния за 449,81 лева, като в отхвърлителната му част решението е влязло в сила, поради необжалване от ищеца. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 408 ал.1 т.3 от КЗ, според който застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Така според съда основание за отказ ще е налице при няколко кумулативно осъществили се условия, първото от които - неизпълнение на задължение, предвидено в закона или застрахователния договор. Такова, според съда, не е налице, тъй като застрахованият е декларирал при сключването на застраховката 1 контактен ключ и предал при настъпване на застрахователното събитие 1 такъв. Съдът е счел, че установеният проблем с контактния ключ не е основание да се приеме неизпълнение, тъй като при сключване на застраховката не е декларирано притежание на оригинален контактен ключ, нито ОУ или застрахователния договор поставят условие ключовете за застрахования автомобил да са оригинални. Съдът е счел, че възражението, че представения при настъпване на застрахователното събитие ключ е различен от този при сключването на договора, подлежи на доказване от ответника и такова не е извършено. Липсата на такива доказателства, според съда, изключва възможността за безспорен извод, че ищецът е представил различен от притежавания към момента на сключване на застраховката ключ. Така съдът е счел, че не се явява безспорно доказано неизпълнение на предвиденото в т.12.3.8 от ОУ задължение. Независимо от това, не е установена причинност между неизпълнението на съответното задължение и настъпилото застрахователно събитие. В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следния въпрос: Фактът, че представеният след настъпване на щетата ключ съдържа в електронната си памет рамата на автомобил, различен от застрахования, равносилен ли е на факта на непредаване на обявеното заключващо устройство за застрахования автомобил, по смисъла на Общите условия, представено към датата на сключване на застрахователния договор ? Допълнителния селективен критерий страната обосновава с неотносима към чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика – на съдебни инстанции, различни от върховната, както и с формално позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение. В обосноваване на същата се сочи несъобразяване с приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза, както и с останалите събрани по делото доказателства. Касаторът намира необоснован извода на съда, че представянето на контактен ключ, за различен от застрахования автомобил, не съставлява неизпълнение на задължението за представяне на притежаваното заключващо устройство за автомобила, съществено с оглед интереса на застрахователя. Въззивният съд е счел, че не е налице неизпълнение, тъй като липсва задължение за застрахования да застрахова автомобил, разполагайки единствено с оригинални заключващи устройства. Очевидно съждението му изхожда от възможността контактен ключ, съдържащ в електронната си памет данни за един автомобил, съответно предназначен за отключването на този автомобил, индивидуализиран с конкретна рама, да би бил приспособен за отключване на друг автомобил. Подобна възможност по делото не е потвърдена експертно, поради което неустановим е източникът на този, решаващ за изхода на спора, мотив, доколкото не е обявен за общоизвестен обуславящия го факт. Следователно, този решаващ мотив на съда предпоставя поставяне на евентуален процесуалноправен въпрос, относно съществени нарушения, свързани с обосноваването на изводи, в несъответствие с действително събрани доказателства по делото, какъвто не е формулиран. Изначално значим е и процесуалноправен въпрос относно разпределението на доказателствената тежест, относно установяване обстоятелството представения от ищеца контактен ключ е ли този, ползван до момента на кражбата,която съдът е възложил на ответника. Съдържанието на поставения въпрос не кореспондира с решаващия мотив на въззивния съд, тъй като предпоставя възприето противно на неговото съждение – че ключът, предназначен за отключване на един автомобил е невъзможно да бъде приспособен или по начало да послужи за отключването на друг автомобил. Следователно, не се явява удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не е обоснован и допълнителен такъв – цитираните съдебни решения не попадат в понятието задължителна практика на Върховен касационен и Върховен съд или казуална практика на Върховен касационен съд, по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не обосновава допълнителен критерий в тази хипотеза, в която, според задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело №1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, е необходимо позоваването на непълна, неясна или противоречива правна норма, приложима в отговор на въпроса, а такава касаторът не сочи. Напротив, въпросът е формулиран за отговор относно установимост на факт, въз основа на определени обстоятелства, т.е. е изцяло фактологичен, а не правен. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Видно е, че обосноваването на очевидната неправилност от касатора не кореспондира с никоя от преждепосочените хипотези. Несъобразени от съда доказателства по начало не предоставят възможност за директен извод за неправилност, без установяване на конкретното им съдържание, в относимост към релевантни за спора факти и обстоятелства.Самият касатор не е обосновал такова значимо съдържание и относимост. Освен това, събраните по делото доказателства, вкл. заключението на САТЕ, по никакъв начин не подкрепят решаващия касационен довод за доказано неизпълнение на вменено в застрахователния договор – т.12.3.8 ОУ – задължение. Непредаването на 1 бр. контактен ключ с електронна памет, относима към друг застрахован автомобил, би обосновало безспорен извод за неизпълнение на посоченото задължение, само в хипотеза на безспорна установеност, че е невъзможно манипулирането на контактен ключ, вкл. за процесната марка, с оглед което такъв, предназначен за конкретен автомобил, да би могъл да се използва за друг, както и че по начало не е възможно манипулиране на електронната памет сама за себе си, каквито доказателства по делото не са събирани. Само в такъв случай за ищеца би възникнала тежестта да оспорва опит за измама, по смисъла на визираното в Общите условия. В този смисъл, делото е останало непопълнено с относим доказателствен материал. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение