Определение № 762 от 16.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2055/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] срещу решение № 202/30.06.2025 г., постановено по в.т.д.№ 215/2025 г. от Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 34/27.01.2025 г. по т.д. №129/2023 г. на Пловдивски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Т. С. Н., [населено място] на основание чл.432,ал.1 от КЗ сумата над 4000 лв. до 18500 лв. (9458,90 евро), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 20.09.2022 г., ведно със законната лихва от 15.11.2022 г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Пълномощникът му претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови решението в обжалвана част, въззивният съд е приел, че определеният от първоинстанционния съд размер от 30000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив, като са отчетени: видът и тежестта на получените от ищеца телесни увреждания вследствие на процесното ПТП от 20.09.2022 г., степента на търпените от него физически болки, продължителността на възстановителния период, проведеното лечение, негативните психологически преживявания на ищеца вследствие на произшествието, създадените му през възстановителния период затруднения в ежедневното функциониране вследствие на травмите, възрастта на ищеца към момента на инцидента /34 години/ и социално-икономическата обстановка в страната към същия момент. По отношение на приетия принос на пострадалия за настъпване на вредите от 10 % са изложени съображения, че е доказана причинна връзка между поведението /бездействието/ на ищеца, изразяващо се в непоставен по време на произшествието обезопасителен колан и само част от претърпените от него телесни увреждания - тези по две от ребрата, по лицето и лявото ухо, докато за останалите - счупванията на 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра, уврежданията биха могли да се получат и при поставен обезопасителен колан, поради което между тях и установеното противоправно поведение на ищеца няма причинно-следствена връзка. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя два въпроса: 1.“Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.52 ЗЗД, при предявен иск срещу застраховател?“ и 2. „При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно възприетия справедлив размер на обезщетение от 30000 лв. в полза на Т. С. Н., въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл.236, ал.2, вр. чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?“. Касаторът се позовава на практика на ВКС, като е изразил становище какви следва да бъдат отговорите на поставените от него въпроси, но нито в изложението, нито в касационната жалба е посочил кое от обстоятелствата, които са определящи за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, не е съобразено от въззивния съд, както и кои конкретно оплаквания, доводи и доказателства не са би обсъдени при постановяване на обжалваното решение. В практиката на ВКС (ППВС № 4/23.12.1968 г. и множество други решения, включително цитираните от касатора) е дадено тълкуване на понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и са посочени обективно съществуващите конкретни обстоятелства, които са от значение за преценката на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Следователно изразеното чрез поставения въпрос несъгласие с крайния оценъчен извод на въззивния съд по своята същност представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение. Касаторът изисква директен отговор относно правилността на обжалвания акт по отношение на приетия за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, какъвто не се дължи в производството по реда на чл.288 ГПК. С поставения втори въпрос се цели отговор относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, които са подробно разяснени в ТР №1/2013 г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по въпроса за изпълнение на задълженията на решаващия състав да обсъди всички относими доказателства, доводи и възражения на страните, касаторът следва да посочи необсъдените доказателства, доводи и възражения, както и за изрази становище по какъв начин преценката на събраните доказателства, уважаването на възраженията му или съобразяването на правните му доводи, би се отразило при формиране на фактическите и правни изводи на въззивния съд при разрешаване на спора. В този смисъл и вторият поставен въпрос е свързван с довод за необоснованост на обжалваното решение. По изложените съображения касационно обжалване не се допуска. На основание чл.38, ал.2 ЗА касаторът следва да заплати на адвокат Р. М. възнаграждение, което съдът определя на сумата от 100 евро. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд