Определение № 393 от 14.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 388/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 260022/24.02.2021 г. по в. гр. д. № 1608/2018 г. Варненският окръжен съд е обезсилил като недопустимо решение № 2130/08.05.2015 г. по гр. д. № 14919/2011 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. А. Ф. и Г. Н. Ф. срещу В. С. Ж. и И. А. Т. субективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че към момента на влизане в сила на кадастралната карта ищците са били собственици на реална част от 122 кв. м. от недвижим имот с идентификатор ............., целият с площ от 1006 кв. м., находящ се в [населено място], местност „Т.“, при посочени граници на реалната част, която поради грешка в кадастралната карта е отразена като част от имот с идентификатор ..............., на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /редакция до изменението му с ДВ, бр. 49/2014 г./, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, и е прекратил производството по предявените от Т. А. Ф., А. Г. Ф. - К. и В. Г. Ф. срещу Д. И. Л., С. А. В., С. А. Л., П. И. Т., Д. Г. Д., П. Д. П., З. П. Д., Д. П. Г., К. Г. Т., П. Н. Г., Г. Н. Т., Г. Н. А., В. Я. Т. и М. К. С. субективно кумулативно съединени искове за приемане на установено, че ищците са собственици въз основа на съдебна делба по гр. д. № 24/1988 г. на Варненския районен съд на реална част от 122 кв. м. от недвижим имот с идентификатор ............/стар № ............./, целият с площ от 1 006 кв. м., находящ се в [населено място], местността „Т.“, заключена между точки АБДС на скицата към заключението на тройната техническа експертиза на л. 447 от първоинстанционното дело, която поради грешка в кадастралната карта е отразена като част от имот с идентификатор ............./стар № ............../, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

С решение № 260063/15.06.2021 г. по същото дело Варненският окръжен съд е допуснал на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидни фактически грешки в основното решение по отношение адресите на две от ответниците, а на основание чл. 250 ГПК основното решение е допълнено, като е постановено, че производството се прекратява и по отношение на М. И. М. и Ц. Д. Д..

Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ищците, които излагат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на същото - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.

От ответниците по касационната жалба отговор са подали С. А. Л., С. А. В., М. И. М., Д. И. Л., Ц. Д. Д., К. Г. Т. и Г. Н. А., които считат, че жалбата е недопустима и неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. А. Ф. и Г. Н. Ф. /заместен от процесуалните си правоприемници Т. А. Ф., А. Г. Ф. - К. и В. Г. Ф./ срещу В. С. Ж. /заместена от процесуалните си правоприемници/ и И. А. Т. /заместен от процесуалните си правоприемници/ за приемане на установено в отношенията между страните, че към момента на влизане в сила на кадастралната карта през 2008 г. ищците са били собственици на реална част от 122 кв. м. от недвижим имот с идентификатор ............, целият с площ 1 006 кв. м., находящ се в [населено място], местността „Т.“, при граници, очертани с червена линия върху скица № 23568/07.09.2011 г., приложена на л. 89 по гр. д. № 14919/2011 г. на Варненския районен съд.

Ищците твърдят, че поради неправилното му нанасяне в кадастралната карта притежаваният от тях имот не съответства на делбеното решение по гр. д. № 24/1988 г. на Варненския районен съд, когато в техен дял бил поставен недвижим имот - лозе в местността „Г. Д.Т. - зона за здравни и културни нужди“, с площ от 700 кв. м. В съдебното заседание на 21.05.2014 г. ищците са уточнили, че предмет на претенцията им е реална част с площ от 122 кв. м. от имот № .................по кадастралната карта, а в съдебното заседание от 08.04.2015 г. са посочили, че тези 122 кв. м. са заключени между кадастралната граница на имоти № ......и № .......и плътната лилава линия в имот № ..........по скица № 2. Въззивният съд е съобразил нанесената на същото място плътната лилава линия, отразена в комбинираната скица на л. 447 към заключението на тройната техническа експертиза.

По делото е установено, че след като с н. а. №.../1986 г. В. Ж. е прехвърлила на Т. и Г. Ф. 1/2 ид. ч. от лозе, цялото от 1 200 кв. м., в местността „Г. Д.Т. - зона за здравни и културни нужди“, срещу задължение за гледане и издръжка, с решение от 07.07.1988 г. по гр. д. № 24/1988 г. на Варненския районен съд на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ в дял на В. Ж. е поставено лозе с площ от 990 кв. м. при посочени граници, а на Т. и Г. Ф. - лозе от 700 кв. м. С декларация от 03.11.1988 г. Ж. декларирала съгласието си за разширяване на парцела на Г. Ф. с № .........със 100 кв. м. от собствения ѝ имот № .........., но с последваща декларация от 30.04.1992 г. я е оттеглила.

С влязло в сила решение по гр. д. № 1049/1995 г. договорът, сключен с н. а. № ......./1986 г., е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а с влязло в сила решение по гр. д. № 1897/2005 г. е прието за установено, че В. Ж. е собственик на 5/7 ид. ч. от лозе от 700 кв. м., представляващо имот № ...........по КП „Т.“, и Г. и Т. Ф. са осъдени да ѝ предадат владението на този имот. След извършени разпоредителни сделки от В. Ж. в полза на „Т. Г.“ Е., а от приобретателя - в полза на И. А. Т., последният е станал собственик на 5/7 ид. ч. от ПИ с идентификатор ............, стар имот № ........., и 100 кв. м. от ПИ с идентификатор ............., стар имот № .............

С н. а. № ........./2014 г. И. А. Т. е дарил на В. К. К. 5/7 ид. ч. от ПИ с идентификатор ............и 100 кв. м. от ПИ с идентификатор ...............

С н. а. № ......./2015 г. и н. а. № ......../2015 г. В. К. К. е прехвърлил на Г. и Т. Ф. 100 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор .........../по предходен план имот № ........../, както и е продал на Т. Ф. 5/7 ид. ч. от ПИ с идентификатор .......... /по предходен план имот № .........../.

С протокол на комисия на ИК на Г. - В. от 1963 г., съгласно заповед № 849/25.04.1963 г., комисията е дала път през лозето на Ж. Ж., дълъг 34.50 м. и широк 1.6 м в полза на А. О., като за отваряне на пътя последният е следвало да заплати обзещетение за отсечените дървета. Със заповед № КД-14-03-767/24.06.2010 г. на началника на С. В. е одобрено изменението на приетата през 2008 г. кадастрална карта, като е предвидено нанасянето на нов обект - местен път с площ от 61 кв. м., представляващ имот с идентификатор ..............

В производството пред първоинстанционния съд са приети три единични технически експертизи с вещи лица П., К. и Н. и една тройна техническа експертиза с вещи лица Д., У. и Б..

Със заключенията е установено, че първият действащ за местността план е от 1956 г. /без заповед за одобряването му/, в който имотите и на ищците, и на ответниците не са отразени като самостоятелно съществуващи, а са били част от имот № .............и № ............ Не е налице конкретно отразяване на двата имота и в последващия план от 1969 г. /без заповед за одобряването му./ В него двата имота са част от ПИ № ............. И по двата плана, както и по плана от 1987 г., имотите имат земеделски характер и се ползват като лозя. В КП от 1987 г. /без заповед за одобряването му/ вече са отразени два имота - ПИ № ...........на ищците с площ от 606 кв. м. /в. л. П./, 644 кв. м. /в. л. К./, и № ............на ответницата Ж., с площ от 986 кв. м. /в. л. П./ и 990 кв. м. /в. л. К./. Границите между имотите са определени чрез заснемане. След 1987 г. единствената промяна, която е настъпила с имотите и която е отразена в плана, е въз основа на заповед № РП-206/16.02.2005г. на кмета на район „Проморски“ и касае северозападната граница на имот № ..........и имот № ...........по КП от 1987 г. Вследствие на промените площта на ПИ № ..............е 633 кв. м. В резултат на извършената през 1988 г. съдебна делба са съставени два дяла - на ответницата Ж. с площ от 990 кв. м. и на ищците с площ от 700 кв. м. Видно от комбинираната скица към заключението на в. л. П., не е налице съвпадение на границата между двата имота по плана от 1987 г. и по съдебната делба и това се дължи на факта, че измерването, изчертаването и изчисляването на площта по делбата са извършвани ръчно от вещото лице и същите са в границите на допустимото. При съвмествяването на скицата към делбата от 1988 г. с цифровия модел на кадастралната карта в. л. П. е дала заключение, че границата между двата дяла съвпада с границата между двата имота по действащата кадастрална карта, както и по ПНИ от 2006 г.

Вещото лице К. е дал заключение, че е налице съвпадение на границата между двата имота по делбата от 1988 г. с границите на имоти № ...........и № ............по КП от 1987 г. Границата между новообразуваните имоти № ...........и ............по ПНИ съвпада с границата по действащата кадастрална карта, но се различава от местоположението на границата по КП от 1987 г. и по съдебната делба, като последната се намира в самия имот № ............ Разликата се дължи на промяната в местонахождението им в момента на геодезическото заснемане. Вещото лице е посочило, че с протокол от 1963 г. на комисия, назначена със заповед на ИК на Г., е предвидено отделянето на пътека от имот № .........за достъп до частта от имот № ............., съвпадаща с имот ..........по плана от 1969 г., и ПИ № .............по ПНИ и кадастралната карта, която понастоящем е обособена в самостоятелен имот № ..............- път. Посочено е, че още в плана от 1969 г. пътеката за достъп до имот № ...........е отразена отделно от имот № ............и като негова граница. По плана от 1987 г. пътеката е включена като част от имот № ..........., а след измененията от 2010 г. е отделена като самостоятелен нов имот с идентификатор № ............. На въпроси на страните в съдебно заседание вещото лице К. е посочило, че материализираната граница на двата процесни имота на място, представляваща опъната мрежа, минава по линията С-Д по скицата на л. 185, т. е. съвпада с границата по делбата от 1988 г., а южно от нея има материализирани остатъци от съборена масивна ограда.

В заключението си вещото лице Н. е посочила, че към момента на извършване на делбата през 1988 г. действащ за местността е КП от 1987 г., като по него дял втори - на ищците, съответства на имот № ..........с площ от 615 кв. м., а дял първи - на ответниците, съответства на имот № .......с площ от 1 007 кв. м. По този план границата между двата имота по делбата от 1988 г. съвпада с границата между двата имота - ПИ № ..........и № ............. Промяна на границата не е извършвана, а единствената промяна на граница е между имоти № ........и № ............във връзка с придаването на 14 кв. м. и отнемането в полза на имот № ..........на 29 кв. м. Налице е идентичност между двата дяла по делбата от 1988 г. с имоти № ...........и № ........по местоположение, площ и граници, с изключение на източната граница на имот № ..........., където според вещото лице неправилно е записан като съсед имот на Х. Р., който е граница, но от юг. На комбинираната скица на л. 244 вещото лице е посочило разположението и вида на границата между имоти № ..........и № ..........по ПНИ и по кадастралната карта, като съществуващата в момента ограда от мрежа и метални колове е разположена по кадастралната граница, а южно от нея в имот № .........са запазени останки от масивна ограда.

Вещите лица от състава на тройната техническа експертиза са потвърдили, че за първи път двата спорни имота са отразени като отделни с плана от 1987 г. като имоти № ..........и № ........... В плана границата между тях е отразена като полумасивна, а единствената промяна на граници е между имоти № ..........и № ...........съгласно заповед на кмета на район „Приморски“ № РП-206/16.02.2005 г. Видно от комбинираната скица № 1 на л. 447 и отговорите на вещите лица в съдебно заседание, границата на имотите по съдебната делба от 1988 г. в голямата си част /западната част/ съвпада с границата между имотите по плана от 1987 г. и е налице малко отклонение в североизточната част. Планът от 1987 г. е изготвен въз основа на заснемане на имотните граници. Процесната граница, отразена с лилава пунктирана линия на скицата на л. 447, е съществувала и към 1987 г., и към настоящия момент. Последното е установено след оглед на място. Плътната лилава линия отразява остатъци от съществуваща преди и съборена масивна ограда, от която са останали бетонови основи.

От заключението на вещото лице по назначената по в. гр. д. № 2074/2015 г. на Варненския окръжен съд техническа експертиза е установено, че към 10.02.2017 г. е налице промяна в общата граница между имоти с идентификатори № ...........и .........., като е образуван нов имот с идентификатор .........., който е образуван от ПИ с идентификатор № ..........и част от ПИ с идентификатор № ..........., съгласно договор за доброволна делба от месец юни 2016 г., като моментната геодезически заснета обща граница между процесните имоти се припокрива с общата граница по действащата кадастрална карта, както и с материализираната на място граница.

Първоначално постановеното въззивно решение № 508/03.04.2017 г. по в. гр. д. № 2074/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което първоинстанционното отхвърлително решение е обезсилено, а производството по делото - прекратено, е отменено с решение № 92/04.07.2018 г. по гр. д. № 3321/2017 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о. Съобразно указанията в отменителното решение, при новото въззивно разглеждане на делото е поставена допълнителна задача на вещото лице инж. И. Д.. В даденото от него заключение е посочено, че за местността „Т.“ или „В.“ няма одобрен регулационен план. Има изготвен проекто-регулационен план през 1993 г., за който не е издадена заповед за одобрение. Няма придаваеми части от единия към другия имот, а границата между двата спорни имота е границата по кадастралния план. Експертът е установил още, че към датата на изготвяне на заключението имотите са с идентификатори ............и ............, както и че със заповед № КД-14-03-2089/15.08.2015 г. /вж. корекцията в заключението в съдебното заседание на 24.11.2020 г. относно вярната година на заповедта, която е 2015 г./ е одобрено изменение на кадастралната карта относно границата между съседните имоти на страните, след което същата преминава по т.т. Е, А, В и е изобразена на скицата на л. 171 по в. гр. д. № 1608/2018 г. на Варненския окръжен съд.

Въззивният съд е посочил, че целта на производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е да бъде разрешен спор за действително притежаваните от собствениците на съседни имоти вещни права и за фактическото местоположение на границата между имотите не само с оглед на това как същата е била материализирана на място към момента на придобиване на собствеността, но и с оглед правните последици на извършените впоследствие промени, за да може да се прецени дали заснетата по последния кадастрален план граница между тези имоти съответства на тази, която сочат действителните права на спорещите страни.

Съобразно заключението на вещото лице инж. И. Д., прието при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, въззивният съд е приел, че към настоящия момент границата между двата спорни имота е границата по кадастралния план, обозначена между т.т. А и В на комбинираната скица / л. 171 /. От последната е видно, че нанесената кадастрална граница в действащия кадастрален план минава плътно до обект 2 в имота на ответниците. Съпоставяйки тази скица със скицата на л. 447 от първоинстанционното производство, при която от плътната лилава линия до посочения обект 2 в имота на ответниците има известно отстояние, се налага извод, че към настоящия момент вътрешната граница между двата имота е отразена дори по на югоизток от претендираното от ищците.

Въззивният съд е посочил, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск, за наличието на която съдът следи до приключване на съдебното дирене. Посочил е, че при иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР ищецът цели промяна на отразените в устройствения план граници, поради което правният интерес от иска се свързва с неточно отразяване на границите на имота. Установяването на съответствие между твърдението на ищеца, че е собственик на конкретен имот с посочени граници и точното им нанасяне в актуалната кадастрална карта, обуславя извод за липса на правен интерес от воденето на исков процес. Съдът се е позовал на задължителните указания, дадени с ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, според които ищецът по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР има правен интерес да установи правото си на собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото на собственост, и предвид установената по делото фактическа обстановка е приел, че за ищците не съществува правен интерес от воденето на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, доколкото целяната от тях промяна на кадастралната карта от 2008 г. е вече извършена и то по начина, по който са я претендирали. По тези съображения въззивният съд е обезсилил първоинстанционното отхвърлително решение и е прекратил производството по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 1-во, 2-ро и 3-то ГПК. Поставят следните въпроси:

1. Когато в хода на делото е извършено изменение на кадастралната карта, което не засяга твърдяната в исковата молба грешка относно неточното заснемане на една от границите на имота, допустим ли се явява искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Във връзка с този въпрос касаторите се позовават на решение № 92/04.07.2018 г. по гр. д. № 3321/2017 г. на ВКС, І-во г. о., постановено при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, с което касационното обжалване е допуснато по въпроса, който сега е поставен от касаторите. С решението е прието, че правният интерес от иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не отпада, когато в хода на делото е извършено изменение на кадастралната карта, което не засяга твърдяната в исковата молба грешка относно неточното заснемане на една от границите на имот на ищеца, т. е. когато кадастралната карта е изменена чрез промяна на друга граница на имота на ищеца, а не чрез промяна на спорната с ответника граница. При разглеждане на касационната жалба по същество е посочено, че изводът за отпаднал правен интерес от иска е мотивиран с увеличената при изменението на кадастралната карта през 2014 и 2016 г. площ на имота на ищците, без да е взето предвид, че това увеличение е в резултат на промяна не на граница с имота на ответниците с идентификатор .........., а на две от другите граници на имота на ищците с идентификатор ............: североизточната граница на имота, поради сключения от ищците със собствениците на имот с идентификатор ............договор за доброволна делба от м. 06.2016 г., и на северозападната граница на имота с имот с идентификатор ................, в който смисъл е изложеното на стр. 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза на в. л. инж. И. Д. и обясненията му в съдебно заседание, проведено на 13.03.2017 г. /лист 217 и лист 226 от делото на въззивния съд/. Като неправилно въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд, като са дадени указания за поставяне на допълнителна задача на вещото лице.

При новото разглеждане на делото в изпълнение на така дадените задължителни указания е прието заключение на вещото лице инж. Д.. С него е установено, че през 2015 г. е одобрено изменение на кадастралната карта по отношение на границата между съседните на страните имоти, в резултат на което тази граница вече е ситуирана по линията А и В на комбинираната скица на л. 171 по в. гр. д. № 1608/2018 г. на Варненския окръжен съд и така се намира дори по на юг от претендираното от ищците местоположение - по плътната лилава линия на скица № 2, респ. на комбинираната скица на л. 447 от първоинстанционното дело.

Съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е допустим при наличието на правен интерес - т. 3 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. С изменението от 2015 г. претендираната от ищците грешка в кадастралната карта е отстранена по административен ред, с което предявеният иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е станал недопустим поради отпаднал правен интерес от водене на исково производство, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение. Изложеното обосновава липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

2. Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба, и с трайната практика, че при постановяване на решението си съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните - по този въпрос касаторите се позовават на решение № 673/18.12.2009 г. по гр. д. № 321/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.

В първата си част въпросът е теоретичен, без да е свързан с данните по конкретното дело, а освен това е поставен при липса на твърдение въззивният съд да е дал правна квалификация на предявения иск в несъответствие с породения между страните правен спор. Ищците са претендирали установяване на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответниците поземлен имот, вместо в границите на записания на тяхно име поземлен имот, т. е. твърдението им е за грешка в кадастралната карта. В съответствие с така изложените обстоятелства и заявеното искане, предявеният иск е квалифициран като такъв по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, каквато е и поддържаната от ищците правна квалификация, поради което не се установява обжалваното решение да противоречи на решението, на което касаторите се позовават.

По отношение на втората част от въпроса касаторите не са посочили кои от събраните по делото доказателства и доводи на страните са останали необсъдени в обжалваното решение.

Ето защо и по този въпрос не се разкрива основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

3. Коя е вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план, при положение, че по предходния план парцелите са отредени за части от имот, собственост на едно лице, и в кои случаи е допустим иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, респ. административната процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри - позоваването е на решение № 640/18.10.2010 г. по гр. д. № 398/2009 г. на ВКС, І-во г. о., и решение № 407/25.06.2012 г. по гр. д. № 1192/2010 г. на ВКС, І-во г. о.

Въпросът не съответства на данните, установени при новото разглеждане на делото от въззивния съд. От заключението на вещото лице инж. И. Д., прието съобразно указанията в отменителното решение на ВКС, е установено, че местността, в която се намират имотите на страните, не е била урегулирана с дворищнорегулационен план - има изготвен през 1993 г. проект, за одобряването на който не е издадена заповед, а скицата на л. 223 по гр. д. № 2074/2015 г. на Варненския окръжен съд, на която са отразени парцели ................ и ..............., е копие от действащ кадастрален план и от недействащ регулационен план. Освен това в случая въззивният съд е приел, че искът за установяване на грешка в кадастралната карта е недопустим не заради липса на проведена процедура за отстраняване на грешка в кадастралната карта по административен ред /което би било в противоречие с разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС/, а заради отстраняване на грешката със заповед № КД-14-03-2089/15.08.2015 г., което е довело до отпадане на правния интерес от иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. При това положение се налага извод, че общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия поставен въпрос не е налице.

4. Допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР предпоставя ли се от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /в редакция преди измененията в ЗКИР, обн., ДВ, бр. 49 от 2014 г./ по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта-позоваването е на решение № 15/23.02.2010 г. по гр. д. № 3499/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 776/15.11.2010 г. по гр. д. № 982/2009 г. на ВКС, І-во г. о.

Отговор на този въпрос е даден със задължителното за съдилищата ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, с т. 3 на което е прието, че допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обусловена от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта. По настоящото дело обаче този въпрос не стои, тъй като, както бе посочено и при разглеждане на въпрос № 3, не липсата на проведена административна процедура по отстраняване на грешка в кадастралната карта е наложила формирания от въззивния съд правен извод, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е недопустим. Ето защо и по този въпрос общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

5. По смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК определящо ли е производството по предявен иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР за производството по предявен иск за собственост на имота, по отношение на който се твърди непълнота или грешка при нанасянето му в кадастралната карта - във връзка с този въпрос касаторите се позовават на определение № 673/17.12.2012 г. по гр. д. № 643/2012 г. на ВКС, І-во г. о., определение № 226/15.05.2009 г. по ч. гр. д. № 149/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и определение № 100/01.03.2012 г. по ч. гр. д. № 92/2012 г. на ВКС, І-во г. о.

Предявен по настоящото дело е само един иск - за установяване на грешка в кадастралната карта, чиято правна квалификация е чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Друг иск за защита на собствеността - установителен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, или осъдителен по чл. 108 ЗС, не е предявен, не е разглеждан и по него съдът не се е произнасял. Липсата на такова съотношение на искове, каквото е заложено в поставения въпрос, налага да се приеме липса на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

6. Решението не е ли очевидно неправилно с оглед на това, че не е изпълнило точно указанията на ВКС - касаторите сочат, че въззивната инстанция не е изпълнила точно указанията на ВКС в отменителното решение за определяне точната граница на имота, тъй като не е съобразила поддържаното от касаторите, че тези 100 кв. м., за които е направено изменението по заявлението от 2014 г., за което има издадена заповед от 2015 г., са извън спорните 100 кв. м., за които претендират по първоначалната искова молба.

В касационната жалба като очевидна неправилност на обжалваното решение е посочено и следното:

• въззивният съд не е преценил всички доказателства по делото по правилото на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ съобразно тяхната доказателствена стойност и съобразно научните, логическите и опитните правила; не е обсъдил направените от страните възражения; не е отговорил на всички доводи във въззивната жалба и оплаквания; не е извършил цялостна самостоятелна преценка на фактическите твърдения на страните, доводите и възраженията им, а избирателно е обсъждал представените по делото доказателства;

• поддържа се противоречие с т. 12 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС относно формиране на вътрешното убеждение на съда и приложението по чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

В практиката на ВКС е изяснено, че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Не такава е хипотезата в разглеждания случай, защото изложените от касаторите доводи, с които обосновават основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, изискват проверка на извършените от съда процесуални действия и обсъждане на данните по делото, което излиза извън предмета на производството по селекция на касационните жалби. Позоваването на задължителна практика на ВКС в тълкувателни решения би могло да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но произнасянето по него изисква да е посочено в какво се състои поддържаното противоречие- нещо, което касаторите не са сторили. Доколкото поставянето на шестия въпрос е обосновано и с твърдението, че съдът се е произнесъл по предмет, различен от заявения, следва да се посочи, че и след приемане на заключението на вещото лице инж. И. Д. при новото разглеждане на делото съобразно отменителното решение на ВКС, ищците не са посочили претенцията им да има за предмет друга част, различна от възприетата от съда така, както е уточнена в съдебните заседания на 21.05.2014 г. и 08.04.2015 г. /в съдебното заседание на 24.11.2020 г. ищцата Т. Ф. е заявила, че границата трябва да се счита от ПИ ............, както е по скицата за делба от 1988 г.; ПИ ............обаче не граничи с ПИ ............, собственост на ищците/, поради което не може да се приеме и наличие на вероятност въззивното решение да е недопустимо като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК.

7. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни - по този въпрос касаторите се позовават на решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.

С посоченото решение е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Тази практика се споделя от настоящия състав на ВКС, I-во г. о., който обаче не може да извърши проверка дали обжалваното въззивно решение ѝ противоречи, тъй като касаторите не са посочили в какво според тях се изразява твърдяното противоречие, кои доказателства са поставени в основата на обжалваното решение и кои са останали необсъдени.

8. Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и освобождава ли се въззивната инстанция от задължението ѝ да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на проверката по чл. 269 ГПК - касаторите се позовават на решение № 244/04.01.2016 г. по гр. д. № 4363/2015 г. на ВКС, І-во г. о., и на цитираните в него решения на ВКС, както и на решение № 390/26.06.2015 г. по гр. д. № 7568/2013 г. на ВКС, IV-то г. о., т. 12 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Касаторите сочат, че въззивният съд не е извършил цялостна самостоятелна преценка на фактическите твърдения на страните, доводите и възраженията на касаторите и избирателно е обсъждал представените по делото доказателства; предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в т. ч. и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи; съдът при наличие на две или повече експертизи с един и същ предмет и с противоречиви изводи не е изложил мотиви защо приема едното или другото заключение на вещите лица - твърди се, че въззивното решение е в противоречие с решение № 58/13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2012 г. на ВКС, І-во г. о.

На първо място - както бе посочено и при отговора на предходния въпрос, касаторите не са посочили кои твърдения, доказателства, доводи и възражения са останали необсъдени, а това е необходимо, за да може ВКС в рамките на правомощията му в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК да прецени налице ли е поддържаното противоречие с практиката на ВКС, включително и със задължителната практика в тълкувателни решения. На второ място - разпоредбата на чл. 272 ГПК намира приложение при правилно първоинстанционно решение. В разглеждания случай въззивният съд не е потвърдил първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл по съществото на спора, поради което и не е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Първоинстанционното решение е обезсилено, а производството по делото е прекратено, при което положение въззивният съд е мотивирал своето решение, като е изложил съображения защо счита, че искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е недопустим поради липса на отпаднал правен интерес. На последно място - за да намери предявения иск за недопустим, въззивният съд е кредитирал заключението на вещото лице, прието при новото разглеждане на делото, което е отговорило на въпросите, поставени в отменителното решение на ВКС, които до тогава не са били предмет на изследване, поради което не може да се говори за наличие на повече експертизи с един и същи предмет и с противоречиви изводи, изискващо съдът да изложи мотиви защо приема едното или другото заключение на вещите лица.

9. Процесуалноправните въпроси са свързани с правомощията въззивната инстанция съгласно ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Според касаторите решението на въззивния съд е постановено в противоречие с т. 3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да събере доказателствата, които служебно се събират от съда /експертиза, оглед освидетелстване/; решението е постановено и в противоречие с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., в което са дадени указания, че въззивната инстанция трябва да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, т. е. по всички въпроси, засягащи съществото на спора, а не само по някои от тях, които въззивният съд намери за определящи крайния изход на делото - в настоящия случай въззивният съд е разгледал само въпроса за идентичността на имота и не е обсъдил доводите на ищците, с които обосновават твърдението си, че имотът подлежи на възстановяване.

Преценката за съответствие с т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС изисква касаторите да са посочили кои доказателства, които поначало се събират служебно от съда като необходими за изясняване на делото от фактическа страна, е било необходимо да бъдат събрани в разглеждания случай. Това обаче те не са сторили, което прави неприложимо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторите не се посочили и каква е връзката на породения между страните спор с твърдението, заложено в поставения въпрос, че имотът подлежи на възстановяване, по какъвто въпрос въззивният съд не се е произнасял. Поради това общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тази част на въпроса не е налице.

10. Неправилното докладване на делото води ли до неправилност на съдебното решение - според касаторите обжалваното решение е постановено в противоречие с т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като възивният съд не е направил нов доклад с оглед възраженията във въззивната жалба.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от Г. Н. Ф. - един от първоначалните ищци, съдържа оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, тъй като на ищците е дадено указание да установят при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесната реална част към датата на влизане в сила на кадастралния план по силата на твърдяното придобивно основание - извършена съдебна делба по гр. д. № 24/1988 г., но не им е указано, че в производствата по чл. 54, ал. 2 ЗКИР ищецът следва да докаже и, че в кадастралната карта е налице грешка, която води до промяна в площта и собствеността. Във връзка с твърдяната непълнота на доклада въззивникът е поискал да се извърши нов доклад и да се повторят процесуалните действия, като се допусне нова експертиза дали размерите, посочени в сантиметри на скицата към съдебната делба, отговарят на същите размери по кадастралната карта, поставени са и четири конкретни въпроса.

С определение № 3501/07.10.2015 г. по в. гр. д. № 2074/2015 г. Варненският окръжен съд при предходното разглеждане на делото се е позовал на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че дори когато прецени за основателни оплакванията във въззивната жалба или отговора за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. По тези съображения въззивният съд е намерил, че липсва основание за извършване на нов доклад по делото и за потваряне на извършените пред първата инстанция процесуални действия, а искането на въззивника Г. Ф. /както и на въззивницата Т. Ф./ за допускане на техническа експертиза е оставил без уважение, тъй като исканата задача вече е била поставена и на нея е отговорено от вещите лица.

Изложеното налага извода, че начинът, по който въззивният съд е процедирал във връзка с оплакването във въззивната жалба на Г. Ф. за непълнота на доклада на първоинстанционния съд, е в съответствие със задължителната практика на ВКС по тълкувателното решение, на което касаторите се позовават, поради което ооснованието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпрос № 10 не е налице.

11. По приложението на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, според който тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове - касаторите твърдят, че въззивното решение е в противоречие с ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС относно допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР; поддържат основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С т.т. 3 и 4 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ е допустим при наличието на правен интерес. С тълкувателния акт е прието и това, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.

Така дадените указания в задължителната съдебна практика са съобразени в обжалваното решение, в което въззивният съд е взел предвид изменението от 2015 г. в одобрената през 2008 г. кадастрална карта, според което целената от ищците промяна за отстраняване на допуснатата грешка вече е постигната. А щом до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество е настъпил юридически факт, който има значение за съществуването на правото на иск, то в съответствие с тълкувателния акт въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от воденето на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Поради това касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. А наличието на съдебна практика по поставения въпрос и съответствието на обжалваното въззивно решение с нея изключва възможността касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

12. По приложението па чл. 236, ал. 2 ГПК - касаторите сочат, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да изложи мотиви, като посочи защо потвърждава първоинстанционното решение и в какво се състои законосъобразността на същото; такива мотиви липсват, поради което решението се явява немотивирано и като такова следва да бъде отменено като незаконосъобразно; липсата на мотиви води до очевидна неправилност на постановения съдебен акт. Поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По така поставения въпрос липсва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване предвид изхода на спора, постановен с въззивното решение - с него първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, не е потвърдено, а е обезсилено и производството по делото е прекратено, поради което въззивният съд не е бил длъжен да изложи мотиви по неговата законосъобразност. Поставянето на въпроса в противоречие с данните по делото налага извод, че и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК не е налице.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но не са посочили актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, в противоречие с които да са разрешени поставените въпроси. Ето защо не може да се приеме, че това основане за допускане на касационно обжалване е налице.

На последно място - не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во и 2-ро ГПК - вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение. Не се констатира с обжалваното решение въззивният съд да е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт или да е разгледал спора и постановил решението в незаконен състав в нарушение на чл. 20, предл. 2 ГПК; същевременно съдебното решение е материализирано в надлежна писмена форма и е подписано от членовете на съдебния състав съобразно изискванията на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 ГПК, като изразената от съда правораздавателна воля е ясно и разбираемо формулирана. Не се установява и въззивният съд да е разгледал спор, който не му е подведомствен или подсъден, да е разгледал непредявен иск или при ненадлежно упражнено право на иск.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация С. А. Л., С. А. В., М. И. М., Д. И. Л. и Ц. Д. Д. следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 000 лева по договор за правна защита и съдействие № 387128/23.04.2021 г. /серия Б, № [ЕГН]/, заплатени на 29.04.2021 г. според електронно извлечение/паричен превод от „Е.“.

За оказаната на ответниците по касация К. Г. Т. и Г. Н. А. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв безплатно адвокатска помощ и съдействие, изразили се в изготвяне на отговор по касационната жалба, на адв. Д. П. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, определен съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.