Определение № 243 от 26.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2850/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на КПКОНПИ срещу въззивно определение на САС, ГО-1 състав, с което е потвърдено определение за прекратяване на производство по молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск на основание чл. 390, ал.1 ГПК във връзка с чл. 22, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), във връзка с пор.5 от ПЗР на ЗОПДНПИ. По приетото от въззивния съд, че бъдещият иск е недопустим, откъдето молбата за допускане на обезпечение следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати, частният жалбоподател е изложил доводи за неправилност и във връзка с тях в изложението си твърди противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на ВКС по въпроса дали недопустимостта на бъдещия иск може да обуслови недопустимост на молбата за допускане на обезпечение. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС(включително установена с т.р. №6-14- ОСГТК), че допустимостта на бъдещия иск е предпоставка за допускане на обезпечението, а не е предпоставка за разглеждането на молбата за допускане на обезпечение (виж т.5 от т.р.№6-14-ОСГТК). Тъй като в случая въззивният съд не се е съобразил със задължителната практика, а е приел обратното, че допустимостта на бъдещият иск е процесуална предпоставка за разглеждане на молбата, то е налице противоречие със задължителната практика на ВКС и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. След като обжалваното определение противоречи на задължителната практика на ВКС, то е неправилно и следва да се отмени като заедно с него се отмени и преграждащото определение на Б., с което съдът вместо да се произнесе по основателността на молбата за допускане на обезпечение, неправилно е прекратил производството по делото. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,